Заболяване ли е чувствителността - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120139)
 Любов и изневяра (29427)
 Секс и интимност (14256)
 Тинейджърски (21824)
 Семейство (6396)
 Здраве (9505)
 Спорт и красота (4670)
 На работното място (3113)
 Образование (7259)
 В чужбина (1633)
 Наркотици и алкохол (1109)
 Измислени истории (794)
 Проза, литература (1728)
 Други (18269)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Заболяване ли е чувствителността
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 6020 пъти
Здравейте! :)

Тъй като това е сайт за споделяне и съвети, реших и аз да опиша проблема си.

В мен има нещо, което ме притеснява. То съществува от както се помня, но едва сега започнах да се замислям, дали не е някаква психическа обремененост. Винаги съм имала по особено усещане за нещата от живота, може би така наречената свръх чувствителност. Искам да кажа, че усещам хората и нещата от живота по особен начин. Също и света като цяло. Когато някой страда, усещам болката му сякаш аз самата страдам. Не мога например да подмина падналата на гърба си бубулечка, която отчаяно се опитва да се изправи и т.н.

Неприятно ми е да общувам с агресивни и злонамерени хора, защото твърде силно усещам отрицателната енергия, която струи от тях. Но основния ми проблем е, че имам чувството че разбирам другите, повече от колкото трябва. Че виждам в хората неща, които другите не могат или не искат да видят. И лошото е, че от малка съм си такава и не знам дали ще мога да се променя. Спомням си първият път, когато усетих чуждата болка. Едно от децата в детската градина падна и сериозно се нарани. Заплака и аз заплаках с него. Не знам защо. Просто усещах мъката му. След това имаше период в който не ми пукаше особено за другите. Не ми беше жал за никого и нищо. Интересувах се само от себе си.
Днес проблемът ми е че пак гледам на нещата по различния начин. Усещам чуждата болка, сякаш е моя. Преживявам проблемите на близките и приятелите си, на непознатите дори, сякаш са мои. Усещам твърде силно настроенията на хората. На скоро дори ми се случи да ми призлее от негативното излъчване на някаква непозната. Имах чувството, че във въздуха около нея се носят облаци от омраза и агресия.

Сигурно вече ме окачествявате като откачалка :) и се чудите какви са тези глупости дето ги пиша. Може и да сте прави :)

Затова, ще ви кажа, че от известно време се опитвам да стана като повечето хора. Да заключа сърцето си за жалостта, хуманността и другите подобни там човещини. Опитвам се да се науча да мразя другите, да гледам на тях като на съперници. Да не спазвам никакви правила и да живея за сметка на останалите. Иска ми се да съм като всички. Да не ми пука за нищо и да не усещам нещата от живота по този особен начин, който описах по-горе.
Въпреки това, бездомното куче, което настървено къса извадената от кофата обвивка от салам, продължава да бъде за мен не просто поредния пумиар. А страдащото, самотното същество, лишено от обич, дом и ласка. Мрачните и посърнали лица на хората в градския транспорт и по улиците, тихите им въздишки- нечути и невидяни от никого, продължават да мъчат сърцето ми. Празните им и обезверени погледи все още карат кръвта ми да изстива. Не мога да опиша с думи, това което усещам.
И още малко :) Другото, което ме вълнува е, възможно ли е да няма любов. Съвсем ли е изчезнала от сърцата на хората. Защо всички сме се превърнали в безкрайни егоисти. В същества без сърца. В машини водени единствено от страстта и от желанието да я удовлетворим на всяка цена. В хора, готови да захвърлят човека до себе си като носна кърпичка. Да откраднат любовта му и после да плюят върху нея, като нещо гнусно изровено от боклука на живота.

Та това, което искам да знам е, имам ли някакъв психологически проблем или просто съм свръх чувствителна. Някой срещал ли е подобно заболяване като моето.

Благодаря за вниманието! :) Ще се радвам да ми отговорите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 години, 1 месец
hash: 79eeeb0fe3
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Прекалено е дълго и досадно за четене написаното, но все пак го прочетох докрая. Аз съм същата откакто се помня и мисля, че не съм съвсем наред. Полагам големи усилия да стана непукистка и имам задоволителни резултати от известно време.

 
  ...
преди: 16 години, 1 месец
hash: 29c689b16d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Определено нямаш проблем, споко трябва да се научиш да контролираш тази свръхчувствителност или казано с други думи да намериш баланс, което е малко трудно в началото но ще свикнеш. Има много други като тебе, така наречените емпати- тези които усещат емоциите и чувствата на другите около тях. Обаче всичко е въпрос на практика и контрол, много пъти и аз неволно "влизам" така да го нарека в чувствата на хората, а не трябва защото се товарим излишно и после губим ценна енергия, която може да използваме на други места.

 
  ...
преди: 16 години, 1 месец
hash: 093f91d34e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   За какво заболяване говориш??? Искам да ти кажа нещо: Благодаря ти че те има! Мило момиче да не си посмяло да затваряш сърцето си. Радвам се че все още има хора като теб. Това връща надеждата ми че света не е съвсем изгубен. Разбирам че ти е тежко чувствайки чуждите емоциите, но истината е че всички трябва да сме такива. Именно защото се затваряме в себе си има все повече тъжни, озлобели и т.н. хора. И не се съмнявай че има любов-разбира се че има,просто всички ние "безчувствените същества" понякога забравяме за нея. Вярвай, не спирай да вярваш, не спирай да бъдеш такава каквато си и се надявам че има и други като теб.

 
  ... горе^
преди: 16 години, 1 месец
hash: b43df42fa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Здравей! Писмото ти ме развълнува силно. Невероятен е начина по който описваш целия този водовъртеж в душата ти. Тук прозира чистотата и безкористните ти подбуди към всичко което те(ни)заобикаля. Искам да ти кажа, че не мисля теб за "откачена"-а другите, които без капка съжаление подминават тези в беда. Те са хората които имат нужда от помощ-станаха вече твърде много. Аз съм също човек възпитаван в такива ценности и мога да ти кажа, че имах период в който също мислих ,че с тях моите родители са ми направили "мечешка услуга", но се убедих, че все още има хора, които ги оценят и ме разбират. Не се опитвай да се променяш , а намери хора в обкръжението си с които да споделяш-това е най-лесният изход от тази носеща ти болка ситуация според мен. Стискам ти палци и пожелавам на останалите да станат поне от части като теб-за да можем да живеем в един по-благосклонен и дружелюбен свят!

 
  ...
преди: 16 години, 1 месец
hash: d41f3d5976
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Дай боже много такива като теб. Естествено че има любов - нали ти я носиш в себе си. Аз също съм много състрадателна, но по-скоро към животните отколкото към хората. Ние хората сами си градим щастието или нещастието.

 
  ...


...
преди: 15 години, 10 месеца
hash: bc9d4d3af1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Ти си надарена да помагаш-Бог да те благослови и да ти даде силата да издържаш на чуждата болка

 
  ... горе^
преди: 15 години, 8 месеца
hash: 95803b6ec0
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравей! Искам и аз да потвърдя че и аз съм имал такъв проблем и ми и много неприятно защото в някои моменти ми е много зле а трябва да се радвам. И отгоре на това сички ме мислят че съм обратен а не е така.

 
  ...
преди: 15 години, 8 месеца
hash: b6d5d16a53
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Аз имам почти същия за теб можеби проблем, но според мен по скоро е дар. Колкото и да е неприятно тази свръхчувствителност има позитивна страна, всъщност позитивното е повече от негативното, ако използваш тази си способност за да помагаш на хората, както правя аз ще усещаш голямо удоволетворение, ще се чувстваш полезна. При мен проблемът е малко по-различен, аз усещам емоциите на хората, всъщност по скоро ги виждам, защото не ги преживявам, както теб, аз виждам и причината от която са породени тези емоции, но както и да е. Мисълта ми е че ако опиташ примерно като усетиш яда или тъгата в човек да направиш мил жест било то и едно здравей на непознат.. или като видиш кучето на улицата да се мъчи самотно и нещастно погали го с няколко думи Покажи че ти пука за света около теб ... А ако толкова искаш да се оттървеш от чувствителното си сърце просто си внуши, че никога не си имала този дар и той ще изчезне като нищо ...

 
  ...
преди: 15 години, 7 месеца
hash: 9245154a4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Здарсти, бях изумен от това което прочетох сякъш част от този текст аз съм го писал :Д защото и аз се чувствам така.

Но при мене е малко по трудно защото съм момче и тази свръхчуствителност не ми носи добро :Д Някък си не е много хубаво да видиш момче на 15 години да плаче защото веднага някои комплексар ще каже: "Глей го тоя гей плаче " А аз не съм :( .

Но това до една степен е добре да си чуствителен, защото в някои моменти когато твоите приятели се чустват зле и ти знаеш чуството можеш да и помогнеш :) да превъзмогнат болката. Но аз вече започнах да се държа като другите, започнах да бъда неутрален. Не мисля че този "дар" трябва да бъде забравен, ами да бъде добре прикрит. Пожелавам ти всичко най добро и не спираи да бъдеш себе си :)

 
  ... горе^
преди: 15 години, 7 месеца
hash: 6c55e66b0c
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Да наистина се налага да се научим да контролираме чувствителността си. Но истина е също, че има нужда от такива като нас. Малко останахме, а може би не сме чак толкова малко, но се прикриваме. Това не е лошо. Радвам се, че не сме чак толкова озлобени и агресивни. Не може всичко с юмруци и битки да се постига. Егоистите са полезни за самите себе си.

За съжаление те създават законите и правилата, които ние сме задължени да спазваме и да се съобразяваме с тези правила, въпреки че не ни харесват.

Но важното е да бъдем хора и да се опитваме да разбираме хората, да ги обичаме и да бъдем съпричастни към всичко, което ни заобикаля. И нека всеки един от нас даде своя принос за това да направим хората по-добри, ако това зависи от нас.

 
  ...

...
преди: 14 години, 6 месеца
hash: f4d27cbc87
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Не мога да повярвам на това което си написала аз съм точно, точно същата като теб в един момент почнах да си мисля че откачам и дори когато чуех по телевизията за някаква трагедия почвах изведнъж да плача когато някой страда аз страдам изцяло със него направо имам усещането че душата ми ще излезе от болка мога да усещам чуждите емоции добри или лоши веднъж пред блока едни момичета искаха да бият моя приятелка наръгаха я с нож в крака и в един момент усетих как ми спря въздохът и паднах на земята и почнах изведнъж да плача беше мноого откачено и едни хора видяха всичко и даже помислиха че мен са наръгали защото плачех от болка а ми нямаше нищо наистина усещах болката това незнам проклятие ли е или дарба но аз се гордея с тази си ''способност'' така да кажа защото е хубаво според мен да споделяш мъката на другите хора да я изживявяш заедно с тях не всеки го може усещам също така чуждите мисли на хората тоест може да се каже че аз дори знам какво си мислят знам че ще кажете че трябва да се лекувам но какво да направя като е така според мен чувствителността не е заболяване а дарба може би и малко проклятие но е хубаво да страдаш заедно с другите боли но пък това че изживяваш (преживяваш)мъката на другите те прави по човечен

 
  ...
преди: 11 години, 3 месеца
hash: fd7256ba07
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Момиче, недей да подтискаш способността си, тя е много полезна и можеш да разбираш кои хора да допускаш до себе си, ще можеш да се предпазваш негативни хора. Продължавай да бъдеш такава, каквато си!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 8b25c69d9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Чувствителните

Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток .
Със себе си се борят и не спират,
постигайки поредния урок.

Чувствителните даже са излишни,
кому е нужна тази доброта?
За разлика от времена предишни
животът не е рай, а е борба.

Чувствителните могат да говорят,
да изразят нещата в стих,
в мелодия или във проза
ще разкодираш погледа им тих.

Чувствителен да си - е рядко
явление във наши дни,
ако не си такъв когато
те нараняват – няма да боли.

Чувствителен, дали е старомодно?
Опитвам се да разбера.
Не всекиму обаче е възможно
да има усет и душа.

17.08.2013 г.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 9c6ef8afa8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Здравейте и аз съм като вас.. по - скоро и като номер8. Но ми е мъчно, че няма някой човек, който мен да може да ме разбере, мен да може да "разчете", да подкрепи.. емоционално. Сега чета книгата "ДУШИТЕ ИНДИГО" на Кабир Джафи и Ритама Дейвидсън. И останах доста приятно изненадана, защото голяма част от нещата описани там вече съм си мислила за тях.. И ми стана много приятно :)) Препоръчвам ви е и на вас - другите чувствителни хора. Аз също често се депресирам от това, че имам доста различно мислене от хората около мен, но не искам да се променя. Като успявам да си контролирам емоционалността се получават нещата, но за мое нещастие не винаги успявам.. Харесвам се такава. Надявам с в бъдещв да срещна хора с моите разбирания, с подобни на моите мисли и чувства. Хора, с които ще може да разговарям на всякакви теми, а не само за ежедневните неща, или за неща от които има материална полза. Това ви го пожелавам и на вас от сърце!
Номер13 - много хубаво си описал положението :))

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 4e7be8b1bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Благодаря № 14, спонтанно ми дойде. Обаче напоследък се усещам, че станах по-защитена, животът ни учи на това, не съм така лесно ранима и заплакваща, но не съм и загубила нужната чувствителност. Последният път когато плаках бе потретното гледане на филма "Хачико", мислех че като съм го гледала два пъти и няма да се разплача, но уви.... това не е отдел "Планиране" :)
Поздрави и от мен!

 
  ... горе^

...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 8c05383b4d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Това което е споделила авторката, е присъщо на всички неагресивни хора и е нещо напълно естествено за нормалния човек.

 
  ...
преди: 10 години, 7 месеца
hash: 9a61dd2c22
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

17.   Таво не е проблем, това е характер! И аз съм така и се примирявам с това, няма как да го променя. Всеки ден в сърсето ми се свива тежка задушаваща болка и плача. И то не за нещо случило се с мен а с приятели, роднини, непознати... Преди години бащата на едно момиче загина в катастрофа, с нея не сме никакви, дори не общуваме но със седмици плачех при мисълта за болката която тя изживява а сме на една възраст :Х. Сега от седмици плача и ме боли заради друга трагедия тук обаче сина и майката ги познавам макар и слабо но бащата преди месец напусна нашия свят. Всеки ден си пеша със момчето и се опитвам да му вдъхна надежда, но знам че го боли и мен ме боли... :(

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 5aaff195a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   И аз съм от същия "отбор", за съжаление в последно време се чувствам някак стара и все едно аз самата съм демоде или по-точно казано, съм с остарели разбирания за живота... (малко уточнение-не бих казала, че съм стара, на 26 съм).
Това е малка утеха за мен, че има и други.. Само че, вместо да става по-лесно с времето, на мен ми е по-трудно. И при вас ли-е така?

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 6e0b671366
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Здравейте, от години съм така, дори става непоносимо на моменти. Когато мислите които достигат до мен носят много негативен заряд стигам и до повръщане, но това е рядкост.
Спасява ме душ, най-вече хладък, топъл също става но с по-намален ефект. Открит огън, например в камина или сред природата. Буквално се отмива негативното полепнало по теб.
Контакта с природата и земята също го освобождава.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 3f50148853
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Здравейте,

Намерих всичко написано от вас, защото го потърсих. Имам същия проблем отдавна и много често си задавам въпроса как да се излекувам, ако въобще е възможно. Чувствам много болка и страдание като гледам някой немощен човек, усещам болката му, която се предава на мен и страдам много. Преди време на съпруга ми му прилоша, аз се разтреперих и се разплаках, прилоша ми на мен от това. Зная, че това не е добре, тъй като е необходимо в такъв момент да съм силна и да му помогна. Друг случай - видях на улицата котка, която куцаше и залиташе, разплаках се и ми стана лошо. Днес видях куче, което пак залиташе и падаше, ставаше отново и ето на мен пак ми прилоша. Не зная какво да направя и как да си помогна. Моля ви, дайте ми съвет, да отида ли на лекар?
Благодаря ви.

 
  ...

...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 71d9a3722a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Ми аз съм момче имам същия проблем усещам настроенията емоциите енергиите на хората често това ме изцежда психически и физически но не го крий и не се срамувай от това това е защото имаш сърце защото с човек и знам кво е често стоиш сам мислиш анализираш често приемаш нещата по сериозно от другите и ти казват отпусни се но те не знаят какво стои на плещите ни така че горе главата обичай и пръскай тая доброта по света и най вече слушай вътрешния глас в себе си и ще успееш да се справиш с доста проблеми !! РЕСПЕКТ за всички които се чувстват така...разбирам ви

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker