 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Вече не вярвам в приятелството
преди: 16 години, 3 месеца, прочетена 5934 пъти
Здравейте,
Аз съм омъжена, имам хубаво семейство и живея нормално. В смисъл, че не се отличавам от обикновените хора - общителна съм, симпатична и т.н.
Допреди няколко години в нашия дом идваха много гости, имахме много приятели на които до колкото можем в нужда сме помагали. Някои от тях на нас също.
Но дойде момент в който имахме сериозни финансови затруднения, и всички които имаха възможност да помогнат се дръпнаха и дори злорадстваха.
Слава богу, нещата се оправиха и дори стандарта на живота ни се подобри значително. Само че, в мен остана една злоба към хората. Не искам да имаме приятели. Кзвам си - защо са ми щом като при нужда не мога да разчитам на тях. Не изпитвам нужда да се събирам с хора. Добре ни е в къщи сами. Понякога обаче се замислям в какво се превръщам. Понякога някой иска да се сближи с нас, а ние със съпруга ми се страхуваме да го допуснем в живота си. Може би без
да искаме подминаваме някой добър човек. Или не?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 821f07395f |
|
1. Грешиш в преценката си, може и от преди това сте грешали за хората, но има много хора, чието приятелство е богатство.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 2d045ee20b |
|
2. Здравей. Много добре те разбирам за какво говориш, имала съм подобен проблем, но съвета, който мога да ти дам е да не продължаваш така. По този начин се превръщаш в озлобена към хората жена.
Не всички хора са като вашите бивши приятели. Има и много стойностни хора. веднъж разочаровала се от приятелите си, не значи че трябва да не дадеш шанс и на други. просто бъди по предпазлива. с течение на времето ще ги разбереш що за хора са. дай им шанс. Не се затваряйте сами у дома. спомни си колко е хубави да споделяш веселите мигове с някого. а що се отнася до бившите ви "приятели" - забрави ги.не заслужават да имат приятели като вас и ще го осъзнаят рано или късно. пожелавам на теб и семейството ти много здраве и късмет. Не затваряй вратата на дома и сърцето си.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 9b9bd162ec |
|
3. Здравей, преживяла съм го! Но има и свестни хора, готови да ти подадат ръка, може би още не си ги срещнала! Не гледай на всеки с подозрение, но тези, които са ви оставили в беда просто ги забрави!
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 32276dacd5 |
|
4. И аз съм в същата ситуация като теб. Не искам никого в къщата си, по същата причина. Хората са станали нещо повече от зверове, не хищници а точно като зверовете. За жалост. Даже ми е кофти да го напиша, но това е съвременната действителност. Гадно, нали.
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 6f3eac00c1 |
|
5. Разбирам ви, защото знам какво е да бъдеш изоставен от приятели и до днес още не мога да намеря истински такива. Това не значи, че не търся. Но след като хора, които имах за толкова близки ме оставиха без причина, вече не вярвам във вярната дружба. Просто се виждам и излизам с определени хора, но не мога да нарека никого истински приятел... Моят съвет е да се срещате с различни хора и да не се изолирате, защото и това не е добре, но просто бъдете по-предпазливи и се стремете да не се доверявате сляпо на хората. Късмет :)
|
...
| преди: 14 години, 6 месеца hash: 41e5413ed5 |
|
6. Здравей от мен ИЗКАМ ДА ЗНАЧШ 4Е ПРИЯТЕЛИ СЪЩЕСВУВАТ САМО ЧЕ ПРОБЛЕМА И ВАПРОСА Е СЛЕДНИЯ - ДАЛИ ЕЗИ ПРИЯТЕЛИ СЕ НАМИРАТ В БЪЛГАРИЯ ЗАЩОТО ТУК НЯМА ТАКИВА АЗ ИМАМ И ТЕ СА ПРАВЕЛИ ДОСТАТАЧНО ЗА ДА МИ ДОКАЖАТ 4Е СА НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА БЪЛГАРИ !!!!! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !!!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: d9612edd68 |
|
7. Здравейте реших и аз да оставя своя коментар, защото като четях редовете все едно някой е писал за моето семейство. Милех, че имам много приятели, на които мога да разчитам винаги съм помагала и финансово и с каквото мога и за работа за всичко можеха да разчитат на мен, но с финасовата криза изпаднахме ние с моя съпруг в затруднение в един момент останахме без работа и двамата и започнаха мъките имахме заем който не можехме да обслужваме започнаха дела и от този момент вече около нас никой нямаше на всеки на когото и да звъннех и знаех, че може да ми помогне той затваряше и вече не разговораше със нас.
Чувствах се като прокажена всеки , който беше идвал и ме молил и за помощ и седял на масата ни се правеше, че не ни познава. Сега и двамата с мъжъ ми работим опитваме се да се справим със създалата се ситуация но много трудно с две дечица сме и със запори на заплатите но все пак се борим някак си двамата. Ние си знаем как ние но едно разбрах приятелите които имах ме не са били нищо освен едни лицемери.
Много ми е трудно но вече и с никого не споделям, защото няма да ми съчувства а ще ми се присмива. Тук поне написах какво ми тежи. Но може ли така да се живее , като вълци единаци но нямам вяра вече в никой. Така ли трябва да възпитавам и децата си, че приятелството не съществува то е само, когато си добре и могат да те използват.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 1fdd3721a1 |
|
9. Аз съм в същото положение, все едно аз съм писал казаното от Вас. Преди време имах приятели, за които давах всичко, но стана така, че ми провървя в живота за някои неща, след което моите мили приятели се обърнаха срещу мен. Започнаха клюки и всякакви гадости, за които не бях подготвен. Реших да се отдръпна от хората, но продължих да помагам на другите с каквото мога. Това да правиш услуга някому не те прави задължително негов приятел. Но нещата не се промениха. Дори сега, докато пиша това, тая горчилка и злоба към хората - защото за всяко добро съм получил неколкократно голяма горчилка и гадости. Казвали са ми "ти си добър човек и не можеш да сториш никому зло" и то с една ирония, сякаш съм глупак. Сега се намирам в едно такова състояние - презирам хората, но сякаш най-вече себе си и не мога да си простя, че не съм реагирал както трябва, когато е трябвало. Но едно знам- няма да допусна ничие приятелство до себе си, не вярвам че има такова нещо. Ще се науча да се справям сам с живота, вярвайки само на семейството си и никой друг. Намирам за чудесна поговорката "добрите воини са винаги самотни, само лошите се събират на стада. добрите винаги падат в боя, лошите крещят зад тях". дерзай!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
