 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Вече не вярвам в приятелството
преди: 8 месеца, 29 дни, прочетена 794 пъти
Здравейте,
Аз съм омъжена, имам хубаво семейство и живея нормално. В смисъл, че не се отличавам от обикновените хора - общителна съм, симпатична и т.н.
Допреди няколко години в нашия дом идваха много гости, имахме много приятели на които до колкото можем в нужда сме помагали. Някои от тях на нас също.
Но дойде момент в който имахме сериозни финансови затруднения, и всички които имаха възможност да помогнат се дръпнаха и дори злорадстваха.
Слава богу, нещата се оправиха и дори стандарта на живота ни се подобри значително. Само че, в мен остана една злоба към хората. Не искам да имаме приятели. Кзвам си - защо са ми щом като при нужда не мога да разчитам на тях. Не изпитвам нужда да се събирам с хора. Добре ни е в къщи сами. Понякога обаче се замислям в какво се превръщам. Понякога някой иска да се сближи с нас, а ние със съпруга ми се страхуваме да го допуснем в живота си. Може би без
да искаме подминаваме някой добър човек. Или не?
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Грешиш в преценката си, може и от преди това сте грешали за хората, но има много хора, чието приятелство е богатство.
2. Здравей. Много добре те разбирам за какво говориш, имала съм подобен проблем, но съвета, който мога да ти дам е да не продължаваш така. По този начин се превръщаш в озлобена към хората жена.
Не всички хора са като вашите бивши приятели. Има и много стойностни хора. веднъж разочаровала се от приятелите си, не значи че трябва да не дадеш шанс и на други. просто бъди по предпазлива. с течение на времето ще ги разбереш що за хора са. дай им шанс. Не се затваряйте сами у дома. спомни си колко е хубави да споделяш веселите мигове с някого. а що се отнася до бившите ви "приятели" - забрави ги.не заслужават да имат приятели като вас и ще го осъзнаят рано или късно. пожелавам на теб и семейството ти много здраве и късмет. Не затваряй вратата на дома и сърцето си.
3. Здравей, преживяла съм го! Но има и свестни хора, готови да ти подадат ръка, може би още не си ги срещнала! Не гледай на всеки с подозрение, но тези, които са ви оставили в беда просто ги забрави!
4. И аз съм в същата ситуация като теб. Не искам никого в къщата си, по същата причина. Хората са станали нещо повече от зверове, не хищници а точно като зверовете. За жалост. Даже ми е кофти да го напиша, но това е съвременната действителност. Гадно, нали.
5. Разбирам ви, защото знам какво е да бъдеш изоставен от приятели и до днес още не мога да намеря истински такива. Това не значи, че не търся. Но след като хора, които имах за толкова близки ме оставиха без причина, вече не вярвам във вярната дружба. Просто се виждам и излизам с определени хора, но не мога да нарека никого истински приятел... Моят съвет е да се срещате с различни хора и да не се изолирате, защото и това не е добре, но просто бъдете по-предпазливи и се стремете да не се доверявате сляпо на хората. Късмет :)
|
|
|
|
|
|
|
