Ценностна система...
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 2845 пъти
В сайта има безброй истории и коментари, които обсъждат постъпката на някого. Всеки си има мнение, плюем се, хвалим се, поздравяваме се, караме се.. и всичко заради различната гледна точка.

Поредица от случки ме накара да се замисля, колко съм вярна на принципите си. Първото и основно нещо, което отчитам като грешка е абортът, който направих. Винаги съм се заричала , че няма да сторя подобно нещо, че трябва да съм изключително тъпо парче, за да забременея в 21век, но се случи.

След известен период, реших, че е време да спра да гледам романтични филми и да се разплаквам при вида на бате Ненчо. Постепенно започнах да излизам, да контактувам с близките си. Светът не е свършил с един аборт, но животът не детето ми приключи преди да е започнал.

От този момент насам, правя толкова необмислени неща. Не мога да преценя какво компенсирам с тези глупави постъпки, но явно празнината е голяма. Отдадох се безразборен секс, на екстремни преживявания.Не знам, дали искам да извърша нещо по-гнусно от стореното и така да успокоя съвестта си или искам да преценя къде е предела за мен. Факт е, че всичко , което правя излиза от ценностната ми система, че никога не ми се е случвало и дори го осъждам.

Нямам обяснение за поведението си, но имам куп истории, които мога да споделя тук. Действам като отвързана тинейджърка. Постоянно търся емоции. Нямам никакви задръжки - това непознати мъже, това съпрузи на мои приятелки, това много по-възрастни партньори, че дори опити с жени ..

Постоянно се намирам в рискова ситуация и не мога да си обясня това поведение. ако самата аз не знам защо върша нещо, то редно ли е да го правя?

Не изпитвам любовна мъка. тогава всичкият секс през последните месеци щеше да е обясним. с бащата на бебето се разделихме по не много красив начин, но определено не умирам от мъка по него..

Не знам дали мога да очаквам съвет или критика или разбиране, но цялото положение много ми тежи и ми се искаше да споделя..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 1 месец hash: 930edbed61

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Има ли нещо свято за теб? Има ли нещо, което да те спре да се самоунищожаваш? Намери го. Още не е късно.

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 9c88d93575

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз не бих те съдила ... Абортът може да е грях, но по - грешно за мен е да родиш дете , което ще е пречка за теб в бъдещето Безразборният секс си е избор на всекиго , но поне прави сметка с кого, нека не е с мъжете на познатите ти ... Един живот живеем и понякога трябва да го изживеем по най- безрасъдния начин Повечето българи сме с много затворено съзнание относно безразборния секс , или хомосксуалността, бърза да се чете морал А всичките тези неща които си правило е било е защото си поискала и ти Не се самосъжалявай а просто продължи напред без да обръщаш внимание на тези които биха те "съдили" Късмет

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: d8e9f074d3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Спри се! Престани да наказваш себе си! Промени начина си на поведение и мислене! Сриваш себеуважението и гордостта си, така както си я подкарала. Не се учудвам, че ти е празно и пусто отвътре. Не компенсирай с безразборен, емоционално "мъртъв" секс, не прегазвай човешкото достойнство на другите... Толкова си изхабена и неориентирана...Но намери необходимата ти капчица късмет, щипка усилие и глътка постоянство, за да постигнеш това, което желаеш! Цени себе си и останалите.

 

...

горе^

преди: 14 години, 1 месец hash: 776fd3f7c8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   "Винаги съм се заричала , че няма да сторя подобно нещо,"Никога не се заричай съвет от мен :) Незнам какво да ти кажа въопще не те съдя...Може би защото и аз съм на същия хал ако искаш ме намери на скайп anity_fykli4kata и пиши че си т може да си поговорим най-малкото е д ани и олекни и на двете :)

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 77bc4aafc1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   4, то е много лесно да и наредиш какво да прави, обаче преживяла ли си нещо подобно? не всеки издържа на стресови ситуации и не всяка психика е здрава достатъчно. Първата ми любов абортира. детето беше от мен и след няколко месеца посегна на живота си. това смазващо чувство на вина не ме оставя да спя, да се радвам на двете си прекрасни деца. ако не бях избягал в друга държава, сигурно щях да я последвам. Aко така се чувстваш по-добре за момента го прави. надявам се да срещнеш добър човек по пътя си и да намериш подкрепа. ако искаш може да поговорим, остави е-майл

 

...