Споделена история от Други |
Самотна
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3521 пъти
Хора, надявам се да ми публикуват историята, отчаяна нужда имам да споделя. Нямам приятели, приятеля ми работи и сега го няма за няколко дена, а аз си стоя сама у дома и полудявам и всичко ме дразни. Опитвам се да го подтисна, но в един моменто избухвам и помитам всичко по пътя си. Стоя и гледам отстрани как другите се събират, возят се по колите, и правят какви ли не интересни неща, а аз като момиче на 21 години си стоя у дома и само уча, за капак майка ми ме притиска, защо днес съм преписала само една тема, а другата съм у оставила за утре и защо си губя времето, въпреки че имам още 20 дена за тях....
Не ме оставят едно решение сама да взема... Побърквам се. Напоследък се осъзнавам как живота буквално си минава покрай мен и само седя у нас и няма къде да отида.... Не мога да си намеря приятели и това е... А много се старая, но не става, знам че има много хора като мен и какво, това никак не ми помага...
Ето сега се разкрещях на майка ми и ми олекна, но докога.... До утре или други ден. Вярвам, че ще успея да се озъптя, но не мога да се примиря, че няма дори кой да ми звънне по телефона и да ме попита как съм....
А реално погледнато на никому нищо не съм сторила, освен добрини.
И въпреки това, никога не ми е минавало през ума, че живота е несправедлив към мен, а може би трябва... Мислила съм много пъти, да си намеря приятели, дори такива като мен, самички, без никого до себе си, но и това не става....
Я сякаш компаниите вече са сформирани и няма място за нас... Никога не съм очаквала, че ще остана толкова самотна, Преди бях обградена от много приятели, и да ви кажа вече не са ми такива, защото станаха наркомани, а момичетата започнаха да участват в оргий, което никак не ми се понрави, та жевота бавно и полека не раздели.... и не съжалявам, то си е било за тогава...
Единствено ме е яд, ме така на моменти сега изкуквам и незнам колко още ще мога....
Има дни, които ме крепят, моя приятел ме извежда, вика негови познати, и така става горе долу, но в дните, когато е на работа, и аз остана само не издържам....
И знам, че сега отново ще има хиляди глупави коментари, със злобни намеци, но давайте не ми пука, отдавна съм свикнала на лошотията на хората и не може да ме впечатли, ще оценя само доброто , което кажете....
мерси
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: d16d72cbe7 |
|
1. В абсолютно същото положение като мен си....Нещата са 1:1....И на мен ми е трудно и имам чувството,че нищо не мога да променя...Кажи ми някакъв e-mail.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 508b2faa8d |
|
2. И аз съм в същото положение (момче на 21 г.).
Явно сме доста хората в такава ситуация, но се надявам нещата да променят към по-хубаво. Все още не е късно, млади сме все пак :) Пък и винаги може да се свържем и да си поговорим онлайн за това :)
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: d2fb856f3e |
|
3. И аз съм така даите да се свържим моя скайп е barad-dur1
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 44cc1e95b0 |
|
4. rtg_@abv.bg от авторката
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: d16d72cbe7 |
|
5. Mного станахме :) айде да се прехвърлим онлайн:) винаги е добре да поговориш със сродна душа
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: ce1cab9733 |
|
6. Същия съм :) nirayah@gmail.com ако искате да се свържем.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 93eb577fce |
|
7. angelo18@abv.bg Ще се радвам да се запозная с нови хора :) На авторката бих пожелала късмет, и аз съм изпадала в подобни дупки, просто сама за себе си осъзнах, че всичко е въпрос на самовнушение и лична нагласа- както се възприемаш ти самата, така ще гледат и околните на теб :)
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: eb3c598e79 |
|
8. И аз съм в подобно положение. Който иска да ми пише на скайп crazy_girl12346
|
|
