Сбъркана - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110735)
 Любов и изневяра (26718)
 Секс и интимност (12993)
 Тинейджърски (21243)
 Семейство (5710)
 Здраве (8789)
 Спорт и красота (4501)
 На работното място (2692)
 Образование (6851)
 В чужбина (1467)
 Наркотици и алкохол (1023)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1634)
 Други (16188)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Сбъркана
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1504 пъти
Аз съм момиче на 19. От малък град съм. Главният ми проблем е, че нямам никакви истински приятели. Само едно момиче от интернет, с което си пишем от години, но с нея не сме толкова близки. Преди, когато бях осми, девети клас имах много приятели, излизах, бях забавна, интересна, общителна, но с времето останах сама, защото голяма част от тях се оказаха фалшиви. Станах подозрителна, недоверчива, не излизах, но през изминалата година, успях да се доверя отново. Приятелката ми, обаче, която цяла година, беше до мен и ми обясняваше колко съм й ценна, веднага щом завърших училище, спря да контактува с мен, дори не писа веднъж поне, да пита как съм. Всеки гледа себе си. Станали сме такива егоисти, лицемери, повърхностни. Гледаме само изгодата. Само на нас да ни е добре. Говоря като цяло. Човечността къде отиде? Загриженост, съчувствие, искреност, доверие. Май вече са само думи, чужди и неразбираеми за повечето хора.
От всичко преживяно развих някаква тревожност. Не мога да погледна хората в очите. Не мога да излизам сама. Притеснявам се. Не мога да завържа приятелство. От толкова отхвърляне и лицемерие, не знам вече как да се държа. Страх ме е да не бъда пак излъгана. Свикнала съм да бъда само със семейството си. Записах се студентка и бях сред първите приети. Беше в Смолян, който е на час път от това градче. Първо бях на общежитие, но не издържах и се върнах. После бях на квартира и това се повтори. Не можах да събера сили и да остана. Дотолкова не съм била отделяна от родителите си, дотолкова не съм свикнала сама. Знам, че в живота има трудности, че човек трябва да е твърд, но с тая социална фобия, просто не знам. Родителите ми казаха да си почивам, да не ходя на работа, че не съм им била в тежест, но как? Аз съм на 19 години! За сред хора не ставам. Тук, в този град, си или шивачка или сервиьорка, а аз и за двете не ставам. Ще отварят игрална зала, търсят крупиета. А аз съм само за сред хора. Мисля догодина да пробвам пак да отида да уча. Не искам цял живот да се мъча. И аз искам да се отделя от родителите си, да уча, да имам хубава работа. Не е като да съм тъпак. Имах висок успех, обожавам да чета. Нямам никакви приятели. Не знам как да се държа, какво да говоря, как да общувам, как да се отпусна. А, отпусна ли се, доверя ли се, ами ако пак ме прецакат? Трябва да намеря някое момиче от града, което ще учи догодина същата специалност, да съм с него на квартира, но съм толкова уплашена. Когато само плача, притеснявам наште и сега потискам всичко в себе си. Искам да живея като другите. Искам да си постигна целите, а изгубих човека, дет бях, човека, който харесвах, който беше харесван, който беше способен да се смее, но и той беше прекалено много пъти предаван и се превърна в асоциално, уплашено като малко дете момиче. Не виждам изход, не виждам бъдеще. Толкова ми се е насъбрало, а няма на кого да кажа и кой да ме прегърне. Нямам на кой да вярвам. Не знам какво да направя. Не искам да хода по психолози, психиатри, да се тъпча с антидепресанти. Моя живот не е живот. Вместо това да са ми най-хубавите години, са най-скапаните. И в гимназията бях така, и сега съм така. Преди доста време разбрах, че имам всички симптоми на БАР, а това не е лечимо. Не искам да се тъпча с хапчета. Просто искам и аз да имам приятели, да обичам, да съм обичана и независима. Искам живот, а съм като ранено животно, безпомощно и само.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 9 месеца
hash: 99325b274f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Виж, изчетах поста ти и много се натажих, защото действително не знам какво да те посъветвам. Според мен ти действително имаш сериозен психически проблем и трябва да потърсиш психолог. Не искам да те плаша, но аз съм от Смолян и там ако не успееш да се приспособиш (то си е селце), къде? При нас хората са все още истински, градът е малък, но има всичко, включително много неща за младите. Стегни се!
До някъде и родителите ти са виновни, защото са те гледали в похлупак. Сега пак не ти трябвало да работиш.... не виждам да имаш братя и сестри.
Колкото до хората - ами не си единствената. Всеки е бил предаван някога от приятели, но намираш други. Аз съм много екстровертиран, общителен човек, усложлива съм и се раздавам за хората и пак са ме предавали, изоставяли и пренебрегвали - не е болка за умиране.
Ако обичаш учението, книгите, защо не учиш?
Нима ти трябва изобщо някого. Не мога да те разбера.
Ти така няма как и мъж да срещнеш, любов да имаш с някого и да се задомиш. Не може цял живот да висиш на вашите.
Съветвам те затова при първа възможност отново да отидеш да учиш - Смолян иначе е идеалното място за лабилен човек като теб, но задължително потърси психолог. Имаме доста добри психолози и психиятъри, който ще те изслушат, но дори само сред хората да се разщъкаш, ще намериш истински добри и незлобливи.
Не ти трябва друго момиче, друг човек изобщо - намери си квартира (евтиния) и се съсредоточи в ученето, а другото ще си се нареди. Можеш и работа да си намериш дори и изобщо да се устроиш. Спокойно е, климатът е хубав, а и родителите ти са наблизо, щом толкова държиш на тях, но и за тяхно добро е хубаво в момента просто да се отделиш малко и да откриеш и други хора, а дай си боже и любовтта. На 19 г. си и за теб това би следвало да е тема номер 1, не къде са родителите ти! Не си сбъркана, а по-скоро си объркана и имаш нужда от малко професионална помощ. Всички сме стигали рано или късно до подобен проблем. Успех все пак

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 953e0a7c25
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Нямаш никакъв психически проблем, нормална си, не ходи по никакви психолози и психиатри. Хората са различни. Аз имам същият проблем като твоя-АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ! Имах чувството, че аз съм го написала това-и аз съм студентка без приятели, винаги използвана, на 20 и не работя, без гадже, миналата година преминах през страшна депресия и проблеми, също съм със социална фобия и ме беше страх от каквото и да е общуване, внушавам си че имам психически болести, даже доскоро мислех, че и аз имам БАР... но всичко се оправи. Просто намерих хора от друго обкръжение, извън университета, запознах се с едно момче, записах са на латино танци, което много ми помогна, съсредоточих се в ученето. Ще преодолееш това. Съветвам те да учиш това, което искаш, да споделяш редовно с родителите си(което аз не сторих, и затова "преебах"живота си в началото), да се запишеш на нещо любимо, да отидеш на почивка, да гледаш повече комедии, да се съсредоточиш в едно занимание. И най-важният урок, който аз научих твърде късно:не се доверявай на никого, не се привързвай към никого, и не прави ненужни услуги на никого. Ходи на интелектуални места, където ще срещаш приятни, млади хора, също и интелигентни момчета, защото от написаното останах с впечатлението, че си интелигентна и начетена. Пожелавам ти всичко най-прекрасно в живота.
Студентка, 20, Пловдив.

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 56120bab14
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   И аз съм със социална фобия. Мисля да пробвам с хомеопатия.
Същата ситуация като твоята, отивам да уча, но не издържам сред хора.
Коментар номер 1 е добър, но с изключение на фразата "стегни се". Повтаря ти я всеки, но по-скоро звучи като упрек според мен. Един вид не си се стегнал, ти си виновен че си такъв, хайде направи нещо, не се лигави, в резултат на което ти става още по-зле.
И градът не е от значение, аз съм от голям град, но съм свикнала с него.
Радвай се, че родителите ти са до теб. Помисли за такава работа, в която няма много стрес. Не е задължително да го изкарваш това висше образование. Или изчакай, пробвай с хомеопатия или психиатър докато се нормализираш и тогава ходи да учиш.
Ако ти се говори с някой в тази тема първи коментар ми го има скайпа http://spodeli.net/3/story-45345.html
Дано да се оправиш скоро!
Ж,21

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 месеца
hash: a8496d4f34
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   здравей,
все още си прекалено млада! Има време за всичко
до другата година, когато се запишеш отново в университета - може да пробваш да се запишеш на някакъв курс, спорт или доброволна работа!

относно приятелите - не си давай за цел да търсиш такива! Дръж се с всички нормално и приятелски, не ги взимай присърце и ще усетиш когато откриеш правилния човек! този който може да ти бъде истински приятел
Има много самотни хора, и те търсят добър човек като теб за приятел.. но не могат да те намерят защото ти и те не общуват.
непукизъм му е майката
естествено, че всеки ще гледа да уреди първо себе си... прави го и ти.

Намери някакво странично занимание и ще видиш, че ще си възвърнеш силите и надеждата.

между другото имаш много добри родители! Помисли за тях и за всички други деца които нямат нито родилите, нито дом над глава. Да не говорим за тези които са болни и се налага да събират пари с смс-и!

успех!

 
  ...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 7da1cdfbbf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Жалко, бях с момиче, като теб, но уви. Обичах я жестоко, но тя беше на приливи и отливи бяхме заедно година и нещо, но пак уви. Не и посягах, карах или обиждах, тя беше веднъж добре, веднъж зле. Не и изневерявах, но тя имаше луда ревност и се разделихме, сега е с някакъв които я бие, но жалко за нея, аз си късах нервите с нея да я търпя, на 21 съм, не съм грозен, но тя си прекали. А е доста по-голяма от теб, тя употребява лекарства, но със времето се влошва, това няма лекуване, нека ме оспорват, но не се лекува!

 
  ...


...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 8c228440a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей,

И аз някога съм имала подобен проблем, страх ме беше да се доверявам, точно по същите причини. След време разбрах, че тези страхове са излишни. Ако се доверя на някой, а той се окаже не такъв за какъвто е изглеждал, какво от това? Ако дам нещо на някой, а той не ми даде нищо, какво от това, важно е да даваш не да получаваш? Ако, ако, ако... изпускаш живота си да мине покрай теб вцепенена от страхове, ами, ако се случи нещо лошо? Ами лоши неща се случват и на добрите хора, но това не означава, че човек трябва да се пази от всичко и всеки. Ако се опитваш да се предпазиш, от всичко лошо, което може да се случи, също така ще изпуснеш и много възможности за хубави неща. Стъпвай смело напред, страховете са най-големия ни враг. Успех :)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker