Любовта е кучка
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3505 пъти
Седиш в тъмнината, ръцете ти треперят. Дотолкова, че даже една цигара не могат да държат. Тялото конвулсивно се тресе, може би си болен, а може би просто бавно умираш душевно. Спомените болезнено се връщат, обвиват те злобно, задушават те, мъчат те.

Не можеш да спиш, въртиш се в студените чаршафи, съзнанието ти не може да се отпусне, защото в него е само Той. Часовете минават бавно, нищо не ти помага. Нямаш желание да ядеш, не можеш да се усмихнеш, не можеш дори да говориш.

Мислиш си как си зачеркнал себе си, изтрил си своите чувства, за да бъдеш с Него, да го обичаш, да му дадеш всичко свое. Виниш се, може би си бил виновен за нещо, не си правил нещата както трябва.

Превърташ всичко, което си направил - и не, не виждаш причина. Един ден той просто става и си тръгва, отива си грубо от живота ти, оставяйки една огромна празнина, една огромна, смърдяща липса, която те погубва.

В един момент всичко ти става толкова безразлично, че не ти пука дали е ден или нощ, коя дата е, къде си, с кого си. Всичко става сиво, еднакво. Караш по течението, колкото да се води, че живееш. Усмивка все още няма, липсата продължава да тежи така в гърдите ти, очите гледат само надолу. Тялото, душата, съзнанието страдат, плачат, крещят, ама никой не си прави труда да ги чуе.
После спира да ти пука, че си сам, отритнат, забравен.

Слагаш слънчевите очила и вървиш без цел, желание и смисъл. Ебала съм му майката на живота, но най-вече на скапаната любов.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 1 месец hash: 267f274ef1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Светът, миличка, е ОГЛЕДАЛО. Животът и съдбата ти са твое собствено творение, независимо дали си ги изваяла съзнателно или не. Ако им "е*ш майката" и те ще ти "е*т" твоята... "Може би просто бавно умираш душевно" - виж това няма как да стане, душата ти е безсмъртна (за съжаление). Можеш само да я накараш да страда - колкото силно и колкото дълго пожелаеш. Любовта не е "кучка", тя е неотменен природен закон като гравитацията. Тя извира в теб и можеш да я раздаваш на всеки. Не ти трябва мъж или някакъв друг външен фактор за да стане това. Тя струи навсякъде около теб - само трябва да превъзмогнеш страховете и предразсъдъците си и да я допуснеш в себе си. И можеш просто да погледнеш на света с други очи - с очите на Творец, и да спреш да се самосъжаляваш... Повярвай в себе си, усмихни се и "слънцето ще изгрее" за теб. В противен случай - страдай докато се изтощиш, и като ти омръзне пак ще стане същото :)

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 0561439746

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Сигурно всеки се е сблъсквал с това гадно чувство, аз лично съм го изпитала точно така както го описваш, но.... живота продължава и нещата се порменят, бъди сигурна в тава! Силен дух ти желая!

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: a0e4f4f1bc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Много истинско! Поздравления! Аз се чувствам по същия адски начин и то заради най-голямото говедо на света, но ние не избираме в кого да се влюбваме и кого да обичаме, то просто се случва... Маги

 

...

горе^

преди: 14 години, 1 месец hash: eaec92034a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да, все едно това е моя изповед.... Подкрепям най-вече последното изречение....

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: f575f13d14

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Всеки го е изпитвал...който не го е изпитал, не е живял...

 

...