Как да стана по-благодарен към живота? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97791)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23015)
 Секс и интимност (11342)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4905)
 Здраве (7880)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2205)
 Образование (6019)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13354)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Как да стана по-благодарен към живота?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1019 пъти
Всичко в живота ми е супер. Е, има някои области, в които може да се очаква и повече, но живот и здраве и това ще постигна. Проблемът е, че малко си падам темерут. Хем, виждам, че всичко ми е наред - имам здраве, щастлив брак, прекрасно дете, добра работа, добри колеги, всичко, обаче, ако малко нещо не стане, както го искам и започвам едва ли не да чувствам, че живота ми е скапан. Е, малко преувеличих, но някак ми се скапва настроението и не мога да се отпусна после с дни, а знам и вярвам, че това нещо, което ми се е случило, колкото и зле да ми изглежда за момента, е за мое добро, защото ми дава възможност да трупам опит, да се калявам, да се уча от грешките си.

Примерно шефката нещо измрънка, обърка се и остане с грешното впечатление, че нещо в работата ми не е наред, после ми се скапва настроението. Знам, че е дребнаво, но не мога да се пречупя колкото и да се старая. После с дни наред съм намусен, мълчалив, колегите ми викат "много си сериозен", вкъщи мълча, жената ме пита "какво ти има", детето иска да си играем, а аз няма сили. Все едно се гледам отстрани и не мога да се мръдна от стола от лошо настроение. Аз дори не знам какво ми има, просто чувствам една топка в корема си, която ме блокира и не ми дава да правя нищо.

Най-интересното е, че знам, че всяко зло е добро, убеден съм в това, но някак не мога да се отпусна, да се насладя и да благодаря на живота си, за който съзнавам, че много хора биха ми завидели. Аз реално нямам проблеми. Иска ми се отпусна и да изпитам благодарност и радост съдбата си, която го "заслужава", защото ми е дала много наистина и го ценя.

Това на моменти пречи на отношенията ми с жена ми и детето ми, защото в такива моменти се чувстват самотни и едва ли не виновни, че съм такъв. Пречи ми на кариерата, защото си мислят, че върша работата с досада и не съм благодарен за предоставената възможност, а истината е, че шефката напреди се застъпи за мен, за да не ме изгонят поради съкратен щат и дори накара други колежки да ме обучат в друга професия, за да мога да се преквалифицирам и да остана във фирмата. Пречи ми и на общуването с хората, които някак са резервирани към мен, защото аз не завързвам, нито поддържам разговор, а много ми се иска.

Напъвам се, пробвах някои техники, но при всяко усилие някак нещо вътре в корема ме спира. Осъзнавам и знам, че има на какво да се радвам, но някак не мога да го почувствам в повечето случаи. Понякога се получава, но щеше да е по-добре да е по-често, защото току виж хората са изгубили търпение и биха ме отритнали.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 10 месеца
hash: 5d2381f86a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Пиши се доброволец в Спешна помощ или гледай предаването "Отървах се на косъм".

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 1e9fcfe251
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   :) Ще ти споделя моя ритуaл, действa безоткaзно.
Зaрaди положителнaтa енергия и нaстроението тaм ходя нa църквa. Сядaм си без излишни емоции, кръстения и целувaне нa икони.
Когaто съм много нaтовaренa емоционaлно, зaпочвaм с aпaтия почти от детството.
Блaгодaря ТИ ( не е нaсоченa блaгодaрносттa ми конкретно към някого/ нещо) зa щaстливото детство, което имaх!
Блaгодaря, че оцелях здрaвa след кaтaстрофaтa!
Блaгодaря, че имaх точно тези родители!
Блaгодaря, че ме срещнa точно с този мъж, който ми е съпруг!
Блaгодaря, че децaтa ми сa здрaви, щaстливи, пълни с енергия и любопитни дивaнетa!
Блaгодaря, ... и т. н.
Дори зa някои лоши моменти блaгодaря.
Примерно - Блaгодaря, че можaх дa имaм тaтко си поне тези 18 год. от животa ми и блaгодaря, че си отиде бързо, без болкa и стрaдaние, че можaх дa се сбогувaм с него....
Зa колкото повече нещa блaгодaря, толковa повече спомени зa хубaвите нещa ми изниквaт в глaвaтa.
Прекaрвaм около половин чaс обикновено тaм, когaто излязa съм зaреденa с положителнa енергия и щaстие от всичко, което имaм.
Дори в негaтивното съм открилa положителното, зaщото знaм че, след време, когaто отмине този момент, ще имa зaщо дa блaгодaря дори зa товa.
Опитaй веднъж!

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 1d15ec802e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Гаврътвай по някоя напитка и настроението веднага ще се оправя.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0ae7cd54ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Примерно: вземи си 3 дни отпуска (със събота и неделя ще станат 5), вържи си очите с една черна кърпа (да не виждаш абсолютно нищо с отворени очи) и тръгни по улиците да обикаляш града, отиди до магазина, до работата даже, отиди до автогарата, хвани автобус и отиди в друг град, там намери хотел и преспи в него...
ВИНАГИ ПОМАГА! Ще обикнеш живота и ще бъдеш благодарен повече, отколкото някога въобще си си представял! Обаче... 5 дена никакво махане на превръзката! Дори за миг!

Приятни "забавления"...

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 80df6eaaf5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Номер 4 ти да не би да искаш той да се пребие по пътя. Това с кърпата изобщо не е добра идея, иначе останалото е супер. Особено това с хотела, нека си направи една хубава ваканция сам. Да се запознава с нови хора, не се знае какви неща ще види и с какви хора ще се запознае, които да променят гледната му точка за живота.

 
  ...


...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 0ae7cd54ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   5, не, не искам да се пребие по пътя! Искам да оцени това, което има и което не оценява. Слепците как не се пребиват?
А иначе ако ще ходи някъде - по-добре да не е по хотели, а по хижи...

 
  ... горе^
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 5d2381f86a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Гледай филмите от поредицата SAW. Там се разказва точно за такива хора като теб, които не оценяват живота и един умен човек променя виждането им, като ги поставя в интересни ситуации. Накрая всички обичат и се радват на живота. Чувстват се като преродени. Като живеещи втори живот. Като получили нов шанс.

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: 952df83f67
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Гледал съм всичките части на Пъзела :)

 
  ...
преди: 5 години, 10 месеца
hash: ade5fb0648
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Защо не идеш да помагаш като доброволец в някой приют или в някой старчески дом? Като видиш какви тежки проблеми имат хората и как въпреки всичко живеят и се радват на живота ще си дадеш сметка колко си щастлив всъщност. А и за да ти помогна ще ти разкажа една истинска история. Главният герой е мой приятел и всеки път като се вкисна за някоя дреболия се сещам за него.
Преди няколко години когато още бил съвсем млад срещнал едно страхотно момиче и двамата се влюбили. В началото родителите им били против идеята да се оженят, но като видели колко са влюбени ги подкрепили. Оженили се и скоро след това тя забременяла. Радостта им нямала край, но бременността и било много тежка и накрая се оказало, че има рак и не могат да я оперират защото има риск заради бебето. Предложили и да направи аборт, но тя отказала, защото имало опасно след това никога повече да не може да има деца. Накрая състоянието и станало толкова тежко, че я закарали по спешност в болницата, там изродили бебето преждевременно и пристъпили към незабавна операция. Обаче било твърде късно. И тя и бебето умрели в един и същи ден. Представи си какво му е било на този млад мъж, в рамките на няколко часа и жена му и дъщеря им умрели в ръцете му, а той можел само да гледа и не можел да направи нищо! Каза ми, че мислел да се самоубие, но някак си мислел, че не е редно и че жена му не би одобрила. Сега има ново семейство и две прекрасни деца, но каза, че никога няма да забрави нея, момичето което предпочело да умре за да го дари с дете. Та помисли си за този мъж и за неговата история. И въпреки всичко той живее и се радва на живота. Всеки път когато ми стане тъжно се сещам за тази история и тя ми дава кураж да продължа напред и да съм благодарна за това, което имам.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker