 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Живот на приливи и отливи
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1276 пъти
Здравейте.
Наясно съм, че това, което пиша е силно афектирано от последните неща в живота ми, но в крайна сметка явно имам нужда да го направя.
Как да започна - ами мъж на 24 години съм. За нула време паднах на земята, след като бях "летял". Говоря най-вече в професионален план, но също така и в личен. Последните 3 години доскоро ги приемах като развитие в кариерата ми. Очаквах и такова в личен план, разбира се. Тук искам да направя една добавка, че аз напълно съзнателно реших да НЕ следвам и директно започнах работа в ИТ сферата. Та, връщам се на темата - за последните 3 години човек може да каже, че "дръпнах" доста. Или поне така би изглеждало на пръв поглед. Смених няколко работни места, развих нови знания, съответно и почнах да изкарвам някакви пари за себе си. Дори имах връзка с жена. Неправилна (понеже беше омъжена), но все пак връзка (имах нужда от такава).. И всичко се срина за 3 седмици. Ако връзката с жената може да приемем, че логично нямаше как да я бъде, то последвалите неща направо ме удариха от нищото. Влоши ми се качеството на работа и в последствие я загубих. Нормално, това страшно много ми удари самоувереността, защото аз съм човек, свикнал да му се получават нещата и трудно приемам провал.
Сега съм сам, брутално ударен от реалността, имам разходи, а идват и празници..
Разочарован съм от себе си, разочарован съм от всичко, което ми се случи. Но явно така е трябвало и аз съм си виновен. Сега трябва да почвам да градя наново. Да търся нова работа, да се адаптирам, да се доказвам, като през цялото време ще ми се налага да подтискам спомените за тоя падеж.
Благодаря на всички, прочели историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 80f0a18ae9 |
|
1. това, което ти се случва, е нормално, животът никога не е само успехи и възходи. връзката ти така или иначе е била обречена и е било въпрос на време да я приключиш. а работа в ИТ има достатъчно, не вярвам да ти е проблем да намериш нова. неприятното е, че двете неща са съвпаднали във времето, но ще се справиш, сигурна съм!
Ж43
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 79271aeb1b |
|
2. Не знам какво е станало, но не мисля, че трябва да си разочарован от себе си. Че ти си само на 24, а си толкова зрял и сериозен! Аз съм много близо до твоята възраст и не познавам почти никакви такива мъже (потискам инстинкта си да напиша момчета, защото те просто не са заслужили да бъдат наречени мъже). А иначе ти сам на себе си многократно си доказал, че можеш да се справиш - сега просто трябва да превъзмогнеш онова гадно обвинително гласче. Повтаряй си всеки ден, че щом си се справял досега, то значи пак ще можеш! Иначе разбирам как се чувстваш - и на мен нещата винаги са ми се получавали и това лято като изпаднах в някаква дупка, бях направо вцепенена. Няма как винаги да печелим, ще има и такива периоди. Най-много ти пожелавам да си намериш приятелка. В случая май това ще помогне най-много...
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: b875fe0c72 |
|
3. "ще ми се налага да подтискам спомените за тоя падеж."
Грешка, и аз мислех като теб и това не доведе до нищо положително. Впоследствие открих, че е много по-полезно да помниш провала, но не за да ти разваля настроението, а просто да приемеш, че не винаги нещата се развиват по най-добрия начин, но това не е лошо, защото така разбираме, че някъде грешим. Съответно трябва да приемем провала като възможност за урок, да го анализираме и да си направим изводите, за да не повтаряме грешките. И така провал след провал ставаме по-добри и идва момент, в който почти нищо не може да ни изненада.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 2599609b63 |
|
4. Мили хора, благодаря ви за коментарите.
Знам че сам мога да излезна от това. Така съм свикнал. Едно дете бях, а в приятелството не вярвам. Просто когато си толкова сам и толкова разбит всичко е наистина трудно.
Много съм деморализиран, защото не е честно да градиш нещо с години и накрая да се срути за няколко седмици. Още по-неприятно ми е че всичко се случва преди празници и нямам желание да правя каквото и да е. Няма коледно настроение, няма нищо. Всичко ми е сиво.
Хората пазаруват, готвят се да празнуват, а аз обикалям по интервюта за работа. Толкова жалко..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
