Любов преди, сега една голяма дупка
преди: 14 години, 11 месеца, прочетена 3127 пъти
Как се преживява болката от това, че човекът, който най-много си обичал на света, и е бил първата ти любов и първият във всичко, вече обича друга? Но не е само това... това е баналната част.

Как цялата магия и всичко красиво, което сте имали някога, се изпарява? Вървим си вчера по същите улици, по които преди година и половина се смеехме, и обичахме. И бяхме най- важното един за друг. Подаряваше ми цветя и правеше онези малки неща, по които си личи колко те обича. Ароматът на липа се е запечатал в съзнанието ми от нощите, когато ме е изпращал, говорили сме и ме е държал за ръка... Романтиката на уличките в малкия град. Всяко място- един спомен. Три години всяка най-малка мисъл е била свързана с него.

Видяхме се вчера- случайно, не бяхме се чували от 2 месеца, не бяхме се виждали от 3... Засякохме се и се заговорихме. И всичко вече беше различно... той беше различен. Може би и аз. Не се виждахме за първи път, откакто сме разделени. Но за първи път усетих, че сме разделени във всеки аспект. Не, че нямаше какво да си кажем... просто беше сякаш говоря с отдавна забравен добър приятел... А преди можех да му кажа всичко. Заболя ме от това, че съм загубила човекът, с който сме изживяли толкова красиви ( и не дотам красиви) моменти.... заболя ме за самия него, за липсата му като част от живота ми като усещане за близост, не толкова като любов... Но явно любовта е всичко, и след като я няма, се губи магията между хората. А може би просто съм свикнала да бъда нещо повече от обикновена приятелка за него... Не знам.

Тази среща ме натъжи и разби сърцето ми повече, отколкото ако беше спал с някоя пред мен. Знам, че сърцето му вече е на друга, и аз съм чисто физическото привличане, както той каза "любопитството да бъдеш с бившия", и угризенията на утрешния ден... а допреди няколко месеца все още бях Любовта. И вървяхме по същите места един до друг, някои хора ни гледаха странно, защото знаят какво сме имали и сме били един за друг.. и аз си спомнях за преди, а той говореше за сега. И не знам защо толкова боли от проклетите спомени за човекът, който той вече не е.. за миналите времена, когато бях най- щастлива. И знам, че мечтая за преди, и знам, че той не е същия човек, и пак ме боли....
Имах нужда да го напиша.... признателна съм на тези, които са имали интереса да го прочетат. Нямам определени въпроси, имам само неясно съзнание и болка. Нищо повече. Приятен ден на всички

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 11 месеца hash: 8740783d41

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Разбирам какво ти е , преживяла съм го преди доста години и ето ме сега , щастлива съм със съпруга си , с работата си....животът си върви , времето лекува , спомените избледняват...ще го преживееш това , гледай напред и успех Ева

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: 11e6045a88

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не, че с няколко думи бих ти казала как да забравиш или поне как да ти олекне, но трябва да приемаме (колкото и да е трудно за жалост) че има хора, които са били важна част от живота ни, от миналото ни..но по някаква причина нямат място в бъдещето ни. Твърде плоски са тези думи в сравнение с това, коео чувстваш, но е факт и единственото, което ни остава като вариант е или да си съсипваме живота и мислите с нещо срещу което сме безсилни да се борим, или да продължаваме на чисто, далеч от болезнените спомени. Преди време се разделих с човек, с когото бях доста дълго време..аз го поисках, причините бяха много и не хубави. Изживяла съм както се казва ''най-хубавите си години'' с този човек, бил е до мен във всякакви моменти, чувствала съм с всяка част от мен, че ме обича...и тук идва голямото ''но''...голямото разочарование от това в което се е превърнал без да усетя..почти го намразих, а в същото време се раздирах от спомените, за това какъв беше и колко щастливи бяхме. Сега съм сама и не отричам, че ми е добре, но няма ден в който и аз като теб да не мисля и премислям преживяното с него..полудявам като знам, че вече прегръща и целува друга, но какво от това?! Най-голямата грешка е да ровим в миналото. Съветът ми, колкото и клиширан да е, е да продължаваш напред, да бъдеш силна и да не позволяваш на нещо приключило за едната страна да надделее над разума ти. Само ти имаш власт над себе си и живота си. Хубавите спомени нека си останат, но дай шанс и на тези които тепърва предстоят..с правилния човек :)

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: 6125def484

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Благодаря Ви за коментарите... Номер 1, много се надявам и моята история да излезе със същия край, при мен мина много време от раздялата, а още ме боли, макар да знам, че връщане назад няма, и че пак ще ме боли до него. А той е щастлив, обича друга и вече не ме гледа по онзи начин. Както и да е. Номер 2, много добре написано, напълно си права, това се и опитвам да направя последните месеци. За жалост много неща се развиха зле за мен, заради последните месеци от връзката ми, когато страдах много, и след това, когато се разделихме, защото загърбих други важни аспекти от живота си, и сега кашата е пълна. Имах нужда да излея обърканите си мисли тук, на моменти не издържам на болката, напрежението и на чувството си на вина, че прецаках и предадох косвено хора, които ме обичат, заради него. А той все още има до някаква степен власт над мен. Благодаря отново. авторката

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 месеца hash: 5228b340e4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Боли и то много боли , незнам дали с времето ще изтръгне тази любов и обич от сърцето ми

 

...