Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не искам да те засегна, не знам на колко години си, но не се заблуждавай, че прекалената мълчаливост се разглежда от другите като тайнственост някаква, точно обратното - може да се възприеме като враждебност, надменност, желание да страниш от другите (да не говорим за това със слушалките).
Аз също съм от не много разговорливите, макар и да имам интереси, неща, които ме вълнуват и т. н.
Комуникацията и социалните контакти са нещо страшно важно и тези малки, безсмислени на пръв поглед разговори също имат своята функция.
Не е нужно човек да е лапацало някакво, но в никакъв случай не бива да се бяга от тези, така да го кажем, социални ритуали.
Нищо не ти коства да се включваш от време на време в тези досадни разговори, защото позицията на мълчаливеца ще ти коства много повече с годините, казвам ти го от личен опит и с най-добри намерения. Когато човек е тийнейджър може да е куул, но по-нататък вече нещата се променят.

7.   Номер 1, чувала ли си сентенцията - " По-добре да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да проговориш и да разсеяш всякакви съмнения"? Предпочитам позицията на автора.

8.   Авторе, просто исках да помогна. Ти задаваш въпрос - аз ти казвам какво мислим, но ти какво ще си мислиш е твоя работа. Факт е обаче, че повечето хора се чувстват неловко, когато стоят и си мълчат на една маса. Ако има един-двама „майстори на мълчанието“ от 10 човека е ОК, но ако седнат такива трима на една маса и никой не говори е... ужасно
Наблюдавала съм съпрузи, които просто нямат какво да си кажат. Сядат, ядат в някой ресторант и си тръгват. Тъжна история.
Жените обичаме да говорим, разпускаме до известна степен така. Рядко има мълчаливи. Аз преди си въобразявах, че мълчаливите хора действително сте злонамерени или се подигравате вътрешно на казаното, но за 30 г. разбрах просто, че нямате какво интересно да кажете. Защо да се срещам с такива хора? Какво могат да вършат като един нормален разговор не могат да проведат.
Да, говоря, но и аз искам да съм слушател - да чуя нещо ново. Защо иначе да се срещам с теб? Ще седна у дома и ще прочета една разумна книга вместо да кисна с теб 1 час пред ТВ-то в някой бар. След като станах на 23-24 г. осъзнах, че денят ми е с ограничената продължителност от 24 часа - безценно време от моя живот. До тогава винаги се срещах с всеки познат, за да не го разсърдя, но от тогава винаги си мисля за 1 час с личността vs. един час с книгата, която чета в момента. В 90% от случаите побеждава книгата!

Много е гадно, когато всички мълчат - за какво сме се събрали тогава? Случвало ми се е да пътувам с такива хора в кола - никой нищо не говори, а ни предстояха 15 часа път, сменях 100 пъти темата - от Черните дупки във Вселената до новата рокля на Алисия - ПЪЛНА ПУСТИНЯ.
Все ми е едно за какво ще се говори - просто не искам да съм затворена 15 часа с „майстори на мълчанието“. Какво и очаквах от следните личности (до един емигранти) - разносвач на пици без завършен 10 клас образование, неговата годеница с баща-милионер, която от 10 г. се прави на студентка, но от 5 не е влизала в университет, тяхната съквартирантка М, която не успя да завърши и работеше като охрана на един панаир - тези „майстори“ на мълчането не бяха нищо повече от група празноглавковци, които нямат какво да кажат - това беше краят за мен с „майсторите“ на мълчанието. От тогава не се занимавам с хора без всякакви интереси, идеи, хобита, работа ако щеш. Какво имат да казват - НИЩО. Стоят и мълчат, подхилквайки се знаещо на казаното от другите, но те нямат нищичко за казване. Имам ограничено време на този свят, за да си го губя с мълчание и нищоправене.

Слезнах си и никога повече не ги видях тези хора - намирах си извинения, докато се сетиха, че не искам да се виждаме.
Има малко удоволствия в живота, а за мен едно от най-големите е да общувам. На който не му харесва да общува - т. е. ДА ГОВОРИ включително, да си стои у дома.
Обичам да върша и други неща - риболов, скално катерене, плуване, пътувания, но не и с „майстори“ на мълчанието - по-добре да си взема една добра книга и iPod-a с мен и ще си прекарам по-добре.
Човек се среща с други хора не, за да мълчи, а за да общува.
Общителните хора иначе нямаме никакви проблеми - оправяме се и лесно в живота, защото не само можем да говорим за времето, но и можем да почукаме на всякакви врати, когато ни потрябва нещо, имаме и много познати (връзки! ), ИНФОРМАЦИЯ, знаем къде да отидем при различните ситуации. Майсторите на мълчанието си остават накрая само със себе си - стоят си и си мълчат по цял ден. Да ви е честито - ваша работа, но за какво са ви тогава други хора така и не разбрах.
н1

9.   Аз съм мълчаливец, не обичам да разтягам локуми и винаги гледам да говоря с минимум думи. Като се замисля, точно такива, които не им млъкват устите ме направиха такъв. Номер едно е прав, много бързо ги опознавам личностно такива. Но какво сплотяване на групата може да бъде това? В лицето си говорят сладки общи приказки, а зад гърба хубавичко се омаскаряват - не ми пасват на манталитета такива социализации. Който иска да го лъжат в очите и да си повдига самочувствието с празно общуване - прав му път, но аз не виждам смисъл да си губя времето в теми, предъвквани хиляди пъти, и да се сближавам с празнодумци. Макар, че не съм вярващ, одобрявам оная част от библията, в която се казва нещо от сорта - "Говоренето ви да бъде "да, да" и "не, не". Всичко друго е от Лукавия". Спирам, че ме заболя устата от приказване. :D

10.   Аз не съм от хората които говорят много, определено, говоря когато имам за казване, хората често ми се дразнят на това, но пък не съм длъжна да ги забавлявам. Иначе харесвам комуникативните хора. Но съм си такава..

11.   Към всички, защитаващи празнодумковците и самите тях си.

Както на вас ви е неприятно да седите с някой на маса и да не се говорят глупости, така и на мен не ми е приятно да седя при хора говорещи глупости и разсейващи вниманието ми с тях, интрегети, проблемите си. Ако ми е много близък или на сърце, бих го изслушал 1 път, бих дал съвет ако поиска, но следващия път ако ми говори същите неща ще му кажа, да действа, а не да говори. Разберете, действието, а не празните приказки са тайната. Всеки, дори и аз се заричам за нещо на думи и до там. Действие липсва. Навикът, чувството на притиснатост да кажеш нещо, само и само да нарушиш мълчанието е равно на това да си против себе си, без да го осъзнаваш на момента. За това, когато съм с хора, в компания, насаме с някой, винаге го оставям да започне с нещо, защото занм в момента колко неловко се чувства, чувствайки се длъжен да говори, за да наруши тишината. Когато имам да кажа нещо смислено го казвам, иначе предпочитам да не се излагам с празни приказки. Другата крайност са бъзиците и за това ми харесват, там се казва някаква истина за нещо под формата на шега. Това са също майстори, но на манипулацията.
Излиза, че всичко освен празноприказването е добро и по- някакъв начин влияе на психиката, докато празноприказващите хора я натоварват. Ето защо различните хора оставят различни впечатления. На мен ми трябва един бърз обход на човека от глава до пети, как мирише, гледа, движи се и след това като го чуя какво и как приказва имам впечатление - положително или отрицателно.

Автор

12.   Според мен и двете крайности не са хубави. Аз си падам малко по-бъбрива от необходимото и се опитвам да намеря златната среда (т. е. да си премълчавам от време на време). Но и тези, които само мълчат, трябва да се опитат да бъдат по-общителни. Мъчително е, когато се опитваш да завържеш разговор с някого, а той не полага никакви усилия и ти отговаря едносрично. В такива случаи просто говоря празни приказки, колкото да не настъпва неловко мълчание. Мисля, че много хора го правят с опит да предразположат събеседника си и това не ни прави празнословци.

13.   Номер 12 ме подсети за неловкото мълчание. Не за всеки мълчането е неловко. За мен, като майстор на мълчанието, неловко е бърборенето. :) Неловка е близостта с празнодумци, а с някой скромничък мълчаливец, мога по цял ден да си стоя и да ми е приятно даже. Говори не само устата, говорят и очите, и излъчването, и маниерите - целият човек.

номер 9

14.   Номер 9/13, ти пък ме накара да се замисля - какво ли щеше да стане, ако всички бяхме мълчаливци като вас? Вероятно човечеството щеше да изгуби способността си да комуникира нормално. Защото, каквото и да си говорим, общуването на хората се състои най-вече в думите. Прекрасно е да можеш да си помълчиш (приятно) с някого, това не го отричам, но не виждам нищо хубаво да си в такива отношения с всички.

12

15.   към 14 , разбери че не всичко е в думите , защото колкото повече се говори ,толкова повече глупости се казват и толкова по - голям е риска да се изложи човек , особено ако се прикрива зад някаква маска . Нека се говори , но мен ме дразнят екстровертите , които ръсят 99% глупости , а това мен ме натоварва , предпочитам по - спокойна среда с интелигентни хора , а там където има такива се усеща приятна атмосфера , има шеги и като цяло не натоварва , а точно обратното .

Автора

16.   Зависи. Нормално комуникиране не означава многословие или празнодумство, поне за мен. Но явно различните хора имаме различни нужди от словесна комуникация. Както бих мълчал между хора, с които ми е приятно да си мълчим, така бих мълчал и с всички, защото няма какво да им кажа, освен да се скарам с тях заради различните възгледи или да се правя, че съм съгласен. :)

17.   Е, логично, то и аз мълча, когато с даден човек нямаме какво да си кажем. Не говоря за това. Говоря по принцип, че човекът се сближава най-лесно с друг човек, когато ГОВОРИ с него. За съжаление, все още не можем да четем мисли. И не става дума за многословие, а за нормални човешки разговори. Когато някой разговаря с мен, аз се чувствам добре, защото усещам, че човекът иска да се сближим, усещам едно предразположение, една добра и положителна нагласа от негова страна. Обратно - ако само мълчи, веднага ще ми стане ясно, че не иска да има нищо общо с мен. Да, и ми става неловко не от този факт, а от (едва ли не) задължението да му изчезна от полезрението. Такива сигнали отправяте на хората, поне в моите очи. Вероятно не е точно така, но така изглежда.

Към автора: Съгласна съм, че когато човек говори много, почти винаги казва нещо, което не е трябвало. Аз самата съм пример за това. Затова и по-горе казах, че се стремя към златната среда - да говоря, но с мярка. За мен това е най-доброто решение. :-)

18.   Номер 8, какво да правим ние "майсторите на мълчанието''? Да мрем ли?
Аз също се чувствам неловко, когато нямам какво да кажа. Но какво да направя-почти нямам интереси-да се насилвам ли? Макар, че досега не съм усетил жените, да сте толкова приказливи, както казваш. Дори в чатовете си пазите приказките. Ако беше от другата страна на бариерата, щеше да мислиш по друг начин.

19.   В моето семейство се бърбори постоянно и аз не знам къде да се дена от тези разговори. Обикновено, просто напускам стаята, в която е нашумяла дискусия за нещо, но ако нямам избор, просто им казвам "МЛЪКНЕТЕ! ".

20.   Искам и аз да се включа в дискусията с мнението си. Да, прави сте, че прекаленото говорене ни преуморява, което не одобрявам. Но не е особенно приятна и компанията на хората, които непрекъснато мълчат, защото с тях просто не може да се общува. Те никога и нищо не говорят за себе си, нямат абсолютно никакви интереси и включват се само когато те решат да кажат някаква новина - хубава или лоша за друг човек / не клюка, не с лош замисъл и чувство /. Работя с такъв човек 10 години и ви казвам, че за мен е истинско наказание. Извинете ме, но не намирам такова мълчание за злато. Не обичам много и безмислени приказки, още по-малко клюките. Но съгласете се ние сме социални същества, създадени да общуваме и да си помагаме, а не да мълчим. Всеки ден ме буквално по цял ден наказват с мълчание и в никакъв случай не мисля, че това е положително. А как ще опознаеш човека до теб и ще му помогнеш при необходимост, ако все мълчи???

21.   Номер 8 напълно споделям мнението Ви. Наистина животът е твърде кратък за да се затваряме в себе се и "благородно" да мълчим. Имаме толкова неща да споделим и да се научим на нещо един от друг в смислени и пълноценни разговори и затова и аз мисля, че не трябва да пропиляваме живота си нито в клюки и празни разговори, нито в мълчание.

22.   И аз все си мълча. Трудно се сближавам с хора, а като се сближим, пак не мога да ги нарека приятели. Всъщност, може да се каже, че нямам нито един истински приятел. Не мога да разчитам на никого, освен за някакви дреболии, но избягвам да искам каквото и да е от някого. Имало е хора, които са ми били по-близки през годините, уж според тях съм бил страхотен човек, сериозен и стабилен, лоялен, но като дойде момента да излезем някъде или да отиден на море, планина, в парка, където и да е - никога не съм поканен. Тежи ми, но така и не успях да създам здрави връзки. Мълча си най-вече, защото съм срамежлив човек, страх ме е да не се изложа, да не ме хванат неподготвен. Не крия нищо, не искам да се държа пренебрежително, просто не ми се говори.

23.   Заради един такъв майстор на мълчанието -мои съпруг аз се изкривих до степен на уродливост. Също като номер 1 близо 20 г. живяхме заедно и се разведохме. По чужд човек за мен нямаше. За да проведа разговор трябваше да използвам цялата си жизнена енергия. Насади ми комлекс, че аз говоря. А когато мълчех не можеше да търпи мълчанието ми. Така и не доживях тема която да разбира, чуство което да иска да изрази. Ако беше на него и децата нямаше да проговорят. У мен се разви компенсаторен механизъм. Преди бях мълчалива и аз самата. Сега.... оф...

24.   Много интересно без да го осъзнавате сте засегнали една много интересна тема, а именно тази на разминаванията между Интровертни личности(затворен тип) и Екстровертни такива(бърборковци). https://www.youtube.com/watch?v=b28IWHwZC4A

От моята гледна точка на Интроверт, знаете ли че когато мълча размишлявам слушам себе си един вид, а не това което проектира върху мен отсрещната личност. От моя скромен опит мога да заявя, че повечето хора се опитват несъзнателно или съзнателно да проектират собствените си страхове върху мен. Много малко хора съм срещал с които да водим градивни разговори и наистина да си бъдем взаимно полезни.

Другото което искам да кажа е, че няма прави и грешни. Ние чисто и просто сме си такива. Има хора които за да им олекне споделят всичките си тревоги с някого, докато има и такива които ако ги споделят се чувстват по зле уязвими и прочие.

Така че не се нападайте.. бърборковците били малоумни мълчаливците странни и няма какво да кажат. Никои не може да промени възприятието ми и от Интроверт да ме направи Екстроверт просто ни е генно заложено. Разбирайте се и ако на някого не му харесва да слуша някой да не се вижда с него. Ако някой смята друг за странен защото не изпитва нужда да се включва във всяка тема и само мълчи значи до там му стига мисълта и има предрасъдаци.