МОЯТА ИЗПОВЕД - ПОМОГНЕТЕ, КАК ДА ЖИВЕЯ?
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 4095 пъти
Никога няма да забравя седмият си рожден ден, в който реших да поканя деца. С такова нетърпение очаквах весели маси от приятели да дойдат у нас, да отпразнуваме заедно рождения ми ден и да се забавляваме. Не ме интересуваха подаръците, исках да бъда с „приятели”. Помня, че децата трябваше да дойдат в 12:00. Мина дванадесет часа, мина един часа, мина и два часа, а аз продължавах да чакам до прозореца с насълзени очи. Така стана и на другият ми рожден ден, всички обещаваха, че ще дойдат, но никой не пристигна. Не съм забравил на връх Нова Година, бях сам в стаята си и плачех, а причината за това екнеше в главата ми. Бях поканен от един ученик от съседният клас, с усмивка приех поканата и зачаках 31 декември. Броях всеки ден, зачерквах отминалите дни от календара, мечтаех и с усмивка въздишах, като не можех да се начудя на това колко съм щастлив „най – накрая ще имам приятели”- казвах си аз. Стана 31 декември дочаках да се свечери и затичах към моя нов „приятел”, почуках на вратата задъхан – никой не отговори, почуках втори път – същото, почуках трети път, вече претиснен – от вътре се дочуваше кикот, чуваше се „не мога да повярвам, че се хвана”. Този момент разбрах, че съм станал за смях, че съм бил използван като оточник на чуждата скука, като материал за чуждото ехидно, дивашко и чудовищно удоволствие, станал съм причина за циничния смях, излизащ от мръсните усти на тези душевно осъкатени, празни човешки същества, смеещи се на доверчивостта на един човек, който искаше да се забавлява. Няма да забравя как баща ми никога не ми обръщаше внимание, винаги търсех бащиния образ в някой друг възрастен човек, забелязвах че баща ми ме обичаше много, но го бе страх да го покаже, винаги бе по – добър с чуждите деца, отколкото с мен. Няма да забравя, когато бях на девет години и пойсках от майка ми петнайсет стотинки да си взема въртележка, тя извади протмането си, потъпа го обърнато надолу и изпаднаха двадесет стотинки, тя се усмихна и ми ги даде, каза „това са последните ни пари”. Тогава видях как малките детски очи попиват, всеки урок на съдбата, как детският мозък възприема, как разсъждава кое има стойност, как още днес ровя в дебрите на душата си и се виждам тогава, малък с черна коса държащ въртележката си, без приятели, мислещ за майка си, недоумяващ добрината й. Няма да забравя когато бях на двадесет години как реших да отворя железарски магазин, как събирах болтове по улицата, как се радвах когато някой не се нуждаше от гайка и ми я ваше, как подскачах щом клиент влизаше в магазинчето ми. Сега съм управител на пет звезден хотел, но не съм забравил откъде съм тръгнал, не съм забравил грешките, които направих, няма да забравя как мачкаха слабите пред очите ми, а аз нищо неправих, сега гледам от високо и знам, че ако не се противопоставя на злото, му помагам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: f465d2253d

гласове: 1 2 3 4 5   (302620 гласа)

1.   Евалата, сега направи едно купонче и ги викни тия дето са се подиграли с теб да ти дойдат на гости и нека да званят пред вратата ти :)

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 6623eaffa2

гласове: 1 2 3 4 5   (249408 гласа)

2.   Браво ! Човек никога не тр да забравя от къде е тръгнал ! Радвам се , че си излязъл от този ужасен период,че си се приборил с трудностите и си останал ЧОВЕК ! Нека мн хора дето хленчат и се самосъжаляват в тоя сайт да се поучат от теб !!Още веднъж те поздравявам сърдечно и ти желая успех и за напред ! Ева

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: b81f1aefd1

гласове: 1 2 3 4 5   (220497 гласа)

3.   Не знам, но се просълзих от изповедта ти. Дано наистина да си толкова успял колкото казваш в момента. Но и дано си открил истински приятели, истински хора с истински чисти души. Вярвам,че има такива. И ти съчувствам за преживяното в детството. Децата могат да бъдат много жестоки понякога. Хубаво е, че все пак не си паднал духом и искренно се радвам за успехите ти. Една жена.

 

...

горе^

преди: 14 години, 2 месеца hash: 516f59d532

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Знаеш ли, когато бях малка на нашата улица дойде на почивка семейство с момиче на моята възраст /около 10-12 год./ Не помня защо, но така наречените тарторки от децата с които играех не я приеха. Непрекъснато и се подиграваха и не искаха тя да идва с нас. Веднъж, докато ме уговаряха да страня от нея и аз в стремежа си да им се харесам се съгласявах и казвах: "Добре, като я видя ще се крия от нея" и се обърнах- тя стоеше зад мен и беше чула всичко. Не помня подробности около тази случка но днес, тридесет години по късно помня лицето и очите на това момиче. Помня как се почувствах. Това беше добър урок за мен. От тогава приемам хората през своя си мироглед. Не се страхувам да заставам на страната на тези които харесвам. Не ми пука, че някой може да не ме харесва. Аз не бях точно от тези, които са се крили зад вратата и са се смеели. Не бях и от другата страна на вратата, където си бил ти. Знам обаче, че тази случка повлия много върху моят характер. И винаги, когато нещо ме подсети за нея чувам в съзнанието си едно предупредително звънче. Как да живееш? Живей като добър човек и винаги се ослушвай за звънчето.

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: c167ce1fb2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Много ти се възхищавам авторе малко хора като вас останах . Винаги и на мен така ми се е случвало като си спомня моята история подобна на твоята много се натъжавам . Винаги се питам защо хората са толкова лоши без дори и да те познават искат да ти направят зло . Парите не правят човека напротив бедните хора са по щастливи защото са богати с други качества , но това някой няма как да го разберат . В живота си не намерих нищо истинско за , което много съжалявам уж са ти приятели ... аз не разбрах на колко години си ?

 

...