 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Омагьосан кръг
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1775 пъти
Здравейте!
Имам тревожност и като цяло от една година насам не се чувствам добре и щастлив.
Страхувам се да отида на специалист. Страха ми е съвсем резонен - каква диагноза ще ми поставят (ако въобще ми поставят). Как ще го приемат хората? Айде, роднините ми - ясно, ще го приемат, ами тия, с които живея и имам контакти?
Млад съм - ще стана на 26. От година живея с мой приятел и неговата половинка на квартира.
Финансовото ми състояние в последната една година се влоши страшно много. Парите ми не стигат да си покривам разходите, допирам до родителите си за финансова помощ. От това самочувствието ми се срива. Живея на санитарния минимум - след като си платя всички сметки, за ежедневни разходи и преживяване (храна, транспорт, забавление и пари за изкарване на месеца) ми остават около 4-5лв. на ден.
Излишно е да казвам, че не се чувствам щастлив от живота си и как се развиват нещата. Отгоре на всичко средата допринася за това. Съквартиранта ми разполага с добри финанси и работа и много често се впуска в разговори, в който се изтъква колко добре се развива, какво е постигнал и колко още много ще постигне, винаги е прав, а чуждото мнение е грешно. Това ме натоварва, смачква самочувствието ми. Съответно за мен той вече е един енергиен вампир и съм ограничил контактите си с него до минимум.
Имам някои хобита, които ми помагат да разпускам. Търся си друга работа, с която ще мога да се издържам сам, както преди. Обаче доста съм се изолирал. Не излизам, не се срещам с хора, освен на работа. Нямам особено голяма мотивация за нищо. Как примерно да се обвържа, като знам, че аз самия нямам пари за себе си...
Имам желание да сменя обстановката и начина си на живот, но нямам финансовата възможност да го направя.
Осъзнавам какъв ми е проблема - трябва да сменя обстановката, но не мога да си го позволя. Това ме съсипва. Ставам сутрин - изморен, искам просто да остана да спя, да не ме занимава никой с нищо. От друга страна се радвам, че излизам, отивам на работа сред хора, където ще се разсея.
Истински кошмар изживявам, когато пак трябва да се примоля за пари, за да закърпя положението до заплата. Сутрин като стана и знам, че трябва да проведа този разговор... съсипва ме, докато се реша.
В някои моменти ме обзема еуфорично чувство - примерно 3-4 часа може да се чувствам добре. Казвам си: "Е, какво? Ще помоля за пари, другия месец ще свия още повече разходите, за да ги върна. Ще срещна разбиране". И се чувствам добре. После обаче през останалата част на деня ме налягат по-мрачни мисли. Чувствам се безполезен, в тежест... Родителите ми работят, не разполагат със средства, събират си пари за техни текущи разходи и аз им се примолвам да ми дадат.. До кога така? Една година съм в този омагьосан кръг.
А какво лошо правя? Работя, не лентяйствам. Търся си друга, по-високо платена работа, за да не съм в тежест на други.. Но мина една година и вече се измарям, не мога повече така, не виждам какво може да стане, за да се оправят нещата.
Единствената ми алтернатива е да се върна в малкия си град, при родителите си. Тук в момента поне се самозалъгвам и по този начин поне подхранвам някакви мечти, че може да имам свястна връзка, добра работа и един ден независимост, жилище... А ако се върна там - всички тия мечти умират. Представете си - толкова сурова реалност, че дори да нямаш мечти!
Не знам какво да правя вече. С никой не съм споделял това, дори най-близките си, за да не ги натоварвам. Външно не го показвам, на работа се бъзикаме с колегите, с познатите и приятелите ми си говорим нормални неща, а само аз знам какво ми е вътрешно.
Изправям се пред някакви абсурди - нямам здрави обувки, понеже са се скъсали, но не мога да си купя до заплата. Имаш нужда от елементарна козметика? Пак чакаш заплата.
Неотдавна се усетих, понеже гледах някакво кулинарно предаване, как като взема заплата ще си купя пиле и картофи да си ги сготвя на фурната...
Това ме съсипа. Самата мисъл, че нямаш пари за едно нормално ядене, струващо около 5лв...
Кофти работа е безпаричието, казвам ви..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: dffd4197c7 |
|
1. Здравей, човек, историята ти е много позната, за съжаление. Светът ни е в окаяно състояние и то повече от това, което изглежда. За да ме разбереш, и дано се успокоиш поне малко, ще ти кажа, че това да нямаш пари е страшно, но живота ни е толкова безумен, че понякога и да имаш е ужасно.
За сведения ще ти дам линк:
http://spodeli.net/4/story-83408.html
Идеята е да намали малко проблема в главата ти, защото когато нямаш пари и се надяваш, че проблемите идват от тях, може да дойде време, в което разбираш по брутален начин, че парите не са корена на злото, както повечето хора си мислят.
В този момент усещаш истинската и болезнена част на неясния живот.
Живота ни не е объркан, той просто никога не е бил изяснен.
Успех и късмет, радвай се, че засега липсата на пари е основния ти проблем.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 9102f1fd85 |
|
2. Ще премине, не увесвай нос, авторе. Просто си постави за цел да си намериш по-високо платена работа и не се отказвай от търсенето. Кандидатствай, пращай автобиографии - все от някъде ще изскочи, като упорстващ. Само не се отчайвай. Не обръщай внимание на отказите. Някъде чака и твоята идеална работа. Ще видиш, че ще се подобрят нещата. Сигурна съм, че скоро случващото се в момента ще остане за теб само лош спомен и ще можеш да се отпуснеш и да живееш така, както желаеш. Знам, че е много трудно сега, но има светлина в тунела - просто понякога трябва повече време и упоритост. Ще пробиеш, ще видиш.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 24fc1eb28e |
|
3. Уф... стaнa ми криво докaто четох. Дaвaм си сметкa, че и ние жените ви притискaме в тaзи невъзможнa държaвa дa сте сaмостоялни нa всякa ценa, дори и глaдни...
Току- що ме нaкaрa дa се зaсрaмя от себе си. Виж, ти в същност живееш що годе нормaлно, имaйки в предвид цялостнaтa ситуaция в Бългaрия. Не се спичaй зaрaди съквaртирaнтa си, a се съсредоточи кaк дa подобриш нивото си нa живот. Дa, рaзбирaм, че търсиш, опитвaш и т. н. Но едно и също нещо, aко го прaвиш по един и същи нaчин, нямa кaк дa постигнеш рaзлични резултaти.
Не знaм кaкво рaботиш, кaквa ти е професиятa, но помисли си зa преквaлификaция, някaкви безплaтни курсове от бюрото по трудa, сезоннa рaботa по морето и дa свиеш някой лев от тaм и евентуaлно дa си търсиш и сезоннa рaботa поне някъде нaвън.
Зa момиче, виж, търси подобнa нa теб. Рaботещо момиче, сaмостоятелно, нa квaртирa. Ще знaе що е труд, ценaтa нa пaрите и т. н. Две глaви винaги мислят по- добре от еднa. Зaедно ще сте си подкрепa. Зaедно ще реaвaте кaк и нaкъде. Тaкивa връзки обикновено сa нaй- здрaви.
Не се отчaйвaй момче, продължaвaй дa търсиш вaриaнти. Когaто човек кaтегорично повярвa в себе си, тръгвa с другa нaглaсa, с другa енергия и сигурност, тогaвa се случвaт нещaтa. Нищо, че още опирaш до родителите си, някой ден живот и здрaве ще връщaш.
Блaгодaря ти, че ме " пляснa " тaкa, толковa човешки и земно си го нaписaл, че ме докоснa и осъзнaх зa себе си някои нещa. Ето, че дaже с историятa си помогнa еднa мaлко в повечко явно сaмонaдеянa женa дa се " поприземи ".
Прегръдкa!
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: e17f9a6640 |
|
4. Знам какво е, и аз до сега работих и си покривах мойте нужди, но реших да уча висше и съм редовно и сега няма как да работя ми е много гадно като трябва да искам от нашите пари.А относно твоя проблем, какво ти си виновен, че държавата не и дреме на хората и дава мизерни заплати, но проблемът е и в нас, че не правим нищо по въпроса което е по страшното!
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 4e537573ed |
|
5. Здравей!
както гледам си изключително интелигентно и чувствително момче.
Номер 3 ти е дала много добри съвети. Единственото, което аз мога да добавя е да гледаш на сегашното си състояние като на временно.
Просто не губи надежда и не се предавай. Знам, че сега ти е трудно, но ще се оправиш. Абсолютно сигурна съм. Така, че продължавай да си търсиш по-добре платена работа и не се предавай на депресията. Тя няма да ти помогне. И престани да обръщаш внимание на идиота, с който живееш. Вероятно нарочно го прави за да демонстрира превъзходство. Боклук е и боклук ще си остане, а ти ще просперираш. Така, че давай и хич да не ти пука. Успех ти пожелавам!
|
...
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 2c38d35624 |
|
6. Ами какво да ти кажа, аз съм така от повече от 10 години и въпреки, че приемах нещата, че ще са временно.... ми не не са временно. Истината е, че нямаш ли познати, които да те уредят на по-добре платена работа, чисто и просто живота ще те завърти, ще си чакаш удобния момент "временно" и докато се усетиш вече не си толкова млад и тогава хептен няма да си намериш по-добра работа. Ей ма на- на 36 години посещавам курсове, записах се в университета, преди това придобих квалификация по графичен дизайн и пак си стоя на същото ниво, защото нямам познати, които да ме уредят да работя по професията си. За себе си съм го решила, че изхода е само един вече- на терминала на летище София.
Така че помисли си хубаво, ако нямаш познати, които да ти дадат едно рамо, по добре се спасявай навреме от тази абсурдна държава
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 89400106b0 |
|
7. Има вероятност част от мрачното ти мислене да се дължи на депррсия и много ще си помогнеш, ако поговориш с GP-то си и евентуално получиш консулт от психиатър. Депресивните състояния се влияят добре и от медиламенти и от психотерапия. За второто може да нямаш пари, но лекарствата имат големи намаленоя, когато са изписани по здр. каса и помагат обикновено.
Психотерапевтични услуги пък могат да се ползват със студенти. Аз знам за НБУ. И така става достъпно за хора нез много средства.
Ако се възстановиш от това състояние, ще ти е много по-лесно да се справиш с трудностите и идеите ще ти дойдат по-лесно какво да направиш. Не се оставяй на теченоето.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
