Споделена история от Други |
Животът на човека
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2173 пъти
Не мога да разбера какви са тези тъпи неща дето си въобразянате, че са ви проблеми!? Един имал малки цици, друг малък пенис, трети бил много нисък, друг много дебел.. Вие чувате ли се бе!? България била едно пропаднало нищо.. ами не че съм някаква националистка, ама вие да не мислите, че в "развититe" държави ги няма тея проблеми. Има ги!! Четох наскоро някакъв пост-"Здрасти, аз съм момче на 13 и искам да отида да живея в Лос Анджелис, ама трябва да накарам мама". Ти чуваш ли се!? Тва да не ти е американския сериал, където на всички приумиците се сбъдват. Ами няма такава опция. Ти за виза, за пари, за училище, за език мислиш ли!? Или не-по телевизията беше супер, искам там.
Разбира се, България в момента е развиваща се държава и тези 5 века под чуждо влияние, през което другите страни са се развивали трябва да се наваксат. Но това не става, като щракнеш с пръсти. Хората не събирали разделно. Ами защо да събирам разделно, като щом дойде боклуджийския камьон слага всичко на едно място!? Защо? Ако държавата се постарае да отделя всичко, и аз ще се постарая, а мисля, че и още много хора. В някои държави са изградени преработващи заводи-ами да и тук трябва да се изгради, но и време е нужно, и средства, и подходящо място. Трябва малко повече инициатива, и от страна на гражданите, и от страна на държавата. Когато бях в Англия, Лондон, имаше някакъв важен мач, не съм фен на футбола и не се интересувам, но за феновете беше нещо велико, и вечерта улиците заляти със чаши, всички хвърлят, цапат.. Това и в България щеше да се случи, но в разликата е там, че на сутринта в Лондон улиците светеха, всичко беше изчистено, все едно никакъв мач не е имало. Не знам дали това е така попринцип, има хора, които са запознати, но аз останах с такива впечатления.
По телевизията представят нещата много уредено. Наскоро бях в Кушадасъ, Турция, почивка. Не бях особено очарована. Когато се прибрах предаването "Глобусът" беше точно за Кушадасъ. Телевизията: Кушадасъ има над 10 плажа, уютно и екзотично, истински рай, ако желаете почивка хотелите извън града са много подходящи.. еди кфо си, еди-що си.. Реалността: 10 плажа, от които един горе долу свестен, истинска цигания, всеки те дърпа и ти предлага, не смееш да се загледаш, не можеш да си отидеш. Хотелите извън града наистина бяха хубави.
Все едно много се отклоних. Мисълта ми беше, че много плюят българското и България без причина. Била пропаднала, била бедно, нямало работа. Ами да по време на голяма криза през 7-8 години няма. Просто като масово се докарваха и продаваха коли, без да се чака, защото хората са чакали по 15 години за кола, някои по-малко, но някои повече, те са купували, купували, купували и за 3-4 години хората са си накупували. Те не могат да карат нова кола през 1 година, купуват си примерно през 4-5, някои, които имат възможност, разбира се, купуват, други карат с една и съща кола 10 години. В други случаи пък има инфлация. Честно казано не съм много наясно с кризите и инфлациите, но аз съм още прекалено малка за да имам нужда да разбирам, има си хора, където тва им е работата, за тва им плащат, да си я вършат.
Някаква пък, представете си, на 12 години-"Хора, притеснявам се. Почти всички от класа ми са правили секс вече, само задръстените не са. Аз не съм задръстена, но вече се притеснявам от този проблем.".. Ти наред ли си с главата, бее?!?!??! На 12 години вече била пропуснала времето за секс. Всякакви ги има.
Няква си там забременяла на 16. Ами като ще правиш секс, и то за пръв път, ами помисли малко поне презерватив използвай, поне пий после едно хапче. Толкова е сложно.
Разбира се, не съм някакъв абсолютен песимист. По-скоро нещо между реалист и оптимист. И аз имам мечти, и аз имам надежди. Но реалното в мен проговаря отвреме на време. Обичам да пея, много, но не мога и го знам. Постоянно ми се случва да слушам изпълнители, които просто не могат да пеят. Като почна да го пея почти го дакарвам същото. Да не споменавам имена, да няма обидени. Отделно, че в записите има музика за фон, подобрения и ефекти.
И аз имам някои проблеми. Да тинейджърски. Знам, не са сериозни, знам това се безобидни "проблеми", на които след години ще се смея и с усмивка на уста ще се сещам за тях, но всъщност аз се опитвам повече да живея за момента. Не гледам години напред, когато ще съм стара и с бръчки, които ненавиждам честно казано. Може малко повърхностно да ви се стори, но ги ненавиждам. Мразя, когато видя някое хубаво, младо момиче с една ясно изразена и дълбока бръчка между очите. Не избягвам и емоциите обаче. Обичам да се смея. Обичам да се смея, най вече, когато кажа нещо адски тъпо и сама почна да си се смея. И оставам без дъх, заливам се. А останалите ме гледат и им става смешно, а на мен още повече и не мога да спра. Обичам такива моменти, даже сега се смея, когато се сещам. Веднъж (всъщност не веднъж) 10 минути се хилих на една снимка с една много смешна случка.
Започна да става като много кратка автобиография, но така мога единствено с най-добрата ми приятелка да си говоря-часове без да ми омръзне. Можем да бъдем сериозни, можем да бъдем весели, с нея се чувствам така свободно все едно всичко мога да кажа. Можем да седим заедно без да говорим часове и ни е приятно. С времето това не е утихнало, въпреки, че сигурно след много, много години, евентуално, може би ще ни е малко по-скучно, но само малко. Искам ето такова момче да намеря-най-добрия ми приятел, но същевременно и повече. Нали знаете, че има песни, които като чуете за пръв път след това можете да слушате цял ден без да ви омръзне и дори да започне
още певече да ви харесва, но след седмица непрестанно слушане, няма да ви харесва вече толкова много, въпреки, че още знаете, че е невероятна песен.
Не разбирам хората, които казват: Тя ми е BFF.. Гледам снимки във Фейсбук и други такива сайтове, където има направени снимки с две момичета, най-често, момчетата много не си падат по такива работи, и написано BFF. Ами аз това название много не го обичам, защото от къде да знам, че след 10 години, примерно, с този човек още ще поддържаме връзка. А тези повърхностни отношения не знам дали и толкова ще изкарат.
Вече наистина стана дълго, но наистина като започна да пиша и от изречение на изречение, от абзац на абзац, не мога да спра. Въпреки, че ако не съм много на кеф, ако видя нещо толкова дълго веднага избирам друго и не знам дали и половината, които са влезли са го прочели дотук. Но няма нищо-аз не го правя за нещо друго, ами заради себе си най вече.
Напоследък като чуя някоя песен или като гледам някой филм се чудя какво ли щеше да е, ако и аз бях известна като тези хора, ходех по събития, искаха ми автографи на улиците. Ами всъщност аз това искам. Искам да съм известна. Ще кажете, каквото казах аз по-горе, в началото, но това искам и ще се опитам да го постигна. Защото хората понякога се женят, имат деца, но след години стават все по-нещастни и когато срещнат истинската си любов моралът надделява и те изоставят. Казват си "Не мога да зарежа деца, жена, за да отида другаде където може и да не се получи", но това и правилното. Следваш най вече моралното, възприето за такова от обществото.
Има хора, които посвещават живота си на родината, за отечеството, преди е било за това, но вече такива, (съвсем не велики толкова) се смятат еколозите. Те посвещават най-хубавите си години за борба за природата. Или пък преди са умирали млади за борба за родината. Някои не ядат месо, заради животните. Аз например не ям месо просто, защото не обичам, а не заради животните, не се замислям за тях. Не че не ми е жал като чуя, че са присъдили човешко ухо на мишка или пък когато разбера, че са кръстосали лъв и тигър. Но аз вече гледам и двете страни на нещата. Например от къде знаете, примерно, че не са се кръстосали две животни и се е получило куче. Ами аз не знам. Някои хора са срещу всичко в това общество. Хора издигали неможещите. Ами всъщност не е точно така. А пък и преди 200 години хората също са имали техни си проблеми точно като сегашните хора и не смятам, че са мислели, че са изостанали или пък, че живеят като "ХОРА ОТ МИНАЛОТО".. Това, че ние смятаме, че те са живели като маймуни, не значи, че и те така са смятали. Хората след 500 години също ще си мислят, че ние сме били някакъв още недоразвит свят. Откъде да знам. Мисля си и стигам до извода, че хората много не трябва да разсъждават върху живота. Просто трябва да го живеят.
Но понякога се чудя как и измислено това "чудо" телевизорът. За сегашните хора това не е чудо и те въобще не се замислят, но аз си мисля какъв гений трябва да си, че да измислиш това и даже да го осъществиш. Или пък GPS-а. Кагато пътувам често ползвам GPS-а на телефона си и не мога да си обясня как е измислено това нещо. Как работи. Аз всъщноост знам как става, но просто.. оф просто не мога да ви обясня как чувствам нещата. Ако някой има и жалко подобие на моето чувство ще разбере.
А само още нещо исках да кажа обаче не намерих подходящо време. Има една рреклама на Жилет, която започва с нещо от този сорт: "Каква е разликата между Жилет и обикновената пяна за бръснене?", и после казват: "НЯМА ДА ЗАБЕЛЕЖИТЕ РАЗЛИКАТА, но можете да я чуете.". И защо като няма да забележа никаква разлика да си ко купувам тва чудо въпреки, че аз въобще през живота си пяна за бръснене няма използвам.. ох боже.. изморих се.. честно ви казвам. Сега е 23:15 когато пиша тази история, но въпреки това страшно се разчуствах и много искам да си видя приятелите-да си поприказваме, да се посмеем.
Историята утре ще я пусна. За вас вече е пусната вчера понеже трябва да я одобри редактор и дъръ-бъръ.. Но ще я пусна утре, защото утре ще я прегледам да не съм писала някакви пълни глупости, без които обикновено не става, ноо.. Имах една госпожа, където като правехме контролни единия час, на следващия ден ги проверявахме, без да пишем разбира се, и нямате представа колко грешки откривахме всички, а не сме могли да ги видим през часа на контролното колкото и пъти да сме ги проверили. Като се сетя, че вече съм във втори клас (нямам предвид втори клас, ами просто вече съм имала един клас и се преместих след четвърти клас. Сега след седми пак ще се местя и си мисля, че толкова ще ми липсват някои хора), а след година и в трети, въздъхвам докато си мисля за спомените..
П.С Междудругото вече е следващия ден и го прочетох отново и виждам, че на места наистина изглеждам изперкала, но т'ва си е оригинала. Нали знаете-най-яките и смешни снимки са когато някой ти каже "ей", ти се обърнеш и те хване в моментната ти позиция. Колко сме се смели на текива снимки. Та наистина-каквото съм видяла, нищо не съм поправяла..
Рая*
Сори, виждала съм и други дето си пишат името със звездичка, ама не виждам смисъла на това да си измислям "много яко име".. :D Всъщност въобще не се казвам Рая, но не мисля истинското име да си пиша.
|
