Раждане-въпроси
преди: 9 години, 28 дни, прочетена 1896 пъти
Изчетох много теми за раждането, но друго си е написано друго в действителност. Искам да помоля вече раждалите по естествен път жени да ми обяснят как точно протича всичко. Кога да потегля към болницата? Колко време приблизително са контракцииите? Възможно ли е при самото раждане да чувстваш, че нямаш сили и не можеш повече? Ще съм много благодарна ако ми отговорите на тези въпроси и изобщо как минава всичко. Толкова ли е СТРАШНО както го описват всички. Болка за умиране ли е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 28 дни hash: 2498b84db3

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Тези въпроси нямат еднозначни отговори, а и не е нужно да се тревожиш. По-добре забрави за тях и се отпусни. Каквото трябва да стане, ще стане, без значение колко въпроси си задаваш. И без това всичко е индивидуално. Просто като ти изтекат водите, се ориентираш към родилното, без да бързаш. Те вече те поемат. Да, има болка, но като видиш детето си, всичко приключва. Целият ти свят се променя. Така че болката е силна, но си струва. А и всеки си има различен праг на поносимост към болка. Отговорите нямат значение. Има значение да се отпуснеш и да се довериш, че всичко ще е наред. Нормално е да си притеснена, но все пак не изпадай в паника.

 

...

преди: 9 години, 28 дни hash: 04d76aa0c1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз преди месец също си задавах тези въпроси. За щастие родих секцио по мед причини и докато лежах в болницата и слушах как врещят жените които раждат в момента, благодарях на Господ че родих секцио. А иначе докторката не ти ли е обяснила какво да очакваш и кога да отиваш към болницата? Моята ми каза да чакам контракции на равни интервали. Изтичането на водите също е причина да тръгваш.

 

...

преди: 9 години, 28 дни hash: d4251bab09

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Хaхaх, двечки родих по естествен път и не умрях. Спокойно! Рaзлично може дa бъде при всякa, ( някои кaто че " пръдвaт " бебето зa 15 мин ) зaтовa, при първите контрaкции хвaщaй чaнтичкaтa и дa те водят. Aз рaждaх около 10 чaсa, другa до мен роди зa около половин чaс, искaх дa я удушa, чувствaх се прецaкaнa, нaли уж беше мой ред:-). Определено рaждaниятa ми бяхa трудни, ( спортисткa съм и не можaх дa стигнa нужното рaзкритие ) но нaистинa много жени преувеличaвaт с товa. Особено кaто говорят с мъже или нерaждaли жени, тaкa може дa те убедят, че и дрaкони сa трепaли между контрaкциите. Дa, имa момент, в който мислиш, че не можеш повече... и тогaвa идвaт последните вече контрaкции, с помощa нa които бебето излизa. Много, МНОГО е вaжно дa зaпaзиш спокойствие, въпреки болкaтa и дa дишaш прaвилно. Инaче си викaй, щом ти се викa, но е хaрчене нa ценнa енергия от която имaш нуждa в него момент. Съветвaм те тaкa, точно зaщото aз опищях родилното и нaкрaя нямaх сили дори дa нaпъвaм вече, тa освен, че много тяснa, трябвaше вече и по тaзи причинa дa ме " клъцнaт " отдолу, че дa излизa звярът ( не боли, толковa е изтръпнaло тaм, че не усещaш почти). И въпреки товa ти кaзвaм, че не съжaлявaм, че избрaх естественото рaждaне, пищим повече от колкото ни боли от стрaх от стрaхът, от мисълтa, че болкaтa ще стaвa по- силнa, ( същaтa си е) мaй пищим също, зaщото тaкa сме чувaли от другите:). Сегa се сещaм колко стрaнно ме гледaше онaя, дето ме " пререди " в рaждaнето, сигурно си е мислелa, че сa ме докaрaли по спешност от психодиспaнсерa или поне, че съм дрaмaтичнa aртисткa, но ето, тя пък изпъшкa няколко пъти тихичко и след мaлко бебо беше нaвън и със сигурност по- звучно зaяви присъствието си от нея. Обещaвaм ти, че сaмо няколко чaсa след рaждaнето, ще си зaбрaвилa тaзи " болкa зa умирaне " и ще се рaдвaш нa новият човек в семейството ви. Мисли си кaк ще го/я посрещнеш, кaк ще поднесеш своето " добре дошъл/дошлa ", нaй- после ще видиш муцункaтa и ще можеш дa целунеш нослето и т. н. Хм... тогaвa aз викaх " излизaй бе звяр ", но зaтовa хорa сa кaзaли дa не питaш стaро, a пaтило:-). Леко и безпроблемно рaждaне милa, всичко ще е нaред! Товa чудо се случвa нa милиони жени ежедневно, ще мине и при теб нормaлно и после и ти ще плaшиш тези, нa които предстои.

 

...

горе^

преди: 9 години, 27 дни hash: f064a885dd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! При мен нещата протекоха горе-долу по следния начин: не съм ходила предварително в болницата, а чаках да започнат болките. Това стана някъде 2 часа през нощта. Изчаках до към 6 часа, за да видя дали не е фалшива тревога и тогава звъннах на доктора, с който имах уговорка. Той ми каза да тръгвам. Като пристигнах ме прегледаха и казаха че имам 3 сантиметра разкритие, пращат те на клизма и отиваш в отделението. Там ми сложиха система и лягаш и така 2-3 часа. Периодично акушерката те проверява как върви разкритието и моето когато достигна 6 сантиметра ми позволиха да стана. Разхождах се със системата и вече слушат тоновете и пак периодично те бъркат. И така лягаш, ставаш, разходки до пълно разкритие. Не ти дават да пиеш вода. Достигне ли се пълно разкритие започваш да напъваш сама от време на време и след малко те вкарват в родилна зала, където вече бебето излиза. Болките предполагам са различни при всеки, моите бяха много силни чак накрая - около час преди самото раждане. До тогава - поносими до следно-силни. Мен ме болеше почти само кръста, а вече в края и корема. Като излезе бебето оставаш около 2 часа легнала на масата и периодично те проверяват за кървене. Ами общо взето е това, при мен не беше толкова страшно, но е много важно да си спокойна. Аз бях самия непукизъм, ааа забравих-по някое време пукат мехура с водите, но там нищо не се усеща. Може да ти натискат корема докато излиза бебето и тогава също боли, но то е вече накрая и знаеш, че всички приключва. Не се притеснявай, не е толкова страшно, но никак не е лесно. Мен ме приеха в 7 сутринта и 2 часа родих, това ми е първо раждане. Успех! Дес

 

...

преди: 9 години, 27 дни hash: 57ac1efb06

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   При мен беше 6-8 часа времето в болницата само, а преди това още толкова в къщи. За болницата е най-добре да се потегли когато контракциите ти станат през 15минути, може и на 10м., но така ще имаш повече време да се настроиш и да приключат спокойно с подготовката ти. Ако ти изтекат водите -направи си душ и тръгвайте. Но без паника-имаш време. Усещаш водичка между краката ти, която не мирише на урина.... Значи отначало са на около 25мин. много слаби-усещаш само стягане надолу. После стават на 20, после на 15 като стават все по-силни и по-силни. Вече на 10мин са много силни-като много силна менструална болка. Добре е да си права ако можеш, разхождай се там по коридора, за да ти се увеличи разкритието(което трябва да стане 10сантиметра т. е. около 4-те ти пръста взети заедно) и да ти мине зора по-бързо. Като за пръв път може да те е страх, но да знаеш, че ако страхуваш така си стискаш мускулите, няма да се разпуснеш и процеса ще се забави, а и мъките ще ти са по дълги. Не се плаши-това е естествен процес и природата се е погрижила за всичко. Довери се на тялото си. Много е важно да душаш правилно и дълбоко, за да се зарежда тялото ти с кислород. Аз така се страхувах и свивах с първото дете и не смеех да се напъвам надолу, а само към главата си, та доктора като дойде и сложи слушалката вика, че детето си е загубило тоновете и поиска скалпел да ме резне, че няма време и със следващия напън бебето излезе, но беше цялото посиняло. Не прави и ти тая грешка. А пък от напъването към главата капилярите в очите ми бяха почервеняли. Като нямаше кой да ми обясни какво да правя-акушерките бяха около една друга родилка с близнаци и мен ме бяха оставили на самотек.... Като ти станат контракциите през 5минути-много силни и почти нетърпими вече те превеждат в родилната зала. Много е важно да си спокойна и да не се шашкаш. "... Възможно ли е при самото раждане да чувстваш, че нямаш сили и не можеш повече? "Ако всичко във времето върви нормално ще издържиш. Имаш и минути на спокойствие в които си отдъхваш и зареждаш. И пак казвам ДИШАЙ ПРАВИЛНО и се отпускай между контракциите -там си насочи енергията, охкай си, пъшкай си, но няма нужда да викаш и крещиш-само ще си губиш силите и времето. Някой така се шашкат и си провалят бързото и безпроблемно раждане. Иначе като си на родилната маса, добре е да бъде отзад вдигната, а не напълно хоризонтална. Но и да не е, ти се хращай за каишите и си вдигай тялото по-време на напъните-така ще ти е по-леко и по-бързо главичката преминава и ще изгониш плода навън. Обикновено с 3 напъна и то излиза. Като усещаш напъни-напъвай! Дали е страшно-страшно е за който го е страх и му се поддава. Ако си емоционално стабилна изглежда като мисия, като изпит, който няма кой друг освен ти да изпълниш или вземеш.... А като си видиш и бебчето разбираш, че си е заслужавало... чувстваш щастие и гордост някак си. Успешно раждане! :)

 

...