Моята параноя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100928)
 Любов и изневяра (23926)
 Секс и интимност (11784)
 Тинейджърски (20541)
 Семейство (5098)
 Здраве (8096)
 Спорт и красота (4229)
 На работното място (2317)
 Образование (6220)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (962)
 Измислени истории (743)
 Проза, литература (1531)
 Други (13990)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Моята параноя
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 3334 пъти
Аз съм момче на 18г. И това е моята история която направо ме вкара с двата крака в ямата на депресията:

Преди 4 години се преместихме да живеем в друг град.Като хлапе на 14 си мислех , че по някакъв начин ще успея да влезна в релсите но явно съм грешал.Съвсем сам, без да познавам който и да е просто не можах да стъпя на краката си . Новият ми клас беше пълен с кретени и олигофрени.Не получих никакъв респект от тях.Постоянно падаха обвинения , нападки ,подигравки за това как се държа , как говоря и най - вече как изглеждам . Подигравки от рода на : селянчето , пъпчасалото чудовище , емоционално малтретирания олигофрен , депресията и т.н и тн. Физически също съм бил подлаган на тормоз. И то е така безпричинно , опитваш се да завържеш приятелство с някой а той ти се качва на главата почва да те хули , използва и наранява .

Чувствах се изоставен и самотен , приятели така и не успях да си намеря , всеки с който се опитвах да се запозная ме избягваше , не искаше повторно да се видим , родителите не ми обръщаха внимание , колкото и да съм ги молел за подкрепа.Допълнително външния вид ми се влоши.Започнаха да ми излизат все повече и повече пъпки , което си оказа най голямо влияние върху самочувствието ми. Използвах хиляди методи за да се преборя с този проблем , който толкова силно се отразяваше върху способностите ми за контакт с другите хора . Като се започне от традиционните методи с какви ли не антибиотици , мазила и тн. , минем през диети , хапчета , природни методи и стигнем и до скъпоплатените медицински терапии.Но резултат почти нулев .

5 години аз отнасях подигравки , липса на самочувствие и бивах отхвърлян заради този проблем. Незнам дали все попадах на такива хора или просто вече светът е станал такъв . Бях се отчаял , не виждах бъдеще в себе си и може би най - важното което е , че нямаше на кого да споделя . Имах чувството , че ще умра сам , девствен , забравен от света , в мъка и страдание.Кой би предполагал , че такъв малък проблем ще доведе до такива сериозни последствия . Не съм сдухар , не съм и депресант , не съм комплексар или каквото и да е . Просто за тези 5 години всичко това което отнесох от толкова много хора ме накара да се чувствам изоставен , подтиснат , да загубя всякаква надежда , че мога да разчитам на когото и да е .

Неочаквано обаче преди половин година (дали от самосебе си или от десетките методи който опитвах ) нещата тръгнаха към добър обрат.Постепенно лицето ми се изчисти , промених визията си , придобих самочувствие . Вече не бях същия , беше ми дотегнало да ме мачкат , време беше да се защитавам . Първоначално това беше трудно да се приеме от връстниците ми , все пак по този начин остваха без "способие за забавление и унижение" , но гневът който бях натрупал вече ме караше да се чувствам отново силен . Успях малко по - малко да стъпя на краката си , сдобих се с приятели(макар и малко на брой) , всичко вървеше на добре . Успях дори и да се влюбя истински . Вече имах и приятелка . Но за жалост щастието беше краткотрайно(3-4 месеца) .

Въпросното момиче ме скъса без почти никакво основание . БЯх разбит , усетих какво е несподелената любов , изпаднах в депресия . По цял ден единствената мисъл ми беше тя . Както и да е знаех че този проблем ще отмине с времето и ще се забрави. Тръгнах с друга , която също обичам , която успя да измести старата ....(просто незнам как да я нарека) , която някакси успя да ми вдъхне надежда да продължа . Да , но ето , че старата параноя се върна в мен с още по - голяма сила . Отново кожни проблеми , отново депресия и най -вече страх.Страх от това , че ще я загубя заради този проблем , страх , че ще остана отново сам , че никой няма да иска да ми обръща внимание вече , страх , че отново ще съм обект на психическо малтретиране от страна на другите , въобще като цяло страх , че всичко ще се върне назад с 3 -4 години .

Не само това , дори като спя , не мога да се оттърся от тези спомени , под формата на кошмари преживявам всичко което е било едно време .Треперя , че целия процес тръгва отново назад . Изпаднал съм в параноя , че щастието е било краткотрайно и , че всичко за което съм се борил и което съм постигнал и спечелил , просто ще го изгубя заради този проблем . Още повече , че не виждам надежда .... лекари , лекарства , процедури какво ли не , отново никакъв ефект , а така добре си бях през тези 3-4 месеца , само за толкова време успях да влезна в релси ,а само за един месец успях да се върна с 4 години назад . А съм човек с желязна воля. Докато не постигна нещо което искам силно , не се отказвам . Не ме плашеше , че може да ме изгонят от даскало или , че може да ме ограбят на улицата или да ме изгонят родителите от вкъщи . За мен тези проблеми имат решение ! Знам , че мога да го намеря , мога да го постигна . Но в момента с това се чувствам безпомощен , тамън си мислиш че проблема е решен , че всичко може да остане назад в миналото , че си е струвало да се бориш и веднага в следващия момент отново си покосен от същото нещо.

За родителите ми единственото решение на проблема според тях бе да ми намерят каквото и да е занимание с мисълта , че по този начин , ще забравя да мисля за такива неща , да , но аз не мога!!!! 4 години все още ми стоят в главата , 4 години ме измъчват и сякаш чукат на вратата ми и са готови за реванш.Всичко това образува в мен една параноя , която не може просто е така с едно физическо или психическо натоварване да я забравиш . Единствения начин за мен е да решиш проблема , а след толкова много усилия и разочарования решението за мен е там някъде в края на един безкраен тунел.Сега оново се чувствам по същия начин както преди , стресиран , безпомощен , но този път загубих и всякаква надежда за подобрение.

Знам всичко това звучи глупаво , звучи детински , но едно мога да кажа със сигурност и то е , че времето лекува но спомените нараняват...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 6 месеца
hash: 9134e0c789
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Не звучиш никак детински, а напротив. Проблема ти е значим.
Нямам си на идея какво е да имаш кожни проблеми, незная какво е и да си тормозен от съученици.Не мога да си представя колко ужасни са били твоите четири години, но зная как мога да те успокоя.
Всеки човек в живота си върви по даден път. На всеки пътя е различен. Различни са и неизменните препятствия по него. Важно е как тръгваме в началото. Възпитанието, средата в която живеем. Тези неща оформят у нас онова чувство за възприятие.За това хората сме различни.Всеки от нас вижда света през собствената си призма. Ако започна да разказвам моите проблеми( не са малко) много хора биха се зачудили и даже присмели.Защото за тях това ще са обикновенни неща от живота.Аз се чудя на твоето възприятие и т.н.т... Важно е да знаеш, че не си сам и абсолютно всеки човек, когото срещаш в живота си живее във същия този страх, като твоя. Но просто страха му е насочен някъде другаде. Страх винаги има и трябва да има. Това чувство ни поддържа живи. Съвета ми е да обърнеш своя към нещо значимо.Постави си цел и я следвай.Излез от тази съвременна мрежа на суетата и се развий в друга посока, щом външността ти не е силната ти страна. Надявам се да си ме разбрал :)

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: dfcbccc997
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Направи ми впечатление твърдението ти, че си човек с желязна воля.. Щом е така, значи ти наистина можеш да се пребориш с проблема :) Просто онова, което си преживял те задушава и не ти дава възможност да го направиш. Наскоро някой ми каза, че човек не може да се отърве от миналото си, то го преследва, но аз не мисля така. Въобще даже. Явно всичко опира до психиката, защото за себе си мога да кажа, че съм оставила всичко лошо зад гърба си. Знам, че на теб ти е много по-трудно, след тормоза на съучениците ти и неадекватното отношение на родителите ти, но опитай да се освободиш от този товар. Всичко това е минало и са останали само пъпките, които да ти напомнят. А с тях ще се справиш :)) С помощта на волята.
Успех ти пожелавам :)

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 3c581b4a94
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

3.   Момче, завладя ме с тази история... Разбирам те и напълно подкрепям мненията по-горе : абстрахирай се от този проблем, от този страх, той само те задушава и ти пречи. Ззапомни - ти си себе си със или без пъпки, със или без уважението на хората... Този, който те цени и обича, ще го прави заради самия теб, а не заради визията ти и начина, по който изглеждаш. Бъди смел, амбицирай се и се освободи от това напрежение. Вярвам, че всичко ще бъде наред !
Илси

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 7642f5f943
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

4.   Започни да мислиш положително. Това ще ти помогне. След като вече си се научил да се защитаваш, както казваш, и пак те е страх...застани срещу страха си, и се защитавай. Ако някой ти каже някаква подигравка, отиди и го набий. Другия път ще те заобикаля отдалече, и ще му е за урок, а и на другите като него.
Не се отдавай на негативни мисли, вземи решение да мислиш положително. От това зависи.
Иска ми се да разбереш едно нещо - тия, които те обиждат, си мислят, че НЕ МОЖЕШ и не смееш да се защитиш, и за това го правят. Покажи им, че не е така.И другото важно нещо ти го казах - съзнателно да промениш мисленето си.(личен опит)

 
  ...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: 810fb3905c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

5.   Ами к'во да ти кажа човече, аз съм на 14 г. и до някъде те разбирам. и аз съм имал проблеми в даскало .. е сега всичко се оправи или ще се оправи в гимназията .. но от 5-7 клас в квартала имаше едно момче, съседче, не само, че в очите на родителите ми той беше като пример, но и в даскало .. хубави оценгки, терикат, ганнстер .. сега се чудя как е успявал да бъде всичко това, никой не смеел дума да му каже, всички се страхуваха от него .. когато един ден имахме възможност да му върнем всичко онова .. 23-ма души в нашето даскало в 7 ми клас от който 13-момчета и 10-момичета -- един ден се случи така, че казаха, че няма да има даскало на следващия ден . . .
та нали сме съседи с него и аз като се прибирам гледам как си играе с малката си сестричка и ме пита, ае как беше в даскало . еми супер отговарям му аз .. казаха, че утре щели да дойдат някакви важни хора, и казаха да се обелем добре му допълних аз .. след това се прибрах вкъщи на следващия ден даскалото беше затворено а ние 20 мин преди той да дойде сме билитам .. всички момчета който бяхме са били 20 .. не само от нашия клас .. да знаеш само кво се случии .. сега той замина на някъде с дорителите си .. и слава богу не ми беше приятно да гледам как всеки ден група от 5-6 души го пребиват :Ь .. а за пъпките не зная ,, вземи нещо крем ма щом казваш, че си пробвал всичко не знам брато00оо0о0ооОО сорръ

 
  ...


...
преди: 10 години, 6 месеца
hash: f7ee24ac2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

6.   Знам, че ти е много тежка. И аз съм така. Имам други проблеми разбира се, но просто понякога ми се струва, че няма надежда. Но не се отчайвай. Щом можеш да си хванеш приятелка, нищо че едната те е зарязала, няма страшно, а и нали си си намерил приятели. Те ще са до теб. Спокойно. :) Всичко ще се оправи. Недей да биеш никого . Можеш да спортуваш например- така ще си излееш мъката и гневът. А това помага. Пъпките ти се появяват от емоционалното ти състояние. Казвам ти. Тичай или плувай или ходи на уроци по бойни изкуства-всичко което ще ти помогне да излееш по нормлен начин чувствата в теб. Не ги потискай, това ти вреди. И спокойно, като видят, че си се променил ще спрата да се занимават с теб. Покажи, че не ти пука. Те са идиоти и ще те оставят накрая намира, като не им обръщаш внимание. Успех. Пиши ми ако искаш, за да ми кажеш как си или какво е станало. :) e-mail-a ми е julia_arhondis@abv.bg

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: bdbdcbde36
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

7.   Яяя стига си се сдухвал са глупости в даскалото винаги трябва да има тормозен и честта се е паднала на теб:D за това по споко като по пораснеш с некоя година и ти и тези дето са те тормозили ще забравят за това ии ще се смеете на старите глупости.. поне с мен така стана забравих какво съм правил на другите ии сега сме си добри приятели. А дали бях прав ми не знам не съм виждал нещата от твоята страна но въпреки това беше забавно...

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 80c438355d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

8.   Хубава история , доста хора са страдали от този проблем, како и самия аз.Освена ко не се стискаш и не ти остават големи белези всичко ще мине скоро.След лошото идва доброто, аз сьм на 22 сьс много повече проблеми от тебе, но гледам да мисля положително, рано или кьсно касмета се обрьща

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker