Избягвам.Игнорирам.
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2323 пъти
Преди 4 години загубих двама адски важни човека за мен.Всеки ден си повтарям,а дори и вярвам,че съм преживяла всичко това,но всичко ми напомня за загубата.
Проблемът е там,че се намират хора,които се интересуват от мен,искат да ми помогнат,да бъдат мои приятели.А аз ги отблъсквам.Мисля,че ще се привържа,а знам че нищо не е вечно.Казвам,и дори вярвам че мразя останалите,а всъщност винаги се опитвам да бъда максимално полезна в трудни ситуации.
За мен не е проблем да бъда сама,но докога?С времето разбрах,че можеш да се справиш и сам,но когато има кой да те подкрепя,пътят ти е по-лек.
Някакъв съвет?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: 58d9f3bfae

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами, избери някакво средно положение. Не знам конкретната ситуация, но доколкото разбирам страх те е да не се привържеш и да се развалят нещата. Според мен не може съвсем да не се привържеш, но гледай да не е много. Дръж малко дистанция и си имай 1 на ум. Не да си съвсем сама, или да се привържеш и да станеш зависима. Човек като е привързан, е много зависим. Това май те плаши, то и мене ме плаши.

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 4e6be638f1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не става въпрос за мотивация, а за действие ..

 

...