Вече няма истински приятели - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (87394)
 Избор на редактора (163)
 Любов и изневяра (20122)
 Секс и интимност (10261)
 Тинейджърски (19182)
 Семейство (4254)
 Здраве (7159)
 Спорт и красота (3753)
 На работното място (1774)
 Образование (5015)
 В чужбина (1127)
 Наркотици и алкохол (854)
 Измислени истории (709)
 Проза, литература (1407)
 Други (11608)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Вече няма истински приятели
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 2354 пъти
Момче, на 20г.

Не знам откъде да започна, но...

От едно известно време хората, на които имам доверие и имам за приятели ми се подиграват или се бъзикат по грозен начин. Не знам защо го правят. Може би защото ПОНЯКОГА приемам всичко навътре или от малко се засягам. Понякога не ми пука особено, но понякога наистина ме гложди като ми кажат нещо. Защото не звучи като бъзик или трябва да се съобразяваш какво говориш и това, което на теб ти е смешно за отсрещния може да не е. Всеки започна да гледа само своя интерес и да прави това, което е удобно само на него. Винаги гледам да изслушвам хората, да давам съвети, да вдигам телефона и никого не съм игнорирал, да се отзовавам като има проблеми, да взимам чуждите проблеми присърце и като цяло заради това може би някои хора започват да ме взимат за даденост. Като спра да правя тези неща ме питат дали се сърдя, що не казвам нищо...

Когато седнем някъде се споглеждат и се смеят и когато попитам за какво става въпрос продължават да се смеят подигравателно и мълчат. Все едно не съм попитал нищо. Когато аз се избазикам се сърдят.

С всеки изминал ден започвам все повече да се убеждавам, че няма приятели. Или по-скоро аз вече нямам приятели.

Забелязах също и че когато звънна на някогo от тези хора ако за деня има по-удобна "оферта" за излизане ми казва ще се чуем или ще ми звънне и до там. Или ми звъни като няма какво да прави и няма с кого да излезе. Когато има хава за излизане другаде с повече хора не ми звъни...

Защо всеки вече мисли само за деня и за момента да е добре и гледа само своя си интерес? После пък същите тези хора се оплакват, че нямало истински приятели - хахаха.

Жалка история... има много да пиша, но не знам и как да го формулирам. Те са толкова глупости, че не ми се и пише.

Като заключение искам да кажа, че колкото си по-добър, толкова по-гадно ще се държат хората с тебе и толкова повече ще те използват. Хората са гадни, хората са боклуци. Дори и аз да съм прекалено добър и да ме вземат за даденост ТИ НЯМАШ ПРАВО да се ебаваш с някой, който ти се е доверил и те има за добър приятел. Ни с добро, ни с лошо. Като започна да излизам другаде и ги отпиша ми звънят и ме питат кога ще се видим, защо вече не звъняя...

Споделям от време на време с познати и познатите се оказват по-добри приятели от най-добрите ми приятели - wtf... Един пич ми каза да спра да се занимавам с тези утайки и да ги оставя да се развиват. Или да правя като тях.

Те пушат, пият, треви, амфети.. едно друго... а аз не взимам никога. Само пиенето с ядене ми е кеф, но не всеки ден...

Не знам.. отговора е някъде по средата, но как да го намеря... И какво да правя? Дали да спра да се занимавам с тези хора или да спра им обръщам внимание на глупостите. Не знам какво да правя... споделете някакво мнение.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 11 месеца
hash: aee6147c2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Приятели да нямаш на този свят и в това време! И аз дълги години страдах, още от ученичка ме използваха и се подиграваха с мен. Чудех се какво ми има, че така да ми се смеят и никой да не желае да ми бъде истински приятел, а само да се върти около мен, защото има изгода. Стоях си сама по цял ден през ваканциите, и в един момент си казах "Майната им на всичките използвачи и лицемери, в тоя живот трябва да се оправяш сам, без да можеш да разчиташ на никого да ти бъде рамо"Просто хората вече не са това, което бяха. Днес във фейсбук попаднах на един статус, в който пишеше, че човек на общата снимка първо гледа себе си как е излязъл, пък после останалите. Така е и в живота. Единствените хора, на които мога да разчитам са майка, леля и баба. Това са моите ИСТИНСКИ приятелки и знам, че мога да им кажа всичко и ще ме разберат и ще ми помогнат, ако имам нужда от помощ за нещо. Зарежи ги тези, очевидно не си струва да са в живота ти. По-добре сам, от колкото с приятели-предатели, използвачи, лицемери, злобари и не знам какви още. И на мен ми е гадно понякога, няма приятелка, на която да звънна, за да излезем по магазините или на кафе или някъде да се забавляваме. Запознавала съм се с много момичета, с които съм убивала времето и съм ги мислила за приятелки, но щом стане напечено положението и ги помоля за някаква помощ за нещо, те бързо се оттеглят и се скатават някъде. Спират да звънят, да се обаждат. Всеки гледа само себе си и това е! Не подлежи на промяна!

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: e4d2ba25ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   "Като заключение искам да кажа, че колкото си по-добър, толкова по-гадно ще се държат хората с тебе и толкова повече ще те използват."

Това не означава, че задължително трябва да си като тези хора.
Бях във същата ситуация, като твоято, но вече съм много по-дръпнат и се занимавам само със истински хора.
Не, няма смисъл да се занимаваш със такива нещастници. могат да ти забият нож във гърба по всяко време (ако вече не са го направили).

1 истински приятел е стойностен на хиляди, поне знаеш, че няма да те предаде.
Тези нещастници опитват да се ,,докажат" пред другите, но само те губят от цялата работа - дълбоко във себе си те биха забили нож във другия,ако имат полза или са комплексирани.

Общо взето си гледай живота, концентрирай се върху главните неща, които са важни за теб.

Знам, че във момента не вярваш на никого, но знай, че повечето българи се държат по Бай Ганъовски модел.

Намери си стойностни приятели, губиш си времето със тези използвачи.
(трудно е във такава държава)

Във този живот само умните успяват, виждам, че ти си такъв - давай по-смело и да не ти пука за комплексирани олигофрени.

Когато някой те плюе е редно да го игнорираш .



Успех

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: db4da57964
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Човек и аз съм в същата ситуация само дето съм на 22 и напоследък почвам да се изнервям от глупостите им и да им се навивам на акъла. Истината е, че се залъгваме трябва да имаме приятели със общи интереси за да има за какво да говорим и да се забавляваме всичко друго е фалш :)

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 0db91b6632
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Много трудно е да намериш истински приятел в днешно време. Аз съм студент и мислех, че имам много приятели, но когато опря ножа до кокала, се оказа, че са ми конкуренти, а не приятели. Както е казал 2Pac, "Trust nobody".

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 20e7e999c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   От Автора

Прави сте и много ви благодаря за подкрепата. Номер1, съгласен съм и аз обичам родителите си, макар че и с тях имам спорове понякога, но те са хората, които ни обичат истински и са готови на всичко за нас. Но сега сме млади хора, както се казва сега ни е времето. Ако сега не излизаме навън сред хора, кога да стане това? Приятно е да си сред хора. Готино е да си по заведенията и дето се вика може и едно кафе или кола на центъра да изпиеш сред толкова много хора пак е готино. Приятно е, особено лятото. А аз съм от Пловдив - втория по големина град, където е пълно със заведения, забавления, плажове, тепета си имаме, Гребна база, балкана е на близо на 20мин. с кола... забавленията тук не са проблем и ме гложди, когато знам, че тези макар и тъпанари са някъде навънка и се забавляват а аз си стоя у нас в това топло и хубаво време и ми става гадно. Иска ми се и аз да съм навън. Разхожда ми се сред хора. Приятно е много, но... явно това лято ще е от скучните... и това ме прави тъжен, но не и нещастен.

Важното в моя случай е, че имам вярно момиче до себе си, с което може и на моренце, и на балкан да отидем, но живее в едно от селата до града и нямаме физическата възможност да се виждаме всеки ден.

Онзи ден същите "приятели", с които уж щяхме да ходим на почивка вече си имат планове и ще си ходят при някакви други хора на море. Мен ме отписаха. Пълна пародия. Жалка история!

Но виждам последните месеци, че всеки говори зад на всеки гърба, всеки се смее зад на всеки гърба и накрая и те се карат...

Всичко ми е много странно и не намирам никаква логика в държанието на тези хора, но това е... какво да се прави :). За мен няма съмнение, че ще си намеря готини и истински хора или поне не такива боклуци.

Съгласен съм с всичко, което сте написали, но за тези приятели ми е гадно, защото сме израсли заедно и се познаваме от деца. И в един момент започват да се държат като изроди и да си правят каквото искат... никак не е приятно.

 
  ...


...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: a6e1cdd0ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Не е вярно, че няма истински приятели. Аз съм такъв, но не знам къде и как да си намеря подобен на мен.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: a245437030
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Тези хора не са теб и не са ти приятели.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: b8cce26f73
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Аз съм на 24 почти, момиче. Приятели - нямам. Едно време си мислех, че имам. Но какво се оказа - едната сваляше гаджето ми, другата крадеше от мен и ме използваше да и слушам историите за хилядите гаджета, третата се оказа пълна клюкарка и т. н. Не се надценявам и далеч не съм перфектна, но що се отнася до приятелство съм вярна, но не бях оценена. Сега съм сама като куче, само семейството ми остана. Нямам гадже, нямам приятели, няма с кого да изляза, на кого да споделя истински важните неща. Пиша си с някакви използвачи за убиване на времето, но доверието ми вече към тях е 0. Много ми е тъжно за мен и за всички останали в това положение но знам ли, съдба....

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 10d2c612c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

10.   Брато, не знам какво мнение да ти дам, защото и аз съм в подобно положение и наистина те разбирам. И аз като тебе винаги съм се опитвал да разбера хората около мен, да направя всичко за най-добрите ми приятели, да помагам на всеки. Но един ден, когато аз имах нужда някой да ме разбере, някой да е до мен, знаеш ли кой беше най-близкия ми - просто някакъв непознат. И никога няма да забравя неговите думи - "Не знам кои са ти приятелите, но запомни, че те не са ти приятели". След известно време се отдръпнах от тях и установих, че всичко е било просто допир на интереси и нищо повече. А най-интересното е, че аз бил съм се променил, държал съм се гадно и подобни, нека така да е, не ми пука.
В момента не ги търся изобщо, излизам с други познати и непознати, поддържаме връзка с някои от класа ми, но не очаквам от никой нищо. Гадно ми е, че хората с които съм от години не са били това, за което съм ги мислил или са се променили, но не съжалявам за нищо. Бях скептично настроен, че ще се преместя след лятото другаде да живея, но след случилото се много се радвам.
Та какво искам да ти кажа - Остави ги, не ги търси, и не съжалявай за нищо. Дръж се в всеки така както заслужава. Живей си живота, не се самовглъбявай, излизай, забавлявай се, но запомни, че да очакваш от хората това, което ти си готов да им дадеш е една огромна заблуда.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: d4cec94be5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Много си прав. Хората гледат първо собствения си интерес и после евентуално се интересуват и от чуждия. Хубаво е, обаче че има все още такива, които като теб се усещат и разбират, че цялото това държание е неправилно. Успех и само напред!!!

 
  ...

...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 4e1616a447
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Имaм много мaлко приятели, броят се нa пръстите нa еднaтa ми ръкa.
С тях си кaзвaме истинaтa дори и дa боли, струвa си зa приятел дa "похaрчиш" време, нерви и енергия, дa бъдеш откровен дори товa дa го нaрaни. Приятелят рaзчитa нa искреностa ти, зa лицемерничене е целият. остaнaл свят. С тях можем дa си звъним в 3 през нощa зa кaкъвто и дa е проблем, или просто зaщото някой се чувствa зле и имa нуждa от рaзговор или сaмо присъствие, но никогa не злоупотрябвaме с товa.
Приятел е зaрязвaл всичко и е хуквaл нa мигa в другa държaвa зaрaди мой проблем. Зaрaди приятел влиуaх в "огън" и в aдa ще влязa, aко се нaложи, зaщото те сa чaст от моятa фaмилия.
Ние сме рaзлични, с рaзлични професии, имaме семействa. Изрaсли сме зaедно, всеки е влизaл/ излизaл в домa нa другият кaто в свой собствен. Родителите ни бяхa родители зa всички.
Кaрaли сме се, дори сме се били, нaрaнявaли сме се, но в нуждa винaги сме били зaедно и единни. Кaто което и дa е семейство!
Приятелството е изключителен дaр, който трябвa дa бъде пaзен и ценен.
Вaшето aвторе не е приятелство, сaмо познaти, които се зaбaвлявaт понякогa зaедно. Имa истински хорa, сред можеш дa нaмериш и приятел, но товa е връзкa, която се грaди от двете стрaни, не очaквaй някой дa ти бъде приятел по презумция.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 21cdf01a38
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Пич, не че няма истински приятели, но просто трудно се намират и не знам дали на практика е възможно да имаш повече от един или двама такива. Почти всеки, предполагам се е разочаровал в една или друга степен от "истински" приятели. Аз например се разочаровах и от двамата, на които наистина смятах, че мога да разчитам. Хайде, да речем, че към единия, дълбоко в себе си имах някакви съмнения, но на другия вярвах просто безрезервно. С него израснахме заедно от деца! Като се замисля, може би 18 години си бяхме най-добри приятели. С другият също бяхме постоянно заедно в продължение на доста години. И изведнъж, даже почти по едно и също време, и двамата явно решиха, че нямат вече полза от мен. Нито сме се карали, нито сме имали някакви пререкания. По същият начин и двамата си намериха разни други компании, които вероятно повече ги устройваха ( офертите бяха по-добри ) и буквално ме зачеркнаха от днес за утре. Сега единият явно пак се е сетил, че може да има някаква полза от мен и след 3 години и повече пауза, започна да прави някакви опити за контакт. Дори обаче да не е от интерес, аз няма какво да си кажа вече с тия хора. Нямам нищо против тях, нека са живи и здрави. Просто не се чувствам свой в тяхната компания. В момента, като се замисля имам само двама човека, на които мога да разчитам и съм го проверил. Истински приятели може би е силна дума, но да речем, че поне са ми приятели. Останалите са ми просто познати. Дръж се добре с хората и не мисли те как ще реагират. Ако не приемат поведението ти, никой не е казал, че трябва да се впечатляваш от това. Мен лично не ме интересува особено какво мислят останалите за мен. След като не си допадаме, няма да поддържаме контакти и готово. Не е толкова сложно.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 20e7e999c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   От Автора

Не знам и аз вече... но живота е такъв, какъвто си го направим. Реалността е такава, че всички се опростачиха и се вмени на младите, че е готино да се държиш лошо и като пълен боклук с всички. Все още не проумявам защо направиха така тези хора с мен, но ще се вслушам във вас.

Между другото такива моменти нямам от днес или от вчера. Доста пъти са ми се случвали и се замислям, че не може да има само хубави моменти в живота. Има и падения и отчаяния, тъга... Имало е много моменти, в които си мисля, че всичко отива по-дяволите и хоп, нещата се оправят.

Мислел съм си в много моменти, че съм изоставен, предаден и на никой не му пука за мен, било ми е толкова самотно... и малко след това нещата се оправят. Но каквото и да става съм сигурен и вярвам, че ще дойдат добри времена и моменти. Както се казва лошото не е дошло, за да остане, а е дошло за да отмине...

Но съм запомнил и друго нещо от живота - че НЯМА начин всичко винаги да е розово. Винаги може да имаме хубави моменти, но след това идват и не толкова хубави. Винаги става така. Хубавото и то се отразява и идва не толкова хубаво след него. Без значение дали е след дълго време или малко след това. Всичко се отразява, щастието и то се отразява. Може да има моменти, в който сме на седмото небе, но трябва да знаем, че няма винаги да е така...

Странно нещо сме човеците...

Казвам го сигурно за пети път, че хубавото ще дойде и това са нормални моментни състояния, но пак изплуват мисли в съзнанието ми защо се случи така с хора, който обичах като братя...

Чета и вашите истории и виждам, че все още сме останали готини и свестни хора и се надявам в живота ни да се появяват НЕ САМО ПРЕДАТЕЛИ, защото няма как, но поне да сведем до минимум предателите.

И аз не съм безгрешен, това е ясно, но защо с хората, които правят добро винаги се случва така :)???

 
  ...
преди: 8 месеца, 2 дни
hash: b2ba2e1430
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   За приятелите мога да кажа, че хората си личат, трябва просто да вгледаме по-внимателно. Дълго време се съмнявах в един уж добър приятел и в крайна сметка стана това, което от доста време подозирах. Човека просто си е интересчия и ако няма полза от теб, просто те забравя. Всъщност, с него подобно нещо ми се случва за втори път. Първият път го помолих само да попита майка си за един документ. Трябваше ми за работата, а от него се искаше да звънне само един телефон, нищо повече. Едно "да" или "не" ми беше напълно достатъчно. Горчиво съжалих, че се обадих. То не беше надуване по телефона, пелтечене, фъфлене, негодувание, сякаш съм го събудил в 3 през нощта. Накрая ми изръси ехидно, уж на майтап: "следващият път за мерси не ме търси". И всичкото това нещо при положение, че семейството му изкара доста пари благодарение на мен, защото нищо не ми пречеше да работя с други хора и може би щеше да е много по-добре за мен, защото основната работа не я свършиха. Втората случка е от съвсем скоро. В рамките на 2-3 месеца ми се наложи да си купувам 2 пъти хладилник и съответно ми трябваше някой да ми помогне с пренасянето. Първият път като му се обадих се съгласи, но по-скоро, защото не предполагаше, че ще го помоля подобно нещо. Принципно, до тогава не го бях молил за абсолютно нищо. Закарахме хладилника, но отново от него струеше едно раздразнение, макар и да се опитваше да го прикрие. Едва ли не се беше прекарал. Вторият път, като му звъннах вече беше подготвен, понеже му бях споменал, че хладилникът не работи добре и ще трябва да го сменям. Излезе с номера, че има много работа и не може да говори. Казах му "добре" и го помолих да звънне като се освободи. Вече мина може би месец и още не е звъннал. А за работата ме излъга, защото от самия него знам, че по цял ден е свободен и може да излиза по всяко време. Ходи и доста по-късно и по-рано си отива. Иначе, аз съм ходил да му помагам много пъти, което ми е коствало винаги по един ден от уикенда. Носил съм му гардероби, сглобявал съм мебели, чистил съм му новозакупения апартамент от боклуци, помагал съм му за пренасяне на дивани и т. н. Освен това никога не съм му правил физиономии. Общо-взето очакваното се случи, но така е по-добре. Няма смисъл от фалшиви приятели.

 
  ...
преди: 4 месеца, 6 дни
hash: 59cd1a2b34
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Като чета тази история все едно аз съм я писал. Нямам много "приятели", но и тези, които имам се превърнаха в боклуци, а не бяха такива хора.
Аз се имам за добър човек, помагам на семейството си, помагам на хората на които държа и винаги ще помагам. Стига да мога правя всичко за да е добре другия. Разбира се не съм префектен и не се имам за такъв. И аз имам трески за дялане.
"Приятелите" ми обаче там вече нещата са доста по-различни явно всичко опира до интереси. Искат да се видим, когато няма по-добра "оферта" както пише автора, или когато търсят услуга, ако аз обаче имам някаква нужда забрави братче, че познаваш някой, те не били длъжни разбираш ли. Също така и подигравките на мой гръб и злобните "майтапи" дето уж все аз съм най-тъпия. А тези хора забравят, че съм си делил парите за закуска в училище с тях, когато нямаха нищо, забравя(единия), когато дадох пари за операцията на баба му за да може после да ми се прави на велик и да ми казва в прав текст, че се има за нещо повече от мен. Защото явно аз съм им длъжен.
Благодарение на тези "приятели" бях сам когато баща ми почина миналата година, без някой от тях да се поинтересува как съм, що съм, обаче ако аз реша да ги игнорирам аз веднага ставам най-лошия и най-гадният. Ако си мълча-Защо си мълча на "къф" се правя? Ако си отворя устата-Аз не съм бил разбрал те много държали на мен бил съм им като роден брат и т. н. Общо взето пълна пародия.
Който прочете това нека да знае: Разчитай само на себе си, нямай доверие на никого. Прави добро, когато можеш и не очаквай нищо насреща, защото най-вероятно нищо няма да получиш. Хората са гадни.
Мъж 29г.

 
  ... горе^

...
преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 78320c7492
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Това не е от днес, винаги е било така... Аз съм на 35, моите премеждия с приятелствата са от когато бях на 5-6 г. Т. е. преди повече от 30 години, преди още демокрацията. Та живеех в един от 2 големи блока, и всички лапетии около тази възраст се събирахме да вилнеем, но сме били винаги в границите на нормалното. От тази група имах един по-близък който живееше в моя блок. И така докато не се появи едно цикле в нашия квартал... Беше няколко години по-голямо, и изпечен садист. Започна да се внедрява в групата ни и да ни показва как измъчва животни и подобни неща. Като казвам садист, имам предвид буквално... Аз започнах да се противопоставям на това че го допускаме, исках да ги накарам да го премахнем, вече не помня какви конфликти точно имаше, но се беше стигнало да ме заплашва да ме бие, че родителите ни се разправяха. Та това като не мина, следващото което направи беше да настрои най-добрият ми приятел против мен. Още помня, как отидох към игрището и ги виждам двама с циклето вече са там. И циклето вика - той не иска повече да си играе с теб, и се обръща към приятеля му - "кажи му и и ти". И оня като послушна овца повтаря... И аз си тръгнах, просто не вярвах как ме заряза, заради този идиот, с който се познава от няколко месеца... Още месеци след това, циклето явно беше омазало нещата още повече, та родителите му се изнесоха от квартала. Родителите на тоя вече бивш най-добър приятел се обясняваха, как се бил поддал на лошото влияние (а и те самите бяха се озлобили, и скарали с нашите, то детето им на тая възраст е отражение и на тях... ), вече всичко били оправили, и да си оправим взаимоотношенията и ние. Спомням си, че двата с тоя "приятел" седим в една стая, и се чудим какво да си кажем. Така и не измислихме... И това май беше първият и последен път след онова събитие, повече не сме се виждали... Подобни предателства не могат да се поправят...

По-нататък забелязвах същото отново и отново. Един гаднярски елемент като се вкара в групата, и той разяжда всичките отвътре. Не си спомням някой да е имал толкова сериозни устои като мен. Но не е било задължително дори да има такъв елемент. Предавали са ме и по по-нормален начин, с това че не мога да разчитам на тях, защото нещо друго е било пак - "по-интересно". Подаръкът ми за това, че не се поддадох на негативни влияния, и че съм бил човек на който може да се разчита, е че на 35 години живея без приятели, без приятелка, като тотален аутсайдер. Та... такъв е живота, и то не от днес, и няма да се промени... Избери си... или посредствен в лайната или самотен на върха. Особено в днешно време е много трудно да се запази баланс. Защо си мислиш, че трябва да има "отговор", "решение"? За съжаление това е човешка илюзия. Доста интересна, защото разкрива други неща, но е илюзия... Животът е оцеляване, на всяка цена, и конформизмът е просто една от главните стратегии. За животът, индивида е нищо...

 
  ...
преди: 4 месеца, 2 дни
hash: 279306bdb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Аз излизах дълго време с подобни утайки, които се прецакваха едни други и си говореха зад гърба постоянно. Решението беше да спра да се виждам с тях. Не съжалявам. Не си губи времето с боклуци, които само ти причиняват негативни емоции. Животът е твърде кратък.

 
  ...
преди: 3 месеца, 24 дни
hash: 664527b6ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

19.   16 е дал много хубав съвет - опитай си да си уредиш живота така, че да не разчиташ на никого освен на себе си.

Живея в чужбина и честно казано тук осъзнах много неща - в България хората масово разчитат на семейство и приятели в трудни моменти, което не им позволява да се сблъскат с реалния живот.

Не очаквам всеки път, когато ми скимне да изляза, някой веднага да се отзове. Хората си имат планове или не им се излиза точно в момента. Научих се да приемам "не" позитивно. Това, че някой е изморен и не му се занимава с мен не означава, че е егоист или че не му пука за мен. Ако излезе насила и му е неприятно и аз няма да изпитам никакво удовлетворение.

Не искам нищо от никого и не очаквам нищо. Не карам приятелите си да ми носят хладилника, защото един хамалин ще ми струва 30-на лева и няма да се налага да се моля и да се разочаровам после. Миналото ми преместване в друга квартира стана буквално за два часа - хамалите и превозът до новото жилище ми излезе около 70 лв.

Любовна раздяла, проблеми с половинката и други неприятности - отиваш на психолог и му се оплакваш колкото щеш.

Легален документ - обаждаш се на адвокат - има стотици, които предлагат консултантски услуги и цената няма да е повече от 50-100 лв., пък и не ги даваш всеки ден.

Разочарованието идва от това, че очакваме от хората да ни помагат за неща, за които сме отговорни само ние. И мен ще ме издразни ако някой ми звънне в почивния ми ден да разнасям мебели.

Предпочитам да споделям с приятелите си щастливите моменти. Бридж, планина, събирания, пътуване т. н.

За неприятните отговарям единствено аз и нямам намерение да товаря близките си с тях.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 22 дни
hash: ab3efb8bb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Спри да се занимаваш с тези хора..
Излишни свети ще спестя.. Това е простия и кратък отговор..
Причината? Ами можеш да намериш не една а много..
Много повече причини да го направиш отколкото да не..
Давай!

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: b2ba2e1430
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Има истински приятели, но човек трябва да се вглежда внимателно. Най-често съвсем незначителните сигнали, впоследствие се оказват определящи. Ще дам няколко примера, за да е по-ясно. Преди време имах двама приятели, които смятах най-добри, заедно с още един. Дълги години бяхме неразделни. Ако не бях с единия, то бях с втория или третия, или пък бяхме четиримата заедно. Всичко обаче приключи изведнъж ( поне за мен беше така ). Първо единият, а след известно време и другият, без да имат нещо общо по между си, ми дадоха ясно да разбера, че не желаят повече да контактуват с мен. Отначало бях като в необрано лозе, но след време, питайки се "защо", си дадох сметка, че всичко си е личало още отдалеч. Ето няколко случки, които трябваше да ми отворят очите. С единият хванахме последните вълни на казармата и ходихме войници. Той през 2005г., а аз през следващата 2006г. Той остана да служи в родният ни град и да не казвам голяма дума, но може би не съм пропускал седмица, в която да не съм му ходил на свиждане заедно с други приятели. През останалото време го пускаха отпуски и пак бяхме заедно нон-стоп. На следващата година, когато аз влязох да служа той не дойде нито веднъж да ме види, нито дори ми се обади по телефона. Не дойде и другият ми т. нар. "голям приятел". Дойде само третият, с който сме си приятели и до ден днешен. Вярно, първият по това време вече работеше в София, но се връщаше и можеше поне веднъж да дойде да ме види. Вторият "голям приятел", който смятах за най-добър от всички и с който бяхме неразделни някъде от 5-6 клас, а се познаваме може би от 2-ри, също в повечето случаи е бързал да вдигне ръце в малкото случаи, в които съм имал нужда. Помня, бях решил да сменя мокета в хола и понеже тогава нямах кола го помолих да отидем с тази на брат му, когато му е удобно. Казах му, че ще си платя горивото и отгоре. Директно ми отказаха и двамата. Били много заети, трябвало да ходят на много места. Не знаели тази седмица дали ще се освободят. Другата също имали много работа и т. н. Накратко, казаха ми да си гледам работата. А на двамата няколко години преди това аз им помогнах да си намерят работа и то изобщо не лоша, че и квалификация получиха. И до ден днешен все още с това си изкарват хляба. Ще добавя и още един случай, пак свързан с тях. Не винаги съм си празнувал рождените дни, но по времето, когато се събирахме заедно го правех и винаги съм ги канил по клубове и заведения, поемайки сметката. Един ден влизам във фейсбук и гледам снимки от домашно събиране, на което са всичките ни общи приятели без мен. Хората си празнували рожден ден, но просто не сметнали за нужно да ми се обадят. Мога още доста примери да дам, но мисля, че няма нужда. Идеята ми беше да покажа, че хората си личат, трябва само да ги познаем.
Другото много важно нещо е, че не е толкова лошо да се отървеш от подобни "приятели". Докато бяхме заедно с гореспоменатите хора, винаги съм се стараел да се съобразявам с тях, да не ги карам да правят неща, които не им харесват и т. н. Проблемът беше, че на тях много малко неща им харесваха. Забавленията за тях бяха излизане вечер и игра на карти. През останалото време само повтаряха "голяма скука". След като прекратиха контактите си с мен, се почувствах супер свободен. Вече можех да спокойно да обърна внимание на хобитата си и да правя всичко, което искам. Само за няколко години обиколих половин България, ходих и в чужбина. С тях това беше просто немислимо. Нямаше ли ядене и пиене - изобщо не ги търси. Та, принципно, фалшивите приятели колкото по-рано се отсеят, толкова по-добре.

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 17 дни
hash: ecc5654100
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   21 - защо очакваш да ти се "отплатят" за това, че навремето си им помогнал да си намерят работа? Или прави нещо, защото го искаш, без да очакваш нищо в замяна, или изобщо не го прави. Отношения, които се градят на взаимна изгода са всичко друго, но не и приятелски.

И аз щях да те избягвам - откъде накъде ще ми звъниш да ти заема колата на брат ми, за да си сменяш мокета. Ти на колко години си - 5?

Явно имаш странни разбирания за приятелство и е добре, че си решил да се изолираш и забавляваш сам

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 17 дни
hash: 4f3c0c4e81
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   22, когато четеш нещо е добре и да вникваш в него. Първо, не съм очаквал никаква отплата затова, че съм им помогнал да си намерят работа, нито пък съм написал подобно нещо. Споменах този факт, за да онагледя по-лесно идеята си за "приятелите". Второ, дори след тази и други случки, аз продължих да ги имам за приятели. Те бяха онези, които се дистанцираха, защото явно решиха, че вече нямат полза от мен. И трето - да, отношения, базирани на взаимна изгода нямат нищо общо с приятелски, но не са приятелски и отношения, в които единия използва другия. Въпросът изобщо не е в колата. Аз кола си намерих. Показателно бе самото отношение. На въпроса ти, "откъде на къде ще ти звъня за колата на брат ти", стои въпроса "откъде накъде ще ми звъниш да ти търся работа". По твоята логика, тогава аз трябваше да му тръшна вратата и повече да не говоря с него. Приятелството, освен всичко друго е и взаимопомощ. Неслучайно има поговорка "приятел в нужда се познава". Аз обичам да помагам на приятелите си и го правя с удоволствие. Ако не мога в конкретен момент, казвам кога ми е удобно. От т. нар. "приятели за маса" съм имал доста през годините и нямам желание за повече.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker