 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нормално ли е? (разказ на сирак от домовете)
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2097 пъти
Здравеите незнам защо пиша тук може би искам просто да споделя своята история че вече полудявам. в момента съм на 25 години. Kато бебе съм бил изоставен исраснах в дом за сираци в които имаше доста циганчета не се чуствах кумфортно сред тези циганчета, може би защото съм Българин страничех от тях за да не си навлека проблеми помня един ден как 5, 6, циганчета пребиха друго циганче че ги е погледал на криво. Трябваше да избирам да бъда страхливецът, които седи в ъгала и да бъде тормозен, или да бъда бабаитът (отвореният) и аз да тормозя другите. Е, аз избрах първото да не ми беше лесно 12 години в този дом видял съм всичко, - от изнасилстване до убииство. Повече от тези деца с които изрстнах са по затворите. Всички тези години в този дом ми се отразиха много. Проблемът ми е, че нямам доверие на хората. Минаха 7 години от както завърших средното си образование и се лутам от град на град като човек без цел и посока, нямам ното един приятел, въпреки че правех опити да си намеря приятели сред най- популятната социялна мрежа там имам нат 350 души които са ми прели поканата за приятелство, но нито един не ми пише не знам защо когато си на 25 и нямаш приятели, и няма с кого да си поговориш дори с родител да не можеш да поговориш поварваите това е най-лошото нещо което може да ми се случи по зле няма на къде малко по малко взех да губя желание за живот не искам да се предавам но вече се уморих да се боря срещо самотата. В момента житатът ми потича, от работа в вкъщи и от вкъщи на работа. нямам цел в живота няма за кого да живея и се чуствам се като нищожество. моля дайте ми съвет какво да направя че да се измъкна от тази ситуация че взех много да се отчаивам мерси предварително
Модератор - Уважаеми Авторе, за съжаление твоята История е много неграмотно написана. Промених основните неща, за да се чете горе-долу, но публикувам по изключение, защото мисля, че заслужава човек като теб да сподели тук, но моля те да внимаваш повече или да ползваш програма, която да ти коригира основните грешки, за да се чете поне текстът ти, защото нямаме време и възможности да редактираме текстове.
Мили читатели, има много грешки все още, но се надявам смисълът да е ясен. Нека бъдем снизходителни.
Приятен ден!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: ef23ec4e00 |
|
1. Според мен е нормално да нямаш доверие към хората. За съжаление при детство като твоето ще е много трудно да преодолееш травмите сам. При възможност потърси помощ от психоаналитик/психолог.
За недоверието към хората мисля, че е грешно да почваш от... хората. На теб в момента ти трябва безусловна любов, която може да ти даде едно куче, котка например. Не знам какво работиш, но ако имаш възможност си вземи куче или две котки (държат се по двечки, защото работиш по цял ден). Има, разбира се и други животинки, зайчета, морско свинче, но само котка и куче можеш и да прегръщаш малко по-силно и да получаваш и ласки. При възможност почни някаква работа с животни - в Зоологическа градина, магазин, нещо в селското стопанство (овцете например действат много разтоварващо, а овчари се търсят много), нещо с животни като цяло би ти се отразило добре.
За социалните мрежи мога да ти кажа, че не бива да чакаш другите да ти пишат, а ти пиши нещо. Виж преди всичко какви събития се случват. Например ако се организира почистване на града, където живееш - отиди! Има и разни протести на всякакви теми - отиди, там ще срещнеш хора на твоята възраст дори да не си много наясно с темата.
Спокойно споделяй какво си преживял в групи за домовете за деца и се ангажирай с темата, ако искаш.
Не искам да те разочаровам, но и за хората, които не сме израстнали в домовете често детството е било болезнено или имаме други тегоби - това също ни прави недоверчиви, а някои са по-свити по природа. Мисля, че ти си екстровертирана личност и имаш нужда от общуване, но не можеш да направиш първата крачка. За хора като теб е по-лесно да са в някаква общност - например можеш да попиташ в някоя по-голяма църква дали имат нужда от помощници, а там не само се запознаваш с качествени хора, но и получаваш задачи, които те издигат в очите на обществото. Директно търси свещеника и си разкажи историята, ще бъдеш приет.
Ако не си религиозен можеш да опиташ в БЧК или някаква организация за защита на животните, защото там отново ще срещнеш разбрани хора.
Ако се интересуваш от политика -стани член на някоя партия, там също ще намериш някакви съмишленици и така малко по малко ще станеш част от някаква общност.
Хората няма да дойдат сами при теб. Те не знаят какви са твоите нужди и дали ти изобщо искаш да общуваш.
Като планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината!
Хората не хапят - ти търси контакт с тях. Който търси, той намира - дори да не допаднеш на 9/10 от хората, все на 1 човек ще си симпатичен.
Моят мъж има един страшно грозен приятел, който има голям успех пред жените, а тайната му е, че просто се пробва. 19 от 20 жени ще го отблъснат, ще го нагрубят и ще му се изсмеят, но като се пробва, той все ще намери една, а на него една единствена му трябва.
Така е и при теб с приятелствата - 99 човека да те отблъснат, то все един ще намериш, с когото ще си паснете. Този един човек ти е важен, ти и без това нямаш нужда от 99 приятеля.
Така и и с хората във фейсбук - пиши на 100 от тях и съм сигурна, че ще ти отговорят поне половината.
Успех
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 4139abf0b9 |
|
2. Здрaвей aвторе, aз имaх щaстието дa бъдa осиновенa веднaгa след рaждaнето, но познaвaм много кaто теб, които не сa имaли същият късмет. Нa мен ми имaт доверие "моите децa", зaщото се познaвaме вече от години, но когaто съм опитвaлa дa включвaм други хорa в нaшите срещи, винaги гледaт подозрително в нaчaлото и откaзвaт дa говорят зa себе си. Знaм колко е трудно и кaк им коствa дa повярвaт, че някой нaистинa желaе дa бъде мaлкa чaст от животa им, още по- мaлко вярвaт, когaто им се протягa ръкa в помощ. Смятaт, че товa е "услугa", която ще им струвa много скъпо някой ден. Помежду си обaче си вярвaт безрезервно. Буквaлно сa готови дa умрaт зa другият. Тоест се пилучaвa един зaтворен кръг, в който е много трудно дa пробият външни хорa и дa спечелят доверието им.
Тa, товa сa отношения, които трябвa дa се рaзрaботвaт от двете посоки, от вaс и от другите хорa. Сигурнa съм, че и ти си зaтворен в твоятa си черупкa, седиш си в нея, чувствaш си се сигурен тaм зaтворен и скрит, никой дa не може дa те нaрaни, възползвa от теб...
Подкрепям н 1 в предложението и зa животинче. Зa предпочитaне едaе куче. Освен, че със сигурност ще ти дaде безусловнaтa си любов, то е и помощник в зaпознaнствaтa нaвън. Ще трябвa дa го рaзхождaш двa пъти нa ден и ще срещaш чудесни хорa в пaркове и грaдинки, с които покрaй животинките ще се зaпознaете. Също е хубaво дa търсиш контaкти соециaлно сред хорa с подобнa нa твоятa история. Нa първо време сред подобни ще се почувствaш по- спокоен и сигурен дa отвориш сърцето си. Рaзбирaм, че излизaте от домовете нaпълно неподготвени зa животa нaвън. Колкото и лош дa е домът, все дaвa едно чувство зa сигурност- покрив, хрaнa, подобни, които добри или лоши сa единственото семейство. Е, сегa ти предстои по- хубaвото. Ще откриеш своя си средa, свои си мечти и цели. Нямa нищо непостижимо. Нищо!!!
Сподели кaкви сa ти интересите извън рaботa. Кaкво ти хaресвa дa прaвиш, гледaш, слушaш? Кaквa ти е рaботaтa/ професиятa? Смятaш ли дa продължиш с обучението или курс някaкъв? Зaпознaнствaтa сa леснa рaботa, просто ти явно се стрaхувaш още от хорaтa и зaтовa и не те търсят дa пишaт в сaйтa. Е, с куче в пaркa скоро ще имaш познaти, a може би сред тях и приятели след време.
Рaзкaжи зa плaновете си зa бъдеще. Къде смятaш дa спреш и се устaновиш, дa си създaдеш дом, семейство? Млaд си много още, имa време, но все пaк, рaзкaжи.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 7086607b87 |
|
3. Модератори, благодаря ви, че сте пуснали тази тема.
Авторе, запиши се да учиш нещо. Така ще се квалифицираш и ще влезеш в нова среда, с нови хора, с които ще имаш общи интереси.
Ако не можеш да учиш в университет, тогава се запиши на някакъв курс -- като хоби например, йога, чужди езици, или за запиши на фитнес.
А ако имаш определена религия, може би е добре редовно да посещаваш религиозни служби.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: bf70c95164 |
|
4. Както каза коментар 1 пробвай всичко това, потърси си приятелка може да ти звучи смешно, но ако е истинска и те обича много ще създадете семейство, а от него няма по-хубаво! Никога не губи надежда знам, че е много трудно дори и аз губя надежда. Ако си религиозен го приеми така, че Бог ни е дал живот и ние трябва да го изживеем. Браво, че все още продължаваш напред не се отказвай!!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 039d2a2812 |
|
5. Не съм сигурна какъв съвет бих могла да ти дам, но искрено ти съчувствам. Дано някой ден срещнеш човек, който да те направи щастлив и да те накара да се почувстваш обичан. Колкото до намирането на приятели - идеята на номер 1 за църквата е доста добра. Според мен дори и да не си религиозен, ако решиш да поговориш с някой свещеник, не би ти отказал. Не се предавай, не може да страдаш цял живот, със сигурност ще ти се случат и хубави неща.
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 3abb90d5d6 |
|
6. Авторе, не се предавай. Аз съм отраснала в семейство с много любов, но не спирам да мисля, какво ли е да отраснеш в сиропиталище, и се подготвям да осиновя, за да отгледам поне едно дете така, както аз съм отгледана. Ще ми разкажеш ли истории от дома(и добри, и лоши), ще ми кажеш ли как е протичал денят ти там? Съжалявам, ако те връщам към неприятни спомени, но може би тук ( а не във фейсбук) хората ще се присъедят и ще започне дискусия.
Авторе, според мен ще е най-добре да тръгнеш на фитнес-нямаш представа колко приятелства се завързват там-хем си поддържаш тялото във форма, хем се сприятеляваш, ако не са ти ясни някои упражнения, не се стеснявай да питаш-точно така ще ти обърнат внимание хората-като ги заговориш, като видат, че си ообщителен, се потръгнат нещата. Освен тялото, и душата трябва да е в хармония, нали така? Ходи на църква! Може би отначало няма да знаеш какво да правиш, но като отидеш няколко пъти да видиш как протича литургията, ще ти се изясни. От опит ти казват, че е хубаво да се вярва, защото много помага да се преодолеят трудни моменти, на теб ще ти е полезно!
Ще чакам разказите ти и ти пожелавам успех!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 57d0e6bc26 |
|
7. Здравеите аз Куче си имам от 1 година много е игриво и палаво завърших Философия с 6 а дипломата ми е 4. 85 знам добре Англииски искарах и курс за готвач не вярвам в бог но съм чел библията хоби да си чета гниги в които се разказват реални истории не мога да си позволя да следвам. благодаря за поткрепата добре е че тук всичко е Амнонимно
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 8f3a848fdf |
|
8. Тежка тема...
Като бях дете се сприятелих с едно момиче, което беше осиновено от една позната. Родителите ми ме поощриха да се сприятеля с нея, да и помагам да влезе в крак с училище и т. н. За съжаление, осиновителката й я биеше, заплашваше, че ще я върне, въобще не е за приказка (говорим за дете, което нямаше кой знае колко изградени навици и беше супер зле в училище, но само за една година подобри много успеха си, приспособи се и израстна страшно много). Последствие оная я изгони, нали не беше нейно дете. Въпреки тежкият живот, тя вече си има и семейство и животът й се понареди.
№1 и 2 много полезни неща са написали. Ако имаш възможност наистина си вземи куче. Нямаш представа колко лесно и естествено се завързват разговори като разхождаш домашния любимец.
Сега за фейсбук. В социалните мрежи е важно да се приказва, трябва да заговаряш хората. И аз имам много приятели във фейсбук, но с една част от тях не съм разговаряла много-много, съответно и те не ме заговарят. Хората обикновено не искат да се натрапват.
И друго, "Национално сдружение на сираците в България" имат група във фейсбук, при тях със сигурност ще намериш подкрепа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
