 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Исках много от живота и получих дори повече - тайната
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2818 пъти
„Какво да искам от живота? ” Този въпрос си задава всеки. Само че ако си го задаваш, това не е ли равносилно на „нещо не ми е достатъчно”? Иначе за какво ти е да искаш? Докато си го задаваш, то автоматично заявяваш пред себе си, че нещо не те удовлетворява.
Аз първо исках да се оправя от коварна болест. Исках го с цялото си сърце, но не се оправих. Мина доста време, надеждите ми се изпариха. Вече самото желание да съм здрав ми причиняваше болка, защото само ми напомняше, че никога няма да съм здрав. В един момент вече предпочитах да не желая, само и само да се освободя от болката. И тогава стана чудото – оздравях внезапно. Лекарят не повярва. Но факт – оправих се точно в най-неочаквания момент.
После исках да си намеря работа – историята се повтори. Отчаях се, спрях да искам в стремежа си да не страдам и отново всичко се нареди сякаш с магическа пръчка от само себе си.
Същото се повтори и с любовта на живота и с още 2-3 неща. Всичко ставаше спонтанно. Нямаше логика, но точно когато спирах да искам, сякаш получавах просветление, че всичко ще се нареди и след съвсем кратко време ставаше нещо нелогично и ставаше чудото. Нямаше логика, точно когато спирах да искам, да става.
Започнах да се стремя да го правя съзнателно, но все удрях на камък. Съзнателно не можех да се отчаям до толкова, че да спра да го искам.
Започнах да търся онова просветление – това приятно усещане на освобождаване. Сякаш всичко ти е наред и нямаш дори како да искаш повече. Някакво абсолютно блаженство.
Мъчех се да измисля по каква логика се движи животът ни. Искаш, а не получаваш. Спираш да искаш и получаваш. В Библията пише точно обратното – искай и ще ти се даде. И така е логично, но…
По-късно случайно попаднах на „Дао дъ дзин” – единственото наследство от за мен най-великия философ на всички време Лаодзъ. Там я пише тайната, но рядко някой може да вникне в думите. Там пише как да подредиш живота си, как да създадеш живота, който искаш, вкл. и в материално отношение, как да бъдеш щастлив.
Там пише точно това – да се освободиш от желанията, за да получиш удовлетворение. И като се замислих, има логика. Ако щастието се гради на нещо, което искаш, то няма как да имаш щастие, защото и щастието ти ще е условно. Ако искаш да си богат, приемаш да си щастлив, само ако имаш пари. Но докато забогатееш, ще си нещастен, защото ще живееш в постоянна тревога дали пък няма да си останеш беден.
Но ако случайно забогатееш, ще изпитваш страх, защото ще се питаш дали ще задържиш това богатство. Ще изпитваш страх да не обеднееш отново. Ще се стремиш към още по-голямо богатство, за да се подсигуриш. И всичко почва от начало – пак желания, пак тревоги, пак стремежи, търсения, разочарования.
Дори да спечелиш всичките пари на света, то какво следва след това? Та ти няма да има повече на къде да се развиваш. Ще изгубиш посока в живота. Ще бъдеш смутен.
Но ако просто нямаш желания – ти си свободен, ти не слугуваш на никакви амбиции. Ти просто живееш. Започваш да забелязваш дребни неща, които пропускал винаги. Светът се отваря пред очите. Ставаш изпълнен. Нямаш нужда. Нямаш липса в душата си. Нямаш страхове и тревоги.
И тогава ставаш вътрешно изобилен. Настъпва един мир в душата ти. Започваш да чуваш вътрешния си глас. Няма го постоянното буботене на ума, което да заглушава по-дълбоките ти желания. Сякаш самия Бог проговаря в теб. Сякаш Той иска да се прояви чрез теб. Ако си беден, това не създава липса в теб. Просто го приемаш със смирение и радост. Забелязваш, че бедността не може да те сломи. Ставаш уверен. Важи не само за пари, а за любов, здраве и всичко.
И тогава става чудото – всичко се нарежда самостоятелно, без напрежение. Дори няма нужда да го мислиш. Просто обстоятелствата се нареждат. Ако трябва нещо да направиш, шестото ти чувство само си го подсказва. И тогава вътрешната ти удовлетвореност изразява себе си и външно.
„който има (бел. ред. вътрешно), нему ще се даде и ще му се преумножи (външно); а който няма, и това, що има, ще му се отнеме”
Но не търсене това освобождаване, не го желайте. Защото да желаеш свободата, пак си е желание и то автоматично пак те отдалечава от целта. Да желаеш нещо, означава да го нямаш. Ако го имаш, не би го желал.
Просто си кажете „отказва се от желанието да бъда богат”. Почувствайте свободата от липсата на желанията. Усеща се като облекчение в сърцето и корема. Приятно е.
Всички вие сте в затвор и дори не знаете.
Аз вече нищо не желая и затова няма и какво да ми се отнеме. Тов не е безразличие, не го бъркайте. Това е безусловна радост и свобода.
Любовта е временна. Най-много когато умрем, свършва и тя. Парите са временни. Когато градим щастието си на нещо временно, то бързо се изпарява. Но когато го градим на нещо постоянно, когато е без условия, то става вечно. Поне докато сме живи.
Докато търсим щастието, намираме нещастието. Щастието не се намира, то е много недоловимо. То просто се усеща. Щастието е точно обратното на търсене, то е липса на търсене. Ако го търсим, автоматично се обричаме на страдание. Затова просто се откажете от търсения, стремежи, желания.
В „Дао дъ дзин” се казва:
Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.
Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.
Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си.
Та вие какво искате от живота?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: a40e480a20 |
|
1. Както Китодар е казал: Да не се притеснявате, си лежите спокойно, те нещата ще се оправят от самосебе си.
Авторе, не смятам, че това което си написал е изобщо смислено. Нищо не идва при теб, ти трябва сам да стигнеш до него.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: d888826ec3 |
|
2. Честито, че си получил просветление, но не е толкова просто да си кажеш "не искам нищо" и готово. По една случайност донякъде следвам философията ти, просто се нося по живота, макар и да не ми се подреждат нещата като при теб :Д Ениуей, щом си щастлив, браво, дано животът ти продължава да върви добре.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: faade05346 |
|
5. Тема по моя вкус :) В магията, това, от което си се отървал, се нарича "желание за резултат" (lust of result) и се смята за най-голямата пречка пред манифестирането на Истинската Воля. В ню-ейдж средите също го има като идея.
Затова как да манифестираме успешно? Ами спираме да искаме и просто биваме. Аз лично го правя в леко медитативно състояние - създавам желаната от мен реалност във въображението си, а след време тя се манифестира и в реалността чрез синхроничности (случайности, които имат лично значение за манифестиращия). Пробвал съм и със сигили (чрез символ да се получи импресия в подсъзнанието за по-кратко време) и също имам много добри резултати.
Същността на Света е, че той не тече от миналото към бъдещето, а от вътре - навън. Т. е. от нашето собствено подсъзнание тече към външния свят. Може да кажем даже, че Светът около нас е просто разгърната в пространството и времето версия на нашето подсъзнание. Всички събития, които "ни" се случват и хора, с които се срещаме, вече съществуват като символи в подсъзнанието ни.
Поздрави!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4408de95a2 |
|
6. Много добре написано. Но само в едно нещо, мисля че си в грешка(поне от това, което пише в духовната литература), че любовта преставала след смъртта. Точно, на нея се крепи вселената и тя става дори по-съвършена, безусловна, а не като човешката. Това поне теоретически.
А иначе истините, които си написал, защо все ги забравям? Имало е подобни теми, може и ти да си бил автора, но сякаш ежедневието те поглъща и забравяш тия прости истини. Влизаш във фейса и гледаш хубави снимки, хубави коли и ти искаш да си богат и забравяш тази проста истина, защо се получава така?
П. П. Мерси за темата! Точно, когато ми трябваха тия истини. Трябва постоянно напомняне.
http://spodeli. net/3/story-83561. html
ти ли си я писал също?
Колекционирам подобни теми или поне се опитвам.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: b1aa2a07d7 |
|
7. Точно това- да съм щастлива. Но не знам как да бъда в мир със себе си.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: a14b3e9d32 |
|
8. Момиче, 16
Най-накрая човек, който мисли като мен.
Само ще ти кажа, че по принцип природно хората са така без някакви си желания, защото ако се замислим ще открием, че "желанията " всъщност са измислени от други хора. (от онзи 1%, който контролира света)
дали са ни фалшиви представи за живот, само и само да не станем "велики" като тях... или не знам може би има друга причина, но знам, че света не е такъв какъвто го виждаме. Просто някакви си хора там са го измислили и са казали, че ще бъде такъв. Това означава, че той може да бъде променен.... по всяко време, стига да си достатъчно силен, или луд за да излезеш и да го направиш.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: eb4c9e75dc |
|
9. И при мен така става - като не искам нищо получавам много. Ако много се замечтая получавам шамари. Затова вече живея без много-много да искам.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4408de95a2 |
|
10. Авторе, напиши още нещо, до което си стигнал като изводи в живота, моля! :)
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 75b5955bbf |
|
11. Авторе, ще извиняваш, ама това, което си написал е една голяма глупост!
Това, което изповядваш е философията на мързеливия, апатичен и бягащ от отговорности човек. Философията на човек без желания, без мечти, без цел и без посока в живота, философията на предалия се вече човек!
То, ако всички разсъжаваха като теб, хората изобщо нямаше да ходят да работят. Щяха да се откажат от желанието си да работят и нещата им щяха да се нареждат от самосебе си! Ама не става така, нали!
Хей човек, не може само така да си стоиш и всичко да ти пада от небето! Няма такъв филм! За да постигнеш нещо, първо трябва да имаш желанието, мерака за да постигнеш нещото и второ, доста да се потрудиш за това! Нещо не пада от небето ей така!!!
И аз реших да пробвам като тебе, ама нещо не ми се получи. Казах си "отказвам се от желанието си да ям" и не след дълго, хоп, и просветлението дойде - Гладен съм! И колкото повече се отказвах от желанието да ям, толкова повече огладнявах и най-накрая, ... нещата се наредиха от самосебе си - отказах се да се отказвам от желанието да ям, седанах е си хапнах порядъчно! Е, друго си е да си сит! Както ти казваш "Усеща се като облекчение в сърцето и корема. Приятно е. "
Ето ти и някой народни мъдрости, които няма да ти харесат и които са противоположни на твоята философия:
"Лозето не ще молитва, а мотика"
"Който търси, намира! "
"Питали вълка: защо ти е
дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша
работата. "
"Нищо не пада наготово от небето"
"Бог помага, ала в кошара не
вкарва"
"Ако не посееш нещо, няма да
ожънеш нищо. "
"Който не се пече на нивата,
не се пъчи на хорото. "
Ти казваш:
"Аз вече нищо не желая и затова няма и какво да ми се отнеме. "
А, желание за живот имаш ли?
Ами, ти вече си жив, умрял! Вече тотално си се предал! Като нямаш никакви желания, лягай в леглото и край! Завий се с юргана през глава и чакай нещата сами да ти се наредят!
Между другото, тълкованието ти на мъдростите на Великият Лао Дзъ е погрешно и не е в правилната посока.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 7833d364ad |
|
12. до номер 11:
Авторът не говори за това да мързелува и просто да получава, а да ПРАВИ и нещата в света му да се подреждат така, че да има желания от него резултат. Това е живот в потока на Съзнанието. За съжаление повечето хора тълкуват тази философия изцяло материалистично като теб. Отказал се бил да яде, забавно.... Мислене като твоето е сякаш извадено от учебниците по диалектически материализъм от социалистическата ера. Материалистичното мислене е изцяло Его мислене - то ни е нужно, за да сме в този свят и според това мислене ние сме отделни "личности", които не зависят една от друга и може с подходящ математически модел от теория на игрите всички да сме еднакво щастливи. Реалността обаче е друга - Светът на един човек е проекция на неговата собствена същност. Промениш ли същността си, променяш и света около себе си. Говоря буквално. Прочети малко на тема синхроничности.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 75b5955bbf |
|
13. От номер 11
"... нещата в света му да се подреждат така, че да има желания от него резултат. "
Какъв желан резултат? Нали, авторът сам казва, че се е отказал да има желания.
Тоест, той не преследва никакъв желан резултат, нали така! Няма никаква цел и посока! Няма нищо!
Ето какво казва: "Почувствайте свободата от липсата на желанията. ", "Аз вече нищо не желая и затова няма и какво да ми се отнеме. "
С две думи, спирам да се напъвам, спряло е да ме интересува каквото и да било, оставям се на течението, пък каквото стане. И започваш да чакаш да се случи ГОЛЯМОТО ЧУДО!
Да, ама то просто няма какво да се случи, след като само си гледаш спокойствието и рахатлъка, и витаеш из небитието.
Не си ли предприемчив, не си ли активен, не полагаш ли усилия, не си ли пожелаеш нещо истински, нямаш ли някаква мечта, цел, не си ли трудолюбив, амбициозен, не натискаш ли педалите, просто, няма какво да се случи!
Само с оставяне на носене по течението, не става!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 568f60bb80 |
|
14. Автора до 13
Трудно ще ме разбереш, защото не си достигнала необходимия етап, но ще се опитам да ти обясня, пък ако вникнеш в нещата, ще ме разбереш. Ако не вникнеш, пак ще ме обвиниш в мързел, за да си напаснеш всичко на своята си логика. Човек, когато не разбира нещо, го съди, нали така?
Не става въпрос да легнеш и да чакаш. Когато се отърсиш от собствените си желания, започваш да усещаш едни по-висши желания, които не са твои, а тези на Съзнанието. Просто Съзнанието се стреми да се изрази чрез теб. Изчезва това възприемане за отделеност от останалата Вселена и ставаш едно цяло с нея и съответно усещаш най-висшите и желания. Само че за разлика от желанията на Егото те са по-чисти и не създават страдание и страх от евентуалното им непостигане. Това не са желания тип "нямам еди какво си и трябва да газя трупове, за да го постигна", а са тип "вътрешно съм изобилен и искам да изразя това изобилие и материално".
И другото, което е, тези желания имат знанието как да се самоизпълнят. Умът на човека е ограничен, защото работи само с причинно-следствени връзки, както и на база минал опит. То приема, че всеки път при едни и същи обстоятелства се случва едно и също - пътя на логиката. А "умът" на Съзнанието има достъп до абсолютното знанието, което е отвъд пределите на времето и пространството.
И когато Съзнанието иска да се прояви чрез теб, то ти подсказва кога какво да правиш. Все едно някакъв висш глас те направлява и ти казва кога да отстъпиш, кога да действаш и как да действаш. И когато постигнеш нещото, имаш усещането за ентусиазъм, че си помогнал на Вселената да прояви някаква форма чрез теб. ТУк няма мързел ибезразличие. Все едно майка да е безразлична, че е родила дете. НАпротив това е радост, за каквато ти дори не подозираш, ако не си разждала.
А между другото нмер 5 е право в целта. Това е просто друг вариант да кажеш това, което аз имах предвид.
Аз всичко съм постигнал в живота си - от семейство до пари. Но аз за разлика от дургите, които са ги постигнали, не изпитвам страха да ги загубя. Точното защото не искам да ги притежавам, а им се радвам като на израз на моята вътрешна пълнота.
За да ме разбереш - в твоя случай е все едно майката да се стреми да обсеби детето си, за да не го загуби и да го предпази, да се стреми да му налага своите възгледи, своята професия, партньорите, които тя би харесала, а то от това отношение започва да се чувства като вещ и започва да се отдалечава, за да се измъкне от тази задушаваща хватка на майката, която иначе го прави с добри намерения, но начинът е пркалено обсебващ и обиден. В моя случай е като една майка, която много обича детето си, но в същото време му дава свободата да се развива по своя си път дори тя да не го разбира. Т.е. аз обичам, но ен притежавам. Давам свобода, точно защото обичам. Притежанието е като болестна ревност, някаква извратена форма на обич.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: faade05346 |
|
15. до 13 от 12:
Не бе, пич ;)
То е малко по-особено. Да речем, че искаш кола втора ръка, понеже си средностатистически българин, ама този модел кола се продава малко по-скъпо и ти трябват малко повече пари. Значи искаш пари. И има 2 варианта. Първият е ставаш отчаян и искащ, търсиш пари отчаяно - чудиш се откъде ще изкараш пари, може даже да попсуваш малко, ако си по-чувствителен да се депресираш и да си мислиш че никога няма да събереш пари за такава кола и тн. Вторият вариант е да кажеш на Вселената "имам автомобил, който е еди какъв си" (забележи, че не казваш нито че искаш пари, нито какво искаш, а казваш крайната цел, даже по-добре с детайли) и се оставяш на течението. Тази мисъл ти стои някъде отзад, стои на границата с подсъзнанието някак си. Така си живееш живота, не бързаш. Правиш си нещата както си ги правиш иначе, може само от време на време да разглеждаш сайтовете за обяви. И един ден когато си излизаш от работа и минаваш по някоя улица виждаш паркиран автомобил като този, който искаш да купиш и на всичкото отгоре на него е залепена лепенка "продават ме :(". Звъниш на телефона и се оказва, че го продава колега от фирмата, в която работиш и пичът е готов да ти направи добра отстъпка от цената. Купуваш автомобила и си щастлив и доволен. Изглежда ли ти нереално? Ами не е реално според материалистичните представи за Света, но това е съвсем възможна ситуация (доста ситуации съм имал подобни на тази). Повечето хора го наричат "щастлива случайност". Аз предпочитам да го наричам "синхроничност".
Ако си с върл материалистичен светоглед, но отбарваш английски, ти препоръчвам да потърсиш една кратка статия в гугъл "Tom Kenyon Synchronicities" и по-специално "the Fire-Starter". Случай от психотерапевтична практика.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 6363f667d4 |
|
16. Еми, логично е когато човек нищо не иска, без значение дали се скъсва от работа или мързел, всяко получено нещо да му се струва много, като количество и качество.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: f40f6ed2cb |
|
17. Авторе вкарваш се в филми.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 568f60bb80 |
|
18. 17, ако ти разкажа конкретни случки, едва ли ще мислиш така.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4408de95a2 |
|
19. Странно, на път съм на потвърдя правотата на автора, ако стане ще пиша след 1, 2 седмици.
От 6, 10
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
