Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм на 17 и сичко това съм го преживял : )) Евала за статията.

7.   И аз сам бил така ама, това нещо се пуска за 1000 път ! Писва !

8.   Наистина беше невероятно! :)
Толкова беше хубаво всичко, все едно бе приказка.
Радвам се, че успях да хвана малко от онова време и съжалявам, че моите деца едва ли ще имат същото страхотно детство, което имах аз.

Едно момиче, 1994 г.

9.   ... Колко много ми липсват онези весели дни :[[[ Жалко , че няма да се върнат.

Ж 17 г.

Много хубава статия благодаря ти, че си я написал.

10.   Евала. Напомни ми за толкова хубави времена, за които честно да си призная, бях забравила. Благодаря ти !!!

11.   евалата

12.   Xаха, да това е от facebook ;D Забавно беше едно време `га бяхме млади :3

-littlehebi

13.   Еее браво, пич, набори сме с тебе :D Всичко беше 1:1 както си го описал - поздравявам те задето ми припомни тези хубави моменти, не се бях замислял...

14.   И ние - децата на 60-те, 70-те и 80-те години на XX век:

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

15.   ЕВАЛА ЗА ТЕМАТА! Хубави времена бяха, беше по-забовно то сега с пъти.

16.   О, всеки си спомня с носталгия детството, ти може да ми бъдеш син... нашето детсво беше също незабравимо. Спокойно и истинско.

17.   бате митко... аз съм роден 86 но също си спомням онова време:) беше си върхът каквото и да казват другите. изобщо детството е супер защото това са годините в които сме наивни, щастливи и никой не може да ни стъпи на малкия пръст. имаше мама да ни облече и баба да ни намаже филиика хляб - щастие голямо:) а колко трудно им беше на тези родители, никой не си спомня:/
помнете миналото си! но не забравяйте на къде вървите:)

М.

18.   Всяко дете си харесва годините на детството, независимо дали са 60-те или 90-те. И днешните деца ще си спомнят с носталгия за тези години, но не защото са били изключителни, а защото са били безгрижни.

19.   Ало, децата на 90-те са родени през 80-те къде хора родени 94-та и 95-та се набъркват тука?

20.   ама, че тъпня. 90-те беше времето на мутрите в БГ, луканови зими и пр. чудесии. и аз за първи път чувам за носталгия по точно този период.

21.   Честно казано не сте нормални. Как може да ви липсват 90-те? Та 2001-2005 бяха много по-хубави години, много по-добри от 90-те и от настоящето.

22.   Хаха не може да си роден 93-96 и да помниш деветдесетте, наи-много да помниш от 97 до 99 година. Иначе първите години на новия век 2001-2004 бяха триста пъти по-хубави от 90-те!

23.   Ами аз не живея със спомените и не искам да си спомням за времето, когато бях на 5-12. И чак безгрижно детство е много обобщаващо, за теб може и да е било такова, обаче аз няма да забравя какви гадни бяха съучениците от основното. В гимназията такива неща нямаше. Не съм израстнала в саксия или в някои богаташки квартал, че да твърдя, че детството ми е било безгрижно. Виж на 13-16 си е друго - можеш повече неща, знаеш повече за света, не си толкова ограничен. Вече мислиш и за любов. Онова време /2000-2005/ вече наистина ми липсва, обаче не виждам теми за началото на 21 век, а тогава всичко беше толкова по-хубаво от колкото през - и музиката, и киното, и телевизията. И глупавото ровене по пясъка и играта с кукли и играчки са заменени от четене на списания, ходене на купони, гаджета, детски дискотеки, абе въобще много по-хубави неща. Като си на 13-16 - първата половина на тинейджърските години имаш най-доброто от двата свята - нито си съвсем дете, не те ограничават като на 7-8 например, нито си съвсем възрастен и нямаш толкова отговорности като тях.

24.   90-те не знам защо се свързват с носталгия. В България беше несигурно време, инфлация, изчезнали спестявания, фалирали банки и пирамиди. От битова гледна точка също беше по-трудно. Нямаше нито GSM, нито интернет, а пътуването където и да е беше свързано с визи, висене пред посолства и досадна бюрокрация. Това беше и времето на глада и разграбването на държавата. Не си спомням с носталгия. Може някой да ме обори,но това са личните ми спомени.

25.   90-те години за мен си остават време на политически и икономически пълен хаос. Дори на дълбоко да ровя в душевността си няма от къде да измъкна носталгия.

26.   Говорите за политическия хаос, който цареше в България през 90те, говорите за инфлация, пирамиди и подобни. Същите неща царят и в момента в скъпата родина. Само дето са/сме им дали по-благозвучни имена.
Аз съм от "децата на 80те" и със сигурност си спомням с носталгия за безгрижното си детство, с чиято привилегия, днешните деца - УВИ! - не са надарени.

Холи

27.   :D Прав си, Митак (макар да звучиш като пенсия :D). Но по-скоро мисля че на всеки най-много му липсва детсвото, когато е бил безгрижен, радвал се е на малките неща, и сърцето му не е било обзето от злоба и завист, пък било то 90те, 80те, и т. н.

28.   Меги_88, хайде спри се! Мислиш ли, че на някой му пука кога ти е било най-добре? Всеки си има своята позиция. Няма да промениш ничия, ако ще и още 100 поста да напишеш.

29.   Аз съм роден 1912 и мога да ви кажа ,че по хубаво от 1 световна няма ,тогава бях млад войник. След 50 -те години на миналия век ,нищо хубаво не се е случило

30.   Някъде там и аз се помня :) Но на мен ми се струва малко странно детство, въпреки че си беше яко изживяване.Наистина тогава имаше само лентови видео и аудия касети.Най-много 3-4 програми по телевизията, а пък как чакахме "Милион и едно желания".
В интерес на истината тогава усещах онзи "празничен дух", който витаеше из въздуха.Особено на новогодишните празници.Сега вече го няма.Минава Коледа - кво толкова, минава 31 Декември - кво толкова още една година.
Много неща се промениха, но не мисля да изброявам :)

*Syndrome

31.   На мен пък детството изобщо не ми липсва. Началното училище беше много тъпо. Липсват ми тинейджърските години.

32.   Аз също съм 93 ти набор това написаното всичко го приживявахме с мойте приятели все едно ми разказвате живота :))))))) забрави костенурките нинжда :D това всичко ми липсва единствено защото прекарвах много яко особено с приятелите ми за жалост :( те ме зарязаха 5 та година нямам нито 1 приятел няма с кого да се сприятеля и така радвам се че има хора като мен който си спомнят 90 те години за жалост тези с който ми бяха като братя и сестри днес неме познават :(

33.   Оф като почнете с тия глупости. Ако си роден 93 както казваш повече ще ти липсва 2003-2005. Въобще какво помниш от 90-те като тогава си бил от 1 зо 6 години?!?!?! Че какво му е хубавото до си под 6 години?

34.   Звучите като хора на по 50 и кусур години.

35.   Алф е от 80-те, 80-те по пронцип са дали повече на света от 90-те и по-хулави неща.

36.   Бате Митко, това което си пуснал тук е аналогично на "Спомняте ли си какво беше да..." в тинейджърски истории. Вече омръзна тази история и ти. Не че е лошо, ама няма нужда да ни го напомняш трети път.

37.   Аз съм на 22 години, и си спомням, как през 90-е слушахме касетки, и чакахме с голямо нетърпение да излезе някоя касетка с нови песни. Единствения начин за разпространение на новата музика между приятели беше, да си я записваме от оригинална касета на друга такава, само дето качеството ставаше малко по гадно. Пък като излязоха уокмените, леле, коляма фукария беше да имаш уокмен. Сега някой ако се обърне назад към това време, би си казал: Леле колко е било тъпо тогава! Да, но не! Всичко е със времето си. Особенно сега, когато техниката се развива със яростни темпове, след 10-тина години (а може би и повече) ще си кажем отново: Леле, как сме карали със тия компютри и лаптопи бе...

38.   Аз съм 88 набор и да много ми липсват 90-те, но ми липсва и 2000-2006.

От 90-те ми липсват детските Братя Грим, Малчовците, Малкото пони, Кака Лара, Сандокан, Сейлър муун, Капитан Планета, Кро и още милион други, бях по цял ден на вън, обикалях цял град пеша, беше весело и забавно.
От 2000 ми липсва музиката особено 2004-2006 докато все още съществуваше viva+ и там се пускаха най яките парчета, нови и стари.

90-те си имат тъпите кабеларки от сорта на "кикбоксьор 2", едно часови филми с тъп сюжет и лоши актьори, но все пак интересни и запомнящи се.
2000-та има касови филми като "хари потър" и "x-мен".
Със свойте уж по-добри актьори, сценарий и ефекти и все така запомнящи се.

Музиката от 90-те няма равна хитове като "it's my life", "what's love", "where do you go" и всички онези изпълнители, от Доктор Албан до Бритни Спиърс, силата на Бон Джови, Аеросмит, Бой Бандите, Пи Диди.
Училището не беше такава тежест, беше весело и лесно, търчахме по цял ден.

Музиката от 2000 тогава излязоха Шакира, Мадона стана още по извесна, затриха се толкова много артисти, Рики Мартин западна, но излезе Енрике Иглесиас, през 2005 бой бандите се завърнаха, а немските песни бяха върха Сара Конър, Флер, Сидо, тогава открихме Евровизия.

А в училище-спряхме да ходим, и обиокаляхме кафетата защото вече бяхме твърде готини и все пак изучихме.
Но едно е истина доколкото през 90-те цял свят слушаше едно и също и ако не друго поне музиката и филмите ни даваха общи теми, то сега всеки слуша и гледа нещо различно и все се псуваме заради избора на дрехи и музика.

Спомням си как преди в училище всички коментирахме "Блейд" ставахме едно цяло, а сега един каже "гледал ли си еди кой си филм много е хубав" и веднага на среща ще дойде някой който ще е на мнение, че не струва.
И двете деситилетия имат по нещо хубаво и по нещо лошо, но за съжаление не можем да върнем нито едно от двете, трябва да се примирим с хубавите спомени и да ги запазим, надявайки се светът да се върне към онези хубави времена и да пропуснем скуката от вече откритото еднообразие и евентуален крах на своя вид, защото от 60-те на сам светът откри как да бъде по-добър, но за съжаление вече няма какво да се открива, за това радвайте се на своето детство и тийн години, защото и двете някой ден ще ни се изплъзнат и няма смисъл да се караме за глупости.

39.   И аз съм 88-ми набор, и си спомням как през 90-те кабелната беше за повечето хора лукс, и всеки се фукаше какво е гледал по "кабелната" пред ония, които имаха само Канал1 и Ефир2, които тогава дори и не бяха целодневни - нямаше ТВ от 12 до 18 часа. Също си спомням когато по кабелната пускаха хитовите парчета на C-Block - това са най яките за времето си и за сега. Още помня, когато в детската градина ни пускаха някаква "детска музика" от грамофонни плочи, още от бай тошово време. Даже все още си викаха Другарю/Другарко.

41.   Аз съм роден през 1988. Честно да си кажа липсват ми някои неща, други ненавиждам. Но като дете не съм се замислял за проблемите, които са имали родителите ми, а сега осъзнавам напълно. От гледната точка на дете имам много добри смомени и се радвам, че израстнах през тези години. Не мога да кажа дали са били по добре от 80, 70, 60-те поради разбираеми причини - за да съдя за нещо трябва да съм го изживял, а не да съдя по приказки на разни хора, които обикновено казват само хубавите страни. Зависи и от гледната точкна човека.
На мен ми липсва безгрижието от тези години - не мислиш за пари, скъпи дрехи, какво ще кажат другите ако излезеш със скъсаните гащи, имаш приятели не защото имаш по изгодна позиция, пари и всякакви материални преимущества, а простото защото сте деца и дивеете заедно (тези приятели остават завинаги).
Алкохола, цигарите и наркотиците бяха лошо нещо и те правеха лош човек. Сега ако ги употребяваш си просто готин и незадръстен.
Да си спортист беше готино и хората ти се радваха, а не те мислеха за глупак без работа тичащ след някаква топка.
Имаше уважение и послушание към родителите, както и някакви ценности.
Компютрите те правят асоциален тип и приятелите ти са виртуални - не можеш да разчиташ на никой.
И още много други, за които се сещате всички - нещата, които ме правеха дете.
Не ми харесваше мизерията и всичките мизерии които бяха останали и все още си седят от комунизма - панелките, инфраструктурата, колитте и тн.
Не ми харесваше, че родители те ми нямаха пари за нищо освен за храна и нямаше средства да се отиде никъде на екскурзия.
Мисленето на родителите от някои гледни точки, не че не се грижеха за мен и не се мъчеха да ми угаждат, но мисленето им продължава да бъде такова - че цял житот ще съм с акъл на 5 годишен без значение какво, правиш и какво понякога доказваш - удома и в чужбина.
Мога да изпиша една книга с предимста и недостатъци. Смятам, че всеки който е живял през тези години, по-рано, или по-късно може да се замисли и да си направи изводите сам и да види лошите и хубавите неща във всяко едно десетилетие без да казва - "Аз прекарах детството си в най-хубавите години. ", а просто да се огледа в реалноста и индивидуалното мислене на всеки един човек.

43.   Всичките тия неща съм ги правила, голяма веселба падаше, за мен това бяха 1999- 2004:) Но сега за повечето деца са тъпи и задръстени.

44.   И аз се чудя как тези, които са родени по-късно могат да говорят, че си спомнят 90-те. Аз съм родена края на 80-те и помня доста от нещата, които казва автора. Много добра тема. :) Доста неща си припомних и не бяха лоши преживяванията. :) Не искам да връщам, обаче и не ми липсват никои години. Не искам да съм дете и не искам да се връщат назад.

45.   а кво ли да кажем ние от 80-те еииии остарехме:) Хектор

46.   Охххххх, това какви спомени навява, не е истина. Роден съм през 93 и си спомням, абсолютно всичко и ако може да добавя :
Бабите седят на пейката пред блока с нас говорят си за сериалите, докато ние играем на наи различни и разнообразни игри!!!! Еххххх времена времена колко ми липсват, а сега какво не може да се види нищо по различно от едни кръгли топчета, които се движат навсякъде и ги наричат деца, а защо са кръгли заради всички нови технологии, които изместиха обикновеното , семплото и истински интересното! Сега трудно вече ще се види деца да играят пред блока на някаква игра, защото знаят че мощният четириядрен компютър с мощна видеокарта и много рам, ще им даде много повече без да се изморяват и ще си прекарат по приятно! Тъжно ми е да говоря така, но това е истината, която е много грозна. Как ми липсват онези времена.... Ще се радвам, ако има и други които споделят моето мнение!

47.   “Every generation imagines itself to be more intelligent than the one that went before it, and wiser than the one that comes after it. ” - George Orwell

48.   Привет,
аз съм родена през 87 и да повечето неща съм ги правила, имахме цеееели албуми с миришещи картинки и слушахме тату-доста по-късно-в пубертета. Но това не е магията на времето, просто ни липсва детството, така както някога ще липсва и на нашите деца, знаете ли ние имаме шанса да се свържем чрез скайп, фейсбук, през мобилния докато нашите родители не са го имали. Баща ми е международен шофьор, тогава имахме в къщи една карта, начертава ни колко път ще препътува, и ние всеки ден рисувахме. Майка чакаше с дни да стигне в Русия, а той се обажда от Русе че не са го пуснали на митницата. Всяко време си има и добри и лоши черти. Тогава бяхме деца и да беше прекрасно. Играехме до нощите на вън, и никой родител не си и помисляше че може да не се прибера, да ме отвлекат, изнасилят, или да ме открият мъртва. Но и нашите деца някога ще си го мислят така, "ееех в нашето детство земята си беше единствена, сега пътуваме из космоса, а преди се возехме в автобус".

49.   Аз съм роден 1994. Помня всичко това. Струва ми се странно, когато го пиша, но сега поглеждам назад и осъзнавам, че съм имал хубаво детство. Осъзнавам го чак сега, когато детството ми е безвъзвратно отминало. Имах доста нещастни моменти като дете, не винаги бях щастлив, но не съжалявам за нито един от тях. Ако имаше как да се върна назад, бих го направил. Разбира се, радвам се, че пораснах. Вероятно след още 10 години ще погледна назад и ще видя, че съм бил един доста безгрижен 17-годишен младеж. Какво да се прави... хората оценяваме едно нещо истински, само когато го изгубим.

50.   Аз съм момче, 95 набор. Преживял почти всички тези неща и постоянно се връщам назад, когато всички без изключения бяха навън, играхме криеница, стражари и апаши. А пък като си разпряваме с останалите(който се запазихме)приятели си спомняме покемоните, югио картите, бейбледовете пумпали-мале десетки деца се събирахме и играхме по цял ден. Прибираме се в 12 1 вечерта. А пък като си спомня как ходихме в изоставените къщи да ловим духове, аве то ако тръгна да пиша трябва да изпиша хиляда тома. Помнете хора. Тогава бяха хубави години.

51.   Леле като се сетя какво съм правила... :D
Играех на вет. доктор след даскало, вадих кърлежи от кучетата и бълхите от котките, постоянно тичах и се катерих.. :))) а с братовчетката бяхме луди по спасители на плажа, имаше едни картончета с дъвки, бяхме събрали огромна купчинка от тях,
Помня първите епизоди на дързост и красота и спасители на плажа след толкова години :ДДД 90 -те са най-хубавите години, с най-хубавите филми и музика ;););)

52.   Чак най-хубави не мисля, но и аз съм дете на 90те:) Много яка тема, но жалко, че не може да си спретнем един общ чат в скайпа :)