Как?
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1181 пъти
На 29 години съм и живота ми се срина тотално преди две - три години, когато се разболях!
Споделям живота си от самото начало:
Всичко започна добре... бях весело хлапе, радостен и отворен към света и всичко хубаво приключи, когато влязох в детската градина и за пръв път усетих човешката омраза!!!
Биеха ме а на родителите ми не им пукаше, че дори и на учителките не им пукаше... Добре с детската се справих някак си... после започна истински ми кошмар наречен училище там ме биеха още повече и ми се подиграваха, че съм пълен, излагаха ме пред всички... Идеята е че това продължи от 1-ви до 12-клас... Ударите които понесох и на враговете си не бих пожелал това страдание... ударите за мое нещастие бяха предимно в главата, но ме и ритаха, унижаваха в следствие на това почнах да забравям... За мое нещастие живота ми поднесе и родители, които не се застъпиха и веднъж за мен и ме тормозеха, посягаха ми, обиждаха ме... а не село, понеже баща ми е от село, баба и дядо ме гонеха и не искаха да ходя там, понеже съм пречел и не съм им трябвал... дори на 2-3 пъти баща ми ме погледна ядосано и ми вика ако не работиш не ми трябваш и да си вървя... Стреса ме смачка, косата ми побеля още в 5-6 клас, гнойни пъпки по краката се появиха и ми пречеха да вървя нормално, нося си ги и до ден днешен... Косата ми на места изредя и дори имам петна по главата без грам косъм...
Така направиха, че изпаднах в дълбока депресия, самонаранявах се и дори опитах да сложа край на живота, но не успях... Страх ме е от хората и дори не мега да погледна човек в очите, понеже очаквам най лошото... Добре! Така израснах... бях на 25 когато живота ми за мое учудване стана по приемлив... работех охранител и дори доста добре... и на 26 получих финалния удар, който ме срина тотално... една сутрин отивайки на работа почуствах, че не мога да дишам и имам някаква тежест, но понеже бях нощна смяна останах да работя и едва обикалях обекта до сутринта... смяната свърши и се прибрах, спах и се събудих по едно време, влизам в кухнята и забих колене в пода и викам имам тежест в гърдите и едвам дишам... вкараха ме в болница, обезводниха ме и изкараха от мен 6 литра вода и ме пратиха в болница в София, където пак ме обезводниха и изкараха от мен 10 литра вода... там откриха, че сърцето ми си отива и трябва да го сменят с ново, това ме разби, надеждите ми умряха... За да съм, готов за трансплантация трябва да пия СЕНДЕНАФИЛ( не е смешно), но то е прекалено скъпо за мен... 15, 00 лв са 4 хапчета а Аз трябва да пия по 3-ри сутрин, обед и вечер... спрях го и си пия само хапчетата за които имам пари... имам ТЕЛК за 3-ри години и ми дават по 290 лв. на месес... никой не ми помогна, майката помага( след дъжд качулка) а баща ми помогна да ме заведат до болницата и т'ва там, повече нищо....
Спирам да пиша и питам как да живея и как да продължа на пред???

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 9d02764af6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Нещата се случват с много воля и желание за живот. Колкото и да е странно, твоите родители са най-големият ти проблем и трябва да се научиш да ги игнорираш, най-добре да живееш дори далеч от тях За лекарствата - нещо мисля, че се бъзикаш - не е ли това актината съставка във Виагра и тем подобните? Не знам кой ти го е изписал, но съм много сигурна, че животоспасяващите медикаменти за сърдечно болните хора се покриват от НЗОК, освен ако не искаш някакъв марков медикамент. Отиди в аптеката, решаширай в интернет за лекарство, което има същата съставка, но е евтин анаболика и се покрива от касата. Познавам доста сърдечно болни и всичките получават що-годе безплатно хапчетата си! Тук нещо се е случила грешка и търси друга рецепта. Отделно е важно да отслабнеш, за да щадиш сърцето си. Високото тегло е причината за заболяването ти и с неговото намаляване поне ще си дадеш повече време. Съжалявам за живота ти, но животът е Кучка за слабите. Всички се борим и всеки си носи кръста. Промени си диетата задължително - никаква сол например, но това ти е известно и смъкни килограми до нормалното за теб тегло, дай си сам шанс, за да ти даде и живота, и общството шанс. Ако никой не може да ти предпише безплатен медикамент или почти безплатен алтернативен анаболика, то ти си случай за Господарите и за Москов, защото нали Москов обеща на обществото, че ще се концентрира върху масовите заболявания и е направо срам за обществото да не може да покрие едни елементарни таблетки за сърдечно болните, но да събира половин милион за безнадежно болни хора и за лекари-бизнесмени. Ако ТИ не се размърдаш, няма кой да го стори за теб. Имаш право на живот - бори се. Един път се бори с теглото си и застоялия начин на живот, друг път се бори със системата като пациент.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 37d142037b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Колкото и да е странно, вигра ми е най важното лекарство според докторите, но какво разбирам аз, нали за това са доктори...

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6f4cebba87

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   В училището винаги се подиграват на различни. Обаче хората от прекалената си т***та не осъзнават как едно обикновено действие въздейства и може да окаже влияние върху друг човек. Тормозят те като малък, карат те да правиш неща, които не искаш, бият се с теб, а когато порастнеш ти ставаш тоя, който бие невинни, а какво би било ако всеки се държеше нормално. Виждал съм в малките класове как деца пикаеха в шише и искаха да карат други деца да го изпият на сила. В детската градина някои лелки биеха с пръчка. Лошото дете вижда някое, което се държи кротко или е плахо, или пък с наднормено тегло и почва да го напада. Така е първично гл***то човечество, развиващо се на техника, а не на състрадание към различните. Но идва ден, когато различния има избор да подходи със зло(както са се отнасяли с него) или с добро...

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: 3c9629b48b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да, неприятно е. Какво да направим, че на някои хора животът е по-тежък от на други? Да се самоубием ли? А защо въобще съществуваме, хайде всички си трепем главите у стенъта и да се свършва, така е по-лесно... Самосъжаление. Ами да, какво да се прави, унижаваха те. И сега не знаеш кой си. Да, не знаеш. Кой си ти? Така няма да стане! Унижаваха те, разбит си, но Бог иска да гледаш напред, ново начало, докато противника сатана иска да гледаш назад и да пропадаш... Ти какво искаш, да седне някой до теб и да плаче с тебе да ти повтаря колко си зле и колко несправедливости си преживял, това ли? Или се стягаш, или пропадаш. Нема лево, нема десно. П. п. Дано да не ставам досаден, но започни да четеш Библията!

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: c1df2191e5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   No. 4, по-леко с обидните квалификации, на човека не му се слуша... И аз съм минал през същото, авторе, колкото и да не ти се вярва, с изключение на сърдечната трансплантация! Моят съвет е да спреш храните, които те правят пълен (освен, ако не си пълен по рождение), тогава неизбежно трябва пак да отидеш на лекар, защото твоето състояние е животозастрашаващо и няма време да се самосъжаляваш!

 

...