Как да постъпя
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1151 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 години. Преди 4 години се запознах с едно момче, което стана мой най-добър приятел с времето! Беше момче на което можех да споделя всичко.. С времето почнах да го харесвам и да се привързвам към него, след това той сподели, че също изпитва нещо към мен! Исках да съм с него.. Започнахме да излизаме всеки ден, наистина и двамата бяхме влюбени, спяхме заедно, не можехме да се отделим един от друг, целувахме се през цялото време, всичко беше като една приказка.. така 2 години, отпразнувахме празниците заедно, той беше едно прекрасно момче, което наистина ме обичаше истински и го показваше постоянно, говорехме си по телефона по 3 часа и пак не можехме да се насладим един на друг, постоянно си казвахме колко много се обичаме, аз винаги съм искала точно него и всичко, което исках се случи.. не можех да проумея, че е истина.. С него изгубвах всякаква представа за времето.. постоянно мислех за него, чувахме се през 1 час.. С времето всичко се промени, той наистина се промени към мен! Започна да се отдалечава, карахме се всеки ден, аз може би много го притисках, но ме много болеше как се държеше с мен, като с принцеса.. а след това всякаш изобщо не го интересувам. Искаше да се чуваме по 1-2 пъти на ден, не искаше да си казваме, че се обичаме както преди, само преди да си легнем.. Приемаше за досадно да се виждаме всеки ден.. Когато му кажех, че го обичам той се ядосваше, , че е казал да не му го казвам, а аз го правех.. Всеки ден му ставах безразлична.. За всичко бях виновна.. когато беше ядосан всичко изкарваше върху мен.. спря да се интересува.. аз много го исках.. Бяхме излезнали с уговорката, че няма да излиза на дискотека в конкретната вечер и ще я прекараме двамата заедно, когато излезохме.. Излезохме, а той каза, че ще е замалко, защото ще си излиза.. на мен наистина ми стана доста неприятно, а той започна да ме критикува "Коя си ти, че да ми държиш сметка къде ще ходя, с кой и кога? Да не си ми майка! Не си ми никоя и ще си правя каквото си поискам" обиждаше ме, постоянно повтаряше, че съм много глупава.. че съм много тъпа и не мога ли да разбера най-накрая, че нищо не става между нас.. А аз наистина го обичам много, много го обичам! Търпяла съм много унижения от негова страна и много обиди.. Аз се разплаках, защото много ме болеше да гледам как всеки ден се отдалечава от мен, а когато го питах защо го прави.. той ми казваше, че си внушавам.. Държеше се с мен, като негова собственост, аз постоянно плачех, а той винаги казваше, че не иска да е с мен, защото освен да плача и да 'стеням' друго не мога.. но когато ме наранява как да съм силна? Същата вечер той ми каза, че не иска да е с мен, да се разкарам най-после от живота му и да се махам и повече да не му звъня, нито да му пиша.. на мен ми беше много гадно, но наистина не можех да се сдържам и го търсех.. Той затваряше, аз пак звънях.. Отидох пред тях да говорим, нуждаех се по необяснима причина от него и много исках да е до мен както преди, той се ядоса и изрече много обидни думи против мен.. да се махам, да изчезвам, стоях пред тях и просто исках да го видя и да разбера, защо продължава така да се държи с мен.. Стоях близо 3 часа, но той така и не дойде, подиграваше се с мен.. прибрах се и той ми звънна да ме пита дали съм вкъщи.. след това ме блокира отвсякъде.. Не искаше изобщо нищо с мен.. Много ми е тежко, аз знам, че той ме обичаше истински.. но всички казват той никога не те е обичал.. Но никой не можеше да разбере и да види колко много той държеше на мен преди.. Минаха седмици, не се виждахме.. Много искам да е отново до мен.. Знам, че сега не сме заедно, но не искам друго момиче в прегръдките му.. да я целува и да се държи с мен по начина по който го правеше с мен. Не мога да спра да мисля за него, постоянно плача и се моля един ден да ме оцени и да разбере, че много гадно постъпи с мен.. след всичко, което е направил го искам отново и много силно.. Казват ми остави го на мира, защото аз му звъня всеки ден, знам, че не трябва, но не мога.. и той ще те потърси, бъди сигурна" Други казват "Той не те обича и никога няма да те оцени " но аз не искам друго момче, той ще си продължи с друга, но аз няма никога да мога.. това е единствения човек, който съм обичала истински! Моля ви помогнете ми, какво да правя... :( :( Много ми е зле

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 2438a90a29

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Толкова е сладко - винаги съм се радвал на толкова силна любов. Трудно е да се каже нещо по темата. Аз бях я разделил на три: 1. ) Много добри приятели - обикновено така започват най - големите любови. 2. ) Лудо влюбени. 3. ) Отчуждение от едната страна. Винаги съм си мечтал за момиче което ме обича безумно - любов даваща и не очакваща, аз да съм нейният живот. Постигнах го. Сприятелих се с едно момиче - и понеже исках приятелка до себе си, се постарах да я спечеля. Тя не бе единствената която се пробвах да спечеля, но това момиче по някакво причина подаде и то много. Заряза нейният си приятел и се захвана с мен. Всъщност не съм и свалял звезди - нормално държане с разбиране и даване на мнение, намек че я харесвам. Не не я харесвах, но пък исках приятелка. Е влюби се силно момичето. Походихме около месец - и на мен ми омръзна - не очаквах нещата да станат сериозни - но поне от човешко уважение се държах добре с нея. След месец реших да прекратя контакта с нея, аз да - тя пък не - търсеше ме доста често - дърпах се, дърпах се подадох. Обикнах я, влюбих се и аз, изпитвах ревност. След 6м. тя ми съобщи че си намерила друг. Сърдих се, викнах, тъжих, примирих се, исках да я потърся - не го направих бях горд. След месец ме молеше да се върна, отказвах, настояваше. Станаха страшни неща, върнах се. Още си я обичах, но бях наранен. Не издържах да я гледам как страда и стига до крайности. После тя ми даде всичко. Не искал, не съм получил. Постигнах това което поисках, любов даваща и не очакваща, аз бях нейният живот. Бях щастлив в началото. Да обичах си я. Минаваше време - любов, равнодушие, безразличие, яд, омраза. Но не исках и да я губя, както казах аз бях нейният живот. Обаче това дотолкова ми омръзна, че сега я виждам веднъж седмично и дори ми се струва твърдо често. Тя не влиза в бъдещите ми планове, но съм прекалено зает, за да намеря друга и да я зарежа. Знам че последствията отново ще са тежки, но вече и загриженост не чувствам към нея. Не знам как един ден ще и съобщя, че не искам да съм с нея. За нея това ще означава, че и казвам, не искам да живееш повече. Никак не съм щастлив, че съм в това положение. Да я зарежа обаче, сигурно ще се намери друго момиче, и вероятно нещата ще са отново същите. Щях да я зарежа още преди година - появи се момиче, което бе - оууу. Няма как да не се влюбиш, изпадаше в истерия още като ме види, да не говорим като я заприказвам. Енергията на желанието ѝ към мен се усещаше от всякъде. Но тя изчезна внезапно, без никакви контакти. Намразих съдбата - как можеше да ми покаже, че съществува момиче като нея и да ми я отнеме. После се появи мисълта кошмар - как това момиче ще се появи на сватбата ми или когато вече имам деца и ще каже, че ме обича.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 2438a90a29

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Приятелството често пъти води до желание - а желанието до любов. Силната любов до пълно желание. Силното желание омръзва. Омръзването до безразличие. Безразличието до нежелание. Нежеланието до омраза. И тук ти описваш точно това. Вие сте били приятели, и сте влюбили, ти по - силно от него. Желала си го и си му звъняла доста често. На него това му е омръзнало, ти си продължила, в него се е появило силно нежелание към теб и дори е намразил поведението което ти проявяваш спрямо него да го търсиш постоянно. Ше дам пример с храна - има толкова вкусни храни, че само мисълта за тях те карат слюноотделяш, когато имаш достъп до тази храна, ти направо се нахвръляш върху нея, наслаждаваш се на всяка хапка, но се наяждаш, продължаваш да ядеш, преяждаш, вече не ти се яде. Обаче продължават да ти дават тази храна и дори ти я тикат в устата, изпитваш голямо неудоволствие от нея и накрая си готов да я хвърлиш директно с чинията, ако продължат да ти я тикат, всички мисли ти се насочват към това да избягаш от нея. Виждам едно решение в случая - да се отдръпнеш временно и да се опиташ да живееш известно време без него, без да го търсиш, въпреки огромното желание и има вероятност той да си припомни моментите с тебе и да пожелае да се върне и ти след кратко мърморене да му позволиш да се върне. Това обаче е страшно трудно. Защото в примера с храната. Ти си в фазата в която си опитала тази храна и искаш още от нея, изобщо не си се наяла само си опитала и желанието за още е прекалено трудно. И макар да звучи парадоксално, за продължиш да ядеш от тази храна, ти трябва да спреш да ядеш за в момента, въпреки че всички мисли, са насочени към това да продължиш. Но тук трябва да проявиш нечовешки инат, направо такъв дето магаре на мост ще ти се чуди. Бих го сравнил с това да си в пустинята и умираш от жажда само на една ръка разстояние стой бутилка с вода, ти я гледаш и всичко в теб крещи да се протегнеш да отпиеш глътка, но силата на ината е такава, че не протягаш ръка. Протегнеш ли ръка обаче - бутилката се дръпва веднага, но ако успееш да се въздържиш, или жаждата ти ще намалее или ще ти се предостави неограничено количество вода. Много малко хора ще издържат на това, аз съм успявал и знам какво е желанието, как те изгаря, как всички мисли са ти насочени на там, направо не е човешко. Но трябва, задължително е да проявиш този инат ако искаш да оцелееш, да получиш това което желаеш.

 

...