Как да победя врага в себе си?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1653 пъти
Здравейте, аз съм мъж на 33 г. Или поне така изглеждам. Проблемът е, че съм човек, недорасъл за годините си, на тази възраст вътрешно съм като малко момче. А не искам да умра такъв. Ако остана жалкият тип, който съм в момента, просто ще свърша с живота си.
Ще разкажа накратко своята история. Израснах без баща, отгледан от майка си и нейните родители. Баща ми живееше сам далеч от нас, защото родителите на майка ми не го искаха. Майка ми ме отгледа както можеше, но на едно момче му е нужен мъж за ролев модел. Тогава още не съм го знаел, но истината е, че рядко в живота си съм бил щастлив.
Не съм бил необичан, като само дете са ми обръщали много внимание, а аз съм се възползвал. Така и не се научих да се справям сам, беше ми по лесно да използвам другите около мен. Научих се вместо да се справям с проблемите си, да бягам от тях. Най-вече във фантазиите си, в които бях какъвто си поискам.
Когато завърших гимназия, вече бях изграден лентяй, страхливец и егоист, мислещ само за себе си. Така и не си намерих момиче. Но дори един самовлюбен човек не си е самодостатъчен. Затова по време на следването си започнах постепенно да полудявам от самота.
Последните години бяха кошмар. Хапчета, отделения, мании, депресии, параноя, криене от хората, пристрастявания. И така до сега. Искам да се променя, а не знам как. Искам да бъда човек - ценен, силен, красив, свободен, искам да победя страха, бездействието и егоизма, но явно сам е почти невъзможно да се справя. Искам да обичам хората и живота, а има толкова натрупана злоба в мен. Искам да намеря моето момиче, а в момента не съм достоен дори да я търся. Единственото, което имам, е един гняв към тази гад в себе си – само това ме държи.
Сам не успявам да си наложа да започна каквато и да е промяна, или дори да започна, безволевото копеле скоро се отказва. Не мога да се накарам да правя дори неща, които съм сигурен, че ще ми помогнат. Врага в мен не иска да се променя. Не знам какво да правя.
Може би ми трябва нещо като казарма – място където няма мърдане. Ако нямам достатъчно респект пред самия себе си или към близките си, може би ще имам пред друг. Трябва да стана достоен мъж, а не да умра като плюнка. Не искам животът ми да бъде провал.
Не пиша това, за да се оплаквам и вайкам, или да обвинявам някого. Надявам се и вие да не ме съдите прекалено. Просто моля за съвет. Какво да направя? Как да победя безволието?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 243db75700

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ценен, силен, красив, свободен, искам да победя страха, бездействието и егоизма - трудно е да се постигнат тези неща само с искане. Трябва ти писмен план. Седни с тетрадка голям формат и химикал и започни да мислиш и да пишеш по желаните неща. Нахвърляй основните точки, размишлявай и пиши и доразвивай каквото ти дойде на ум. Допълвай, зачертавай, разчертавай - научи се да мислиш градивно. Търси информация в интернет за което не ти е ясно как да направиш. Например, "Как да стана ценен (силен, красив, свободен, да победя страха, бездействието, егоизма) " - търси, питай във форуми, но питай поотделно, конкретно за всяко нещо, не накуп. След като имаш целите си описани като по-малки подзадачи, започни да ги изпълняваш. Няма да стане с магическа пръчка, ще мине много време, затова колкото по-рано започнеш, толкова по-скоро ще дойдат желаните резултати. Мързелът е велика сила, не се оставяй да те доминира, отдавай му се само когато си почиваш. :) Не разбрах дали работиш, но за увереността е добре да имаш някакви доходи, които да са достатъчни да не се притесняваш за основните си материалните нужди. Започни работа.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 6b944fa481

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Животът е хубаво и лошо. Приемай го винаги и не му се противи. Ако приемаш дори и лошото, то ще изпълни смисълът си и след време ще си замине. Ако му се противиш, лошото ще се задържи, докато не му позволиш да изпълни смисъла си. Така че не се противи на страданието, защото когато му се противиш и то се противи срещу теб и става още по-силно. Просто му позволи да те завземе, дай му пълен достъп до себе си. Дори се гордей, че позволяваш на живота да тече през теб с хубавите си и лошите си страни. Да страдаш в името на живота е чест, не е отричане на живота. Англичаните са казали: What You Resist Persists. Попитали Ошо: Какво да направя, когато дойде страхът? „Защо трябва да питаш какво да направиш? Когато има страх, просто се страхувай! Защо да създаваш дуалност? Когато дойдат моменти на страх, бъди уплашен, трепери със страха, позволи на страхът да влезе във владение. Защо е това постоянно питане: Какво да направя? Не може ли да позволиш на живота да влезе във владение? Когато любовта дойде, какво да направиш? Бъди любящ! Не прави нищо – позволи на любовта да влезе във владение. Когато страхът дойде, трепери като лист при силен вятър. И това ще бъде красиво. Когато си отиде ти ще се чувстваш толкова ведър и спокоен, сякаш силна буря е преминала и всичко след това е станала спокойно и тихо. Защо трябва постоянно да се бориш срещу нещо? Страхът идва – това е естествено, абсолютно естествено. Да си представиш човек, който е без страх е невъзможно, защото той ще бъде умрял. Ако някой ще свири с клаксона на пътя, човекът без страх ще отиде нататък, защото няма да му пука. Ако змия застане на пътя му, на човекът без страх няма да му пука, а ще продължи натам. Човекът без страх е абсолютно глупав, лековерен. Страхът е част от твоята интелигентност; няма нищо лошо в него…“ Така че въпросът не е да победиш, а да го приемеш. И без това няма как да победиш себе си, само дето ще се съпротивляваш сам на себе си и на живота си.

 

...