Нищо не чувствам преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 1289 пъти
На 18 съм и вече не изпитвам никакви чувства. Просто съм уморена и се изтощих от живота си. В смисъл няма да се самоубивам обаче ми омръзна. Бях щастливо дете, но за кратко. Сякаш живота ме е набелязал за жертва и от както се помня съм с маска. Веднага щом се събудя залепям на лицето си тъпата фалшива усмивка и така е от години. Може би това притъпи чувствата ми. Винаги се старая да правя хората щастливи. Аз гледам да се държа на заден план.
От доста време усещам, че не изпитвам нищо. Нито радост, нито тъга. Като огромен леден блок съм: без чувства и емоции. Прибирам се от училище смазана от умора. Гледам лицата на съучениците си - те много се радват за екскурзията ни, а аз имитирам усмивка и радост, но в действителност не чувствам нищо. Празна съм, една черупка без съдържание. Най - лошото е, че не знам какво да правя. Не мога на никого да кажа. Години градих перфектната маска а и родителите ми не са от тези, които утешават децата си и ги уверяват, че всичко ще е наред. На тях не им пука. Те самите са повече деца от мен. Вече не знам какво да правя. Празна съм. Уморих се. Предавам се.
1. Не се предавай , на 18 съм от Хасково и съм същият маскиран тип , но все повече и повече се отварям към хората[вярвам ,че до 40 г ще съм себе си :D:D:D] ...
2. Може би е от сезона-зимните месеци предполагат наличие на депресии заради по-малкото слънчева светлина.Намери си някакво хоби,изучавай някакъв език,запиши се в школа по танци,вземи си куче,което да разхождаш,запознай се с някои просто така-случайно...Липсват ти социални контакти,натиснало те е еднообразието...Усмихни деня си с нещо положително,ще ти стане по-добре.
3. Проблема ти идва от това , че угаждаш на всички около теб , а себе си си забравила.За да се оправиш започни да мислиш за себе си - прави нещата които на теб ти се правят и нещата,към които имаш интерес.Това състояние се получава точно от това , че си пренебрегнала собствените си желания и интереси в името на другите.Те са доволни , защото има кой да им помага , като имат нужда , но ти се съсипваш.Не говоря да станеш егоист , но да правиш нещата 1во за себе си и след това ако можеш и ако искаш да помагаш на другите.Казвам ти го всичко това, защото и аз бях като теб и много добре знам как се чувстваш или по-скоро как нищо не чувстваш и знам колко е мъчително, но трябва да се вземеш в ръце.
9. напълно съм съгласна с номер 2.и не се крий зад това че не е лесно,ако в началото ти е неприятно,че правиш тези неща на сила,то и това си е чувство,после пък ще се чустваш прекрасно,когато свикнеш,и ето чуствата ти ще са налице.а вече друг е въпроса че и това да чустваш си има своите недостатъци.симба
11. Просто запомни от един не умен човек с философско мислене ...................... -------- Тук сме ( не знаем защо) но сме живи и един ден умираме ..... много хора мислят за второто и забравят първото погледни напред и си се замисли че всички те знаят че един ден ще умрат :) но ще живеят ако на теб ти се умира си тегли важето ... но пак знаеш ли кфо аз ще живея ще излизам и ще се напивам ....... това е тебе като ти е тъпо и не чувстваш нищо си стой така и не прави нищо по вапроса :)
12. Аз съм така от години ... нищо и никой не може да помогне,повярвай ми. Единственият ти шанс е ...да намериш някой, който да унищожи маската и да види какво има под нея. ... и да се надяваш да му хареса, това което вижда, защото ако не - всичко става още по-тъмно и далечно.
13. Щом не намираш щастие в живота си значи не живееш както искаш и очевидно се подценяваш. Никой не е толкова слаб колкото си мисли, живееш в илюзии момиче. Намери дълбоко в себе си силата да продължиш напред с гордо вдигната глава и не се оставяй на тези фалшиви емоции. Не живей зад маски и не бъди песимист. Открий това което те прави щастлива, бъде естествена, недей да се самосъжеляваш и да се оплакваш, до никъде няма да стигнеш така. Животът не харесва слабите. И 10000 реда да изпиша нищо няма да те мотивира докъто не осъзнаеш че сама си причиняваш всичко това.
14. всичко ще се оправи-просто бъди себе си!! Занимавай се с нещо което ти доставя удоволствие, опознавай хората, общувай с тях повече и все някой ден ще си откриеш едно свестно момче, което ще върне истинската усмивка на лицето ти. :)
15. Здравей миличка,
искам да ти кажа че трябва да започнеш да правиш нещо и не мисли за другите(не мисля че на тях им пука за теб). Започни да правиш това което на теб ти харесва и ти е приятно. Ходи на фризиор, обикаляй по магазините, гримирай се (каквото искаш) само бъди себе си и да не ти пука. Късмет.
16. Сащия сам аз от 1мсц от както свърши лятото. бях натъпкан в къщи не излизах никъде все телевизия, излизаше ми се ама няма с кои приятелят ми си отиде в града края на лятото щот тои учи аз останах сам нито даскало нито работа депресирах и ми хвана едно главозамаиване не ми се прави нищо не ми се говори с никого искам все да спа сънувам кошмари от горе на всичко луда работа нито не мога да се радвам празен сам без концентрация и. н. ама аз не се отказах щот се знам къв сам и имам да науча много от тоя живот. сега са чувствам по добре и ще сам още по добре и научих нещо от ново от това изживяване... не се отказвай никога, сигурно някакъв психолог щети помогне
