Няколко въпроса за живота и любовта
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1109 пъти
23г. късно ли е? Човек вече стар ли е? Минало ли ми е времето за някои неща? Тези въпроси си задавам от известно време насам. Любовта е това което ни крепи нали? Това, което ни кара да се събудим сутрин с усмивка, с желание, това което ни прави щастливи? Да имаме някой до нас който да ни обича? Ами ако в живота ти не е имало такова нещо досега?

Аз съм дете на разведени родители. Да, знам, нищо ново под слънцето, но се случва твърде често днес. Първите ми спомени са от скандали, караници. Виждал съм какви ли не грозотии, простотии, въобще неща които или да те накарат да мразиш своите близки, или да мразиш себе си, че имаш нещо общо с тях. Но както и да е. Никой не си избира родителите, а пък и има много по-лоши случаи. Все пак трябва да оценяваме това което имаме, колкото и малко да е то. Живял съм и с баща си, и с майка си, ей така разкъсан в първите години и никога не съм се чувствал щастлив и обичан. И до днес отношенията ни са хладни или в другия случай несъществуващи.

Разбира се, това ми се отрази в училище. Децата са безмилостни същества. Ако се казва че живота е безмилостен и че в него никой не щади, а само мачка, то училището е мястото където много от нас се сблъскват с това. В началото имах няколко приятеля. Събирахме се след училище, играехме. Но хората растат и се променят, а света върви напред. Аз обаче не се променях. Сякаш имаше нещо което ме дърпаше наголу, нещо което ми пречеше. И така, малко по малко, колкото по-големи ставахме, толкова повече моите приятели се отдръпваха. Накрая изчезнаха. И какво е човек без приятели в училище? Ами той е слаб! Той е различен! И нали сме социални същества, или не знам какво. Трябва да мачкаме слабите и различните! Няма значение защо са слаби! ''Всеки за себе си! '' ''Силните побеждават! '' и тъй нататък. Никой не се интересува, оправяй се сам!

Може би прекалявам тук, все пак става въпрос за деца. Но който е имал проблеми в училище, може би го е изпитал лично. Това да си черната овца. Това да искаш да бъдеш, но да не си. Да искаш да имаш, но да нямаш. Да искаш ОБИЧ, РАЗБИРАНЕ, БЛИЗОСТ, ПРИЯТЕЛСТВО, НО ДА НЯМА.

Днес е 21 век и сме модерни хора. Може би всично това което до сега изброих е едно мое глупаво хленчене. Да, трябвало е да се стегна. Да си намеря приятели. Да си намеря среда. Ако не съм намерил, значи не съм търсил достатъчно нали? И съответно си е моя вина. Но аз се питам - как може човек да строи къща, без тази къща да има здрава и солидна основа?

И с времето човек се променя. Започва да има едно на ум. Да страни от другите. Да внимава, да се пази и да се озърта. Да не взима рискове. Да ходи само по вече познатия път. Да не пробва нови неща. Да бяга от непознатото. Да приема разочарованието за нормалност, а щастието и успеха за нещо което не съществува.

С една дума човек започва не да живее, а да оцелява.

И така, завърших начално образование, и започнах средно. Ново място, нови хора. И бях оптимистичен, надявах се и бях себе си. Но когато човек сам не се е променил, няма как да очаква нещо да се промени. То и разбира се, не се промени. За кратко време аз пак станах аутсайдера. Може би някои от четящите си спомнят за онзи или онази в техния клас, ако е имало такъв - странния, грозния, затворения, ограничения, този или тази с лоши оценки. Моля ви, замислете се за момент, как той или тя са се чувствали. Може би са искали да им кажете една добра дума? Да видят, че някой се интересува от тях? И запитайте се, как това тяхно, не знам как да го нарека - положение, ситуация? Манталитет? Собствена тъпотия? Инфантилност? Може би всичките заедно, а и повече.

Как на тях, това да са аутсайдери, им се е отразило по-нататък в живота?

Ех това мое споделяне взе да става много дълго.

И така до днес. В момента съм студент. Работил съм 3 работи до сега (всички бяха бачкаторски), главно за опит и за някакви спестявания. Спортувам. Не пия и не пуша, смятам че е безмислено, ако човек го прави сам. Отново съм в нова среда, но пак нямам приятели. През последните години се запознах с едни момчета в интернет, от държави в ЕС (аз учех английски като малък). Вече общуваме често от 4 години. Знам как се казват, с какво се занимават. Да, не е същото и съм съгласен с това. Но все пак, е хубаво :)

Никога не съм имал приятелка до сега.

Радвам се много, че попаднах в среда на интелигентни и широко скроени хора в университета. Малкото моменти, в които сме заедно на лекции са ми достатъчни за да ме заредят с позитивна енергия за целия ден. Просто като ги погледнеш, в очите им има някаква искра, някакво желание за живот! Аз никога не съм имал такова нещо. И някак се чувствам като различен, като... изостанал...

Иска ми се да има момиче до мен, да сме заедно, да се обичаме. Да погледна в нейните очи, тя да погледне в моите, да се хванем за ръце :) Не ме интересува толкова много секс, за мен е по-важно да има искрени чувства. И разбира се другото не е лошо :)

Но какво по дяволите аз знам за една връзка? И какво тя представлява. И как се създава и запазва? Ами, абсолютно нищо. Но.. чувствам желание за любов. Не искам само да получа, искам и да дам! Искам да направя своята половинка щастлива!

Днес е 8-ми декември, и аз ще го прекарам за пореден път сам. Ами то вече хората ходят да празнуват по хотели, дискотеки, вили и какво ли още не. Ама какви чудесии има на този свят, какви срахотни неща! Или... поне на мен ми изглеждат като някакви чудесии, като далечен мираж.

Всеки знае да живее, знае да се наслаждава на живота! Да цени себе си и да търси щастие и радост. Все пак веднъж сме млади, а времето бързо отминава.

Но може би малко прекалявам. Може би мисля нереалистично. Все пак съм жив, здрав и се боря. Старая се на направя нещо по-добро с живота си. В крайна сметка на тази възраст всичко зависи от нас. И за да се преборим с живота, трябва първо да се преборим със себе си. За да ни уважават другите трябва първо да се научим да се уважаваме самите ние. Борба, трудности, мъки, усилия... не се страхувам от тези неща. Те не ми пречат, не ме плашат.

Но това ли е всично? Една безкрайна борба? Какво ли не бих дал, за да не съм сам в нея. Няма ли нещо повече? Струва ми се, че изпускам нещо, че нещо ми се изплъзва.

Сега се питам защо въобще пиша това. Чесно казано малко ме е срам. Струва ми се, че написаното от мен даже е абсурдно. Сякаш съм поредния загубеняк, каквито ги има много. Сякаш съм някой неопитен глупак, който само се оплаква и хленчи. Седя на стол и пиша за моите чувства, а в същото време стотици хора просят и ровят по кофите из София. А за другата крайност... за тях просто можем да погледнем по новините. Или да прочетем интересни статии в интернет. Ех в какъв свят живеем.

Но това съм аз. Както се казва ''Всеки със проблемите си''. Изпитвам нужда да споделя, да кажа моята скромна история. Чувствам, че съм на кръстопът в живота, в този момент в който решенията които трябва да взимам са много, а вариантите още повече. И разбира се, последствията от допуснати грешки са по-фатални от всякога.

Някой изминал ли е този път в неговия живот? Какви избори сте направили? Как сте намерили своята половинка?
Ако не е неудобно, на каква възраст сте?
Въобще каквито съвети имате, бих искал да ги чуя :)
Благодаря Ви предварително :)

Много благодаря на създателите на този сайт, че са го направили. Има много хора сред нас, които по една или друга причина предпочитат анонимността, и не биха споделяли, ако нея я нямаше. Благодаря :)

И уважаеми читатели, ако сте намерили своята половинка, ако имате хора на този свят, които искрено Ви обичат, които Ви ценят и Ви карат да се усмихвате - моля Ви - радвайте им се и най-вече ги обичайте. Защото ценните, стойностни приятели, близки и роднини не са даденост, и някои от нас имат твърде малко такива в своя живот. Понякога дори и нямат никакви, а може би и никога няма да имат.

Честит 8-ми декември!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 5a287acb51

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж, ти сам си си отговорил на повечето терзания, които са съвсем типични за млад човек като теб - всеки минава през такива фази, но ти обещавам, че някъде на 28-30 г. ще си намерил себе си и отговори на повечето си въпроси, а те са строго индивидуални. Губи само този, който се откаже да търси отговорите и да се бори. Животът иначе е въртележка, борба от момента на зачеването, а и преди това. Ти си имал изключителният шанс изобщо да се родиш, здрав си, умен си - какво повече? Семейството и родителите както сам казваш не си ги избираме, но е като печалба от тотото изобщо да се роди човек в Европа, да израстне без глад и война, да не бъде бит и тормозен. Ето, моите родители не са разведени, но съм преживяла хиляди скандали, алкохолизъм, нервните кризи на майка ми - толкова бяха заети със себе си, че израстнах незабелязано oт тях и до ден днешен се държат като деца, създават ми проблеми и вършат глупости и вместо те да ми помагат - аз трябва да им помагам, но такъв е животът - както сам писа - не си избираме родителите. Мисля, че за теб ще е много полезно да прочетеш малко класика, дори Библията - тези терзания са типични за човека и винаги е било така и не случайно старите са написали „Почукай и ще ти отворят“ „Търси и ще намериш“ „Дай и ще ти дадат“ За мен ти правиш само една грешка - много мислиш над нещата. Хората навън се борят с подобни на твоите проблеми, но като теб не допускат до себе си, до интимния си свят всеки. Просто ти дай, ти направи първата крачка, ти се довери, отвори към хората и ще получиш многократно повече и любов, и разбиране, и съчувствие ако щеш, но чувствата, които те вълнуват не са чужди никому, те са напълно нормални особено сред интелектуалците. не случайно в Библията пише още „Блаженни са простите духом“ Ти просто нямаш този късмет и Господ ти е дал малко повече акъл от необходимото :) За любовта никога не е късно, но трябва да си промениш отношението към хората и света и да си по-ведър, да не говориш негативни неща и за проблемите в началото. Научи се да изслушваш хората, да даваш разбиране, съчувствие, не толква да търсиш такова. Ангажирай се социално като ти пука за по-слабите от теб и ще срещнеш хора с подобни на твоите разбирания - примерно в БЧК има такива младежи. Но едно трябва да ти е ясно - след университета почва истинския живот, истинските човешки отношения. До сега все си бил в някаква институция, някой друг ти е определял едва ли не какво да правиш, къде да си всеки ден, но след това вече имаш цялата свобода на света да пътуваш например при приятелите си, дори да живееш в чужбина - защо не? Светът е твой.

 

...