Самота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Самота
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 2185 пъти
Затворник на съдбата си, заточена в тяло, родена от жена. Една душа за която нямаше верен път, една душа за която нямаше пълно щастие.

Едно дете, родено за да изкупи чужди грехове. Затворено и непознато даже за себе си. Израстваше и живота го удряше силно с болезнени камшици. Понасяше тихо удар след удар и само теглеше своята тежест.
Случваше се някой за секунда да пресече пътя му с обещание за подкрепа, но получаваше само шамар, след шамар. И така израстваше и живота го смазваше. То падаше и се изправяше, винаги само срещу бури и несгоди човешки.

Невръстно разбра, детето, какво е болка, какво е срам, какво е страх и само се пребори със себе си и целия свят.
Вземаше решения и после живееше с тях, без да се оплаква. И плачеше и се молеше само. Не искаше, много, просто не искаше да го боли. Не искаше да повярва, че живота е жесток и хората са лоши, лицемери, коварни…
Така минаваха годините. И то порасна. Превърнало се в един от всичките хора, слепците, онези безличните и прозрачните. Опълчено срещу себе си и цели свят, то не преставаше да се бори със вятърни мелници.

Научило се бе да оцелява с жестокост в жестокия свят. Газеше други души по пътя си без да се обръща назад. Научи се да лъже, научи се да ползва дребните човешки създания. Не ценеше собствения си живот и още по малко този на другите. Натрупало толкова злоба, толкова болка и повече омраза, все повече се затваряше в себе си.
И само едно малко кътче на душата беше още светло и чисто, само една малка скрита частица от това дете не престана да вярва, не престана да търси любов. Да търси, онази сродна душа, на която да опре уморено глава, за да може да спре своя бяг и да си поеме глътчица въздух. Да спре самотата, да отмие болката.

Едно дете никога нямаше да порасне, едно тъжно и уплашено дете, отвътре. Една силна и можеща, жена отвън.

Една плачеща и търсеща и молеща душа, отвътре – едно усмихнато лице, отвън.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 6 месеца
hash: 09bcea28ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Прекрасно е това което е писано , и за съжаление е доста вярно. Авторката умее да пише доста добре и си личи как е написано отвътре и с чувства. бих желал да си пишем , както и с всички други хора който търсят нови приятели пишете на goodboy_93@abv.bg

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker