Споделена история от Любов и изневяра |
Да го оставя или да го чакам?
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1395 пъти
Здравейте! Силно се надявам историята ми да бъде публикувана, защото не знам какво да правя.
С него се познаваме от няколко години. Аз съм на 22, той е на 44 години, ерген, няма деца, не се е женил. Той е от един град, аз от друг. Преподавал ми е и от лекциите се харесахме. Няколко години си играехме на котка и мишка (като все аз го търсех повече и то през големи интервали) и в момента, в който разбра че се занимавам с друг (било знак за него, че не съм вманиачена по него), реши да действа по-решително и започнахме по-често да излизаме. Помагал ми е, когато ми е трябвало транспорт до някъде, водил ме е по ресторанти, прекарахме една нощ заедно без да правим нищо, защото смята че е рано за това, а и ми каза че за първия път ( аз съм девствена) трябва да съм истински влюбена и не искаше да прибързваме.
Споделял ми е неособено привлекателни неща за себе си - бил е женкар от малък - за първи път го е правил на 14 години с две момичета, не пробирал жените с които спал, създал е семейни конфликти на бившата си защото е преспал с братовчедка й... Говори така сякаш омагьосвал жените - те се променяли заради него - оставаш с впечатлението че е самовлюбен егоист. Не ме търси, не ме гони, което е тъпо, все трябва да му казвам какво да прави на моменти, че да съм доволна, но гледам да не прекалявам с изискванията си. Все става въпрос за неговите нужди, не искал краткотрайни връзки, а семейство. Иска да намери жена, която да е толкова добра в леглото, че да стане моногамен. Не че сега много спи с жени, защото много по-често опира до ръката (поне така казва).
Въпреки всички тези неща, страшно ме привлича. Тaмън си мислех, че нещата потръгват и той ми сервира, че сме просто приятели все още и че мога да правя каквото си искам. Обърнах страницата на следващия ден като му казах, че не ми трябват кой знае какви чувства за да го направя с някого, защото секса за хората на моята възраст и над нея си е просто секс и той не би ми гарантирал сериозна връзка, а той ми отвърна, че не е правилно така да мисля и че не съм се пазила толкова време за да загубя така девствеността си (т. е. не мога да правя каквото си искам).
Хем се дърпа, хем не се отказва. Сякаш не знае какво иска или го е страх от тази промяна. Тази нерешителност ме побърква - дали да го оставя или да го чакам още. Сякаш има нужда от време за да разбере себе си, но в живота или се възползваш от възможностите които ти се предлагат или не. Кажете какво да правя? Благодаря предварително!
|
