 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Болката, с която живея всеки ден
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2023 пъти
Ами... ще отворя сърцето си пред вас с надеждата, че все някой друг е минал по този път и е намерил сила да се справи с болката. Историята, която ще ви споделя е изключително лична и болезнена за мен.
Преди четири години бях човек, с който не се гордея особено много днес. Живеех, за да се забавлявам. Тинейджърските ми години минаваха в свалки с момчета, пазаруване и купонясване. Бях ужасно самонадеяна и правех всичко, което исках да правя, без да се замислям кой наранявам по пътя. Бях глупава. Не знаех кои са истински важните неща. И ето, че дойде денят за разплата. Срещнах момиче... Най-добрата си приятелка. Тя беше всичко противоположно на мен. Скромна, грижовна, наивна, добросърдечна и още куп качества, достойни за възхваление. Падаше си аутсайдер. Не обичаше да излиза, нямаше никакви отношения с момчета, беше срамжелива и затворена в себе си. С времето започна да ме променя. Благодарение на нея се взех в ръце. Спрях да се интересувам от момчета, от дрехи, от купони. Лека по лека, бавно, но сигурно, се превръщах в нещо, което харесвах. Започнахме да прекарваме повече време заедно. Станахме неразделни. Тя ми беше достатъчна. След време усетих, че се заражда нещо повече от приятелство между нас. Страхувах се... Никога до сега не бях изпитвала нещо подобно. Никога, никой не е имал такава власт над мен. Не знаех какво се случва с мен. Дълго време се опитвах да се боря с това чувство, но накрая то надделя. Влюбих се... СИЛНО. Оказа се, че тя също има чувства към мен. Всичко започна като на игра, но в по-късен етап, отношенията ни се развиха сериозно и вече имахме връзка. Господи, заклевам се, че това момиче промени живота ми. Обичах я повече от себе си. Мислех, че съм открила сродната си душа. Свързваше ни толкова истинска емоционална връзка, беше невероятно. Усещахме се, дори когато бяхме далеч една от друга. Сексът не беше просто секс, беше любов. Истинска страст. Исках да прекарам живота си с това момиче, тя с мен също. Имахме планове да живеем заедно. Тя ми бе семейство. Даваше ми сигурност и обич, каквато дори не съм си представяла, че съществува. Бяхме луди от любов. Доверието, което имахме една на друга, подкрепата, която си дарявахме, обещанията, които си давахме... Беше приказно. Това бяха най-емоционалните и красиви две години от живота ми. Да, две години... Толкова успяхме да го задържим. Толкова много се обичахме, че не след дълго започнахме да се ревнуваме повече от необходимото. Аз я исках толкова много, тя мен също, не си позволявахме да има нещо или някой между нас. Живеехме в свой собствен свят, но този свят се разпадна. Ден след ден караниците помежду ни ставаха все по-лоши. Доста се наранявахме. Доста се разделяхме. Последните два месеца не се разбирахме никак. Затова по взаимно съгласие се разделихме. Изпаднах в депресия. Не исках да живея. Целият ми свят рухна. Мина малко време и тя ме помоли да опитаме да останем приятелки, каквито бяхме преди, защото не иска да ме изгуби и има нужда от мен в живота и. Аз също я исках в моя, затова си дадохме шанс като приятелки. Тя започна да излиза с момчета, започна да прави секс... Промени се. Момичето, което обичах, го нямаше. Сменяше момче след момче, имаше доста краткотрайни и неуспешни връзки след мен. Споделяше ми всичко. Стоях и слушах за секса и с други момчета и умирах вътрешно. Чудех се защо иска да ме нарани, след като ме обича? Нима не осъзнава, че по този начин ми причинява само болка? Говореше ми как след мен всичко е просто секс и забавление, как вече не търси любов, и как единствения човек, който някога ще обича, ще си остана аз. Попитах я защо не се съберем, щом все още има чувства между нас... Сподели ми, че и е било тежко, че е била във връзка с момиче, че не и е било приятно да го крие, и затова никгоа не би се върнала при мен, дори да ме обича. Каза, че предпочита да е с момчета. Приех го, казах добре. И аз започнах да излизам с други, но естествено на нея не и беше никак приятно. Доста често я виждах с разплакани очи, заради това, че съм си намерила друг. Беше трудно и на двете ни. Изминаха седем месеца откакто сме само приятелки... Всеки ден беше комшмар. Не знам дали заради остатъчните ни чувства една към друга, но продължихме да се караме дори повече. В нищо, никога не намирахме единство, освен в факта, че тя е любовта на живота ми и аз нейната и от това боли ужасно. Да искаш да си с някой с цялото си сърце, но да знаеш, че никога няма да се получи. Страдаме заедно... Аз се опитвам да я забравя с други, тя се опитва да ме забрави с други, но в краят на деня, тя е човека, на който казвам "обичам те" за лека нощ. Понякгоа все още се държим за ръце. С течение на времето болката започна да отминава. Тя натрупа доста опит с момчетата и явно и хареса. Превърна се в нещо, което аз не харесвам. Вече загубих бройката на момчетата, които нарани и остави, а първо подведе. Познавайки я преди и познавайки я сега... Не знам. Седя си и се питам... Дали не съм влюбена в представата ми за нея? Дали всъщност не обичам човека, който беше, когато беше с мен? Дали не обичам минал образ... блян? Истина ли е, че хората се променят така, когато преживеят раздяла? Наистина ли е възможно да си бил един абсолютно прекрасен, изпълнен с любов човек, а след това да си коренно друг, озлобен и безсърдечен? Опитвам се да намеря в нея някъкъв остатък, от това, което е била, но неуспешно... Липсва ми. Липсва ми доброто и сърце. Липсва ми искрената и усмивка.
Тя наскоро ми призна, че вече не гледа на мен като на нещо повече от приятелка. Каза, че ме чувства като семейство и ме обича като такова, но не повече. Може би е истина... може би намира нещо, което и харесва повече в противоположния пол. Но не е ли някак иронично как непрекъснато повтаря, че си пада само по момчета, а единствената и любов е момиче? Аз не си го обеснявам. Ужасно наранена съм. В себе си тая чувства към нея или поне така мисля. Изминаха седем месеца, болакта със сигурност притъпя, но когато я погледна, усещам любов. Дори и разделени, връзката, която имахме помежду си, се запази. Все още сме си всичко една на друга. Просто се надявам някой ден и аз да мога да кажа, че я обичам като семейство и съм я преживяла. Веднъж я попитах дали не се страхува, че някога отново можем да се влюбим една в друга... тя ми отвърна "не се страхувам, защото ние не се обичаме по този начин вече. " Но мен ме е страх. Само аз си знам какво изпитвам към нея. С никой друг не е така.
И предполагам, че бих искала да знам, вие, ако бяхте на мое място, щяхте ли да излезете от това приятелство или щяхте да запазите хубавия спомен и да продължите да поддържате отношения с този човек? Защото аз не знам какво да правя. И с нея ми е трудно, и без нея ми е трудно. Но и в двата случая знам, че я обичам истински и безусловно. Нашето е любов... и смятам, че продължава да е, просто вече е на друго ниво.
И това е моята трагична история. Плаках, докато писах. Все още си спомням връзката ни, сякаш беше вчера. Според мен такова нещо се изживява само един път в живота. Аз със сигурност ще го запомня завинаги.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: b4c3f9657f |
|
1. Ами виж какво, не се измъчвай напразно, това е естествения ход на нещата. Останете приятелки -
няма по-хубаво от това. Сексуалната връзка не е нещо,
на което може да се разчита. Наричаме това "любов", но не е... Не знам как ще ти прозвучи, но в приятелството, което не се основава на сексуални желания и прочие неща, има повече любов...
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 8b81e3dd5b |
|
2. Написаното е красиво... съжалявам, че отношенията ви са се развили по този начин... Надявам се да се изправиш и да продължиш напред...
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 0d9d52bd61 |
|
3. Любовта между моята приятелка и мен (момче съм). Е по - силна от нормалната, стигаща до болест. Но най - силната любов която съм виждал беше между две момичета.
Наистина ли една раздяла може да промени толкова човека? - Да това е голям удар и може да хвърли човек в непредвидима посока.
Дали бих излязъл от подобна връзка? - Да щях да прекратя всякакъв контакт с момичето което толкова обичам. Докато не започна да я виждам като нормален човек - познат. Чак тогава бих се обадил отново, но вече само като приятели.
Надявам се времето да излекува раните ти и ти да се научиш, да живееш без да мислиш така болезнено за нея.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f7241e2292 |
|
4. Стана ми тъжно, докато четях историята ти... Личи, че това момиче значи много за теб, но моят съвет е: отдръпни се. Ти я обичаш в истинският смисъл на думата, а тя не може да отвърне на чувствата си. Това боли отвратително много. По-добре си дай време сама, преживеяй я и продължи напред. Миналото само те дърпа назад... Попринцип щом сте имали такава силна връзка, е нормално да е трудно да сте просто приятелки. Може би и тя има нещо към теб, явно е силно привързана, но е осъзнала, че не иска да е с момиче. Това си е личен избор и ти не можеш да оспорваш. Приеми го и гледай напред. Успех мило момиче.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f7241e2292 |
|
5. Красива история. Ти си красив човек и вярваш или не, ще я преживееш. Радвай се, че сте имали и продължавате да имате такава силна връзка, с времето ще я преживееш. Разбира се, споменът за нея ще остане, но болката ще се притъпи и ти ще си добре, обещавам. Още малко време ти трябва. Очевидно си един прекрасен човек и това, което си имала с нея е било истинско. Не си тръгвай от нея, приеми, че винаги ще се обичате и това е. Някой, някога, ще те направи в пъти по-щастлива.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f7241e2292 |
|
7. Номер 1 е абсолютно права. Подкрепям я напълно. Както тя казва, това, че приятелката ти не гледа на теб като на сексуален обект, далеч не значи, че не те обича и не е запазила спомена за силната ви любов. Според мен просто се е увлякла по другия пол, а и сама казваш, че и тежало, че е с момиче. Не всеки го приема нормално. Така се е освободила от това бреме... Но пък виж, никой друг не обича както теб, това трябва да говори много. Остани до нея и не разваляйте хубавите си отношения. Помъчи се да я приемеш като семейство и се остави на течението.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f7241e2292 |
|
8. Момиче, това е една невероятна история. Заплаках, докато четях. Много, много ме развълнува. ЗНаеш ли колко малко хора преживяват това, което вие двете сте преживели? Това си е благословия. Имаш един прекрасен спомен до краят на живота си. Мисля, че си късметлийка. И няма нищо трагично в това, че вече не сте заедно като двойка. Момичето много се е променило след раздялата ви, очевидно и е било много тежко и я е подтикнало към нетипични за нея действия. Някои хора така се справят с болката, тя ги променя. Но ти гарантирам, че винаги че сте си слабост. Едно момиче никога не забравя първата и половинка, особено ако е било истинско. Горе главата мило момиче.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f7241e2292 |
|
9. Ех, че тъжен разказ.
Но и много силен.
Аз смятам, че си душевно красив човек и можеш да го преживееш. Вярно, отнема време, но какво? Всичко е част от урока на живота ти. Занапред те съветвам да не се отдаваш толкова много на човека до себе си, освен ако не си сигурен в него. Не знам какви са шансовете да намериш отново втора сродна душа, но със сигурност някой ще те направи щастлива. Както знаеш, нито болката, нито щастието са вечни. Затова запази самоконтрол и хладнокръвие. Дистанцирай се от ситуацията, приеми болката и с времето ще си далеч по-добре. Няма вечни неща. Живей за момента.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 481108493d |
|
10. дано не ти се сторя студен, но когато нещо носи болка и радост, бягай, запомни красивото, но отдалече, ние така сме програмирани да помним само хубавото...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
