 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Разкъсвам се между любовта си към него и страха.
преди: 3 месеца, 21 дни, прочетена 592 пъти
Историята ми започна на работното ми място. Работех като барманка в едно заведение. Един ден той дойде... Още щом го видях нещо се преобърна в стомаха ми. Заговорихме се за сестричката му, която беше с него. Смеехме се...и така се запознахме.
Той започна да идва с повод и без повод, а мислите ми непрекъснато бяха насочени към него. Един ден той ми каза: "Защо не дойдеш да пием по нещо в моята работа?". Работеше на една бензиностанция. Аз отидох след работа. Говорихме си много... Гледахме се влюбено, сякаш се познаваме от 100 години. На следващия ден той дойде да ме вземе от работа и ме изпрати до вкъщи. Тогава се целунахме за първи път. Имах усещането, че ще експлодирам. Никога не се бях чувствала по този начин. Вече знаех,че съм влюбена.
Така тръгнахме. Бяхме заедно почти 2 години. За това време аз бях най-щастливият човек на света. Разделихме се, защото той непрекъснато ме ревнуваше и ме следеше какво правя, къде ходя и с кого съм. Нито веднъж за тези 2 години не му изневерих (дори не ми е минавало през ума). Но си исках свободата. Обичах го (и все още го обичам), но не можех да търпя ревността му нито ден повече. Разбира се имаше много компромиси от моя страна и той все обещаваше, че ще се промени, но уви...това не стана. Променяше се точно за седмица-две и пак се започваше старата песен на нов глас.
В един момент ми писна и му казах, че не искам да го виждам повече. Раздялата бе много тежка и за двама ни. Не се виждахме, нито се чувахме доста дълго време. И един прекрасен ден той реши да дойде да ме види. Цитирам: "Исках да те видя...Просто като приятел!". Тогава ме целуна... Краката ми се подкосиха, главата ми се замая и...го направихме.
Зноех, че не е редно, и че отново ще ме нарани, но го направих. Усещането да бъдеш с човека, когото обичаш и с когото знаеш, че не можеш да бъдеш е невероятно. Така той започна да идва все по-често и да ми казва, колко много е страдал за мен и колко много ме обича, въпреки че си има друга приятелка. Обичам го и незнам какво да правя. Не знам дали съм готова да бъда с него отново... Страхът, че пак ще бъде същото като преди ме кара да не съм сигурна в себе си. Разкъсвам се между любовта си към него и между сtрахът...Какво да правя???
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Щом го обичаш се върни при него, щом те обича толкова предния път трябва да му е за урок. Отличен опит тиказвам, че е ужасна мисълта да си далеч от любимия човек и макар да сте заедно самата мисъл че може да се разделите да те тормози ужасно. Наслаждавай се на любовта си към любимия човек.
2. Здравй мила Аз съм на 15 и съм много малък и явно няма да ти дам правилен съвет, но тъй като никой не си е дал мнението ще се опитам да помогна до колкото мога. Сестра ми която сега е на 17 имаше подобна история,като твоята. Много страдаше когато бяха разделени,но я беше страх да се събере отново с бившия й, защото си мислеше, че пак той ще ревнува и няма да има своята така наречена (свобода).ДО ДЕН ДНЕШЕН СТРАДА, че не е с него макар че и двамата се обичат много. Моят съвет е да се събереш с това момче и да видиш как ще се държи, ако отново те нарани никога повече не го поглеждай! УСпех
3. Аз горе съм посакратила историята си и №2 искам да ти кажа, че последния път когато се събрахме разбрах, че той е правил тройка докато сме били заедно. За мое учудване аз му простих. Разбирахме се добре точно 1 месец... После всичко започна да се повтаря. И май ще те послушам. Благодаря ти за съвета :)
4. Виж пиле аз съм едва на 14, но ми се е случвало, реших да му дам втори шанс, и така изкарахме 1 година и половина, разделихме се защото аз се влюбих в друг, иначе той много се беше променил. Дай му втори шанс и да видите какво ще се получи. Щом го обичаш, и той те обича, нищо няма да ти струва да опитате пак, ако не се получи нищо, и си е същия както каза номер 2 не го поглеждай, повече. Айде и после кажи какво е станало :))
5. Авторката
Виж №4 няколко пъти опитвахме (около 4-5) и той така и не се промени. Не мисля, че ако пак му дам надежда ще се получи нещо. Толкова съм объркана. Обичам го, но се убедих, че вече всичко е изгубено. Преди два дена се видяхме и той пак започна да ми казва колко много ме обича и че аз съм единственото момиче, което някога ще обича истински. Е да, ама той сега си има приятелка и когато го попитах дали му е добре с нея той каза :"Е, как няма да ми е добре. Храни ме, плаща квартирата, дава ми пари..."... А после не можел без мен?! Е ти как си го обесняваш? След това, което ми каза разбрах, че той просто си търси жена, която да го издържа и да се грижи за него, а той да не си помръдва пръста. Мисля, че това е под достойнството ми. Незнам какво да мисля вече...
6. Написала си:
"Мисля, че това е под достойнството ми. Незнам какво да мисля вече..." Как да не знаеш какво да мислиш? Като има и тройка докато сте били заедно, какво повече има да се говори? Всичко е ясно.
7. Жена съм - на 45. Ако не можеш да приемеш човекът до теб такъв, какъвто е, по-добре не се събирайте.
|
|
|
|
|
|
|
