Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

112.   Споделям тук историята си с идеята си помогна да разплета ситуацията. Има няколко гледни точки. Живея с идеята, че може да не е изневяра. Иска ми се да е така. Моля се да е така..
Приятелка ми каза, че ако е на мое място би отишла и казала на мъжа й.. Но аз нямам доказателства.. Нямам право да оставям едно дете без семейство, въобще ако е вярно..
Единственото, което си мисля е, че ако тя беше невинна, и беше една жена на място, би се свързала с мен и би обяснила, че нямат общо. Ако се поставя на нейно място, аз бих се свързала с жената на мой колега, и не бих й разваляла семейството.
За този мъж съм си дала сърцето и душата, какво да Ви кажа..

113.   N77 съм, говорихме си преди година. Ти не си мръднала на йота от положението преди година - колко още трябва да изтърпиш, за да се стегнеш и да промениш ситуацията си? Той си продължава по своему, чати си ТАЙНО с някакви хора - че кой обвързан ще търпи подобно нещо? Аз си чатя с десетки мъже - приятели (повечето ми приятели са мъже), но чатовете са отворени и видими, телефонът ми е достъпен по всяко време и не трия нищо - нямам какво да крия. А вътре понякога пиша неща, които мъжът ми може и да не хареса - но не са тайна. Няма значение има или няма изневяра, този човек се държи неуважително и обидно спрямо теб. При теб няма развитие - няма обща посока, в която да дърпате каруцата си, няма споделеност, няма и дете. Ако продължиш да търпиш, няма и да има.

114.   Да си даваш сърцето и душата за човек, с който си нещастна? НЕ МОЖЕ да обясни защо си пише с някаква лелка? Оная се крие цяла година. И очевидно те правят на будала, а ти си го обичай още.
Да те пита човек защо няма смисъл. Не си даваш сметка за нищо написано от хората.
Не са виновни те, а ти че ги търпиш и чакаш да отмине. Няма фа отмине. След година пак ще пишеш за същото.
В.

115.   "За този мъж съм си дала сърцето и душата, какво да Ви кажа.. "... а той искал ли ги е? ! Ти просто си си го заплюла за женене, ама виждаш, че няма интерес. Нямаш право да го контролираш, да го обсебваш, да го заставяш да е с теб, да му вменяваш вина, че не действа както на тебе ти се иска... направо му се чудя как не е избягал от теб още. Отказваш да се откажеш и ти от него, щото много си вложила и не ти се занимава да впримчваш нов, прикривайки това с оправданието- да не губиш близък човек... съмнително ти е близък! 2 години се самоунищожаваш и не желаеш да се промениш, е, ние какво още да направим? ! По колко начина и по колко пъти да ти кажем- тръгни си от този човек! Насила хубост не става!

116.   Здравейте! Аз съм авторката..Днес отворих темата и реших да пиша два реда. Не сте длъжни да ми четете глупостите. Реших да споделя финала на историята. Тайната така и не се беше разплела.Близо преди година приятелят ми замина за няколко месеца. Макар не ми бяха много коректни похватите за намирането на отговора, реших да се опитам да намеря отговора, най-вече за да намефря по-голям вътрешен покой. Използвах това, че го няма и от две места получих информация. Първата дойде сама всъщност..Бях на гости на общи приятели. Там стана дума за моя приятел и за колежката му (те знаят всичко за мен), и тогава те ми казаха , че от много близък техен приятел са разбрали за страхотен скандал между моя приятел и тази жена, от още едно място казаха нещо подобно...Оставих си една вратичка..Един ден реших д ай пиша. Писахме цял ден.Обърна ми това внимание...Тя е семейна , с голям син. Аз й писах, че ми е омръзнало от унижения и игри, и ако толкова много се обичат, нека са щастливи. Но аз не искам да живея в лъжа и да страдам. Тя ми обясни как в началото се притеснила от моята груба реакция, и започнала да ме обижда. Не била имала никога общо с него , освен като приятелка. Аз й бях писала обидни неща , дори заплахи в момент на ярост как ще кажа на мъжа й, колко долна е тя и какви ли не глупости. След около 4г обаче съм доста по-емоционално узряла. И гневът е намалял. Извиних й се за ужасните обиди. Почувствах се ужасно. Тя също писа с мен доста човешк. Отрече да е имала всякакви интимни отношения, един вид, само се дразнела с мен заради обидите ми....Един ден, не дълго след това, се върна наш приятел от чужбуна... Видаха с жена си колко страдам. Те са много добри хора. Аз настоях да зная какво те знаят. Тогава той каза, че ДА...Моят приятел е споделял преди време за връзка с нея , която продължила не дълго време..Че го е запленила с характера си , с това, че е майка , и т.н...Тук информаторът беше изключително достоверен. И си изясних истината.
В онзи период, когато те въобше станаха колеги (преди около 5-6г може би), аз не работих. Нямах социална среда. Имах много по-ниско самочувствие. Бях напълняла. Имах много проблеми...И явно тя тогава се е появила. Имали са чувства, явно и връзка. Тя не ми е длъжна с нищо.. Постугнах вътрешен мир. Той никога не разбра , че сме си писали и че знам..Поне така смятам. Явно огромния скандал, който е възникнал между тях е бил края на връзката им. Явно се е създало напрежение отнякъде. Било то от моето ровене, било то от техни неща..
В момента, когато Ви пиша сега, ние сме все още заедно. След завръщането му , след като месеци бягме разделени, се върна сякаш стария човек..Онзи отпреди години. Не си крие телефона. Стои с мен . Имаме нормална връзка. Не се държи грозно с мен. Това вече продължава не малко време..Получи се нещо като възраждане между нас..Времето ще покаже и останалото.
Интрересното тук беше, че имаме доста сходна визия с колежката му. Според нашия близък то е търсил в нея подобрената ми версия, което не еоправдание разбира се...
Исках да споделя с Вас какво се случва в момента.

117.   Само дето нито ти е признал, нито се е разкаял. Предателството си е предателство, и хората не се променят ей така безпричинно. Продължаваш да си държиш таралежа в гащите авторке, до следващия подобен случай.

118.   Прочетох историята и всички коментари след нея . Искам да ти кажа ,че никога не съм се сблъсквала с нещо подобно,но много ме трогна историята ти. По принцип аз не бих се тормозила ,като теб . Много години си отделила в мъки , а за мен приятеля ти е долен лъжец,без капка срам ! От това ,което разбирам вие все още не сте семейство и според мен все още имаш време да погледнеш другаде и да продължиш живота си по друг начин! Точно ,че си над 30 години не значи,че няма да срещнеш добър и стойностен мъж. Живота е пред теб и можеш да бъдеш много щастлива! Въпреки това ти пожелавам искрено твоя човек да се е поправил . Защото тези нагли лъжи,които ти ги е наговорил ,може пак да се повторят . Успех !

119.   Авторке, не знам дали още следиш темата. Попаднах на нея случайно. Живях две години в същия ад, в който си живяла и ти. Искам да оставя коментар за всички, които може да изпаднат в подобна ситуация - не сте виновни вие и не сте принципно луди, а човека до вас ви влияе така. Токсична връзка - прекратете я, намерете сили, ще е за добро! Винаги е за добро!

Ето какво стана при мен:

Имах връзка 2 години с един мъж, студентските години. Реших да замина на бригада, той не искаше. Разделихме се по взаимно съгласие. Върнах се от бригада, още го обичах. Бяхме година и половина разделени и пак се събрахме. Знаех, че е имал взаимоотношения с други жени, аз също с други мъже докато бяхме разделени.

В процеса на втория шанс връзката ни, разбрах за още една жена, с която е бил интимен и в онзи момент - работиха заедно. Попитах го и той ми сподели, че е било секс за една вечер, еднократно. Нямаше проблем, били сме разделени и аз не съм светица, всичко мина и замина.

След сигурно над 6 месеца след неговото обяснение, разбрах от трети човек, че всъщност са се виждали 7-8 месеца, а не един път. И ето това преобърна всичко в мен - неговата лъжа. Никой не лъже, когато му е все тая. Защо ме излъга? Защо не ми каза истината - всичко бих приела, аз също съм имала взаимоотношения с други. Каква беше причината да ме заблуди? Още ли имаха връзка? Както правиха на работа? Какво правиха след работа? Какво правиха на тийм билдингите?

Историята стана аналогична - аз лудата, той невинния. Пароли на телефона, скрити чатове, обаждания, интриги пред хората. Щастливия ми живот се превърна в ад. Вманиачих се да го хвана. Бях сигурна, че има нещо, но не знаех какво. Другата подмяташе пред общи познати, че съм луда. Това още повече ме вбесяваше - тя откъде знаеше, че изобщо е ставало въпрос за нея? Аз само с приятеля ми бях споделяла, той какво ѝ е казал?

Съмненията ме изяждаха - буквално. Станах кожа и кости, призрак, не можех да работя, бях разсеяна. Полудявах като му пиша и не ми отговори в рамките на 5 минути - представях си, че са заедно в някоя тоалетна.

ПОЛУДЯХ.

Накрая, логично, той ме остави. Какво е ставало между тях - никога не разбрах. Всичките въпроси, останаха без отговор. Раздялата ме съсипа, наистина я почувствах като смърт на любим човек. Болката беше толкова силна, че я усещах физически - тежест в сърцето и стомаха. Взех си отпуска, просто защото не можех да спра да рева. Ревах по пътя за работа, ревах на работа и накрая просто си се скрих вкъщи. Ревах две седмици - всякакви мисли - има ли смисъл, ще мога ли без него. После сълзите спряха и остана само болката и депресията.

Отне ми две години изобщо да мога да погледна когото и да било друг. Две много тъжни години, в които само преживявах (едвам ставах за работа, ходих с нежелание и се прибирах да спя на дивана), без мотивация за каквото и да е. Накрая си стъпих на краката, започнах да се усмихвам, да тренирам. Срещнах един мъж, спечели ми любопитството - караше ме да се смея. В леглото беше просто топ. За първи път от толкова време бях щастлива и усмихната, бях интимна с някого. Нещата не се получиха на емоционално ниво - не се влюбихме и всеки пое по своя път.

Няколко месеца по-късно, срещнах настоящия ми съпруг. И усетих любов и свобода. Чиста и искрена любов, без изяждащи съмнения. Сигурна съм, че той има очи само за мен, както и аз за него. Прекрасен, всеотдаен, гордея се с него. За миг не съм се замисляла дали има друга.

Сега вече знам - не съм аз луда, никога преди не бях се държала така параноично. Полудях заради него и бях луда само с него.

Но да не разводнявам темата. Загубата на предходния беше ужасна, но я преодолях. В момента единственото чувство, които изпитвам към бившия е БЛАГОДАРНОСТ. Благодарна съм му, че ме остави за да мога да срещна сегашния си мъж. Аз никога не бих го оставиха, точно както авторката не оставя сегашния си. Обичах го повече от себе си, мислех, че съм щастлива и всичко, от което имам нужда е той.

СБЪРКАХ!

Знам какво е усещането, мили хора. Знам колко невъзможно ви звучи, но повярвайте ми, ще се справите и ще ви е много по-добре да живеете без тези съмнения! Ще се почувствате един ден свободни, ще можете да спите, ще можете да работите и като цяло да водите пълноценен живот.

Само трябва да намерите сили да прекратите тези вредни за вас взаимоотношения.

Желая успех и ако имате въпроси, аз съм насреща да помагам и съветвам, защото съм била на вашето място!

120.   Аз съм авторката на темата.. благодаря за коментара. Намирам сходства в историите ни и то не малко. Историята, която споделих сякаш се потули. С този човек съм повече от половината си живот като време. Тази история остави Много последици за мен. Дали 3 била истина или не... кое колко е било истина.... и аз не зная. Но имам много психически поражения. Радвам се че ме разбирате и тази ситуация не я пожелавам на никого.
Аз съм свестен чове. Поне ьа такава се имам и давам всичко за човека до себе си. И макар навярно заслужава, сърце не ми даде да потърся другаде късмета си. Вече съм над 35г и истината е че го обичам. Сега уж няма подобни ситуации но онази дама остана мистерия. Аз страшно много се унизих. Съшо като теб, минах 2г панически разстройство. От тогава живота ми е различен. Свикнах с новото си АЗ, но не ми е лесно.
Аз се съсипан. Аз също не сум светица. Никой не е.. но не изневерявам.. работя главно с мъже около 10г.... и никога, нито веднъж не сън пила кафе с никого.. наречете го принцип, ограниченост... няма значение. Така разбирам живота аз.. да съм коректна
... друг е въпросът че никой не е коректен към мен.
Постоянно се обвинявам и си търся минуси. От онзи случай сексуалбият ни живот не е добър. Понякога си мсиля че може да има някоя де, Понякога си казвам че просто сме много г заедно и няма как да има съшото желание за секс с мен...
Да не занимавам аудиторията със себе си..
Ако имате възможност или желание, може да напишете някакъв ваш мейл и да си кореспондираме..
Честно казано в много сложна ситуацията и когато не можеш да докажеш нещо, те изкарват луд, правят те на маймуна... дали те са хитри, дали късметът с е тях... не зная...
Преди известно време.. може би 2 3 г след слупая използвах една ситуация в която бях сама... него го нямаше за около няколко месеца и се се свързах с жената във фейсбук зад гърба му... под страх... но много ми тежеше. Извиних се за обидите които й бях писала но тя ме провокирани с косвени обиди във фейсбук пространството. Извиних й се, осъзнавайки че съм нямаша право да я обвинявам... та, с какво ми е била длъжна тя..
Тя писа няколко часа, обяснявайки как нямали нишо обшо. Били само колеги и куп др неща... които едва ли бяха истина.. същевременно аз я помолих да не стига до него, зашото не зная каква може са е реакцията му. Дали така стана, няма как да знам със сигурност. Но самата аз сякаш свалих камък от себе си..
На този етап връката е сравнително спокойна но има много неща които останаха неизяснени и потулени. Мисля че номер 118 ме разбира добре
Ако искате можете да оставите някакъв мейл да не занимавам аудиторията със себе си повече....
Благодаря ви много за вниманието.

121.   Авторке, 119 съм. Няма как да бъдат разменени контакти, сайта е с друга идея.

Разбирам тази безпомощна любов, имаш цялото ми съчувствие. Честно казано, аналогията, която правя е с жертвите на домашно насилие. Да, на мен и на теб не са ни посягали и не омаловажавам изстрадалите! Просто мисля, че изпитваме едно и също - те също нямат силите сами да си тръгнат - по една или друга причина. Причините са различни - някои смятат, че това са заслужили. Някои са като теб - вярват, че това е най-доброто, което им се е случвало и обичат безкомпромисно мъжа до себе си, оправдават всичко и вместо да търсят помощ се затварят сами в себе си. Изпитват срам от това, в което са се превърнали, това което позволяват на половинките си да правят с тях. От срам започват да лъжат най-близките си и всички, които искат да им помогнат и така до докато останат сами с насилника си. Изолират се от целия свят и вместо да си отворят очите за това колко е неправилна тяхната ситуация, те предпочитат да спрат да виждат правилното, до докато не се самоубедят, че за тях друг вариант няма.

Питам те - този вид срам и позор познат ли ти е? Защото на мен ми е познат...

Смесените ти емоции продължават с години - срам от неговите постъпки, срам от твоята слабост и липсата на сили да си тръгнеш. Казваш, че си прекарала половината си живот с него, вероятно изобщо не можеш да си представиш да живееш без него - и през ум не ти минава. Отделно си чула и безброй пъти как "хората" казват:
- Аз такъв не бих го търпяла;
- Да съм си тръгнала още като съм се усъмнила;
- Никога не бих се унижила толкова;
- Колко тъпа трябва да си за да си още с този;
- и много други, схвана идеята.

От мен тези думи няма да ги чуеш, но аз знам как те смазват още повече. Как си мислиш, че никой друг освен теб, не би изпаднал в подобна ситуация, че може би ти я предизвикваш? Как така не се случва на другите?

Моля те, осмисли казаното. Прочети какво са изпитвали тези жени, жертвите на насилие, може да видиш много сходства, въпреки, че приятеля ти не е физически насилник.

За мен решението на твоите проблеми би било да се разделите. Но точно както при жертвите на насилие, само ти можеш да си помогнеш с воля и решителност. И не си мисли, че си по-слаба от останалите. Прочети за "оковите на травмата". Ако ми вярваш, можеш да четеш и "Жени под влияние" - има я онлайн.

Пиши, моля те какво е мнението ти по моите писания? Виждаш ли сходства, какво смяташ да предприемеш? Моля те и да ми кажеш как се разви вашата връзка - купихте ли общо жилище, предложи ли ти брак? Мислите ли за деца?

П. П. Преди близо 8 години пак си се смятала за стара. Като си на 45 ще се чудиш как е можело на 35 години да си мислиш, че живота ти е свършил. Така, че не се мисли за стара, това е последната ти грижа.

122.   Авторке, следя ти темата още от самото начало, писал съм ти коментари да го оставиш и да продължиш напред, както много други като мен. Кажи ни честно, за тия 7 години заслужаваше ли си всичко? Тогава си била на 28, сега си на 35 с един куп багаж и разбита психика, без деца, с проблемна връзка, без никакво развитие от години? След всичко как виждате общото ви бъдеще, общо жилище, деца, брак, нещо друго, въобще обсъждате ли такива неща или карате ден за ден?

123.   Авторката съм. Ще се опитам да отговоря общо и на двата коментара... да, правим опити за дете от известно време. Това е по-същественото. Общо жилище нямаме. Но имаме имоти и от моя и негова страна и не това е проблемът. Връзката в известен смисъл е с проблеми, разбира се. Но никой не е в перфектна такава. Аз го обичам и не съжалявам за това че имам голямо сърце.. така разбирам живота, така постъпвам. Не мечтая за чужд живот и не завиждам. Проблемите там са други. Идеални връзки и семейства не виждам. Споделих това, което ме мъчи. Все пак сайтът е анонимен и дава свободата на всеки да сподели това което иска.
При мен нещата стоят така, че вече повече от половината си живот съм с него и не съм авантюрист. Зрял човек съм. боря се, не търся нови приключения или изневери. Но това, което ме мъчи е неуспехът в известен смисъл който съпровожда връзката и усилията ми. Аз имам куп минуси... старнен характер, забележки в облеклото, домакинството може би. него го виждам като успешен и харесван човек.
Да, доста сходства намирам с историята от последните коментари. Там е була иначе доста по кратка но по смисъл е подобна. Когато не се чувствам обичана, аз започвам да рухвам, да се самообвибявам. А не съм човек който просто така загърбва цял граден живот. нама ьа ви губя времето да ви обясяванвам през какви усилия съм минала и лак съм се борила и каква любов съм вложила... но ми тежи... тежи ми вечната слаба оценка, срама може би... това, което хората виждат... това че не се чувствам достатъчно добра. Чувството за вина за всичко. Ще напиша ощею1 коментар, който ще пусна малко по късно. Извинявам се за грешките при писане. Пиша в бързината