Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   ще ти посегне и пак и пак,казвам ти го от опит.такива хора не се променят.махни се от него...............

7.   Не се връщай при него. Веднъж посегнал - цял живот ще те е страх от него. Когато пие - винаги ще те бие.

8.   според мен човек които пие ще продължи да пие и ще продължи да бие по добре не се връщаи повече при него не си заслужава нима това заслужаваш ти

9.   Според мен е хубаво на човек да се даде втори шанс и ако вече и след него се издъни знаеш какво да правиш ;)

10.   ХАХ върни се, върни се, колко като теб има....

11.   Щом пие и бие,пак ще се повтори.Нямаш работа с този човек повече!Човек,който обича, не причинява болка на любимия само защото се е напил и го е избило на агресия!Бягай далече!

12.   3 години и половина?Ти си го разбрала отдавна значи какъв е!Като си разбрала защо още тогава не прекрати всичко?Чакала си да се стигне дотова ли?
Гарантирам ти, че няма да е последния такъв случай.Затова мисли добре.

13.   ами мила,чесно да ти кажа ,щом веднъж го е направил,ще има и втори път.по добре не се връщай,обичаш го,но времето лекува,по добре да се помъчиш сега,отколкото после,когато имате и деца и всичко е много по сложно.аз израснах с побой от страна на баща ми,потупваше и мен и майка ми,и на другия ден все обещаваше че няма да се повтори,но все се повтаряше.такива мъже не заслужават,да имат човек до себе си.и нищо и никой не може да ги промени.бях си обещала да не позволя никои да ми посегне повече,но нали знаеш,по добре е да не се заричаш,защото точно това ти се случва.с приятеля ми сме заедно от около 2г и полвина,тои е най милия и внимателен мъж,дори когато пие е нежен и галиовен,бях сигорна че той е човека,до момента в който не решихме да се оженим и не разбрахме,че чакаме бебе.голямо щастие беше,но една вечер се напи много и това,че ми посегна ,беше маи наи малкото зло,за да не ни гледат хората го помолих да си тръгнем от мястото,кадето си запиваше.той се съгласи и се качихме в колата,едва не ни уби и то нарочно без да му пука,че плача,и го моля да спре.а когато спря ми каза просто извиняваи забравих,че не си само ти.а в къщи убиди скандали,обади се и на майка си да доиде,а тя милата едвам го удържаше да не ме пребие,а аз не знаех дори какво се случва и с какво го заслужих.на другия ден извинения и оправдания,дори сълзи рони.простих му,но не защото го обичах,нито защото му вярвах,че ще спре да пие,а просто заради малкия мъник,които носех в себе си.и защото от наивност реших че всеки заслужава втори шанс.от тогава не пие и не ми е посягал,показва ми че ме обича,но някак всичко е изкуствено,никде не иска да ходим седим си само в нас,за него щом се излиза трябва и да се пие,а щом не пие,няма смисъл да се излиза,и така се мъчим и двамата.задържаме положението но не се знае до кога.не съм медиум,но знам че когато се роди човечето,много ядове ще бера.винаги когато спорим аз виждам човека,които беше онази вечер,виждам човек които би ми посегнал.и въпреки,че го обичам адски много,ако не чакахме бебе,аз бих го оствила,защото не вярвам такива хора да се променят.не вярвам да удържи на обещанията си,но аз му дадох щанса който искаше,а тои решава какво ще стане.след онази вечер обаче аз отказах да се женим,за мен вече е важен не тои а средата в която сме аз и бебето.на няколко пъти се случва да ми повишава тон и едвам се сдържа да не ми посегне,не го прави защото знае че ще е за последно,но и незнам защо аз не вярвам,че ще е за дълго затова бягаи докато е време.моят прияте иска и оптва,но се вижда че му е много трудно да си здържа нервите,а и страхът че все пак е способен да те удари никога не изчезва.

14.   Не се връщай,бивш алкохолик и наркоман няма!

15.   Прочетох само първото изречение от темата ти и не мисля да чета нататък! Пределно ми е ясно какво става..
Не мога и никога няма да разбера жени като теб!!! Какво си тръгнала да се оплакваш като сама си си виновна?! Мазохистка ли си какво?! То любов, любов..айде стига! Каква любов?! Как да обичаш някой който те бие..не просто удря, а бие!!

Щом продължаваш да си с него и го оставяш да те тормози, значи нямаш самоуважение! Ти си си виновна за положението! Вместо да се оплакваш вземи се в ръце и бягай от там. Един мъж, който удря жена, не е мъж!


Мег*

16.   Бягай и никога не се връщай при него! И двете ми баби са пропуснали шансовете си, като са се омъжили за пияници. Не прави тази грешка. Ще ти съсипе живота, после години наред ще се самосъжаляваш за глупостта си! Намери някой по-добър, със сигурност има!

17.   преди два дни моят приятел ме удари. Живеем заедно от 7 месеца, знаех че поведението му е лицемерно и моя близка позната ми казваше да внимавам ама аз вироглава отчасти го съжалявах, отчасти вярвах че е добър човек. Онази вечер стана така, че аз се ядосах оправих леглото (диван, който се разтяга и прибира на сутринта ) минава време никакъв не идва, а на мен ми писна всяка вечер разтягай, всяка сутрин събирай и го попитах ако няма намерение да идва да беше казал изобщо нямаше да го разтягам, казах му че мисли само за себе си което така във всяко едно отношение и той побесня. Започна да ме нарича кречетало, малоумна, тъпанарка, проста. А аз исках само да му обясня, че както той иска на него да му е удобно и аз искам това. Какво толкова му пречи да каже, че ще спи на другият диван, а аз да не разпъвам този след като ще спя сама и да си спестя 5 мин. сутринта за да го събирам. И скандалът започна, изненада ме, замери ме с дистанционното на тв и ме уцели в окото, после започнаха шамарите и ритниците, от които що годе успявах да се защитя. блъскахме се взаимно, казах му "айде излей си целият гняв и агресия " да съм се махнела и не знам си какво, обаче аз продължих да го дразня. Исках да видя що за човек е и за пореден път да се убедя, че отново сгреших с избора си и за мое съжаление моята позната се оказа права. Накрая щял да се обажда в полицията да дойдат да ме приберат да съм се махнала, че съм нагла. Аз седях и го гледах... разочарована. Не ми е тежко заради насиненото око, не ми е тежко заради болките от шамарите по главата ми, тежко ми е че е злобен и е бил лицемер през цялото време... сутринта ми каза, че ме обича... да бе да. Сега не знам, не ме е страх, но ми е тежко, защото аз го обичам и не знам какво да правя не искам да се разделяме, но не мога да търпя лицемерните хора, особено тези които се гаврят с най-важното за мен - чувствата. Като типичен мъж на сутринта се извини - неискрено, аз знам, че не съжалява, доказа го като се опитва да припише цялата вина върху мен, а вината е у двама ни. Звуча ви като ненормална най-вероятно и може би съм такава, животът ми е бил такъв. Искам да ви разкажа и се надявам някой да ми даде правилна насока. Израснала съм на село - в малка порутена къща, баща ми е заварчик, майка ми готвачка. Само хората живеели в малки населени места знаят колко е важно да имаш голяма къща, голям двор, няколко декара земя и т. н. е ние нямахме. Разбрах за тези "важни " неща като започнах училище. Спуквахме от подигравки че съм бедна, че къщата ни е циганска, че майка ми е дебела свиня, баща ми алкохолик, че съм мърла, че воня. Отвръщах с юмруци и ритници и после много рев, защото ме болеше, че не беше честно. Имах една приятелка от детските години като навлязохме в пубертета я загубих, защото "съм ходила с едни и същи дрехи и не съм "готина". Тогава нещо се прекърши в мен и така и не можах да почувствам някое момиче близко и да го нарека приятелка. И сега е така. А и момичетата не се напъваха да ми бъдат приятелки за да не се излагат с мен. В любовта - влюбих се на 15 години в мой съученик, той беше мил и ме защитаваше. И след всеки рев идваше да ме гали по главата и да ме успокоява, това ми харесваше и започнах да цивря за щяло и нещяло само и само да се насладя на милувките му. Е разби ми сърцето, казах му че съм влюбена в него, а той отвърна че съм недостойна за него. Ами обезумях и се нахвърлих с пергел върху него и го дупнах близо до лявото око. Но беше прав бях недостойна реално. Бях дебела, с отвратителна коса, чиято косъм беше с различно мнение, нямах дрехи, всичко износвах от сестра ми. Седях и се гледах в огледалото и съзнавах че той е прав. На него му остана белег. наскоро като си ходих на село го засякох, поздравихме се, погледнах там и видях че си стои нещо като "дупчица". Е и аз ядох бой от неговите приятели след това ама какво от това. Вкъщи - мизерия, немотия, скандали. Тате пиеше и посягаше на майка ми, аз я защитавах, за благодарност тя ме тормозеше психически. Съсипала съм и живота като ме е родила, нищо нямало да стане от мен, че съм много нескопосана, а бе един път нито майка ми, нито баща ми са ми казвали че ме обичат. Дните мои протичаха така, , до обяд на училище - удари по главата с учебниците в час, унизителни епитети в междучасията, на обед прибиране майка ми си е вкъщи и се започваше какво си купи на обяд, на мен защо не донесе, родила била чудовище и егоистично копеле. Чиниите измий, сготви на баща ти да яде, ако не сготвиш да те видя какво ще му обясниш защо няма нищо за ядене. Мразех събота и неделя, ставах в 6 часа сутринта още докато спят родителите ми за да измия чиниите вън на двора, понеже вкъщи нямаше чешма, а беше зима и поредният повод за скандал вкъщи. Перях дрехите на всички на ръка вместо майка ми пак от егоизъм за да няма скандали. Много потиснато дете бях , не говорих с никого и още повече се затворих не само към хората, но и вкъщи като за пореден път получих шамар от живота. Със сестра ми се карахме за една блуза коя да я облече на другият ден и баща ми се намеси в спора и я даде на сестра ми. Не си спомням какво казах тогава, но сигурно е било ужасно за да накара баща ми да опъне въжета в двора за да се опита да се обеси и щеше, ако сестра ми не го беше видяла и казала на майка ми. Сестра ми се разциври и обвини мен. тогава се пречупих още повече, престанах да исках каквото и да е било, не исках да ми купуват нищо, нищо не исках. нямах желание да ходя никъде, да се показвам навън от срам, от страх. със скандали майка ми ме пращаше за хляб с всяване на чувство за вина, че еди какво си щяло да стане, ако не отида. Треперела съм всеки ден, когато дойде време баща ми да се прибира дали ще е пиян, дали ще се прибере на време за да не ме праща майка ми да ходя да го търся по кръчмите. Сърцето ми биеше лудо тогава. Имаше моменти, когато си мислих как ще избягам, кроях планове, които не осъществих. Една вечер едни мои съученици се опитаха да ме изнасилят, бяха 5 кретенчета. Пищях, блъсках ги, ревях, настъпвах ги, отказа се ама се уплаших де. Голям рев беше и после бой от майка ми що рева и не казвам за какво, наби ме поне да имало защо да рева. Осъзнах, че съм сам сама на тоя свят и сега е така. Иначе този опит или шега да ме наебат не е сефте. Бях 8 клас, когато на моя съученичка брат и по-малък с 2 години от нас, веднъж като бях у тях да учим, а моята съученичка я извика баба и да и помогне за нещо (живяха в различни къщи, една до друга ) останахме сами и скочи да ме опипва, после ме бута и натиска на леглото. ритнах го в корема и той ме наби и ме изгони от тях. Ама това е минало - заминало, превъзмогнала съм го, защото имах късмет и подобрих живота си, махнах се от селото в което израснах, но комплексите си стоят. Бях девствена до 28 годишна възраст от смачканост. Бях на 24, когато се запознах с Д. беше много настоятелен и аз като бях някакво такова смачкано, невзрачно девойче колко ми трябва. Харесал ме бил, колкото го отблъсквах, толкова повече сякаш се мотивираше да ме омая. А бе детска работа, не го правих нарочно а се страхувах от мъжете тогава да си призная. Ама той някак ме прикотка, чувствах се много специална. Ама ми беше странно, че не настоява да правим секс. и така минаха 2 месеца айде ще се опитваме, но не се получи, не му стана. Причина - грозна и дебела съм. На другият ден ми се обади, оправда се и аз го оправдах пред себе си. Втори опит не последва, живота ни раздели, остана без работа и се наложи да си замине в родният град и се започна една телефона любов.... цели 3. 5 години. Беше много лош за него бях най-тъпата, най-големият боклук, най-голямото нищожество. Оправдавах го пред себе си, че ми говори така понеже е изнервен че няма пари, работа и т. н. Беше ми влязъл много под кожата заради хубавите мигове и милите жестове, които е проявявал към мен когато е бил спокоен и... пиян. Вярвах му много, помагах му финансово колкото мога, морално също, е да също така и го натоварвах много, когато ме болеше от някоя дума негова, поведение. Е всичко приключи с разочарование от моя страна и успя да ми втълпи че съм абсолютно нищожество и може би е прав. От девствеността ми ме отърва мой колега, хубаво момче, добро държание. Като започна да проявява по-така интерес към мен ми стана ясно какво иска и нещата станаха. Малко се ушашави от кървавата драма. Бях се настроила, че повече няма да го видя, но той продължи да ме търси, но само когато му се прави секс. Не беше мъжка постъпка понеже при всеки мой опит да говорим за нашите отношения на тази фаза ли ще си останат той избягваше темата и аз отстъпвах да не го притеснявам макар да си оставах с надеждите, когато си тръгваше и идваше. така мина година и няколко месеца, реших да рискувам и да му кажа, че съм влюбена в него и той да реши. Е излезе с номера, че нямал пари за гадже, аз отвърнах " аха ясно " и ми беше ясно, но беше противно обидно понеже все пак се имам за интелигентна да ми излиза с такива номера. просто да си каже, че не иска да е с мен. Беше много мил, винаги ще помня невероятният му жест към мен - беше зимата, обади се беше късно, че искал да дойде и съответно бях изхабила топлата вода, а бойлера бавно нагряваше и след като си свършихме работата той се изми със студена вода за да има топла за мен. След като му казах, че съм влюбена в него, след месец пак ме потърси, романтичните мисли и надежди ме обзеха ама уви. Мазнене докато му пусна и после чао, като куче ме забрави. Като се засичахме се правеше, че не ме вижда. Чувствах се виновна, мислех и търсих вината в себе си, къде сгреших и какво ми куца, че той не иска да е с мен. Думите на Д, кънтяха в главата ми и ми дадоха отговора. Превъзмогнах го след 7 месеца. Много се отплеснах. За себе си какво да кажа - не желая на никой нищо лошо, не завиждам, състрадателна съм, не съм много общителна, няма какво да кажа или по-скоро не ми се говори, не ме е страх от нищо като се замисля. Всъщност да страх ме е - да не умрат родителите ми. Решителна съм, реша ли нещо никой не може да ме спре, раздавам се до колкото мога и както мога, помощ да искам за мен е срамно, аз съм от хората които правят нещо макар и грешно. Ако видя хартия на пътя ще се наведа и ще я вдигна, ако видя бездомно куче ще го нахраня, ако някой ми каже "дай " ще му дам. Вярвам в любовта и се надявам, че все някога ще срещна мъжа, който ще ме цени и ще акцентира не само върху лошите ми страни - инат, понякога липса на твърдост , отстъпчивост и удисване на хората, които харесвам и според сегашният ми приятел - неорганизирани действия и малоумност, а ще имам щастието да съм най-прекрасната, най-можещата в неговите очи. Не съм употребявала наркотици, хапчета, успокоителни и всякакви вещества през живота си, пия единствено бира, не пуша. Бъгът в психиката ми е че никога не съм изпитвала радост, нали се сещате за онова чувство на еуфория, когато я любимият ти отбор спечели, певица вземе награда, че познат е спечелил или купил еди какво си, изобщо в мен това чувство го няма, а ми става приятно. Опит за самоубийство направих само веднъж заради Д и се срамувам и съм благодарна, че не се получи обичам живота колкото и да е тъп. Ми това беше изповедта на една вече загубила търпение жена, на която всичко и е безразлично. Помогнете ми

18.   Номер 17, ще направиш огромна грешка ако се върнеш при него! Ти ми изглеждаш умно момиче, а умните момичета не позволяват да ги тормозят и бият, без значение дали ще е родител или любовта на живота ти, това е насилие.. ако си умно момиче би следвало да го знаеш. Би следвало да знаеш че е възможно да се повтори и че трябва да прекратиш отношенията си с този мъж! И аз вярвам в любовта.. и ти и аз рано или късно ще я срещем, но просто трябва да добием голяма доза горчив опит преди това!

19.   Номер 17, изчетох историята ти и ти съчувствам за целия адски кошмар, през който си преминала.. Нямам думи. Само ти си знаеш какво ти е в душата, но както сама казваш - това е в миналото. Всичко това ти е дало един различен поглед над живота. Видяла си най-суровата и гадна реалност от близо, минала си през неща, които повечето хора даже не са си представяли. Това те е смазало, но и ти е показало много - показало ти е колко корав човек всъщност си ти и колко силен дух имаш да преминеш през всичко и да си запазиш психиката. Вярно, самочувствието ти е смачкано, но може да се работи върху това. Важното е, че обичаш живота! Умна си, звучиш интелигентно и имаш куража да се бориш сама. Дори само тази ти страна е достойна за уважение, при все, че не те познавам лично!
Спри да се подценяваш. Спри! Моля те! Имай достойнство, позволи си да го покажеш. Ти си един издръжлив човек, не си лигава принцеска, а си силна личност, която е устояла на какво ли не. Е - сега е момента пък най-накрая да се порадваш на живота си. Не знам в момента с какво се занимаваш, звучи ми да си самостоятелна, а ако не съм разбрала правилно - поработи в тая посока. Постави си цел - примерно: 'искам да съм щастлива и самостоятелна жена' и действай без оглед на заобикалящата те среда. Намирай опора в желанието да се развиваш. Това каква си била преди - пълна, слаба, с кофти прическа и мизерни дрехи - това е стара твоя версия. Версията ти от най-трудния период в живота ти. Не си изтърпяла целия този ад, за да се дадеш доброволно в лапите на някой, който те мачка по този ОТВРАТИТЕЛЕН начин. Ако те е страх да останеш сама - помисли си, не е ли по-страшно да градиш живота си с подобен човек. Щото мен само като те чета ме хваща страх. Та ти живееш с това, от което те е страх бе човек. И не излизай с оправданията за любов и т. н. - това си е страх. Не го обичаш, хващаш се като удавник за сламка. Сякаш друг няма да ти обърне внимание едва ли не. Не си го причинявай, после ще те е яд, че си си попиляла най-хубавите години, годините до които си достигнала с 3654 мъки...
Иска ми се да те познавам. Мисля, че има страхотно бъдеще пред теб - само ти трябва начален тласък, едно рязко форсиране да се отскубнеш от всичко, което си изградила в главата си и което те кара да седиш при един насилник да те унижава. Не заслужаваш такова отношение - запомни го!!! Набий си го в главата!!!!
Когато направиш себе си център на света си, когато започнеш да се обичаш като жена и да се приемаш такава каквато си, с всички спомени от миналото, които влачиш, когато си кажеш 'аз заслужавам по-добър живот! ', само тогава ще успееш да се справиш. За това - започни още днес. Започни да се цениш, на пук на всички, на пук на старите познати и на пук на настоящия боклук.
И всичко започва по най-обикновен начин, с поглед върху здравословното ти състояние. Ако си пълна - започни да четеш информация как да стопиш килца - веднага ще се почувстваш в пъти по-добре. Но не прави резки диети. Спри да хапваш определени неща, мини на салати и лека храна и резултатите няма да закъснеят.
Друго - отиди на фризьор. Купи си някоя готина дреха. Поглези се, в зависимост от финансите, с които разполагаш. И работи за себе си - внимавай как си харчиш заплатата, щото съм сигурна и че помагаш на льольото. Дано не е така.
И да знаеш, че ще ти е трудно, нищо не идва лесно, НО.... ти най-труддното си го видяла. Сега само нагоре!! Направи от целия ад нещо смислено и покажи на света, че не си глупава да седиш при един балък да те тормози!
Много здраве и кураж ти желая!

20.   Може ли и аз да се изкажа?
Уважавам мненията на всички, но би било добре първо да помислите, преди да пишете, а още по-добре хора, които не са участвали в подобни сцени, просто да не пишат.
Баща ми някога беше същият - като се напиеше и посягаше на майка ми. Майка търпеше, заради нас - нейните деца, които виждахме всичко и неведнъж сме я утешавали и бранели. Някога беше казвам, защото от доста години въобще не е такъв. Алкохол не близва, ако не броим 50 гр. които най-много изпива, когато има повод. Докторите му казаха, че ако продължи с пиенето, цирозата не му мърда и той просто спря. Така, че моят съвет е да поговориш с този човек. Не слушай тъпите коментари като тези на номер 18. Имате връзка с този човек и ти (и той) трябва да се борите за нея. Тебе не те боли от ударите, а от накърненото достойнство, но кажи ми то по-важно ли е от бъдещето на вашата връзка?
Съветът ми е да поговориш с човека и да си прецениш сама. Не е нужно ние да ти даваме акъл, не е нужно дори мен да слушаш. Вземи решение за твоя живот и живей с това решение.
Успех!
АКАТИМ

21.   Бившите алкохолици и наркомани са малко.. Бягай надалеч!

22.   Така ли номер 20, ти се опитваш да защитаваш мъж който бие жена което на мен не ми се струва много нормално, освен това аз съм жена минала през много труден етап от живота си заради подобен човек! Я.. по добре вземи прочети в интернет за тези мъже-насилници, да видиш какво пише там, те така правят.. дори когато те бие го правят от любов:)!
А това момиче-авторката според мен не е чак толкова глупава за да се върне отново при онзи мъж, тя е имала много тежък живот, което може би е направило по силна и по разумна!