Изпадам в мрачни състояние, не съм доволна от живота си и не знам как да излезна от дупката
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1675 пъти
Чувството на безизходица ме смазва, а и не спирам да мисля за емоциите си. Толкова са силни, разтърсват ме и преживявам мини душевни катаклизми.
Съвсем наскоро разбрах, че имам проблем с щитовидната жлеза, от което изпадам в депресии, пълнея, плача без причина и сънувам адски много кошмари. Гушата ми беше подута, но с хапчета се понамали и леко свалих килограми, сега отново съм 54. Обаче - усещам се как стоя, гледам в една точка с премрежен поглед, не мисля за нищо, и хоп – в един момент се осъзнавам и се чувствам тъжна, дори плача неутешимо. Омъжена съм от няколко години. Съпруга ми е чудесен човек, но много ми се налага и с годините май ежедневието и рутината намалиха чувствата ми. Забранява ми категорично да имам профил във социалните мрежи /Facebook, по – конкретно/, за него това било нетипично за интелигентна жена и не иска да имам профил там. От моя гледна точка пък, не ми е толкова за профила, колкото за забраната и че не мога да упражнявам собствената си воля. Вече нямам и контакти, нито приятели, нито познати, изпозагубих им дирите вече, а преди когато имах профил си комуникирахме и имах приказка. От друга страна, пък, мъжа ми си позволява каквото пожелае, има си хоби, има си алкохола /за който съм против, понеже си пийва биричка или уиски всяка вечер; кара пил и др. /. Исках да ходя на фитнес, но ми забрани, подозирам, защото може там други мъже да ме заговорят и ревнува.
По – скоро чувствам, че го обичам и не искам по никакъв начин да го наранявам, но не се чувствам влюбена, нито искам да ме докосва или да го целувам. Откакто ми засякоха заболяването започнаха натрапчиви мисли и сънища за бивш партньор, който много харесвах, но оставих защото буквално се подигра с чувствата ми. В съзнанието ми постоянно се разиграват сценки „какво би било ако аз бях друга, ако не съм била абсолютно теле и аз тогава“, „ами ако проблема е бил в мен“, „дали той мисли още за мен“ и т. н. Знам, че е грешно, но не знам защо започнах да го сънувам почти всяка вечер, опитвам се да го подтискам, но се връща. Бях лудо влюбена, а със съпруга ми такава луда любов не съм имала. Там по – скоро бях привлечена повече от отношението и галантността му. Мил, грижовен, добър за семейство, грижи се, отговорен е. Видя ме, че щракам по клавиатурата докато пишех тази история и седна до мен и ми заговори спокойно, че е до мен и иска да му споделя какво ми има, но аз му казах, че се притеснявам да не го обидя с нещо и искам да обмисля нещата още преди да кажа каквото и да било. Той се опита да ме успокои, но някак не ми беше до него, помолих го да ме остави за малко сама.
Не знам от заболяването ли е, симптом на което е точно такава силна емоция и натрапчиви мисли, освен всичко останало, но искам отново да съм себе си и да съм спокойна до съпруга си, без в главата ми да нахлуват мисли за старата връзка. Споделих и с майка си и тя ми каза да спра да мисля за онзи, та той се подиграл с мен, не ме обичал, държал се сякаш съм коя да е, посягала съм си на живота заради него, а той така и не ме уважил никога, дори скапа рожденния ми ден.
На сватбата си не почувствах нищо. За мен беше просто един обикновен ден, а в брачната нощ заспахме утрепани в хотелската стая. Нищо особено. Не трябваше ли по време на церемонията да тръпна от влюбеност? Не трябваше ли да чувствам онова, което човек чувства когато е прясно влюбен с нова половинка? Аз ли греша, как трябва да е? Ненормална ли съм и какъв ми е проблема!? Защо имам натрапчиви мисли, защо с времето свикваме с половинката си и вече я чувстваме като всеки един друг от семейните членове?
Как да постъпя с живота си, какво да направя, в дупка съм. Вече минаха доста години от сватбата, но нямаме деца. Той все се дърпаше и в тези мигове си спомних как предишния ми приятел искаше да сме млади родители и да имаме дете. Освен това когато трябва да отидем до магазина да напазаруваме докато аз подбирам продуктите го усещам как се изнервя и стиска зъби, чак от притеснение се сецвам и не мога да избера каквото и да било и като го погледна се озъбва, че не му е приятно в магазина и иска да си ходим. И на мен не ми се ходи, но е ангажимент и ако не си напазаруваме сами и не си сготвим няма кой...
Липсва ми онова леко ежедневие, чакам петък с нетърпение, правя си прическа и излизам с гаджето някъде и винаги е интересно и леко, а сега – проблеми, сметки, гответе, пране, претенции... понякога дори си мисля „защо изобщо хората се женят, това е супер натоварващо и тази прословута любов дали не трае съвсем малко и е неподходяща за съчетаване с цял един съвместен живот...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: 0b86a42e90

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Не знам какъв съвет точно да ти дам, но се почувствах длъжна да пиша, за да ти вдъхна малко вяра, и да ти покажа, че не си сама. Моята история е толкова подобна на твоята, че чак е плашещо. Аз също имам проблеми с щитовидната жлеза, както и имам киста там. Също много напълнях, заради тези проблеми. Аз самата не се чувствам добре, забелязах как другите си промениха отношението към мен. Собственото ми семейство се обърна срещу мен, заради килограмите. На всяка семейна вечеря ме обвиняваха, че съм дебела, правиха си уж "невинни" майтапи с мен, собствената ми майка ме наричаше "свиня", "грозна". Питаше ме приятелят ми какво прави с такава като мен. Всеки път щом затворехме телефона, или пък се разделяхме като се видим, аз плачех и се депресирах. Поне, прочитайки написаното, твоята майка те подкрепя. Та, приятеля ми ме успокояваше в продължение на няколко часа, и то редовно след срещите и разговорите със семейството. Отношенията ни, обаче, и с него се обтегнаха. Имаме сексуални проблеми. Във всичко друго се разбираме, но не и в леглото. А, това се отразява и на отношенията, извън леглото... Това ми е много болезнена тема, и за първи път говоря за това. Но, се престраших, само и само, да те накарам да се почувстваш малко по-добре. В момента се опитвам да сваля излишните килограми. Донякъде успявам, но много-много бавно. Знам, че така е по-здравословно, отколкото да се подлагам на диети и да си изтощавам организма, но понякога се гледам и се натъжавам защо съм такава. Знам, че тези неща изискват време, но понякога ставам нетърпелива. Искам да ти кажа първо Браво, за това, че си свалила повечето от килограмите. Знам колко трудно ти е било. За мен ти си поела вече първата стъпка към подобряване на състоянието ти. Знам колко усилия и лишения коства, така че това го считай за твоя лична победа. Другото, което е, ако не си щастлива със съпруга си, мисля, че знаеш решението. Още повече, че мислиш за други мъже. Знам, че заради това състояние ти минават някои нетрезви мисли през главата, питаш се понякога налудничеви неща, разстройваш се от най-малкото нещо и т. н. Аз също съм така, но се боря с това. Бори се и ти. Мисли повече за позитивните неща в живота, обърни си повече внимание. Постави себе си на първо място! За мен мъжа ти, ти ограничава свободата. А, от написаното, изглежда, че и ти мислиш така. Ами бори се с това. Ти си отделна личност, и заслужаваш да бъдеш щастлива и да живееш нормален и достоен живот. Имаш права, и никой няма право да ги нарушава! Опълчи се, наложи малко граници. Покажи му, че не може да те командва така. Ако, пък наистина решиш, че не си влюбена в него, просто го остави да си отиде. Знам, че ще ти бъде трудно, но накрая ще се почувстваш облекчение. Ще бъдеш свободна да потърсиш щастието, което заслужаваш. Но, това в случай, че решиш да се разделите. Ако решиш да запазиш брака си, също няма да ти е лесно, може и да се окаже невъзможно. Но, изборът е в твоите ръце. Ти си преценяваш, защото това е твоят живот. Не е мой, нито на другите след мен, които ще ти дават съвети. Ти трябва да решиш от къде искаш да дойде промяната, за да се чувстваш ти по-добре. Каквото и да решиш, реши го със сърцето си, но и с доза разум. Тоест, не лекомислено.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 5cc0154b49

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Никой не може да ти ограничи свободата. Свободата си я ограничаваш единствено ти. Не става дума да почнеш да правиш глупости - това е даже по-лошо. Но да си мислиш, че някой ти забранява нещо? На мен например никой не може да ми забрани това, което съм си наумил. При това съм мъж. А за жените сме чували, че са къде къде по корназ и намислят ли нещо - става. Според мен проблемът ти е, че ти не рашаваш какво искаш, не си избрала пътя в живота. Избереш ли го веднъж - с малко психотренинг и четене на някоя и друга книжка ще го постигнеш. А как да разбереш какво искаш? Как човек може да 'чуе себе си'. Ами отпусни се, вслушай се и което доловиш - запиши си го ако трябва. Понеже в ежедневния шум и примерно мнението на мъжа ти, което кънти вътре в тебе може да го забравиш. Посвети ако трябва месец да разбереш ти самата какво искаш и какви са мечтите ти - имаш такива, просто трябва да си ги припомниш, то ще ти светне. Може да се учудиш дори ВСЪЩНОСТ какво най-много искаш. Животът те е накарал да го забравиш, та може да си изненадана. Когато го разбереш, не се втурвай веднага да го постигаш. Просто бавно следи малките стъпки по които се минава до целта и се почерпвай по нещо при всеки успех. Незнам дали ме разбра и дали бях полезен. Успех.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 93be1fbedc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   хахаха, съпругът чудесен, ама ѝ забранявал. мене ако питаш проблемите с щитовидната са ти следствие, а не причина. не са ти хормонални проблемите на теб, оправи си семейството първо. това не е нормална връзка.

 

...

горе^