Стара любов
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1206 пъти
Здравейте, понеже няма с кого да споделя от моето обкръжение надявам се тук да ми дадете правилен съвет в ситуацията, в която се намирам.
Аз съм обикновена жена, с две висши образования, добре изглеждаща, в процес на търсене на работа. Но това е друга тема. Това за което пиша е, че искам съвет свързан с един мъж. Преди няколко години се запознах с едно момче, беше ми колега. Бях много млада и той беше първото момче, в което се влюбих. Беше любов от пръв поглед. Спомням си, че ме покани на среща, но не отидох, хвана ме страх.. не исках да ме отхвърли. Отношенията ни останаха колегиални и после всеки се прибра вкъщи по родните места. През годините не можах да го забравя. Няколко пъти съм го сънувала. Не знаех какво означават тези сънища. Бяха толкова реални, сякаш го срещах някъде там в друга реалност. Винаги се сещах за него. Чудех се как е, какво прави, дали не е в чужбина. Преди няколко месеца реших да го потърся, обясних му коя съм. Но той ме игнорира. Спрях да го търся. Дълбоко съжалявах, че го потърсих.
Наскоро той ме потърси.. Искаше да се срещнем, приех го като шега, казах си най-вероятно се е хванал на бас с някой приятел дали ще се вържа. После си разменихме телефоните и започнахме да се чуваме всеки ден, срещнахме се най-после на живо след толкова години.. той много се зарадва. Прегърна ме толкова силно, че не искаше да ме пусне. Беше много щастлив, беше очарован от мен, нямаше думи. После ми написа, че изживяването за него било прекрасно макар и за кратко. Трудно преживя раздялата. Аз се прибрах обратно в родния град, налагаше се. Сега иска да се преместя да живея при него и не знам какво да правя.
Не сме имали срещи, почти нищо не знаем един за друг, но искам да го опозная и да му дам втори шанс. Винаги съм се обвинявала за миналото. Сега съдбата ни среща отново. Не мисля, че е случайно. Близките ми не знаят за него. Баща /втория/ ми ще е против да живея с този мъж. Той е консервативен, строг и властен към мен. Страхувам се, че може да ме изгони от вкъщи ако му кажа за него. Аз съм вече голямо момиче. Искам да имам семейство и кариера, ако той е мъжът за мен, искам да бъда с него, но не е толкова лесно да напусна дома ми. Имам чувството, че баща ми е против да имам връзки с мъже. Да се развивам в професията. Той е доволен и да изкарвам 300 лв. независимо какво работа. Просто трябва да съм щастлива, че не плащам квартира и ток. Сякаш ме иска за себе си, да му бъда като майка вместо да имам мое семейство, мъж, който да обичам и той да ме обича, да си имаме детенце. Той не говори такива неща с мен. Сякаш съм не съм достойна да имам семейство мое.. винаги ми е казвал, че ако отида в чужд дом ще ме изгонят от там.. мога да се грижа за себе си, мога да готвя и чистя. И съм готова за свое семейство. Просто се страхувам как ще реагира баща ми ако научи за него. Не искам пак да се разделям с този мъж. Не искам да пропилея още една възможност... може да нямам друга. Не искам да развалям отношенията си с баща ми, но не искам и да загубя този мъж отново. Искам да изживеем това, което е писано.
Благодаря ви за отговорите предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 9df4092b4e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не се старай да угодиш на баша си. Сама казваш, че виждаш, че има чепат характер. Такъв си е. Изградил си е някаква негова реалност, но това не трябва да има общо с теб, особено сега, когато си голяма жена с образование и т. н. И също ще те посъветвам да не се вкарваш в такива филми от рода на това и онова какво значи. Съня си е сън. Желанието му да излезе с теб е просто, защото има интерес към теб - къде ги измисли тези басове и т. н. Ти всячески бягаш от сближаването и от страх да не те отхвърли сама се отдръпваш. Виждаш къде е проблема, така че ще те посъветвам да опиташ с квартира като начало. Няма да е лесно, сигурно ще имате и скандали с баща ти, той е свикнал да те манипулира, за да си около него и сигурно е с добри намерения (да те предпази и т. н), но тук вече трябва да се опълчиш и да си търсиш щастието, независимо дали ще е трудно. После ще се гордееш с резултата и с факта, че си се преборила с трудностите. Това го говоря на пръв прочит, прощавай ако не съм права, просто човек понякога свиква със ситуацията и става пасивен, спира да мечтае и се примирява. Не допускай да се случи това, а дерзай. Баща ти може да не те разбере отначало, да се мръщи, да реагира особено, но това не трябва да те разколебава. При него всичко е вече вкоренен навик. Всичко останало зависи от теб. Действай и кураж!

 

...