 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Труден избор
преди: 9 години, 8 дни, прочетена 1937 пъти
Историята ми е много дълга и наистина не знам откъде да започна. Момиче съм на почти 20 години. От малко селце съм и това е причина родителите ми да се интересуват изключително много от хорското мнение. По нататък ще разберете сами до каква степен. Краят на 2013 година беше изключително тежък за мен. Имах проблеми с бивше гадже, родителите ми ме тормозеха психически, трудности в училище. Запознах се тогава с едно момче, което ми даде опора. Отначало странях от него, държах се ужасно гадно, защото научих че майка му е циганка и просто не исках да му давам празни надежди. Знаех, че семейството ми не би го приело и просто не исках да се забърквам в тази каша, а и излишно да го наранявам. На момчето въобще не му личеше. Никога не бих си помислила, че е наполовина циганче, ако не ми бяха казали. Държах се студено месеци наред, но той нито веднъж не се обиди или отказа. И сърцето си знаеше неговото. Влюбих се и аз в него. Връзката ни беше идеална, никога не сме се карали сериозно, дребните и сладки караници си ги имахме всеки ден, но от тях сякаш го обиквах още повече и той мен също. Криехме се в продължение на две години. Той ме запозна с цялата си рода. Изключително добри и топлосърдечни хора. Наистина роднините от линията на баща му са българи, а от на майка му- цигани. Но за мен това никога не е имало значение. Важно беше, че ТОЙ ме обичаше повече от себе си. Били сме заедно и в най-трудните си моменти, и в най-веселите. Бях заедно, когато сме нямали и стотинка в джоба, докато учеше за шофьорския изпит, когато си избираше кола, когато аз учех за матурите, радваше заедно с мен когато излязоха резултатите, тъжеше с мен след като нямах възможност да продължа да уча. Когато аз плачех-плачеше и той. Когато той се смееше-смеех се и аз. Такава любов никога не съм изпитвала. Винаги сме били наясно, че не можем да се крием вечно и колкото и да ни се иска да не свършва щастието ни, все някога щяхме да се изправим пред реалността. Само че аз отлагах това постоянно. Виждах, че се измъчва, защото знаеше че не мога да се откъсна от родителите си и да бъда с него. Не ме притискаше никога. Но преди два месеца нашия рай свърши. Той се отказа от мен. И го разбирам. Две години го лъжех, че ще говоря скоро с родителите си, но никога не го направих. Той и не искаше да се отказвам от родителите си заради него, затова и ме остави. Страдах много, той също. Опитахме се взаимно да не се търсим, но все някой от двамата не издържаше и пишеше. Така 1 месец. През този месец родителите ми се държаха ужасно с мен. И постепенно разбирах, че съм избрала грешната страна. Не ме обвинявайте. Поисках да се видим и го направихме. Беше 1 март. Докато му връзвах мартеничка се разплака и аз с него. Каза ми че си има нова, но обича мен. И че не е щастлив. Заболя ме много. Решихме да пробваме отново. Не се събрахме веднага, но се виждахме. Докато веднъж не се разревах, че не мога да издържам аз да съм любовницата му, а друга да го притежава. Каза ми че са приключили, закле ми се. Отново ми казваше че ме обича, прегръщаше ме, целуваше ме. По-щастлива от мен нямаше. Но вече бях решена да говоря с нашите. Родителите му бяха твърдо зад нас и каквото и да ставаше нямаше да сме сами. Знаех, че ще стане голям скандал и щяха да се намеша цялата ми фамилия, а не само майка ми и баща ми, но бях решена. Седнах и им казах всичко от до. Беше нещо страшно. Майка ми крещеше и плачеше, не защото аз съм нещастна без него и не ми се живее. Плачеше, защото нямало да може да погледне хората в очите. Нямало да може да го преживее. Щяла да се самоубие. Баща ми също, вдигна кръвно, разплака се, искаше да ме пребие. Казах им, че тръгвам с него и това е. Майка ми извика брат си братовчед ми да дойдат, че да се оправят те. Умрях от страх. Казваха ми в лицето, че само да го видят ще го убият. Даже му намериха номера и му звъннаха, псуваха го, обиждаха го и го викаха да дойде. Добре, че е бил баща му да го вразуми иначе момчето ми е било готово да дойде дори и с полиция, но да ме изкара. На другия ден нещата се бяха поуспокоили и родителите ми отново говориха с мен. Били съгласни да се виждаме, само и само аз да съм добре, а не да ме намерят мъртва някой ден. Единственото условие е да не се женим. а след няколко години, след като те го опознаят вече да правим каквото поискаме. Бях съгласна. Дори те го извикаха и му казаха същите условия и той бе съгласен. Това за мен беше сбъдната мечта. Бях истински щастлива. Да ама това щастие трая само три дни. Майка ми се размисли и започна отново с нейните истории. Кара ме да го оставя, че ще страдам, той нямало да ме направи щастлив. Кара даже вуйчо ми, чичо ми, братовчед ми да говорят с мен. Заплашва че ще си спира лекарствата за нерви и сърце, за да умре и да ми тежи на съвестта цял живот. Щяла да си хване любовник и да се разбие с баща ми, за което пак щяло аз да съм била виновна. Цяло село ни говорело, умирали от срам. Писна ми и й се разкрещях. " Ще го оставя, но чуй ми думите, аз от тук се махам. Не искам да ви виждам. Оставям си щастието заради вас и бъдете доволни. Но дъщеря вие вече няма да имате. " Много ми е тежко. Обичам го повече от живота си. Да избягам ли с него? Всички ме заплашват с полиция, че щели да ида и да избият него и семейството му. И все с такива подобни заплахи. Редовно е също и че майка ми си слага края на живото или че баща ми ще получи инфаркт. Съвета им е да го оставя, за да не срамуваме пред хората пък все някога ще го забравя. Точните им думи бяха това. Ужасно ме боли. Притискат ме. Не знам какво да правя. Без него не мога да живея. Оставя ли го, съм способна да се самоубия. И те го знаят много добре. Но нали хората ги говорят. За мен е важен какъв е човека. Може да е циганче, но душата му е по-чиста и от моята, дето съм българка. Много съм объркана. Мисля си, че ако умра за всички ще е по-добре. Стана доста дълга историята, извинявам се. Имах нужда да споделя на някого. Дайте ми съвети как да постъпя. Мислите ли, че биха изпълнили заплахите си? Знаете ли подобни случаи като моят? Моля ви помогнете ми с каквото и да е
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 дни hash: 0c91937437 |
|
1. Ще гледам да го кажа просто и ясно. Родата ти е права а ти не си. Направо ми се гади от това докъде си паднала. За теб това е пълно самоунижение и деградация.
|
| преди: 9 години, 7 дни hash: 384cf56199 |
|
2. Една от най-сърцераздирателните истории, които съм чел досега.
Мъж на 35 съм. Като бях на 17 избягах от вкъщи и наще не знаеха нищо за мен. В началото спях по скамейките и живеех на заеми от приятели, докато си намеря работа. После се нараних на работа и се наложи да се прибера при ГП-то си в къщи, 3 месеца по-късно. Нашите тогава ми се зарадваха. Знаеха че са виновни и дума не обелиха. Майка ми само ми сложи на масата обяд, без дума да обели. Седна и ме гледа как ям. До ден днешен нищо не са казвали.
Може би твоите не са такива. Но все ми се струва, че щом един път са се разбрали(това предполагам баща ти е налял там, щото майка ти по-не може да се примири) да ви оставят на мира в началото, значи са склонни да се примирят и за в бъдеще.
Запомни от мен едно - твоето семейство е твое семейство. Няма майки, няма бащи. Цялата ни държава е разпърдяна заради ей такива предубедени простотии.... щото майките си държат под крилото децата не до 20, ами до 30 годишна възраст... и все наливат акъл. А от тях нищо друго не става така, освен мрънкачи и стачкуващи.
Хващай си багажа. Той да продава колата, ако няма пари. Изнесете се в някой град Шумен, Благоевград, Монтана, Бургас... няма значение. Та дори и София.. работа там колкото искаш. Ама никой да не знае. Даже и неговите майка и баща. Щото вашите ще отидат първо при тях, като разберат, че си офейкала. Остави на товите само едно писмо.
Ако трябва той да отиде първо да си намери работа и квартира, а после и ти след него, след 1-2 месеца.
Не сте малки, хем ще се научите да се оправяте сами.
Само един съвет... не бързайте да си правите деца. Не щото е полу-циганче, а защото сте още млади.
Моята си история ти я казвам, защото дори и да се провали плана, после като се върнеш вашите вече ще те гледат с други очи. ТЕ ТРЯБВА да свикнат с факта, че трябва да имаш самостоятелен живот и собствени решения. Най-доброто решение на проблема е като ти усетят липсата.
Най искрено ти желая успех!
М. В.
|
| преди: 9 години, 7 дни hash: 96b0134c1c |
|
3. здравей,
както родителите ти, така и ти грешиш!
Първо - какво правиш на 20 години при вашите? няма бъдеще в българските села, а за работа и реализация въобще да не говорим.
Второ - мисля, че родителите ти имат право, защото виждат, че бъдещето ти с този човек няма да е розово (както им се иска).
Какво може да направиш ти - не бягай, това е детско. Вместо да пишеш в сайтове като този, отвори един за работа. намери си някаква в някой град с възможности за развитие. Същото да го направи и приятеля ти. намерете си и двамата работа - пълнолетни сте, наемете си квартира - работете и плащайте сметките си. Тогава съм почти сигурен, че родителите ти няма да имат нищо против и дори ще са щастливи.
Намери си работа и започни да учиш. Сега може да си с момчето но нищо повече - не си и помисляй за семейство (а пък за деца абсурд) в близките 5 години! За тези 5 г. вие двата трябва да си намерите работа и ти (поне) да се изучиш! След като направиш тези две неща може да мислите за семейство (ако още сте заедно). Последното го казвам тъй като досега времето е минавало бързо заради това, че сте имали тайна връзка. Но когато се отделите и битовизмът си каже думата, тогава е истиснкото изпитание за връзката.
Пожелавам ти късмет (това означава: първо работа, второ завършване на висше образование, трето: семейство или работа по специалността).
Ако останеш във селото и не учиш какво ще ти е бъдещето - ще живеете в мизерия и в хорските приказки. Ще имате едно или няколко деца които ще живеят на село и няма да имат достъп нито до качествено образование, нито до културни мероприятия (концерти, театри, кина и т. н) и т. н.
Помисли много сериозно, сега ти е лесно защото живееш при родителите си и те те издържат. Деца лесно се правят, но трудно се гледат.
|
| преди: 9 години, 7 дни hash: 13d6391ec1 |
|
4. Не знам какво да ти кажа, освен да НЕ ГО ОСТАВЯШ!!!
|
| преди: 9 години, 7 дни hash: 263de8b552 |
|
5. Уж българи, пък цигански истории и вие правите. Недей да мреш за едната сапунка, любовта на тая възраст е преходно нещо. И да, роднините ти могат да го ступат, колко такива случаи познава родния бит... Премести се в някой град и недей да се връщаш откъдето си, защото най-малкото малтретирана домакиня да си останеш там, независимо с кой мъж.
|
...
| преди: 9 години, 7 дни hash: 4d6adad143 |
|
6. Вашите не са добре. Дърпат те надолу. Не е нормално тяхното. Избягай с момчето и прекъсни контакти с тях. И не се тревожи дали нещо ще им се случи. И да им се случи нямаш вина - всеки си е отговорен за своя живот.
Ако не го направиш вечно ще съжаляваш.
|
| преди: 9 години, 7 дни hash: f12ed8a987 |
|
7. Ти вече си пълнолетна. Според мен можете спокойно да се отделите и да отидете да живеете в друго населено място.
Родителите ти са те отгледали, но нямат право да решават вместо теб. Те няма да живеят с половинката ти, не им позволявай да се бъркат.
Сигурна съм, сама виждаш, че заплахите им са пълни глупости...
Обаче докато живеете заедно, те няма да те оставят на спокойствие със сигурност.
Това е решението, според мен: отделете се да живеете само двамата, по-добре в друг град. Вашите ще се примирят с времето, но това е техен избор, не твой. Не си тормози душата, ако се сърдят известно време.
Успех! :)
|
| преди: 9 години, 6 дни hash: 4b57090c0d |
|
8. Момиче, разказът ти ме трогна,
И аз съм имал трудности със семейството си, но далеч не толквоа тежки. Категорично те съветвам да се махнеш от там. На 20 години си, вече ти е време да се изнесеш от къщи. Хванете се с приятеля ти и отидете в голям град. Ще работите, ще учите, ще се оправите някак. В София има работа, може и за чужбина да заминете. Но не оставяйте тесногръдите ти роднини да застанат на пътя ви. Майка ти щяла да умре, за да ти тежи на съвестта? Може да ти прозвучи супер грубо и цинично, но това е най-гнусният емоционален шантаж, който човек прилага над близките си. Както хората, които се самоубиват, за да накарат партньора си да се чувства виновен. Ако наистина обичаш някого, няма да го изнудваш така. Особено пък заради хорското мнение. Дори да се случи нещо с родителите ти, това си е изцяло ТЕХЕН избор и ти не си отговорна по никакъв начин. А и тук въпросът е принципен - дори да се разделиш с това момче сега или нещата между вас да не потръгнат завбъдеще, после какво? Те може и следващия ти притятел да не одобрят. Те ли ще ти изберат мъж? А професия, приятели? Ти не си вече дете и е редно сама да вземаш решенията за живота си.
Аз съм израсъл в токсична семейна среда и най-правилното решение в живота ми беше като завърших гимназия, да се преместя в друг град. И те съветвам и ти да направиш същото. И да не им позволяваш те да определят живота ти.
|
| преди: 9 години, 6 дни hash: d2fb6de64d |
|
9. Отдавна не бях чела история която толкова да ме трогне. Въздържам се от съвет, защото изборът е много труден. Искам само да ти пожелая да вземеш най-правилното решение и да намериш истинското щастие. Изпращам ти много любов мило момиче!
|
| преди: 9 години, 6 дни hash: deb23fc0a3 |
|
10. Поредната българска майка, която все си слага край на живота... аз съм в подобна ситуация, но със свекърва ми, вс заплашва мъжа ми, че ще се самоубие, ако се изнесем отделно. Виж, тя само блъфира, много добре знаеш, че няма да се хвърли отнякъде, то си иска кураж, а ако наистина реши да го направи, значи си се отървала.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
