59. Номер 36/47/53/54 съм. Ще споделя становището си във връзка с някои от по-новите мнения в тази тема.
До номер 45: Ще коментирам думите ти: "Обаче си пълен с комплекси, може би именно заради срещите си с "фалшиви лъжкини". Знаеш ли как звучи отстрани това "и ми дойде някоя, дето сланините й преливат" Какво сега? Дебелите жени нямат право на щастие и любов ли? ".
Комплекси имат точно тези, които всячески се опитват да крият истината за себе си, искат да създават измамно впечатление за себе си и се страхуват да се изправят пред фактите. Аз съм достатъчно наясно със себе си, опознал съм слабостите си и правя постъпки към тяхното постепенно изглаждане до разумни граници (не съм самовлюбен и не си правя илюзии, че съм или ще съм най-най-), зная и какви са моите най-големи предимства, опитвам се да бъда по-силен и мъдър при взимането на решенията си, старая се да поддържам обкръжението си от положителни и съвестни хора, влагам много усилия и време да си уредя живота на старини и да разполагам със свободното си време (макар и с цената на жертви и отказване от разгулен живот, докато бях и съм все още млад), научил съм се да ценя наглед малките неща в живота, които повечето хора с лека ръка пренебрегват, докато не ги загубят или се разболеят тежко; също и вярвам в това, че най-важният подход в живота е постоянното усъвършенстване на собственото Аз и на тялото, защото те са всичко изначално, с което разполагаме, оттам и нашите собствена воля и трезва насока в настоящето определят какви ще бъдем и за в бъдеще.
А общуването с различни хора, предимно стойностни, но също и такива, които са лъжци и лъжкини, още повече допринася за житейския ми опит. Достатъчно разумен съм, за да съумея да намирам положителни изводи дори и от лошите случки и преживявания, от моите и от чуждите неуспехи.
Думите за "сланините ѝ преливат" са твоя измислица и е учудващо да ги причисляваш в кавички (обособеният знак за цитат) към изразено мое мнение, в което въобще не съм писал такова словосъчетание. За да пишеш тези думи, явно ти ги виждаш така нещата. Точните мои думи в мнение №36 бяха "отпуснати сланини", което е различно и напълно отговаря на действителността***, без да са подигравателни. Нещо повече - по съвсем естествен начин винаги съм тактичен към хора, които не са в най-добрата си форма, било то по отношение на тегло, облик, здравословно състояние, парично положение и прочее. Трябва да се прави ясно разграничение между "хумористично поднесена метафора" (моят пример веднага след това с "достойна да рекламира "Макдоналдс"") и "подигравка".
***Отпуснати ли са? Отпуснати са. Сланини ли са? Сланини са. Казала ли ми е преди това тази жена, че е слаба и висока? Казала ми е. Пратила ли ми е снимка на своя приятелка или собствена, но заснета в периода ѝ на нормално телосложение? Да. На живо идва ли ниска и пълна жена? Идва. Излъгала ли ме е? Да! И знаеш ли кое не съм харесвал в такива случаи у себе си? Че нито веднъж не успях да събера смелост и моментално да отрежа подобна умишлено излъгала ме жена, а дори и тогава съм им отделял поне час-два-три, разговаряли сме нормално и съм бил с ясното съзнание, че безвъзвратно си губя времето с такива, но така съм устроен, че пустата ми съвест не ми позволява да им кажа справедливо в лицето: "Ти си лъжкиня, съвсем съзнателно реши да ми изгубиш всичкото това време, така че - всеки по пътя си! ".
И да завърша с твоето "Какво сега? Дебелите жени нямат право на щастие и любов ли? ". Веднага ти отговарям със съпоставим въпрос, в твоя стил: Какво сега, аз нямам право да бъда с жена, която ще ме кара да се чувствам добре ли? :) Да чакам непознат човек от Интернет (какъвто се явяваш ти) да ме укорява и дава наставления с каква точно жена да обвържа живота си? Да, ти може и да напишеш, че не си сторила това с подобни подбуди, но все пак го написа под една или друга форма, поне съдейки по тона ти и подбраните от теб думи. Нали знаеш, че решението с кого да бъде всеки човек го взима сам и според своите земни очаквания, възможности и желания, съобразно какво може да предостави и от себе си!? Номер 49/51 ти е отговорил(а) много разумно във връзка с това твое изявление. Аз също симпатизирам на теб и някои други включили се с удачни мнения в тази тема, но...! Като имащ различно лично мнение от твоето, също и като винаги честен, отговорен към здравето/тялото си (и потомството си, ако е речено да се стигне дотам) умерено спортуващ мъж, и желаещ до себе си себеподобна жена, няма как да съм съгласен с думите ти, че едва ли не трябва да се метна на всяка, независимо пълна или не. В такъв тон си написала да се разбират думите ти. Как да възприема една лъжлива, пълна и неспортуваща жена, която дори не мога да нося пред олтара (не съм едър и скала от мускули), за добър избор в моя живот и как да ѝ имам доверие за в бъдеще? А къде забравяме и необходимостта редовно да се любим с тази жена и да може да ме привлича и възбужда? Ще те излъжа, ако ти кажа, че пълните и/или твърде некрасивите жени ме привличат. Чувал съм за такива мъже, но аз не спадам към тяхната група. Не искам да бъда лицемер спрямо моята жена. Това, че като остареем или при/след бременността тя може да напълнее, както и аз, е съвсем различно нещо и естествен процес в живота на повечето хора. Поради това и не се занимавам с твърде млади жени, защото не мисля, че е справедливо да ги наказвам с възрастен мъж с по-лоша кожа от на младежите и с бирено коремче (макар да не пия алкохол). :)
До номер 46: До известна степен бих могъл да се съглася с написаното от теб, но и също има неща, които не споделям като мислене. Не може така прибързано да се слагат всички под общ знаменател и да им се лепват обидни прозвища от сорта на "крайни неудачници и от двата пола". Както сред обществото има всякакви хора - добри, лоши и още по-лоши, така е и в Мрежата. Вярно е, че на второто място преобладават тези, които имат какво да крият и ги е страх да се покажат с истинското си лице пред хората, но това съвсем не изключва факта, че в крайна сметка от другия край на клавиатурата отново седи истински човешко същество, а не някакъв си електронен сигнал. Това са същите тези хора, с които всеки ден се разминаваме на улицата, някои вероятно са и наши съседи, роднини, колеги, без дори да подозираме за това. Да, прикрит зад клавиатурата е по-лесно да излъжеш за себе си и да си измисляш несъществуващи факти, но нали за целта има и камери, и микрофони, и уговорени срещи на живо? Аз не си падам по безкрайното циклене пред екрана и разменяне на десетки и стотици писма. Ако ми допадне начинът на мислене на някоя заговорена от мен жена, бързо предлагам да се видим. Същото важи и за запознанствата на живо. Това с безкрайното протакане е загубена кауза и всеки осъзнат човек го е разбрал още в ранните години от живота си.
А думите ти "Истинските жени и мъже са в живота, в диаметралната противоположност на тези сайнове. По фирми, научни институти, танцови състави, курсове по йога, дори по планините. Навсякъде другаде, но не и в тези сайтове. " сякаш изключват факта, че допускаш за съществуването на нормални хора, използващи Интернет и посещаващи страници за запознанства и споделяне, включително и spodeli. net, в която пишем всички ние, в това число и ти? Забележи - ти. Както и останалите, които отсичат недвусмислено, че който влиза на подобни места едва ли не е на дъното на обществото. Аз от своя личен опит мога да дам пример, че ако някой дълбоко в себе си е лицемер, то той ще си прояви истинското лице, независимо дали ти е приятел, роднина, съсед, колега, дали го познаваш от запознанство на живо или от Мрежата.
Аз съм успявал да намеря добри приятели и от двата пола в Интернет пространството, включително и няколко жени, с които съм имал сериозни отношения, с две от които продължили съответно 4 години и 2, 5 години. Имал съм връзки и с жени, с които съм се запознавал в заведения (но сериозните там са игла в купа сено, защото повечето са разчитащи на мама и тати безработни кифли, нагласени и дебнещи за някой мъж/чичо с парички да ги забележи), при разходки или каране на велосипед на Гребната база в Пловдив (мястото с голям процент действително осъзнати, по-стойностни, работещи жени, при това спортуващи), и една апетитна мацка, която просто спрях до жп гарата в София и с голяма доза смелост (неочаквана дори за мен самият) в прав текст ѝ рекох: "Няма да ти свалям звезди, просто искам да си моя жена! ". В отговор получих буквално едно ядосано: "Ама, ти си бил много нахален, бе! Това да не ти е бар? ", но все пак се съгласи да си поговорим и оттам последва повече от година сериозна връзка. В няколко фирми съм имал и колежки, с които понякога сме изпитвали симпатии, но общо-взето положението е било от типа "те си имат нещо като полуразпаднала се връзка, но се озъртат за друг и ако го намерят, ще напуснат приятеля/мъжа си". Такива са всъщност и немалък брой хора и от двата пола - седят като мишки при своя все още незарязан партньор и само чакат удобен случай да се присламчат при някой/я заместник/заместничка. През останалото време предпочитат да се преструват на щастливи и да се възползват, докато могат, защото знаят отлично, че сам е по-трудно. Особено, ако са на квартира заедно.
Отделен въпрос е, че ако все пак решиш да се впишеш в някакви от споменатите от теб танцови състави, курсове по йога или планинарство, това въобще не гарантира, че ще срещнеш удачен партньор там, нито, че ще съумееш занапред в живота си да поддържаш такъв тип ежедневие, само и само да имате допирни точки с обекта на твоето влечение, ако действително се случи да намериш такъв там. Това невинаги е така, но все пак на този човек някак ще му е странно, ако изведнъж прекратиш тези си занимания и се завърнеш към обичайния си ритъм на живот, а не отделяш заедно с него свободното си време в тези групи за танци, йога или планинарство. Да не забравяме, че това ви е събрало, но е и нещото, което (при липсата му най-вече) може да отслаби отношенията ви, чрез прекратяване споделянето на общото занимание, по-малкото време за общуване и въобще - цялостното усещане у човека до теб, че "нещата вече не са същите като преди".
Думите ти за новите хора в институтите и в службата на пръв прочит звучат логично, но практиката на хората показва нагледно, че такива теории рядко дават плодове. Горе дадох ясен пример, а съм сигурен, че и повечето тук коментиращи имат подобни наблюдения и опит, и знаят, че нещата не са толкова прости, колкото е да се каже на думи - "Иди и си намери компания". Е, горе описах как няколко пъти съм завързвал запознанства на различни места с непознати жени, но това е било с цената на десетки други пъти на пробни запознанства с други жени, от които не е излизало нищо. :)
Понеже имам познати с мотоциклети и коли "резачки", имам отлични наблюдения колко е лесно хубави жени да се въртят около такива типчета, но там по-скоро става дума за това, че повечето такива жени не са сериозни и перспективни, а се присламчват основно към движимото (и понякога недвижимото) имущество на въпросните мъже, както и на приятните безплатни изживявания с вечерни събирания по заведение, паркинги, чести пътувания до планински хижи, до морето и т. н.. В такива групи действително дори не е нужно да търсещ мъж, защото жените сами те намират, ако си свободен. Бил съм в такива среди преди години и малко се отвратих от начина, по който жените там изразяват лицемерен интерес към мъжа, за да си сложат дупето на спортната седалка на някое 15-годишно БМВ 3 или пистов мотоциклет. Аз не мога да си представя да бъда с жена, която да бъде моя притурка по сбирки, вместо да е пълноценен мой партньор в живота, с отговорности и отношения, лишени от парични или зависещи от парите ми интереси.
И знаеш ли, че не е най-лошото, ако твой съсед има профил в Елмаз? Най-лошото е, че има вероятност твоя братовчедка да е "известна" в Gepime... Тези редове не са насочени към теб, а образно написани и се отнасят за всички нас. Аз имах млада съседка, която имаше профил именно във второто място и когато родителите ѝ узнаха (не съм я виждал аз, а техни семейни познати са съобщили), от срам се преместиха да живеят на друго място. И никога никой не би предположил, че онова невръстно момиче на 12-13 години може да е такава ранно изградила се мръсница в скрития си от обществото живот, вместо да си гледа куклите и игрите с въже и топка. Това е много нагледен пример как дори на живо, в обществото ни и сред наши познати, е пълно със задкулисна игра, за която повечето хора дори не подозират. Не трябва да забравяме и това, че най-големите предателства и разочарования в живота на човек му ги нанасят не чуждите хора, а точно най-близките му.
До номер 49/51: Изключително справедливо и удачно написано от твоя страна! Когато някой желае да бъде забелязан и оценен, той трябва да се представи такъв, какъвто е на практика. Без преиначаване, преструвки и криене на тайни, и без непосилни напъни да бъде не себе си, а една изкуствена представа за пред човека отсреща.
До номер 55: И в твоето мнение до голяма степен виждам трезва преценка, и то още на млади години, които предполагат тепърва да придобиваш още по-богат житейски опит. Само ще направя две допълнения относно думите ти "Но няма да ги намерите в сайт за запознанства, защото това е социалната мрежа на нещастниците. ":
Едното е, разбира се, че не всички са нещастници. Ти все пак правилно си оставил запас за едни вероятни 10%, които не са лъжци или самопоставили се в дъното на обществото, а са съвсем обикновени свестни хора. Вече споменах по-горе в коментара си до номер 46 защо и аз считам така. Разбира се, това не променя факта, че човек трябва да е подготвен да се сблъска и с много, много фалш там, също и да знае как да отсява двете групи хора.
А второто е, че в такива места се записват и тези от нормалните хора, чието ежедневие не предполага към запознанства и често общуване с нови хора. Това важи най-вече за работещите, които по цял ден са заети в службата, пред машина, зад бюро (всъщност доста от затлъстелите лелки за бюро си правят фалшиви профили и по цял ден киснат там с цел убиване на времето и да поизбягат за малко от калпавия си истински живот), на строеж, доставят стоки, учители са или нещо друго, което ги вкарва в един режим на постоянна и еднообразна заетост с малко свободно време, предимно вечер. И понеже все се намират хора, които съветват за баровете и дискотеките - те едва ли са най-удачното място човек да търси точно там подходящ партньор за сериозни взаимоотношения. Ти все още си на 21 години и за момента ти е в пъти по-лесно да общуваш с повече жени, имаш десетки пъти по-голям избор. Ето веднага пример защо при един 30-40-годишен мъж изборът се свежда до крайно ограничен кръг от жени:
- Повечето жени на подходяща за него възраст вече са майки с дете/деца, огромна част от тях пък търсят мъж само с цел да му легнат на плещите и той да се грижи за тях, а в същото време много мъже не могат или не искат да издържат децата на чужди мъже;
- Понапатили са се от неподходящ за тях мъж в миналото им и са малко или много предубедени, страх ги е да е отпуснат и отворят за едно ново обвързване;
- Поне 2/3 от тях са понапълнели или вече далеч от младежката си привлекателност, а не всеки мъж си мечтае за такава жена; както и почти всяка жена иска до себе си задължително поне педя по-висок от нея снажен мъж, с хубава кола (защото тя не иска повече да се вози по автобуси), апартамент (където тя да живее) и високоплатена професия (да плаща той за квартира, ако няма апартамент, а и ако може тя да не работи). Знаем и това, че докато при мъжете обикновено техният типично зрял и мъжкарски чар се проявява най-вече около 40-тата година или малко след това, то при жените след 30-тата година (а вече дори и по-рано, защото жените рано-рано се самопрецакват с тежки гримове, запушващи порите на кожата им кремове и изтощаващи косата им бои и топлинни преси) рязко започва да се губи свежото излъчване и природата си казва думата;
- Има и немалко такива, които са с изисквания до небесата, без да могат да предложат насреща нещо, което да обосновава тези им решения. Ти също отбеляза това в своето мнение - в човешката природа е заложен стремежът ни към по-добро, но някои хора просто не искат да осъзнаят, че този стремеж трябва ние самите да го изграждаме у себе си на основата на положените от нас усилия и според това, което сме и което сме постигнали до момента, а не да изискваме само от другите, и то повече, отколкото е разумно да очакваме;
- Крайно промененият им (спрямо ученическите и студентските години и свързаните с това възможности за запознанства) начин на живот, необходимостта основно да мислят как да работят за оцеляването си, а и вместо като на младини да разчитат на родителите си (каквато е основната причина за повечето студенти да искат "да следват", защото им удължава периода за купони и лежане на родителския гръб), сега нещата са се обърнали и се стига до положение някои зрели мъже и жени са натоварени и с това да се грижат за родителите си, които пък почти винаги са болни и едва свързват двата края на старини.
До номер 56: Получих травма и сега съм в болнични, така че по неволя ми се предостави малко повече време за непланувана почивка, преди отново да се върна към работното място след оздравяване. :) Тук си позволявам да влизам и да чета и/или пиша по няколко изречения рядко, защото в ежедневието си имам достатъчно хобита, личен живот и позачестила работа пред екрана. Сега за пръв път ми се случва в тази интересна за живота тема да пиша повече.
п. п: В заключение, ще посъветвам няколкото човека, които до момента се опитаха по-горе да ме вкарват в някакъв техен си психопортрет (както и други, които неминуемо ще се опитат да сторят същото след това мое доста дълго мнение), да не се поддават лековерно на нравите си, възлагайки прекомерно значение на първосигналното впечатление и на всеобщи предубедености, и да не охарактеризират прибързано мен или други хора, непознавайки човека отсреща. Най-лесно е да се каже "Всички жени са такива" или "Всички мъже сте такива". :) Дължината на едно писмо и отделеното за това време няма пряко отношение към личния живот на човек, нито е показателно, дали бил самовлюбен, дали бил безработен лентяй, дали бил отритнат от обществото, дали бил комплексар, дали страдал от нужда от внимание, дали бил отчаян, задръстен и прочее. :) Човешко е да се доверяваме най-вече на собствените си възприятия, но е важно това да е обективно, а не да ни вкарва в самозаблуди са себе си или за околните. Вероятно 99% от хората се считат за най-правилно разсъждаващите и за големи психолози, но нека не забравяме, че както Пешо или Мара си мислят това, така и хората в обкръжението им също имат подобно мнение за себе си.
п. п. : Благодаря и на хората, които имат търпението да прочитат всичките тези писма, очакващи одобрение! Зная, че и вашето занимание не е никак лесно и изисква вложени внимание и много време.
|
