 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Дали да правя крачка въобще?
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 4670 пъти
Здравейте,
моята история навярно е отчасти коментирана, защото не съм първата нито последната пред която стоят любовни дилеми, ако мога така да се изразя. И така...
Миналото лято близо до работата ми ме спря едно момче и директно започна с въпросите:..дали не сме съседи, защото отдавна ме вижда да минавам в района, дали може да се запознаем, от къде съм, ще си дам ли телефона.
По принцип съм доста дружелюбна и контактна, но ми изглеждаше много настоятелен а и точно преди да го срещна с колежката ми обсъждахме колко млади хора се доверяват, на случайно срещнати и бях доста повлияна от дебатите ни. Затова когато го срещнах, при въпроса ще си дам ли телефона, реших че каквото и да си приказваме, няма да си го дам.
В разговора ни ми го поиска 3 пъти, като след първия ми отказ, отговори: айде стига, не те мисля за лесна, просто искам да те опозная...при втория ми отказ каза: е какво толкова да не ти приличам на някой престъпник...и след третия отказ каза че иска телефона ми, защото ме харесва. Аз отказвах с извинението, че не мога да си дам телефона на човек който ме спира просто така на улицата, без да го познавам и да си дам телефона...А може би трябваше да не съм толкова дръпната. Аз не съм от влюбчивите но за първи път много ми хареса, а аз го отблъснах. Ужас, не знам какво ми стана. И друг път са ми искали телефона, на непознати никога не съм го давала също но никога не съм съжалявала или да мисля толкова за някой след това...Около 3-4 месеца след това не го видях повече. Докато една вечер не го засякох в една голяма хранителна верига, където той работи. Тогава и на двамата щаха да ни изкочат очите да се зяпаме, но аз не направих нищо, той също. И така вече цяла година. Аз пазаря от там всяка седмица, само че сега го търся с поглед и всеки път се гледаме като магнетизирани. Отначало не се сетих откъде ми е познат, но след няколко засичания разбрах от къде съм го срещала. Мисля постоянно за него, несъзнателно съм схванала какви са и смените му и след работа минавам от там в дните когато е на работа. Пак случайно в мое присъствие се обърна една от колежките му към него и разбрах че се казва както момчето през миналото лято с което се запознах. И усещам че съм страшно привлечена от него, но никога не съм заговаряла аз първа момче. Може би защото от училище, после и в гимназията доста момчета са идвали да се запознаваме и съзнавам че ако някой ме харесва, аз няма защо да правя крачката. А и съм много горда, не мисля че момичето трябва да се натиска и да показва чувствата си. От седмици обаче съм си поставила за цел да намеря удобен момент и просто да го питам дали е същия човек, за да знам-ако да ок може и да се разговорим и да направим по-сполучливо познанство, ако не- да спра да мисля за него, ако е възможно. Само че не знам как да го заговоря, има толкова много хора там, а той постоянно е зает с нещо. В моя приятелка коментирах и според нея щом съм го отблъснала толкова категорично, навярно се притеснява да ме заговаря вече или си мисли че аз не го харесвам. А и аз винаги го гледам супер сериозно, защото не искам да се издам...не обичам някое момче да знае че си падам по него, преди да знам че е споделено. Просто така едно момиче става играчка иначе, мисля. Е какво ще ме посъветвате- как да го заговоря и да го правя ли въобще, мина цяла година откакто всяка седмица се виждаме но и той не ме заговаря. Възможно ли е да се е отказал, или да си го връща заради това че отказах телефона си, или да рискувам и да говоря с него...никога не съм била толкова зависима от отношението на някакъв мъж...но наистина го харесвам и ми се иска да имам втори шанс за да се опознаем. Благодаря ако някой се включи със съвет и коментар!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 74ebe402ee |
|
1. Аз мисля, че все пак трябва да му покажеш по някакъв начин, че не си безразлична към него.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 5fbb9a7095 |
|
2. А дали просто не си спомня коя си или вече си има друга приятелка? Може би не всичко се върти около теб? Грешката ти е, че си прекалено самовглъбена. Трябва да взимаш предвид мислите и чувствата на околните. Можела си да не му даваш телефона си, ами имайл или скайп, и така да разбереш колко е сериозен. Казваш, че си горда, в какъв смисъл? Срам те е да признаеш, че някой ти допада? Това е глупаво. В този ред на мисли той е една крачка пред теб, защото е признал влечението си към теб без капка свян, което означава че е спонтанен, земен и естествен. А ти каква си? Отговори си сама...
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 8537fd0fcf |
|
3. изчакай още малко да видим той дали ще предприеме нещо ..и междувременно пиши как се развива историята :)
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: a169c9405d |
|
4. Да и аз вече съм убедена, че единствения начин да спра да се измъчвам е да го спра и да го питам, да му кажа че мисля че се познаваме и в разговор се надявам да открия някакво желание от негова страна да даде шанс да се запознаем и започнем отначало. Към 2---знам че имам проблем с това да не показвам чувствата си, но исках никога да не допускам да се забавляват с мен в смисъл, просто така, защото съм красива или съм добра компания или нещо такова да е някой с мен, а аз да се привържа, след което да разбера че човека е несериозен. Преди доста години, бях на 17 когато се случи така че аз се разкрих напълно и искрено се привързах към така нареченото ми гадже, а той след 8-9 месеца каза че е още млад и иска да си прай кефа а вижда че аз не съм от тоя тип и нямало смисъл ...та тогава осъзнах че ако един мъж харесва една жена наистина няма лошо да го покаже категорично, и..не знам не вярвам на думи, казвали са ми не веднъж че ме харесват и че съм различна. И никога за да не се окажа наранена, реших че лесно няма да показвам чувства...И така обаче отблъснах много хора, някой от тях може би са били искрени в отношението си към мен но,,не съм виновна че не се поддавам на всеки. Този човек за който ви исках съвет...наистина много ми хареса, наистина може би бях крайна и наистина не знам дали ще се получи да говорим двамата и да има някакъв шанс. Въобще не знам как стигнах до тук да споделям чувства в сайт пред непознати хора...да искам съвет и да не мога да контролирам желанието си да опозная едно момче. Благодаря че се включвате със съвет. Знаете ли, чета тук и други истории и разбирам че дори понякога да не станат нещата както ги искаме, дори съветите които си споделят тук хората да не помогнат, то човек намира как да сподели, да разсъждава, да събере кураж да действа, или пък да забрави. Това е важно, защото истински силните чувства когато се сблъскат с нещо което е трудно осъществимо, понякога не можеш да ги споделиш. Мислиш че ще останеш неразбран. И аз така направих, реших да се опитам да не мисля за този мъж, да не споделям, да се опитам да го мразя, да оправдавам постъпката си, за да не ми е гадно...но истината е че човек може да се убеждава в каквото иска. Но много боли да искаш някой който си отблъснал самия ти и не знаеш как да се оправиш, дали ще ти се даде този шанс. Знаете ли, аз съм на 26 и винаги съм вървяла с акъла си първо в постъпките, била съм пример за близки, приятели братовчеди, аз самата съм помагала в любовни истории на мои приятели и винаги съм мислила че няма да ми се случи чак такова нещо че да не съм на себе си. Винаги съм казвала че общуването е пътя за да се реши всеки проблем. А ето- аз не мога дори да говоря с него. Толкова ме е страх от варианта да ме отблъсне, да ми каже че не ме помни, или че не мисли какво имаме да си кажем...а аз искам само да го опозная, защото познавам много момчета, има и доста такива които са ме харесвали, но винаги или не съм имала тръпка към тях или съм смятала че са незрели и мислят за простотии или нещо друго, или правят така че чрез други да разбират какво изпитвам към тях. А този човек, т.2, ти си права, той беше много смел и искрен да каже защо ме спира, а не да се прави на селски плейбой за пробата...дали ще се вържа. Е ще опитам да направя крачка за разговор, днес бях решена но по вселенските закони той не беше на смяна, а аз си давах кураж вкъщи поне 30 минути какво да облека, какво да му кажа ако каже това,, ами ако каже онова и за капак докато отивах мислех че ще ми се взриви корема от притеснение. Е беше колегата му на смяна..:( няма да се откажа, трябва да съм наясно- ако ще имаме шанс,ок ще съм безумно щастлива, ако ли не...просто трябва да се преборя с това което изпитвам. Пожелайте ми късмет::)...
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: c0ab467d12 |
|
5. От автора: Здравейте отново, аз не спирам да мисля за него и за това как го отблъснах вече година и половина. Така и не успях да разговарям с него, за да му кажа че всъщност и аз исках да се опознаем,че го харесвам и аз но реагирах странно и бях недружелюбна. Сега се чувствам още по-отчаяна, защото мисля постоянно за него, за варианта ако бях се държала добре, ако бях дала телефона си...яд ме е на мен си, защото за пръв път съм наистина увлечена по някого и искам да съм с него много силно. По-неприятното е че 2 от много близките ми приятели знаех че ме харесват, но единия вчера ми каза да спра да го отрязвам, защото много ме харесва. Имам чувството че затъвам в някаква каша още повече- мисля само за онова момче което отблъснат и не знам как да поговоря с него, да се извиня или може би просто да кажа че искам да се запознаем отново, а в същото време най-близкия ми приятел да ми признае за чувствата си. Аз съм на 26, най-добрия ми приятел също, той е много мил човек, но просто не е мой тип, не говоря външно, просто не усещам никаква тръпка, не мога да си представя да ме докосва или прегръща или нещо такова. Не знам, може и просто да ми е трудно да го възприема като мъж а не като приятел с който споделяме много от години. А всъщност аз искам само един, онова момче което отблъснах. Моля ви дайте съвет какво да правя. Аз не искам да давам надежди, накрая да му е гадно на приятеля ми, просто не споделям чувства му, искам да сме приятели. Гадното е че през годината и половина откакто срещнах и отблъснах онзи другия, отхвърлих няколко човека, които наистина са страхотни хора, защото искам само един, а той дори не знам дали още ме харесва а и как да му кажа: здравей, искам да поговорим..миналото лято се запознахме, аз съм един коя си...
|
...
| преди: 13 години, 5 месеца hash: dd08929e43 |
|
6. Мисля, че си го превърнала във фикс идея, защото чувстваш, че си пропуснала шанса си с него и сега искаш да сте заедно на пук на съдбата. Ти реално не познаваш този човек, изобщо не знаеш дали ще си допаднете... Минавало ли ти е през ум, че може тогава да си реагирала така, защото на подсъзнателно ниво си усетила, че не е за теб. После умът ти ти е изиграл лоша услуга, като си започнала да мислш и премисляш, и си съжалила...
Не отхвърляй други възможности, само заради такова едно вманиачаване към непознат човек. Да не се окаже после, че и за тях ще съжаляваш... Късмет и остави разни блянове настрана, ами се съсредоточи да опознаеш хората, преди да си позволяваш така да се омаеш.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 7df2c616fe |
|
7. Благодаря на номер 6. да и това е вярно че ми е станало като единственото нещо което искам- да мога само да го опозная. Денят ми изглежда гаден и губят смисъл другите неща ако го видя но за пореден път няма никаква реакция нито от него, нито от мен, аз не знам въобще как да постъпя. Досега съм била винаги разумна, винаги съм оценявала хората като човеци- държание, отношение към мен, намерения, уважение...и имах една доста сериозна и дълга връзка която беше точно с много мил човек. Но този който ме спря тогава беше толкова непоколебим, сигурен какво иска от разговора ни, може би смел и директен, без да му мисли много каза че ме харесва и това е какво изпитва. А аз винаги съм била предпазлива в това отношение, за да не излезе като намек от моя страна към някой и да има някой очаквания към мен...Никога не съм се впускала в мъж когато съм със силни чувства, мислила съм че е опасно и няма да свърша добре. Но всъщност това което изпитвам когато го виждам е неконтролируемо и вече ми писна да го подтискам с разум, искам да бъда с някой който желая много силно и той мен също. Иначе добри момчета около мен има, те са ми безценни приятели, но нали човек избира онзи който го кара да се вълнува, да загубва сили в краката си когато е до него, някой който те кара са бъдеш смел дори в най-неосъществимите мечти, само защото си влюбен и се чувстваш окрилен да сбъднеш всичко, щом имаш някого специален до себе си:)
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 4d60d59635 |
|
8. От авторката: Здравейте, знам че звучи вече откачено, вманиачено, може би и отчаяно. ОК нека да изглежда...не мога да спра да мисля за този човек, така и не намерих подходящ момент да говоря с него, това може да стане само на работата му а там има много хора и той работи с тях и няма как да го задържам...а все пак не мога да го спра да му кажа едно изречение и да офейкам. Аз ходя там където работи, защото все още се надявам или се заблуждавам не знам кое от двете, че има интерес към мен но е решил от негова страна да няма крачка. На няколко пъти когато вляза идва точно на моята каса, за да говори нещо служебно с касиерките и си мисля че е за да привлече вниманието ми (според мен той си мисли че аз не го харесвам , че ми е неприятел, или че не си спомням кое е) а всъщност да, аз го отпратих, но...просто сгреших, той беше настоятелен а аз се уплаших от това, толкова ли гадно нещо съм направила да не си дам телефона, че сега да нямам 2-ри шанс само да се извиня че се държах така с него и да му кажа че искам да се опознаем. Моля ви няма ли някой на когото му се е случвало това, как да разбирам държанието му,...чувствам се много зле защото съм толкова обсебена, че не мога да продължа живота си без да мисля за него, не искам никой друг а знам че това не е нормално, така пак ще отблъсна някой който ще държи на мен.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 30d5cf156a |
|
9. Някога замисляла ли си се че това момче може да спира по 10 момичета на ден и да им иска номерата ??? виж въпреки че обичам да казвам че нищо случайно няма ако толкова държиш да си разсясните ситуацията най добре намери сили и кураж и го заговори ..никой няма да ти го даде на готово..действай !!!! в живота ще имаш къде къде по сложни ситуации за които се иска много повече усилия
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 720c0150b3 |
|
10. Просто му дай знак, че си падаш по него. Усмихни му се, или нещо подобно. Хайде, действай! Ние жените знаем 1001 начина да покажем на един мъж, че си падаме по него, измисли нещо...
Успех!
|
...
| преди: 13 години, 5 месеца hash: c18c8fdfb4 |
|
11. Пробвай, нищо не губиш. Ако продължаваш да седиш тук без да правиш нищо, ще се объркаш още повече.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 29f00c581c |
|
12. Абе ти за пикъпи не си ли чула? Тоя се е пробвал така на десетки други, коя върже на момента. Аз им давам телефона си и после яко се забавлявам. Жена съм и при това семейна.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 280feab789 |
|
13. да бе и аз си мисля че това си му е номер
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: c0ab467d12 |
|
14. От автора:Въобще не знам, така ме обърквате още повече.. звучи абсурдно да мисля и искам някой толкова много и отдавна, а да не мога дори да го заговоря, но имамм чувството че постоянно нещо пречи. През изминалите 2 седмици правя всичко възможно да го засека, но в повечето случай е колегата му на смяна, а в случайте когато го засека е затрупан с клиенти и няма начин да вися като стълб, за да се случи удоен момент да се заговорим. Понякога имам чувството че така е трябвало да стане, аз от около година и половина се опитвам да осъществя контакт с него...но нищо не помага, за сметка на това пък изникват какви ли не други познанства които аз не търся и не искам да задълбочавам и отказвам, защото какво да мотая хората когато знам поне какво чувствам. Не знам дали да бъда разумна...и да се подчиня на това което живота подсказва, а то е че по-скоро се отдалечаваме отколкото да се опознаем и заговорим, или да го заговоря дори това да стане след седмици, месец...когато се случи да е удобно. Не знам. Идва момент в който ти писва и се чудиш какво стана, а смисъла на любовта ако я има не е ли взаимността, той също ме вижда и ако чувства същото, което усещам че беше така в първите месеци, но сега не знам, то можеше да опита да ме поздрави поне,... това да си в неведение и да чакаш посто знак, от него, от съдбата, просто за 2-ри шанс е много смазващо.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: a0547cc84c |
|
15. Слушай сега, ти си го отблъснала навремето и сега се страхуваш да не се случи същото от негова страна.Не забравяй обаче, че тогава той е направил първата крачка. Показал се е като смел мъж, а ти си реагирала като повечето жени първосигнално. След като изпитваш това привличане, бъди смела и ти този път и направи своята крачка. С пълното съзнание, че момчето може да те отреже...причини много....може да не му се занимава с жени сега, може да си има приятелка, може и ти да си причината твоето първоначално поведение. Но поне ще бъдеш наясно дали може да има нещо между вас двамата, ане да се чудеш и маеш с месеци, че и години. Не знам защо почти всички жени си мислят, че ние мъжете трябва да тичаме след вас и да се унижаваме. Той е действал, топката е в твоето поле. Лично аз бих се възхитил на жена, която има смелост да заяви интерес и чувства, а не да ми се прави на недостъпна принцеса. Ако решиш да действаш - успех!
|
...
| преди: 13 години, 5 месеца hash: eeb0cf7787 |
|
16. номер 15 за какво унижение от мъжката страна говориш ? в днешно време мъжете толкова се разглезиха че едва ли не си обърнахме ролите те станаха женички а ние жените изпълняваме мъжки роли ...къде остана борбения хъс на мъжете ? не ти ли харесва да се бориш за една жена ?
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 8b3651edc5 |
|
17. 16
какво означава да се бориш за жена? Какъв по-голям хъс ти трябва, след като мъжът е направил първата крачка и директно е заявил, че те харесва и иска да се виждате? Трябва да те търчи и да те гони ли? Човекът е направил това, което трябва, ти не си показала насрещен интерес, а сега се чудиш дали той все още има такъв. Е, какво, да подскача из магазина като те види и звезди ли да ти сваля. Просто сега е твой ред да опиташ. И след като ще генерализираме - жените сте тези, които се чудите и маете и бягате и не оценяте тези моменти, а накрая тръгвате с някой келеш само защото е бил настойчив и ви е гонил като в детската градина. Казах ти - действай, нищо не губиш, какъвто и да е резултатът ще ти донесе спокойствие.
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 2bef5c2cb6 |
|
18. авторката:чакай човече т.16 не съм аз, това е коментар, мнение, всеки може да дава такова. Колкото повече толкова по-полезен може да е всеки. Благодаря за което. Да, знам че си прав, прекалено дълго се колебах и трябва да съм наясно, дори да се окаже че няма вече да стане нищо поне да го знам със сигурност, защото сега се карам и с човека, който ми е най-близкия приятел и е страхотен, просто...не съм го осъзнавала като човек с който може да сме заедно а той намекна и си го каза това и иска отговор за нас..., а аз отлагам разговорите с него, защото трябва да се разбера със себе си първо.....действията си, иначе този път ще е най-гадното нещо да си разваля приятелството, а това е много по-ценно от някакви си там чувства.. към непознат.....А момчето с което искам да говоря, просто не го засичам нещо...не съм се отказала, само че тези игрички на съдбата...вечно нещо да се случва когато от месеци съм решила да говоря с него а става нещо друго, не ми помагат особено да вярвам че дори да го заговоря ще има смисъл...времето дори ако щете променя всичко. Та мина година и половина от тогава...аз не съм била решителна, той може би не е искал да досажда, аз бях груба и категорична при познанството ни...толкова пъти се засякохме- аз не реагирах...супер нормално е да го преживее и да потърси обич при някоя която ще се споделя чувствата му а не да го разкарва. Знам всичко това, затова ми е гадно, защото знам че това колебание, ...е прекалено дълго. А тази моя позиция да съм предубедена винаги в началото към всички мъже...ми изигра не един пък кофти чувства след това...като момиче съм прекалено горда и не търся близост с мъж аз никога първа а и не показвам чувствата си как да е на някакви непознати или плейбойчета или пешлемета който пробват ей така за да си избият комплекси...Жинаги съм била сериозна и точна и затова при познанството ни ми беше супер несериозно...да ми се обяснява, аз може да съм много красива, но...той просто реши че ме бил харесвал, Та аз може да съм много тъпа, или кофти характер, или задръстена и скучна или...гаден човек. Така че човек не е само външност, а той просто реши че ме харесва и не знам...това ме отблъсна и затова навремето така реагирах..мислех че играе номера, пробва се, лигави се, бройкаджия е..а:) то не е сигурно че не е такъв. Може и така и да не разбера. . Ок.осъзнах грешките си..споделих с вас, благодаря за съветите, нещата зависят от мен, от съдбата и шанса в който честно не вярвам, но както и да е. Трябва да знам какво ще става, а ако не става..:) животът продължава с една поука в повече за мен...
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: c9fdc2c3a0 |
|
19. който се страхува отмечки не ходи в гората .всеки първоначален контакт крие рискове ,още повече ако ти треперят коленете и ти е свит корема.използвай някой сериозен човек на който можеш да споделиш, като посредник и ходете заедно няколко пъти в заведението където работи това момче и ако е възможно той да говори с него по въпроса за телефона или ,че просто го харесваш.
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: c0ab467d12 |
|
20. от авторката: норем 19. това с посредника може би е решение, но за някой друг. Не и за мен. Никога нито в личните си отношения, нито в приятелсвата си или проблемите си не се скривам зад познати, посредници. При мен е това че го хресвам толкова много а сама го отблъснах, а наистина се чувствам като безсилна като е около мене. Но за раговорът с него със сигурност ще бъде както трябва, искрено, аз не обичам да си решавам проблемите чрез посредници, по телефони, със сърцераздирателни мейли и писма...когато ми пука за някой (приятел или любим мъж) говоря с него, това е уважение към приятелсвтото ми или чувствата ми...сега е малко по-различно, защото той не ме познава аз него-също, ако се познавахме и просто бях сгафила, щеше да е друго, щях отдавна да съм говорила с него и да се извиня по свое му, или просто да се разберем, ...а след първоначалната реакция от моя страна, не е ясно дали ще може да се опознаем или ще иска да си го върне...да каье например че не си спомня или не знае за какво говоря...тогава значи наистина не ми дреме и моите чувства са една заблудаще разбера като говоря с него. Когато стане това:) все още не съм го виждала сроко..
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 5bbc29e9ec |
|
21. Чекай малко, за какви чувства говориш?! Вие дори едно кафе не сте изпили още. Твоето е самонавиване, дали не си изпуснала нещо. И когато не ти е обърнал подобаващо внимание, още по-силно те е жегнало. За това ти писах в пост 15 и 17, действай, за да ти падне напрежението, поне за това действай. Никой не ти говори да си изяснявате чувствата, просто отиди и му кажи, че ти си тази,която го е отрязала на онази случайна среща, но сега искаш да се реваншираш и ако не се мисли за голям мачо да го почерпиш едно кафе. От там нататък топката ще е в него и ако иска - ок, ако не, поне няма да го мислиш повече...въпреки, че и това ме съмнява след като повече от година се самонавиваш по този начин. Опитай, нищо няма да загубиш.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 1ab5c4e0d8 |
|
22. Според мен трябва да говориш с него. Кажи му как сте се запознали и му дай телефона си. Покани го на кафе и го опознай. Надявам се да съм ти помогнала!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
