 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Втори път в депресия на 25 години
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2911 пъти
Здравейте, момче на 25 години съм. Знам , че не можете да ми помогнете , но все пак искам да споделя. От 20 годишен съм в депресия. От както най-добрият ми приятел ме заряза без да каже каква е причината. Може и да е била в мене , а може и да е бил тапак , или и двете. Не знам вече мина много време ,но от тогава живота ми не е същия. Имам някакви приятели ,но вече не мога да се доверя така на хората. И така до 22 години бях в тежка депресия. Обикалях по улиците като каспар. От сутринта до вечерта .. Ходих по разни църкви, изповядвах се. Ходих из планините.. След три години си стъпах малко на краката . Намерих си работа , която харесвам и нови приятели.. Записах се да тренирам бокс и започнах да излизам от батаците. Един ден обаче не знам какво ме прихвана ,оставих всичко и заминах за Гърция, там срещнах едно момиче ,влюбих се и нещата не се получиха. От тогава съм във втора депресия ,вече съм по-голям и успявам да работя и да подържам някакви взаимоотношения, но не живея, всеки ден ми минава по един и същ начин. Някак си успявам да играя ролята на щастлив човек, и да заблудя колеги и приятели, но вътрешно умирам.. Чета книги , уча в колеж , гледам да помагам на хората и да създавам добра карма , но вече 5 години загубих в безсмислени депресий и искам да изляза , но не зная как
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 74b186217e |
|
1. Хех, младеж, не се отчайвай! Загубил си вътрешното си равновесие, опорната си точка. А това е така, защото още сам не си си повярвал, че ти си творецът на съдбата си, а не външните хора (приятелят ти, приятелката ти), на които понастоящем се предоверяваш и които държиш отговорни за собствените си вътрешни състояния.
Наистина докато не се вземеш сам в ръце - няма как някой да ти помогне. А това става чрез осъзнаване...
Пишеш че четеш книги, учиш в колеж, гледаш да помагаш на хората... но не личи да си особено ентусиазиран от тези си занимания. По-скоро го правиш, защото всички други го правят ("ефект на мрежата"), или защото знаеш, че "така трябва" (дори изтъкваш и причината - създаване на добра карма).
Много по-важно в живота е човек, чрез всяка своя постъпка или занимание, ДА ИЗРАЗЯВА СЕБЕ СИ. Ти правиш всички тези неща малко по принуда. В същото време може би носиш душата на поет, археолог или изследовател, но никога да не си ѝ давал думата, да не си се всушвал в гласа ѝ... 90% от страданията на съвременния човек идват от разминаването между желанията на душата ("сърцето") и разума.
Започни да се занимаваш с неща, които вътрешно желаеш, които смяташ за съществени и те изпълват с удовлетворение. Не гледай другите какво искат или очакват от тебе. Това ще те доведе до вътрешно спокойствие и осъзнаване на собствените си сили. И другите ще започнат да гледат на тебе по много различен начин.
Влизането и особено излизането на хора от живота ти не трябва да те разстройва толкова - това е естествен процес, за който нито ти, нито те имате вина. Още по-малко пък да ги обявяваш за "тъпаци". Възприемай всеки човек като твой учител в дадена област (приятелство, любов, и какво ли още не). Не забравяй, че и той е отделил от времето си на този свят за тебе, като и ти за него, и му бъди благодарен!
Горе глават и напред!
чичо ти Ray
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 062b1936b5 |
|
2. Потърси психолог. Не може от всяко едно разочарование да изпадаш в депресии. Целият живот е такъв - разочарование, след което следва щастие, после пак разочарование и т.н. Ако всеки път изпадаме в депресии, как ще се радваме на живота, как ще живеем, то тогава направо да се самоубиваме, като ще сме вечно депресирани! Всеки има такива моменти, важното е как ще минем през тях и ще продължим напред.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 745c9b3e15 |
|
3. Здравей! Мисля че преди няколко месеца пак беше пуснал подобна тема. Тогава ако не се лъжа ти дадох съвет но ти явно не си ме послушал, като чета какво си написал по някакви причини се сещам за бившият си приятел само че той в момента дълбоко се съмнявам да е в депресия. Аз също като теб така преживявам труден период, миналата година - цялата беше една от най гадните през живота ми, както и да е сега малко по малко взех да се оправям. Ако проблема е в това че си бил разочарован или зарязан от момиче в което си се влюбил е доста сложно да я забравиш напълно, да продължиш, да бъдеш щастлив. Аз това което направих е че се опитах да потърся контакт отново със човека защото разбрах че явно няма да стане да се забрави със времето. Тук говорим за години след около още 2, 3 години може би само че аз не обичам да чакам въпреки че най вероятно ще ми се наложи, но за теб още не се знае. За това опитай се да си изясниш какво точно те тормози, както казах потърси го това момиче. При мен не се получи но все пак ти си мъж, а жените сме по чувствителни и благосклонни. Не ги слушай другите хора които те съветват "забрави и продължи"-така е прави са, но след като вече си опитал по този начин и не се е получило значи трябва да действаш по друг начин.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 2142dc96b7 |
|
4. Здравей младеж. Като човек минал през това мога да ти драсна туй онуй.
Значи първата депресия ми се случи, заради компанията и средата в която израстнах, а бях само на 20. Паник атаки и т. н. и нито психиатри, нито психолози ми помогнаха. Открих с времето че само аз мога да си помогна. Така смених средата, компанията и всичко си дойде на мястото. Следващите 2 депресии ги карах като теб, заради жени. Всъщност самата депресия не ми идваше от тях, а заради това че имах нереални очаквания от човека срещу мен, постоянно мислех как би следвало да се развиват отношенията ни и когато всичко приключваше не бях на себе си, защото куп мечти и желания отиваха по дяволите. След това и това отмина, като се научих да балансирам и да внимавам какво си пожелавам.
Всичко ще е наред с теб, когато се научиш да изживявал момента, без да правиш планове, без излишно да се травматизираш и без се оглеждаш в себе си постоянно. Полезно е човек да си дава самооценка, но не постоянно, а от време на време.
|
| преди: 8 години, 29 дни hash: e0afe5d690 |
|
5. Здравей! Може би моят съвет ще е най-елементарен, но смятам, че трябва да го последваш. Обърни се към специалист. Отиди на един преглед, виж какво ще ти кажат. Сигурна съм, че си заслужава поне да опиташ.
Аз не съм изпадала никога в такива депресивни състояния, но имам близки и приятели, които са минали по този път. Никой не е застрахован, че на него няма да се случи, няма нищо срамно, нито нещо, от което трябва да се притесняваш. Единствено трябва да се погрижиш за себе си и да излезеш от тази дупка. Не знам дали си резервиран към посещението при психолог, но категорично не съм съгласна с твърдението, че да се допиташ до лекар за проблемите си, е някаква проява на слабост. Напротив. Предприемаш тази стъпка, когато си даваш сметка, че наистина искаш да се оправиш и искаш да опиташ всичко възможно, за да намериш най-доброто решение за себе си. Изумена съм колко хора разсъждават толкова ограничено, смятайки, че да пиеш антидепресанти например, или да ходиш на терапия, е признак на лудост или означава, че не си достатъчно силен, за да си помогнеш сам.
Ако паднеш и си счупиш ръката, ще стоиш ли вкъщи, отричайки, че е счупена и чакайки да оздравее сама? Не, нали? Това, което ти е в главата, е нещо много по-комплексно, но също може да се "счупи" и никой не знае какво е, докато не му се случи.
Надявам се да потърсиш помощ и ти желая всичко добро!
|
...
| преди: 8 години, 29 дни hash: 31af388d79 |
|
6. Аз бях 8 г. в депресия. Прочетох една книга, в която пишеше, че най-добрия начин да се пребори депресията е да тичаш. Започнах да тичам всеки ден. Първо тичах по 1 км, като всяка седмица увеличавах с по 10% разстоянието. Първите няколко седмици редувах ходене и тичане, понеже не бях спортувал с години точно заради депресията. Но още на първата тренировка почувствах облекчение. На моменти пак влизах в депресия, но беше по-добре. После лека по-лека нещата се оправиха.
Депресията е пасивно състояние, докато спорта (и особено аеробините упражнения като дълги бягания) пренастройва организма към по-активен режим.
|
| преди: 8 години, 28 дни hash: f984907ab2 |
|
7. Наистина и аз не знам.. горе долу съм като теб.. само където съм по млад още съм зависим от родителите си и нямам свобода.. В своята същност депресията не е лошо нещо.. зависи как ти гледаш на нея и в какво я превръщаш.. това се опитвам да го обясня на много хора..
Мисли за живота.. прави каквото ти харесва.. ето започнал си с разходки из природата.. независим.. няма нещо кой знае какво което да не ти е на ред щом освен депресията не си споменал някакво друго заболяване.. освен едно ти трябва което и на мен а именно истинска компания.. или да бъда по точен някое момиче...
|
| преди: 8 години, 28 дни hash: 173858ed1f |
|
8. Зравейте, автора съм. Благодаря на всички. Номер 1 Коментара ти е мн добър, но как да разбера какво иска сърцето ми? Мислел съм по тоя въпрос. Вярвам, че имам силата да направя всичко, което искам, но не знам какво. Искам да направя нещо велико. Сменил съм 8 вида различни професий, занимавал съм се с много хобита, но просто не знам.
|
| преди: 8 години, 27 дни hash: 31af388d79 |
|
9. Аз също съм наясно, че щастието е да откриеш и постигнеш желанията на душата си. Но главния въпрос остава, а именно КАК.
|
| преди: 8 години, 26 дни hash: 5348fb02b7 |
|
10. Автора: В крайна сметка не знам какво мога да направя на 25 години. Преди исках певец да стана, но ми се развали гласът като пораснах, после с брейк и хип хоп танци се занимавах, но вече не съм ходил от 7 години.. С видео монтаж съм се занимавал. Някой от клипчетата ми имат хиляди гледания. Но вече не ми идва на акъла какви клипчета да правя и как мога да изкарвам пари от това. Мислил съм и за курс по актъорско майсторство, ама как да се запиша на 25 години, хората пращат децата си от малки. Вече е друго. Не знам какво мога да започна на 25 години. Идват мисли, че съм обречен да стана един от сивата тълпа роботи, да работя монотонна работа и цял живот да съжалявам "ей можех да направя нещо едно време. " самата мисъл, че ще изживея един безсмислен живот ме убива.
|
...
| преди: 8 години, 26 дни hash: 75d7374840 |
|
11. Не знам кое може да те направи щастлив, ти сам си знаеш за себе си, ние няма как да знаем. Може би нещо от личният ти живот или е свързано със работното място, обкръжението ти, нещо не те удовлетворява, трябва да го промениш, може всичко да те дразни аз така правя ако започне ме дразни всичко сменям града. Аз за себе си знам какво ми липсва, но аз имам повече проблеми над които трябва да действам и разсъждавам, ами моето положение си е доста трагично така че трудно мога да ти помогна:Д Номер едно го е казал най правилно\"90% от страданията на съвременния човек идват от разминаването между желанията на душата (\"сърцето\") и разума. \"
|
| преди: 8 години, 25 дни hash: ac30ef15bf |
|
12. Хей,сладур горе главата,и аз два пъти съм изпадала в депресии,на 28 съм и съм минала през такъв етап от живота си.Мисля че това което можеш да направиш е да потърсиш отговорите във сърцето си.Не можеш да вземеш правилна преценка защото може би разумът ти не го позволява-това което отхвърля разума но не и сърцето.Дори определено нещо да ти се струва грешно може би е полезно за теб.Когато човек се чувства нещастен трябва да промени причината която го прави такъв,спри с плановете и прави това което искаш,не си пропилявай младостта и изживей момента така както ти харесва или с този който ти харесва.Мисля че проблема ти е основно от любовно естество,но ти си този който знае най добре,не се отчайвай всеки минава през трудни моменти важното е да успеем да се справим с тях.
|
| преди: 8 години, 16 дни hash: c39ea4f3a9 |
|
13. Благодаря ви за коментарите. На психолог няма да отида, нито ще пия антидепресанти.. според мен не е това начина.. Искам да се справя сам.. Мисля, че точно номер едно го каза какво трябва да направя.. въпроса ми е как да разбера каква е мисията ми? Изобщо как човек може да реши с какво да се занимава? Сигурен съм, че много хора са в същата ситуация
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8fc3aad8a4 |
|
14. Автора съм.. нещата се влошават при мен.. почвам да изперквам тотално. Някой може ли да ми препоръча добър психолог, който работи онлайн?
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 158de56052 |
|
15. " Мислил съм и за курс по актъорско майсторство, ама как да се запиша на 25 години, хората пращат децата си от малки" - и кво като. Доста мъже актьори изгряват чак след 30, даже след 40. Често е просто късмет да те забележат, да има точната роля за теб.
Защо да не изкараш един курс? Дори и нищо да не стане няма да си се набутал с много пари, а и ще се запознаеш с интересни хора.
А и самия курс може да те провокира да гледаш на живота не чак толкова песимистично - поне чисто психически само ще спечелиш от един такъв курс според мен.
http://ezine.bg/n60-17227-Първите_професии_на_холивудските_звезди
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 77db7e0937 |
|
16. Разбирам те. Когато едно приятелство е трайно и изведнъж човекът си замине, болката е голяма. За любовта там не мога да говоря тъй като не съм преживяла нищо интересно.
Знам какво е чуството всеки един ден да е сив без радост.
Според мен трябва да правиш неща, които ти доставят удоволствие. Например някои хора обичат да рисуват и по този начин се разнообразяват.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 3769e353e5 |
|
17. Голяма е да. Случи се така, че спрях да се сприятелявам с хората. И започнах да си мисля, че нещо с мене не е наред и затова се е махнал. Започнах да се променям, къде за хубаво, къде за лошо, но станах по-духовен. По-кротнат, случиха се доста силни промени. Вече 5 години по-късно съм напълно друг човек, но най ми е мъчно за безкрайната ми усмивка и свежия поглед
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
