Да остана или да си тръгна
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 3395 пъти
На 28 години съм. От 4 години сме заедно с приятеля ми и от около три живеем заедно.

Напоследък вече не издържам. По принцип работя много и изкарвам два пъти повече пари от него и не винаги имам време да готвя и да върша домакинската работа и изисквам малко съдействие от него. Което е някаква невероятна обида към мъжкото му его, щото разбирате ли, това е женска работа. Следват скандали, защото не съм "добра домакиня", но принципно след 10-11 часов работен ден не ми е твърде до домакинстване, при условие, че той се е върнал от работа 2 часа преди мен.

Не знам, все ми се струва че грешката не е в моя телевизор.

Другият проблем е в често еднолично вземаните от него решения относно за какво ще харчим пари и за какво не.

Разбрали сме се да имаме общ бюджет, т.е всеки от нас слага своя принос. Справяме се нормално във финансово отношение, но той е адски стиснат и често не можем да отидем на почивка, примерно, щото ще изхарчим пари, не може да отидем на кино щото по 10 лв на човек му се виждат много. В смисъл не че не ходим но след големи убеждения от моя страна се случва от време на време. Което не мога да проумея, честно да ви кажа.

Та така. Напоследък доста ми писва, защото се преуморявам и следва втора смяна вкъщи и все нещо не съм направила както трябва, или пържолите са недопечени или яденето е безсолно, вечно съм на тръни, и не получавам една добра дума за нищо.

Вероятно трябва да прекъсна връзката, защото надали ще се получи нещо оттук нататък, но ми е кофти заради усилията и вложеното време и привързаността ми и чувствата, които все още изпитвам.
За капак той по принцип има по ниско либидо от мен и правим секс по-рядко отколкото ми се иска. Винаги съм смятала това, за нещо с което следва да се съобразя, не бих изневерявала и не мога да понеса да бъда във връзка изпълнена с лицемерие криене и т.н. Но напоследък секса съвсем намаля.

Та въпроса ми е към семейните: това ли е семейния живот? Работа, вкъщи пак работа, недоволство и сумтене от партньора, липса на секс, липса на добри думи? Следва ли да очаквам нещо повече или това са някакви мои си заблуди и по-добре да се откажа от надеждите за промяна към по-добро?

Засега нямаме дете и ме е страх да намеся и дете в тая картинка, щото не съм сигурна дали ще се справя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 5 месеца hash: 9acea8c85e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Със сигурност не това е семейния живот и именно затова аз прекратих моя. Късмет и не бива човек да се примирява с една връзка, щом тя не го прави щастлив. Поговори с твоя човек, кажи му без заобикалки, че това положение те натоварва, вместо да се чувстваш добре в неговата компания. Опитай да се разберете могат ли нещата да се променят не само с твоите, но и с неговите усилия да се разведри ежедневието ви. Ако не се получи, ти си напълно в правото си да потърсиш щастието си другаде. В крайна сметка, живеем в 21 век и мъжът и жената би трябвало да са равностойни партньори, да споделят както приятните изживявания, така и задълженията вкъщи и прочие. Моят мъж например нямаше против да се редуваме в готвенето, но виж за миенето на чиниите беше много тежко решение - аз имам екзема на ръцете и не мога дълго време да се занимавам с вода и препарати, затова се бяхме разбрали аз веднъж седмично да чистя къщата отгоре до долу, което отнема средно между час и половина и два, а той да поеме всекидневното миене на чиниите по 15мин... Голям проблем се оказа в последствие - как така му се налага той да върши такива женски работи. Заедно с другите недостатъци като стиснатост, подобна на описаната от теб, постоянна позиция на обратно за всяко нещо, липсата дори на една добра дума и ред други неща, ми дойдоха в повече. Някак си, когато човек вижда, че отсреща другия не прави никакво усилие във връзката, не се грижи дори малко и ти да се почувстваш добре, така както ти се опитваш да направиш това, тогава просто всичко започва да се руши, защото в любовта няма ли взаимност именно в дребните ежедневни нещица, всичко се накъсва и губи. Дано да успеете спокойно да обсъдите нещата и той да те разбере, защото е много важно двама души да осъзнаят от какво има нужда другия в любовта и да си го дадат един на друг. В това се крие според мен разковничето на истински щастливите връзки.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 1ef92ed1bc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нямаш бъдеще с подобен егоист, напусни го моментално. За да не съжаляваш след време, че си направила компромис със себе си. Ако някой ден живееш с някого, то трябва да е с човек, който те цени, обича и уважава, а този очевидно не е такъв. По-добре сама живей, отколкото да се жертваш за някакъв, който не го заслужава.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: a66e1c0ca9

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Не, не това е семейният живот, просто твоят човек има ориенталско разбиране за брака и няма да го промени. Появата на дете ще намали доходите ви /щом ти получаваш повече/, ще те натовари допълнително и в геометрична прогресия ще нараснат претенциите и мрънкането. При мен е същата ситуация, но работата ми позволяваше да отгледам и двете деца, не ми пречеше да ги къпя, да изпера, да подредя и изчистя вкъщи, да напазарувам, да ги водя на разходка първо с количката, а когато пораснаха и за ръка - съпроводен от завистливи женски погледи и насмешливи мъжки - от същите селяндури, пиещи бира и хвалещи се с нищонеправене вкъщи. Единственото, което не умея, е готвенето, но за сметка на това никога не съм намирал кусур на манджите - щом ми се дава наготово, какво да търся. Сексът си е такъв, какъвто беше и преди 15 години - ако при вас е силно намалял или липсва, не виждам още какво ви задържа. Бракът е споделена отговорност, макар че понятието отговорност има твърде странни за нормален човек разбирания по нашите ширини - работя /или поне се опитвам/ предимно с чужденци и всички казват, че с нас трудно се работи, заради представите ни за точност, коректност, отговорност и трудолюбие. Мечо Пух

 

...

горе^

преди: 13 години, 5 месеца hash: 385d56d5d2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не оставай! Не смятай, че ще се промени. Ще си съсипеш живота с такъв мъж. Винаги ще си сама /без помощ, без внимание/. А, ако родиш дете и спреш да работиш, ще се молиш за едни обувки, защото ще ти натяква, че не си ги заслужила. Бягай, за да не съжаляваш като мен един ден.

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 856f6ccbe7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Заслужаваш да си с мъж, който да те прави щастлива. Явно този не е такъв.

 

...