Влюбена за първи път - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96843)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22774)
 Секс и интимност (11247)
 Тинейджърски (20211)
 Семейство (4854)
 Здраве (7814)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2162)
 Образование (5927)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13144)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Влюбена за първи път
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1226 пъти
Привет,

Историята ми е толкова банална и толкова съм чела за случаи, като моя, че не знам дали на някой ще му е интересно да я прочете, та камо ли да изрази мнение...
В интерес на истината, преди да се случи на мен винаги съм осъждала жени в положение, като моето, но сега когато аз самата съм толкова объркана, просто не знам какво да сторя, за да не нараня някого....
Аз съм 30 годишна имам дете и мъж с когото живея вече 10 години. Истината е, че никога не съм изпитвала тази силна тръпка към него. Много го обичам и уважавам, но като приятел, не като мъж. И въпреки всичко когато разбрах, че съм бременна много се зарадвах, защото той е страхотен човек и баща, той е от милите и галантни мъже, никога няма да те нагруби съзнателно и т. н.... Наистина страшно много уважавам този човек и не искам той да страда. Миналата година се случи така, че се задълбочиха отношенията ми с човек, с който преди никога не бих си и помислила, че мога да имам нещо. Това беше в момент в който с настоящият ми партньор бяхме доста очуждени, той все нямаше време за мен и детето и общо взето на мен ми писна.... отначало приемах нещата като флирт и не се задълбочавах много много, обаче в последствие се влюбих толкова много, че нямам идея как подяволите допуснах това да се случи. Той ми казва, че ме обича и всички онези банални неща.... да живеем заедно и т. н.
Много искам наистина да сме заедно, страшно много го обичам, но как да нараня друг човек, за да бъда аз щастлива? Как да оставя детето си без баща и да живее с чужд човек? Не искам детето ми да страда, тя е прекрасна малка дама и е толкова чувствителна.... А в същото време усещам, че аз съм толкова нещастна, а реално имам всичко... В мен ли е проблема? Почвам да си мисля, че съм лека жена щом постъпвам така... Какво да сторя? Не искам никой да страда...
Нахвърлих набързо, една малка част от разхвърляните ми мисли, но няма с кого да споделя, наистина много боли, да обичаш някого, а да си с друг... Да казваш на човека който обичаш да стои на страна и да не те търси.... това е ужасно...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 1 месец
hash: 19bcd07cfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

1.   Виж, безплатен обяд няма. Ти си решила да създаваш семейство без любов и сега не може да се отметнеш. Имала си други приоритети в живота си. И все пак решението е твое, но според мен просто е малко късничко в твоя случай да се сещаш, че семейство се гради с любимия човек, а приятелството и добрият доход не е достатачно условие.
ж31

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 04aa43d896
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Подкрепям Номер 1. Да, проблемът е в теб. Първо се омъжвате без романтична любов за едни прекрасни мъже без да си давате сметка, че и те заслужават да бъдат обичани, а после се сещате, че сте нещастни и ги наранявяте. Като нямате "гъз", си живейте живота, но защо изобщо създавате "семейства"? !
Ж29 - омъжена за Любовта си

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 77fb9c33da
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Еми който много критикува и осъжда... така става накрая!

Всеки си има уроци някакви да научи.. най - вече за себе си особено.
Виж сега, аз разбирам момичета като теб, защото познавам такива, някои още от деца се знаем и може да се каже, че ми ясен донякъде вътрешния ви свят - вие просто имате някакъв панически страх да бъдете сами (без мъж до себе си) и затова стоите упорито във връзки, които от одавна не ви удовлетворяват достатъчно, защото не намирата "по - добър" - както обичате да се изразявате.
Е как да го намерите тоя по - добър, като ежедневно си отдавате времето на настоящия? Разбира се, че не е невъзможно, съгласна съм, но сами знаете, че шансовете така са много по - малки. И какво става по - нататък? Ами решавате, че е "станало време" да раждате. Раждате. Ама с раждането идва трайното обвързване! Ама за тея шансове, дето споменах, малки малки, ма са си факт нали! Просто нещата се случват със забавяне, ама се случват, щото вие сте вярвали, че "по - добър" няма да намерите, ама него го има и се появява макар и със забавяне, със забавяне защото вие не сте искали, не сте проявили смелост да повярвате в това, което всъщност искате, а сте "заложили" на "сигурно".
Само да кажа - това сега не е критика, просто анализирам.

Сега значи има вариант този дето си срещнала да не си наистина влюбена в него, а просто сексулано привлечена и запленена от разнообразието, което той ти създава не само чрез страстния секс, а по - скоро с това, че може би е противоположност на мъжа ти, особено за негативите му.
Това го предполагам, защото, ти толково дълго време просто не си имала база за сравнение и сега който и да те впечатли трудно може да се прецени дали "си струва" да заживеете като семейство. Дали наистина сте един за друг. Хората ходят по 3-4 години примерно, докато преценят такова нещо. И здравословното е, ако единия установи с времето, че не се кефи чак толкова на другия да го остави, за да имат шанс и двамата да срещнат нещо по - хубаво.

Аз те съветвам, ако ще оставяш сегашния си мъж, да не го оставиш заради друг мъж (в случая този), а да се изнесеш САМА (което е трябвало да направиш от одавна по моите виждания както разбра) и да си разпределите грижите за детето 50 на 50 и финансовата отговорност за детето също 50 на 50! Нали да му обясниш как си се чувствала, как се чувстваш сега, че не го обичаш като мъж вече, а само като приятел и че смяташ, че и двамата трябва да търсите за себе си връзки с хора, с които ще изпитвате истинска страст и които ще ви изпълват във всякакъв смисъл.

Но ако го напуснеш все пак заради този, за който си ни писала темата, рискуваш след година примерно да осъзнаеш, че не те кефи чааак толково много и ше се почнат едни филми в главата ти - що си остайх мъжа, кво ше прая ся, виновна съм, дрън-дрън... сама съм, как така ся ше съм сама, ако си бях седяла на гъза ся нямаше да съм сама...
Те затова са ни годините между 20-30 (а за все повече хора дори до 40) да опознаваме света, себе си, вкусовете си...

Абе ти си решаваш в крайна сметка. Като цяло най - здравословното е да правиш това, което ти се прави, но едновременно с това да си искрена с всички хора в живота си - не да премълчаваш, щото сама се убеди, че така само се отлага неизбежното.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: c35eee43b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Имаше една подобна тема, тя предизвика много дискусии, предполагам, че и тази ще е така.
От там запомних, че детето няма как да е щастливо, когато майката е нещастна.

Но тук както казваш, са замесени много хора.
Решиш ли да изпълниш решението си, да бъдеш с другият няма как да не нараниш бащата, който също толкова силно обича детето ви. Детето не само твое, но й негово, той е дал 10 г. от живота си за него, за теб.
Детето пък цял живот е било с баща си, а ти ще го отделиш от него.
2 дена седмично, не се равняват на постоянно.
Освен това е много вероятно той да започне да се бори за попечителство над детето, в България 95% е сигурно, че майката взема детето, но има и другият вариант.
А ти би ли могла да живееш без да виждаш постоянно детето си?
Нещо на което си готова да обречеш баща му, сегашният ти съпруг/партньор.
Ако пък останеш, тогава ти ще страдаш, ще нараняваш и любимият си.
Да речем, че запазиш, положението - останеш до съпруга си, и поддържаш любовна връзка със любимият ти. Но така само отлагаш неизбежното, мъжът ти рано или късно ще научи. Дори и всичко да мине идеално, ще нараниш мъжът си.
И освен това детето ти попива, взема пример, какъв пример ще му дадете.

Ситуацията е прекалено сложна, няма начин да няма наранени.
Тук каквото и да решиш, ще сбъркаш.
Нарушила си съвета, не прелюбодействай. Сега ще понесеш последствията си, щото на човек може да се озъбиш и да му кажеш не ме занимавай. От съдбата няма как да се измъкнеш.
На мен можеш спокойно да ми кажеш, че това са глупости, че не вярваш в това, че съдба не съществува.
Но вярваш или не - последствия ще има.

Аз бях в близко положение, нямах дете, но имах момиче умиращо за мен, имах и любовница обичаща ме лудо.
Аз не успях да взема решение и продължих и с двете. Момичето умиращо за мен, ме усети, то почти е невъзможно да остане в тайна, гледах как страда. Но не се отказваше от мен, А това нараняваше и мен.
Така се стекоха нещата, че загубих любовницата си, намесиха се трети сили, инак аз никога нямаше да мога да спра сам.
И въпреки това, ако сега я видя, не знам как ще реагирам, обичах я.
Аз съм човек който много разсъждава, донякъде философ.
И предвиждах страшни ситуации ако продължа, дете от едната, дете и от другата. А в твоят случай е още по - страшно, няма как да скриеш, че си бременна. Много е вероятно да имаш дете и от вторият.
Тогава нещата ще станат много по - сложни.
Въпреки, че и аз слабо обичах момичето до мен, което пък бе идеално. И обичах по - силно не толкова идеалната си любовница.
Мисълта да избера една от двете беше, като да избирам, между две мой деца. Нямаше как да взема това решение. Ти си малко по - голяма аз съм на 28г. Сигурно имаш малко повече опит и се надявам, също да се замислиш, как се прави този избор.
Аз все още нямам идея как се взема това решение, и сам нямаше да мога да спра.

Само че при мен, съдбата ми даде втори шанс, махна едното момиче от живота ми, и въпреки това, аз всеки ден водя битка със себе си. Да не потърся любовницата, да се въздържам от нова и борбата е много трудна.
Мислих, си какво толкова, невинни разговори, може би тя няма да разбере.
Сега виждам нещата много по - различно - какво толкова? Много неща!
Съжалявам, че имах любовница, вече я няма в живота ми, а аз още мисля за нея. Да бих променил нещата. Но аз не си вярвам, че няма да повторя ситуацията с някоя друга. Боря се да не поглеждам другите, но понякога е много трудно.

Номер 1 казва - семейство се гради с любимият.
Обаче аз си обичах това сегашното момиче, обикнах и второто.
Само с приятелство и пари - не става - ма те са много важен фактор.
Ако не аз - то детето ми трябва да живее в идеална среда. А при не грижовна майка, която обаче обичам, не е идеална среда.
Един от вариантите ми беше, ако нещата се объркат много, да оставя детето си при грижовната майка, а аз да заживея с любимата.
Но шях ли да мога да го направя.
Идея нямам как се вземат тия решения.

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 6c39c6bd2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Виж, мила! Такива неща се случват и то често. Това, че към съпруга си никога не си изпитвала такива силни чувства, не е причината. Има толкова много жени, които са били безумно влюбени в мъжете си, но с течение на времето тръпката е умряла и след определен брой години са срещнали друг мъж и са се влюбили безпаметно. Така, че това дали си била влюбена или не в съпругът си преди 10 години, няма никакво значение. Важното е, че не си влюбена сега и че явно в бракът ти нещо куца щом толкова лесно си се оставила друг мъж да ти замае главата. Изобщо няма да те съдя! Всеки човек се нуждае от любов. Проблемът е, че сега трябва да вземеш много трудно решение. Да останеш с мъжа си, но да си нещастна или да избереш любовта, но да нараниш един прекрасен човек и по-важното дъщеря си. Защото за всяко дете разводът на родителите си е голямо изпитание. Не знам, какво да те посъветвам, ти и само ти трябва да решиш. Това си е твоят живот и твоето семейство, но каквото и да решиш обмисли го добре. А и още нещо, напълно ли си сигурна в новия мъж в живота си и в чувствата му? Защото има много такива случаи. Жена зарязва семейството си заради нова любов, а в последствие се оказва, че човекът не само не е идеален, ами е много нива по-долу от съпруга и. Да не говорим, че изобщо не оценява саможертвата и
накрая я зарязва с мотива, че е искал любовница, а не съпруга и няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито пък да има сериозна връзка. А жената се е отказала от всичко! За това помисли си много добре! Разбирам те напълно, защото и моята история е подобна, но колкото и да съм тъжна понякога не мисля, че ще зарежа съпруга си. Да, животът без любов е много тъжен, но...
Освен съпруга, ти си и майка и в случая трябва много добре да помислиш и за дъщеря си. Защото съпругът ти е зрял човек, колкото и да го нараниш ще намери сили да продължи, но детската психика е крехка и не знаеш как един развод може да се отрази на детето ти. Не знам, наистина не знам какво да те посъветвам, но каквото и да избереш, няма да те съдя. Защото милиони и милиони жена са като теб.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker