Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

58.   Това за Стокхолмският синдром бе добро.
И веднага възниква въпроса, защо се появява тоя синдром.

Този синдром казва, жертвата се адаптира към насилника. И това според мен. Е с цел да се защити, предимно жените търсят сприятеляване с насилника, за да избегнат отрицателното му поведение.
Ама има разлика, защото един заложник не може да избяга физически, и се научава на заучена безпомощност. Мисли, каквото и да прави, няма да успее. Тук по - лесно си го обяснявам.

Ама да се постави доброволно във Психическа зависимост, чак да се стигне до заучена безпомощност, Стокхолмски синдром, проявен до толкова. Че дори да не може да живее без насилника. Ей тука не мога да си го обясня никак.

Че аз ако почне да се държат грубо с мен, или ще се наложа на свой ред. Или ще се махна. Ама няма значение за какво става на въпрос. Никой няма право да бъде груб с мене, и ако е, значи трябва да бъде спрян.

Да ама момичетата с който съм, който ме преследват и дават дори живота си за мен (колко глупаво) не мислят така.
За тия момичета аз съм някаква фикс идея и ако имат последно желание преди да загинат то е да бъдат с мен. Че аз се плаша от тая мисъл.
Аз не бих могъл да съжителствам с човек като мен. Даже от баща си се дразня. Щото си мисля, че две алфи в едно семейство са много.
Е аз му отстъпвам, щото като по - малък е по - редно.
Но дори той не може да ми държи твърд тон.
На няколко пъти щяхме да примерим сили заради това.

А момичетата който искат да са с мен.
Те сякаш умишлено се поставят в ролята на жертва, искат да са слаби, зависими, контролирани, да нямат мнение. Как да си го обясня.

Приятелката ми се привързала към това, има Стокхолмски синдром - добре.
Тогава защо нейната приятелка също тича след мен?
Тя много добре знае, за държанието ми, аз не го крия, казвам директно аз съм гадняр. Не ти трябва да си с мен, ако имаш малко гордост няма да си с мен. Не тичат след мен? Не знам.
Ма как може ти умишлено да се поставяш в тая роля!?

Чак почвам да ги съжалявам.

Изречение от рода: Искаш да си силна, независима и даже лидер. Е хубаво бих се радвал, ама няма как да бъдем заедно тогава.
Тъй че решавай.
Я да го кажат на мен. Само ще се усмихна ще кажа Моля, и ще почна да се смея. И ако видя че това е сериозно. Ще стана и ще си тръгна.
Ма няма бе. При тях не е така.
Правил съм хубав секс - едва ли. Трудно свършвам повече от 2 - пъти.
А с приятелката и даже не съм правил секс. Тогава защо тя се дразни, че обръщам повече внимание на партньорката си.

Чисто заявявам, на тези жени им харесва да бъдат слабите.

59.   Н. 49, аз смятам, че отговорих какво мисля по въпроса "Защо". Може да не съм го написала точно и ясно, за което грешката е моя. Мисля, че хората, които тичат по боклуци са точно младежите и хората без опит. Колкото по-млад си, толкова повече не знаеш за света, за любовта и за връзките. Ще се самоцитирам:

"По планета момичетата като виждат само силикони, екстеншъни, яки батки, тузарски коли и къщи на 2 етажа с басейн, ами това и ще искат. Момчетата като им бушуват хормоните, като гледат по цял ден порно, естествено е да искат да имат приятелка като порно актрисите, които са гледали. А, всеки знае, че порно актриса не се става, ако си грозна и скромна. "


Смятам, че когато сме млади повече ни привлича драмата, искаме да бъдем в центъра на вниманието. Харесваме такива, които се отличават с нещо от тълпата. Харесваме хора, които са известни в града си, защото искаме да се чувстваме специални, че точно този човек ни е обърнал внимание. Момчетата харесват кухи мацки, но красиви, защото искат другите момчета да им завиждат как са успяли да хванат такава красавица. Момичетата, пък, харесват лошите момчета, защото много от жените мислят, че ще могат да променят лошото момче. Искат да се почувстват и те специални, защото са успели да променят лошите черти в гаджето, и то се е обърнало на 190 градуса само заради нея и тяхната любов. Обаче, като имаш повечко такива връзки, натрупваш и опит и смятам, че много от нас разбират, че сме имали неправилен модел на взаимоотношения и, че това което сме търсили в партньора, спира да ни вълнува и започваме да търсим нещо различно. Ами, нали когато съзреем и започнем да мислим за семейство ние няма да избираме половинките си по критерий за известност и красота. Тогава се гледат едни други неща. С осъзнаването, започваме да търсим в отсрещния пол сходни интереси. Искаме да можем да си говорим с часове, без да се усещат неловки паузи. Искаме да обичаме, и да бъдем обичани. Да уважаваме и да бъдем уважавани. Търсим си спътник, който ще бъде с нас, когато сме на земята, и когато сме на върха. Търсим доверен приятел, на когото можем да споделим всичко, и не биха ни отхвърлили за това. Търсим хора, които ще ни обичат заради нас самите. Няма да искат да ни променят, а ще ни приемат такива, каквито сме. Търсим хора, заради които си струва да се развиваш, които ни мотивират и нахъсват да даваме всичко от себе си. Хора, с които се виждаш в семейство, с деца. Хора, които биха станали майка/баща на децата ни. Кой би тръгнал да се жени с кифлата на класа, която върти по 5 момчета наведнъж и не излиза от чалготеката. Или за мъжът, който работа е срамна дума и предпочита да си върти далаверите, и между другото да легне с всичко, което има гърди?

Не, че няма такива примери. Има, но наистина не ги разбирам как за толкова време още не са порасли. Обаче, повечето порасваме и започваме да мислим за бъдещето си, защото разбираме, че от нас зависи какво ще бъде то. В настоящето се гради бъдещето, и ето защо ние нямаме време да се занимаваме с "боклуци". Обаче, всичкото това идва със съзряването, а различни индивиди, съзряват някои по-рано, други по-късно. Всеки случай е уникален. Може някои в техните 20 и ранни 30 години да са "живели", както е модерно сега, обаче след това да си седнат на дупето, и да си уредят живота. Както и може млада двойка на 20 да се вземат, да създадат семейство, да се развиват индивидуално, и да бъдат щастливи и удовлетворени от семейния живот.

И не, Н49, темата не е предимно за жени. Както виждаш авторката е написала, че двата пола тичат след боклуци, и след това се е аргументирала и дала примери и за двата пола. А това, че ти обръщаш повече внимание (както и другите мъже) на жените и винаги техните кирливи ризи се търсят, е друг въпрос.

А, иначе авторката също пита защо жените остават с насилниците, след като разберат какви са. Да, аз също съм съгласна, че това не е любов, а Стокхолмски синдром. Такива насилници първото нещо, което правят, преди да покажат истинското си лице, е да откъснат жената от роднини и приятели, да ограничат контактите с родители и. Много често времето си го прекарват само двамата, или с приятели на мъжа. Та, отдалечават жената. Носят я на ръце, и се държат с нея като с принцеса. Подхвърлят темата да зареже работа, защото "неговата принцеса не бива да работи". Той ще се грижи за всичко. Ще я издържа, ще я гледа, ще я глези. А много жени само това чакат. И тя се съгласява, заради неговите обещания. И един ден се оказва без приятели, без подкрепа от семейството, без работа и жилище, обаче с мъж, който не само, че не си удържа на думата, ами и поведението му става от лошо по-лошо с всеки изминал ден. Така че, авторке, преди да съдиш тези жени, си помисли ако ти си в такава ситуация, какво правим? Без работа и пари, без да имаш подкрепата на някого. Напуснеш ли го, няма къде да останеш да живееш, а камо ли да се издържаш. Ами, ако в картинката има и деца? Една жена, за да напусне насилника с децата, нали трябва да имат подслон, да им осигури нужните неща като храна, вода, ток миниимум. Ами, пари от къде? Издръжката в България е към 100лв. Те само за сметките няма да стигнат. Много често мъжете държат жените си, със заплахите, че ще им вземат децата. И то наистина, щом не може да ги гледаш сама, съдът никога няма да ги отсъди на теб. Трябват ти елементарни условия, които тези жени нямат! И те изпадат в една такава дупка на всекидневен тормоз и нещастие. Искат да се откъснат, обаче не могат. И с времето все повече и повече, вярват, че сами не могат да се справят. Ето защо жените са се борили за равни права, и за правото да могат да работят. Защото е ужасно да зависиш от някой друг, било то и съпруг. Никога не знаеш какво ще се случи. Дори да не те тероризира, ами този мъж може някой ден да почине, тогава ти ставаш вдовица. И какво правим от тук нататък?

А, също да спомена, че има и жени, които работят, изкарват пари, но също търпят насилника. Има и такива, които направо си го издържат и го гледат цял живот. Е, тия седят при него най-вече от глупост и мазохизъм. Това е.

Авторке, както казахме, нямаш опит. И да си излизала в някоя компания, където има момчета е съвсем различно от това да излезеш с някого, да се опознаете, да се харесате. Да минете през периода на бурните страсти, голямата любов. Да се усмихвате по цял ден на работа, само защото знаеш, че приключи ли работния ден ще видиш твоето момче/момиче. Когато ходиш по улицата, да не ходиш, а летиш. Да не може да заспиш късно вечер, защото мислите ти са на друго място, при някой друг. И след това като мине еуфорията, виждаш нещата по-реално. Забелязваш неща, които преди не си. И ако сте един за друг, тези неща не са пречка, с тях идват обичта, подкрепата. Да си мислиш как си живял този живот без този човек до себе си. Да си представяш бъдещето с него/нея и т. н. Да заживеете заедно, да научиш всички нейни/негови вредни навици. Кой си оставял чорапите на земята, кой не си е миел чиниите след ядене. Един не си затваря пастата за зъби, след като я ползва. Друг пък не си сгъва дрехите в гардероба и е като бомба. Той иска да играем игри вечер, тя пък иска да гледаме филм. Тя иска да вечеря салата, той иска да си поръчаме пица... И т. н., и т. н. Когато изживееш всичко това, тогава може да говориш за опит. Срещите в компания не са опит. Ти имала ли си приятел? И ако да, имахте ли връзка, която е продължила минимум година? Авторке, желая ти да намериш момчето за теб, което няма да е батка. Няма и да бъде насилник. Желая ви любов и щастие. Обаче, не се заричай, че това няма да се случи на теб. Както казах, такива, които се заричат, изпадат после в кофти ситуации. Бъди преднамерена, мисли с главата. Усетиш ли, че някой се държи лошо с теб, бягай. Не оставай! Но, да знаеш, че не всички насилници си показват истинската същност веднага. Много от тях са изкусни манипулатори, които докато се усетиш и си вече затънала. На никоя жена не пожелавам такъв мъж. Усетиш ли нещо подобно, недей търпя нито миг повече, защото всеки миг ще ти коства много повече...

Depravity

60.   Н. 49, аз смятам, че отговорих какво мисля по въпроса "Защо". Може да не съм го написала точно и ясно, за което грешката е моя. Мисля, че хората, които тичат по боклуци са точно младежите и хората без опит. Колкото по-млад си, толкова повече не знаеш за света, за любовта и за връзките. Ще се самоцитирам:

"По планета момичетата като виждат само силикони, екстеншъни, яки батки, тузарски коли и къщи на 2 етажа с басейн, ами това и ще искат. Момчетата като им бушуват хормоните, като гледат по цял ден порно, естествено е да искат да имат приятелка като порно актрисите, които са гледали. А, всеки знае, че порно актриса не се става, ако си грозна и скромна. "


Смятам, че когато сме млади повече ни привлича драмата, искаме да бъдем в центъра на вниманието. Харесваме такива, които се отличават с нещо от тълпата. Харесваме хора, които са известни в града си, защото искаме да се чувстваме специални, че точно този човек ни е обърнал внимание. Момчетата харесват кухи мацки, но красиви, защото искат другите момчета да им завиждат как са успяли да хванат такава красавица. Момичетата, пък, харесват лошите момчета, защото много от жените мислят, че ще могат да променят лошото момче. Искат да се почувстват и те специални, защото са успели да променят лошите черти в гаджето, и то се е обърнало на 190 градуса само заради нея и тяхната любов. Обаче, като имаш повечко такива връзки, натрупваш и опит и смятам, че много от нас разбират, че сме имали неправилен модел на взаимоотношения и, че това което сме търсили в партньора, спира да ни вълнува и започваме да търсим нещо различно. Ами, нали когато съзреем и започнем да мислим за семейство ние няма да избираме половинките си по критерий за известност и красота. Тогава се гледат едни други неща. С осъзнаването, започваме да търсим в отсрещния пол сходни интереси. Искаме да можем да си говорим с часове, без да се усещат неловки паузи. Искаме да обичаме, и да бъдем обичани. Да уважаваме и да бъдем уважавани. Търсим си спътник, който ще бъде с нас, когато сме на земята, и когато сме на върха. Търсим доверен приятел, на когото можем да споделим всичко, и не биха ни отхвърлили за това. Търсим хора, които ще ни обичат заради нас самите. Няма да искат да ни променят, а ще ни приемат такива, каквито сме. Търсим хора, заради които си струва да се развиваш, които ни мотивират и нахъсват да даваме всичко от себе си. Хора, с които се виждаш в семейство, с деца. Хора, които биха станали майка/баща на децата ни. Кой би тръгнал да се жени с кифлата на класа, която върти по 5 момчета наведнъж и не излиза от чалготеката. Или за мъжът, който работа е срамна дума и предпочита да си върти далаверите, и между другото да легне с всичко, което има гърди?

Не, че няма такива примери. Има, но наистина не ги разбирам как за толкова време още не са порасли. Обаче, повечето порасваме и започваме да мислим за бъдещето си, защото разбираме, че от нас зависи какво ще бъде то. В настоящето се гради бъдещето, и ето защо ние нямаме време да се занимаваме с "боклуци". Обаче, всичкото това идва със съзряването, а различни индивиди, съзряват някои по-рано, други по-късно. Всеки случай е уникален. Може някои в техните 20 и ранни 30 години да са "живели", както е модерно сега, обаче след това да си седнат на дупето, и да си уредят живота. Както и може млада двойка на 20 да се вземат, да създадат семейство, да се развиват индивидуално, и да бъдат щастливи и удовлетворени от семейния живот.

И не, Н49, темата не е предимно за жени. Както виждаш авторката е написала, че двата пола тичат след боклуци, и след това се е аргументирала и дала примери и за двата пола. А това, че ти обръщаш повече внимание (както и другите мъже) на жените и винаги техните кирливи ризи се търсят, е друг въпрос.

А, иначе авторката също пита защо жените остават с насилниците, след като разберат какви са. Да, аз също съм съгласна, че това не е любов, а Стокхолмски синдром. Такива насилници първото нещо, което правят, преди да покажат истинското си лице, е да откъснат жената от роднини и приятели, да ограничат контактите с родители и. Много често времето си го прекарват само двамата, или с приятели на мъжа. Та, отдалечават жената. Носят я на ръце, и се държат с нея като с принцеса. Подхвърлят темата да зареже работа, защото "неговата принцеса не бива да работи". Той ще се грижи за всичко. Ще я издържа, ще я гледа, ще я глези. А много жени само това чакат. И тя се съгласява, заради неговите обещания. И един ден се оказва без приятели, без подкрепа от семейството, без работа и жилище, обаче с мъж, който не само, че не си удържа на думата, ами и поведението му става от лошо по-лошо с всеки изминал ден. Така че, авторке, преди да съдиш тези жени, си помисли ако ти си в такава ситуация, какво правим? Без работа и пари, без да имаш подкрепата на някого. Напуснеш ли го, няма къде да останеш да живееш, а камо ли да се издържаш. Ами, ако в картинката има и деца? Една жена, за да напусне насилника с децата, нали трябва да имат подслон, да им осигури нужните неща като храна, вода, ток миниимум. Ами, пари от къде? Издръжката в България е към 100лв. Те само за сметките няма да стигнат. Много често мъжете държат жените си, със заплахите, че ще им вземат децата. И то наистина, щом не може да ги гледаш сама, съдът никога няма да ги отсъди на теб. Трябват ти елементарни условия, които тези жени нямат! И те изпадат в една такава дупка на всекидневен тормоз и нещастие. Искат да се откъснат, обаче не могат. И с времето все повече и повече, вярват, че сами не могат да се справят. Ето защо жените са се борили за равни права, и за правото да могат да работят. Защото е ужасно да зависиш от някой друг, било то и съпруг. Никога не знаеш какво ще се случи. Дори да не те тероризира, ами този мъж може някой ден да почине, тогава ти ставаш вдовица. И какво правим от тук нататък?

А, също да спомена, че има и жени, които работят, изкарват пари, но също търпят насилника. Има и такива, които направо си го издържат и го гледат цял живот. Е, тия седят при него най-вече от глупост и мазохизъм. Това е.

Авторке, както казахме, нямаш опит. И да си излизала в някоя компания, където има момчета е съвсем различно от това да излезеш с някого, да се опознаете, да се харесате. Да минете през периода на бурните страсти, голямата любов. Да се усмихвате по цял ден на работа, само защото знаеш, че приключи ли работния ден ще видиш твоето момче/момиче. Когато ходиш по улицата, да не ходиш, а летиш. Да не може да заспиш късно вечер, защото мислите ти са на друго място, при някой друг. И след това като мине еуфорията, виждаш нещата по-реално. Забелязваш неща, които преди не си. И ако сте един за друг, тези неща не са пречка, с тях идват обичта, подкрепата. Да си мислиш как си живял този живот без този човек до себе си. Да си представяш бъдещето с него/нея и т. н. Да заживеете заедно, да научиш всички нейни/негови вредни навици. Кой си оставял чорапите на земята, кой не си е миел чиниите след ядене. Един не си затваря пастата за зъби, след като я ползва. Друг пък не си сгъва дрехите в гардероба и е като бомба. Той иска да играем игри вечер, тя пък иска да гледаме филм. Тя иска да вечеря салата, той иска да си поръчаме пица... И т. н., и т. н. Когато изживееш всичко това, тогава може да говориш за опит. Срещите в компания не са опит. Ти имала ли си приятел? И ако да, имахте ли връзка, която е продължила минимум година? Авторке, желая ти да намериш момчето за теб, което няма да е батка. Няма и да бъде насилник. Желая ви любов и щастие. Обаче, не се заричай, че това няма да се случи на теб. Както казах, такива, които се заричат, изпадат после в кофти ситуации. Бъди преднамерена, мисли с главата. Усетиш ли, че някой се държи лошо с теб, бягай. Не оставай! Но, да знаеш, че не всички насилници си показват истинската същност веднага. Много от тях са изкусни манипулатори, които докато се усетиш и си вече затънала. На никоя жена не пожелавам такъв мъж. Усетиш ли нещо подобно, недей търпя нито миг повече, защото всеки миг ще ти коства много повече...

Depravity

61.   Номер 58 няма значение по колко пъти свършваш и по колко пъти правиш секс,това е до силното привличане,може човек да не се справя добре в секса но ако партньора му е влюбен едва ли би обърнал внимание и пак би бил доволен.Влюбването е свързано с сексуалното желание,с другата ти секс не правиш но сигурно и се иска и на нея.Смятай просто със какви приятелки се събира твоята,тя тая изобщо не е стока щом те заглежда и търси вниманието ти.Сам си виновен защото виждаш само две положения-или ще ти се подчинява или ще се опитва тя да конандва а това изобщо не е така има жени който не обичат да правят нито едното,нито другото,обаче ти търсиш крайности.

62.   Просто е. На един възпитан и добър човек няма какво да му развиваш и възпитаваш и ти става скучен. Докато ако излизаш с невъзпитан, той прави впечатление (т. е. не е просто един обикновен скучен човек) и с него има вероятност да има някакво развитие, да го превъзпиташ по някакъв начин. Отделно когато някой не те одобрява, ти се стремиш инстинктивно да заслужиш одобрението му. Как така някой няма да те одобрява, та ти си толкова добър човек. Ако пък те одобри, ти става скучен.

Разбира се, това е присъщо на първосигналните, незрелите и хората с ниска емоционална интелигентност. Един уважаващ себе си емоционално интелигентен човек никога няма да тръгне след кифла или мутра. Такива хора по-скоро ще предизвикат отвращение в него, отколкото някакво привличане.

Авторката точно и затова изпитва отвращение, просто е по-зряла за възрастта си и се възмущава от такива, както и от хората, които се привличат от такива. Това говори за емоционален интелект и за зрялост въпреки крехката и възраст. На един посредствен човек такива неща никога няма да му направят впечатление, точно защото за него са нормални, а те не са много нормални. Друг е въпроса, че народа масово изпростя и си понижи ценностната система и това вече някак стана нормално, защото е масово, но пък дразни по-интелигентните, те все пак са част от това общество и това ги тревожи.

63.   А да, забравих. Вие, които казвате авторката да гледала себе си, сте същите. По тази логика и вие гледайте себе си. Тя просто си има някакви виждания и си ги споделя, нима право на това? Всеки си има право да си има каквито ид а е виждания, стига да не пречи на другите, а тя не виждам с какво конкретно пречи. Така или иначе всички си имаме мнение за другите, но ако то не е положително винаги ни заклеймяват. Защо? Не можем ли просто да бъдем обективни и да наречем нещата с истинските им имена? Защо трябва винаги да сме положителни?

64.   Авторке аз съм номер 10, когато бях на 19 години и аз имах подобни разсъждения относно мъжете, жените и тн. но какво от това, казвам че ти си важна за себе си, а не другите какви са. Но Depravity е права като казва да не се заричаш, пожелавам ти да имаш късмета да случиш на мъже който да не се възползват от теб. Няма как все ще минеш през неподходящите но дано да не ти се случва да обичаш и да страдаш след това. Офф и аз едно време така се заричах и то какво стана, по лошо от колкото съм си го представяла. Когато се влюбиш мислиш ли че някой ще те пита, искаш ли, не искаш, ами то просто се случва и дано когато и на теб ти се случи да бъде споделено и да бъде твоят човек, успех!

65.   Ама Depravity. Само видях колко дълъг ти е коментара и не го прочетох, че то трябваше да отиде цял ден за това. А не ми се занимаваше. И почнах да го чета, ама като не ме грабна, и спрях да го чета. Дано обаче ти прочетеш моят.
Обаче номер 60. Ме грабна и го прочетох.

Сега не знам дали да ти Благодаря или да ти се ядосвам.
Първо Благодаря, че ми помогна да видя нещата малко по - далеч отколкото ги виждах.

Второ обаче много ти се дразня. Щото. Много ми смъкна акциите, почти ги обезцени.
Пред публика не бих ти позволил така да говориш. Каму ли пред познати.

Мисля, че хората, които тичат по боклуци са точно младежите и хората без опит.
Ха - най - голямата възраст която е поддавала е 17г. И то при условие, че още на 15г. момичето е тръгнало да става семейно.
А пък другата дето влиза в болница се запознахме когато тя бе на 14г.
Значи разбира се, голям опит са имали. :) (Да бе да).

Смятам, че когато сме млади повече ни привлича драмата, искаме да бъдем в центъра на вниманието. - Е при мен не само като много млад. И сега искам да съм в центъра на вниманието, и съм. :) И да много ми харесват драмите.
Харесваме такива, които се отличават с нещо от тълпата - аз се отличавах, че бях значително по - голям цели 10г.
Защото искаме да се чувстваме специални, че точно този човек ни е обърнал внимание.

Момичетата, пък, харесват лошите момчета, защото много от жените мислят, че ще могат да променят лошото момче. Искат да се почувстват и те специални, защото са успели да променят лошите черти в гаджето, и то се е обърнало на 190 градуса само заради нея и тяхната любов. - Е аз не съм гадняр постоянно, често съм и много мил романтичен, обичлив. И да казвам ѝ, че тя заслужава нещо по - добро от мен. И аз ще се стремя да бъда по - добър. Но успехът е много краткотраен, до следващият път, когато се случи нещо което не ми харесва и аз да стана гадняр, поне веднъж седмично, но понякога и всеки ден.

Търсим хора, с които се виждаш в семейство, с деца. Хора, които биха станали майка/баща на децата ни. - Да момичето с което съм, отговорно мога да кажа, че е способно да бъде майка на децата ми и вероятността да ме напусне е под 1%.
Е има и красавици покрай мен, ама тях използвам за забавление, не бих създал семейство с тях, щото не съм сигурен в тях.

Носят я на ръце, и се държат с нея като с принцеса. - Абе не съм се държал така съзнателно. Е вярно е, че не тръгвам да се налагам веднага. Ама обикновено показвам твърдост още преди да тръгнем, малко след като разбера, че съм харесван. И малко - по малко увеличавам дозата, обикновено любовниците ми са съдени много по - малко от официалната.

Абе при мен малко хронологията на събитията е малко по - различна. В останалото си права.
Отдалечи я от приятели, може би един много тесен кръг, който обаче трябва да се знае и да е одобрен. Задължително е този приятелски кръг, е да има положително мнение за мен.
И да често сме само двамата.
Да се отдалечи от семейството. Добре е да се скарат. Могат да останат само роднините, който имат положително мнение за мен.
Да - ходи на работа. Хайде стига бе? Тя поиска, аз и казах, че ако тръгне да работи ще се разделим.
Парите ги осигурявам аз. Но пък позволявам да изкаже мнение как да ги похарчим, е разбира се, аз решавам, тя само изказва мнение.
Нейн приятел и беше дал едни 100 лв. След като научих, този и приятел, претърпя лек инцидент. Нямаше право да се пъха където не му е работа. Разбрахме се по този въпрос, не мисля, че ще повтори.
И да дете. Това си е задължително условие.
Както казваш и да иска, да не може да мръдне.
Без дом и финанси на къде.
И какво казваш, че тя седи с мен защото няма избор ли?
Тя се кълне, че ме обича, посяга на живота си, ако искам да я оставя.
И за следващото съм съгласен. Много млади момичета се увличат по идеята да не работят, а да бъдат издържани. Само дето не знаят, как се вкарват така. Щото те когато не са самостоятелни личности, и зависят от някого. Ми то и техният живот не е точно техен.
Сега аз и от нея съм чувал, че я е страх да не изгуби това което има, ама по любов е с мен. Не ми вкарвай съмнения. Това е дразнещо. Имам толкова добро, мило и послушно момиче, че нямам думи. Не е било да и се скарам за нещо и тя да не ми отстъпи. Е някой път се налага да говоря много, за да я убедя, друг път казвам само, че ще е така, както казвам. Ма тя винаги се съгласява. Щото знае, че съм прав. Не е щот нямала избор. Аз не я задържам, винаги съм и казвал, че щом пожелае може да си тръгне. Няма да я спирам или да я преследвам. То не се е налагало, ама нали ще извади ограничителна заповед и няма да имам право да се доближа до нея.
Ама тя като чуе, че може да си ходи, почва да реве, да ме прегръща, да ме целува, иска да го правим. Сякаш се възбужда от това.
Те жените са се борили за равни права и даже успяват да ги извоюват, ама има и индивиди който искат да се грижат за тях.
Еми аз осигурявам тази грижа, даже не мога да си помисля, да не я осигуря.
Само, че казваш съпруг. Що пък да се женя. Няма да се женя. Ще запишем, че съмбаща на детето и не виждам защо да се прави повече. Защо да взимам свидетелство за любовта ни? Пък и мисля, че ако официално се оженя за нея, тя ще има повече права. Стигат и толкова колкото и давам.
Ако някой ден стане нещо, и ме съди за издръжка, чудно как ще го направи. Ама само хипотетично. Като казваш 100 лв. не са голям проблем.

Ако след еуфорията нещата се виждат по различен начин - значи моята, не е преживяла тази еуфория вече 3г. Радвам се, значи еуфорията и може изобщо да не мине.

Никога пък не е било проблем къде съм си хвърлил чорапите. Щом поискам чорапи ми се дават. Или дали не съм си сгъвал дрехите. Сгънати и прибрани са. Не съм измил чиниите - винаги мога да взема чиста чиния.
Вечерята никога не е отказвала да сготви нещо което поръчам.
То даже сутрин оставям 20лв. Отивам на работа, после ще се помотам преди да се прибера. Връщам се, там ме посреща една широка усмивка, и масата сложена. Е някой път се налага да отиде пак до магазина ама рядко.
Дават ми се касовите бележки, рестото. Ще получи похвала, и част от рестото, зависи от настроението ми.
Някой път ще я оставя в къщи да си гледа сериалът.
Тя моите игри не мой да ги играе, ама ако се заема да играя нещо, пък тя може да вземе другият лаптоп.

А ти я описваш като жертва! Това е дразнещо.
Ако се държи послушно - е защото знае, че съм прав. Преди спореше повече, ама вече не.
Аз не съм я спрял да си тръгне, не съм я вързал. Ама тя не може да си представи живота без мен. Толкова много ме обича.
Нито я заключвам нито нищо, нека да излиза където иска, и пари има. Е по рано ходеше насам на там, ама вече се ограничи само до една група приятели, те даже са и мой приятели.
Домакинствала - амчи по цял ден е в къщи, не ходи на работа. Що да не домакинства. Тя даже е много старателна в тая работа. Не се оплаква, е в началото се оплакваше, ама поговорих с нея, разбра ме, убеди се в моята гледна точка.
Оставил съм и лаптоп, телефон с много безплатни минути. Може да говори с когото си иска. Е от време на време проверявам с кого говори. Тъй разбрах, че искала пари от друго място. Ама след като момчето пострада. Не казвам, че имам някакво участие, просто тъй се случи, че момчето пострада. Нещо взе да ограничава контактите.

Ама виж си мисленето - описваш я като жертва, която няма избор и за това седи при мен. Това просто не е вярно. Ако прави тези неща, който искам то е заради силната и любов.
А ти с твоите писания, ме караш да се съмнявам. Е това ме дразни.

Аз съм жертвата, щото не мога да я оставя, все едно да я убия. Обичам я или не, трябва да изкарам живота си с нея, щото нейният живот се оказва, че зависи от мен. Ако не съм аз - кой ще се грижи за нея? Виждаш ли, аз съм длъжен да стоя при нея и да се грижа за нея. И ако понякога съм малко груб, то аз имам право на това.
Да не мислиш, че ми е лесно. Ми ще бъда гадняр понякога, като ме ядосва. Аз седя при нея, грижа се, тя ще ме ядосва.
А мойто момиче, тъй няма да стане!

Ей - що ти трябваше да ги казваш тия приказки в коментар 60.

66.   Съжалявам, коментара ми се е постнал два пъти.

Н. 65, прочетох коментара ти, колкото и да е дълъг. Явно и ти си прочел моя, колкото и да отричаш.

Искам само да отбележа за всички, които казват, че не могат да си намерят свястно момиче/момче и тръгват да се жалват, събират жлъчни коментари срещу противоположния пол в темите си и сякаш се кефят колко са велики те самите, а жени/мъже свестни не са останали в България. Н. 65, ще взема твоят коментар за пример. "Боклуците" с "боклуци" се привличат. И свестни със свестни се привличат. Не, че искам да ти кажа боклук, просто използват думата, която авторката е използвала, за да опише тези хора. И преди съм казвала, че съжалявам момичето ти. Съжалявам и теб, че живеете по този начин. Но, си се заслужавате. Ти си "боклук", защото си гадняр, властен. Разпореждаш се с всичко, както ти е удобно. Не се вслушваш в нейното мнение. Изневеряваш и с не знам вече колко подред станаха момичета, че ми е писнало да те чета. И тези момичета вероятно са непълнолетни. Падаш си педофил (Да, знам, че щом са над 14 не се водиш такъв). Момичето ти пък те използва за пари, не е работила един ден в живота си. Глупава е да се поставя в такава ситуация, все едно ти е отдала живота си да правиш с него каквото искаш, но при условие, че изкарваш пари. Търпи те да се държиш с нея както искаш. Сигурна съм, че би търпяла и физически тормоз от теб. Слаба е, не мисли разумно и зряло. За това няма да си хванеш свястно момиче. А тя няма да си хване свястно момче. Защото си се заслужавате един друг. Свестните рано или късно намират път един към друг, но "боклуците" цял живот седят със себеподобни, защото няма как един свестен индивид, щом прозре какви сте да стои при вас. И това е всичко, което искам да кажа. Не ми се спори с теб, защото е безсмислено и всичко сме си казали вече. Стой си при момичето, властвай над нея, бъди паралелно и с други. Не ме интересува. Последиците са за теб.

Надявам се коментара ми да е достатъчно къс, за да го прочетеш.

Depravity

67.   Първо само да кажа, че не съм Деправити, ма ми стана интересно и аз да напиша 2-3 редчета :)

"А ти с твоите писания, ме караш да се съмнявам. Е това ме дразни" - омг, аахахахааааа, завалията той :)

Другото, което ше ти кажа човеко е, че определно ти хлопа якичко нещо в главата щом така старателно обработваш това момиченце да е с теб И ТАКА ПОДРОБНО НИ РАЗКАЗВАШ ЗА ТОВА ТУКА-анонимно в интернет.

Значи принципно не одобрявам хора като тебе, но човешката психика ми е хоби и тъй като всичко тръгва от детството с огромно удоволствие бих те изслушала да ми разкажеш подробно за детството си - майка, баща и други фактори, които са участвали по - активно в него, защото екземпляри като теб са невероятен коктейл от негативи като: параноя, мания за контрол, комплекси за малоценност, нарцисизъм, страх от изоставяне и това само на първо четене... :)

Имам един съсед като тебе е леко, знам му доста от филмите... абе не ви е лесно хич :)

68.   А не щом не си Деправити - няма да говоря с теб. :)
Да и за мен човешката психика е хоби, прекарвам часове дневно да мисля, защо така и защо инак.

Не знам точно колко назад във времето. Но в ранни детски години растях освен с родителите си и с баба ми и дядо ми. Още баба ми и дядо ми, разделяха работата на мъжка и женска. Дядо ми носеше големи сакове покупки, който слагаше на масата и неговата работа приключваше, отиваше в кръчмата, или се излягаше на дивана и следваше ти отиди да намалиш, ти върви да усилиш, да смениш канала. Тогава още нямаше дистанционно. Държеше контрола в къщи, знаеше се, че той командва.
Баща му не му отстъпи, той често нахокваше майка ми. Това не си направила, а това си го направила така и така. Той обаче нямаше голямо покритие, често не носеше нищо за ядене. Абе как може? Какъв мъж си ти бе? Да не моиш да нахраниш семейството си. Така и не съм задал тези въпроси.
Той се налагаше над майка ми, когато тя посмее да каже нещо, той побесняваше. Аз им виках, какво се карате, знаете ли как ми се отразява. Че кой бях аз да ме чуят.
Брат ми стана първа година студент, Майка ми искаше да отиде, да го види, но нямаше пари, на следващият ден превеждаха пари.
Той настояваше тя да се забави с ден. Но тя прояви твърдост, прати ме, да проверя дали са му превели пари. Но аз валеше, беше тъмно, и мен ме бе страх, че може да направи нещо на майка ми. Можеше да стигне до физическо насилие. Засили се от 5 метра. Аз се вцепених и не помръднах, дори и да ме убие, нямаше да позволя да и посегне. Спря се на половин метър от мен, удари по масата. Щях да си глътна езикът. Но се случи нещо което не очаквах, отстъпи върна се на зад, трясна външната врата.
Абе изрод такъв, кой ти е виновен, че нямаш лев в джоба? На кво се сърдиш бе?
Ама баща ми е как да го питам. И да не го одобрявам, толкова слаб и нищожен.
Втората година брат ми щеше да прекъсне образование, а скоро щях и аз да ставам студент.
Майка ми отиде в Гърция, стана бавачка, успя да намери пари.
Аз бях превързан към нея. Но нямаше как.
Как изобщо го допусна бе цървул?
Върна се, и като взе да разказва колко лошо са се държали с нея, беше пълна с гняв. Ми кофти бе мамо, ама в момента няма как да ти помогна. Самият аз имам едни 20 лв. и Не знам до кога. Още уча, трудно се справям, не мога да си помисля и за работа. Направо ли го, значи ще оставя ученето. Нали вие искате да съм там. Тъй че ако искаш да изкарам, ще трябва да се върнеш на това гадно място. Виждаш, че баща ми се свива и знае само да се сърди. И аз съм слаб, не мога хем да уча, хем да работя. Офф.
Със всичкото си безпаричие, започна строеж на къща, прати ме да работя по нея. Е добре де, ама вече можех да се замисля, ти използваш моят труд, от мен се очаква, определено поведение, ама защо да го правя, нещо аз получавам ли?
Извика ме да работя по един гараж, вземахме добри пари. Обаче това което изкарах, ми ги поиска на заем. Естествено не ги върна, че кога го е правил. Значи аз платих, да ме експлоатираш, що - да не се сърдиш. Ама айде сърди се бе! Ей че ми иде да го цапна, ама баща ми е не мога. Много пъти съм си представял как му разказвам, за цялата ми насъбрана злоба против него. Ама баща ми е, все пак имам някаква обич към него.


Хубаво де минаха години, завърших и карах следващата степен.
Брат ми доведе жена в къщи, ама тя от къде се намери такава, блъскаше, вика на брат ми, аз треперя в другата стая. Беше направо кошмар, ама мълча, да не се разправям с брат ми. Обичах го. Баща ми реши, че това поведение е не търпимо. И ме попита, дали да им каже нещо. Дори го убедих да го направи.
Обаче брат ми се изнесе с нея.
Баща ми се разболя, можеше да умре, но майка ми, работеше да ни издържа, пари ни трябваха. Искаше тя да се прибере, и тя ме попита - да го направи ли. Ми той хубаво болен, ама пари за лечение, ами че брат ми станал семеен пък нямал кинти, че аз още уча. Казах не е нужно. Аз съм тук ще оправя нещата.
После обаче баща ми влоши отношенията си с нея. И се стигна до раздяла. Аз го преживях тежко, представях си как тя идва в къщи и се скарват с баща ми. Стига се до полиция. Срам ме е да го призная, но ревнах пред баба ми, единственият близък човек, сърцето ми взе да прескача. Баба ми се намеси, говори с баща ми. Обаче аз се намразих, за бога бе как мога да съм такъв кретен, как може бе да съм толкова слаб. Ще се самоубия, ама аз ще бъда силен, повече никога няма да го допусна. Само през трупа ми, ама докато съм жив ще бъда силен. Зарязах ученето, захванах работа. Още са ми гадни тия събития.
Казах си, че ще спестявам каквото изкарам, защото в природата слабите индивиди не бива да съществуват. Ако индивида е слаб, той не заслужава живот. Каму ли да се възпроизведе.
Да ама храната. Пак не стигаше, абе баща ми как ще отидеш за риба, ще пръснеш пари за хобито си, като в къщи няма какво да се яде. То се видя, че аз трябва да осигуря парите в къщи. Трябва да го изместя като глава на семейството. Щот не говорим само за отделни личности. Тук става дума за семейство. Не е само аз или той да седим гладни. Семейството е гладно. Ми слаб си, не можеш да се грижиш за семейството си, харчиш за хобито си, сякаш ние не те интересуваме. Обаче продължаваш да се налагаш, обаче вече трудно те търпя. То си ми баща, ама баща означава нещо повече, това е титла, която трябва да се затвърждава всеки ден. А не само да си направиш кефа с майка ми.
Първо чувствах страх спрямо него, от вечното му сърдито настроение. После този страх, се превърна в гняв. Гневът премина в злоба. Понякога стигаше до омраза. Ама въпреки всичко баща ми е.
Работих на частно, а той искаше да направя една дребна услуга за него. Просто да изляза за малко от работа. Можех да го направя.
Но не исках, щом ми дават пари, значи тези хора ме притежават. И буквално могат да правят с мен каквото искат (почти всичко). Аз нямам право да мърдам. Щото утре те ще спрат да ми плащат, а това застрашава семейството си. Щом ми плащаш, съм ти роб. Като си казал, че това трябва да се направи, значи ще се направи.
Аз може да искам много работи, да не искам да направя това което искаш, но това е без значение, ще го направя, защото семейството трябва да е добре. Аз не съм важен. Само семейството. Така че това, че баща ми се разсърдил, ми кофти, ама аз няма да застраша по никакъв начин семейството.
После поиска от мен услуга, обаче аз не можах да схвана как точно да я направя. Ми признавам, не съм много умен. Той реагира агресивно, аз обаче връхлетях при него и му изкрещях на свой ред.
Въпросът беше, ще отстъпи ли, или ще се сбием. Аз бях твърдо решен да отстоя. Вярно че е силен, но нямаше значение. Обаче той отстъпи.
А после не смееше да бъде агресивен. И го лиших от оръжието му.
Той вече не можеше да използва агресия спрямо мен.
Почувствах се по - велик от него.
Виждаш ли бе! Мога да се оправя там където ти не можеш.
Ха - сега да те видя кой по - голям.
Е продължавам да го слушам за дребните работи. Но стане ли въпрос за по сериозен въпрос не го допускам.
След като е слаб, след като не се доказа, няма право да казва.
И той видя как се разпадна семейството му. Тъй че вече избягва да се налага.
Понеже слушах брат си, така бях научен. Все от него очакваха да бъде отговорен. А той беше на мнение, че момиче не се удря. И аз го послушах, за това едно момиче, което често имаше, агресивен характер. Взе да ме тормози, в средното, аз пък имах ниско самочувствие, нямах пари, понякога не можех да отида да ям в голямото. И понеже странях, от другите, и показвах слабост, те започнаха да ме тормозят. Така 2 години.
После взех да се опъвам, агресията спрямо мен намаля, но не спря до 12 клас.
Все се замислях, ще стана, ще се нараним, ще се стане много неприятно. Ами ако ми извикат хора после. Не мога да се справя.
В университета пък попаднах на словесна агресия.
Сега когато се прояви агресия спрямо мен, зависи колко си силен като личност. Ако сме равни, няма да ти го позволя, ще се развикам.
Ако викаш по силно от мен, ще си тръгна
Ако си по - силна личност от мен и аз съм ти подчинен, ще се затворя, изолирам мислено от теб.
Обаче физическа агресия - за твое добро недей. Представям си, баща ми или средното. Пада ми пердето и може да не оцелееш. По добре покажи смиреност, така конфликта ще свърши най - бързо.
Ако пък физически си по - силен от мен, ще ме спреш когато ме осакатиш. Обаче после ще имаме големи проблеми, ще те преследвам, докато ти го върна. Не ме предизвиквай не ти трябва.
Единственият начин да промениш поведението ми, е да седнеш нормално с мен, и да ми говориш като с равен, без да се налагаш.
Кажи ми тъй ще стане (кажи го със твърд тон) и чакай да стане. Ха - ха. Е ако си по власт имащ и кажеш това трябва да е така, Да бъди сигурен ще се мъча да е така. Ама защо - ти знаеш, така го искаш, така ще бъде.
Познати който са груби с мен, нямам - щото бъди груб и няма да поискам да те виждам. Просто няма начин да имаме общо, ако си груб към мен. Е тука понякога се заядам с Деправити, ама за забавление. Приятелите ми, който имам всички се държат повече от добре с мен. Но имам няколко приятеля, по - малки от мен и ме слушат какво им говоря. На тях обръщам най - голямо внимание.
А моето момиче, тя ме боготвори, сравнява ме с паднал ангел. Страшно ми е приятно да го чувам.
Защо говоря за пари, те са преди всичко власт и свобода.
В 6 - ти клас, щях да имам двойка, баща ми ми остави 2 лева. Аз обаче, се ядосах, и само от инат, се изправих и поправих 5 двойки за 2 седмици. Ще видиш ти, че няма да е на твоята. Така се съсредоточих да си оправя тези двойки, че както нищо не знаех, така можех да тръгна да превеждам изречения. Е не съвсем 4 - ри така и не ми писаха. Ама изкарах 6 тройки. Ей тъй щот ти не можеш да казваш, как ще бъде.
Още в средното се изолирах от останалите, не излизах, щот вече останалите тръгнаха по заведения, аз нямах пари да ги следвам. Сега имам, ама пак няма да ги следвам. Вижда ми се глупаво.
Като бях затворен и слаб, естествено за какви момичета да говорим. Имах само една приятелка (е приятелка - момиче дет говореше с мен). Ама тя тичаше по батковци, разбираемо, щот у тях съвсем нямаха какво да ядат, докато в къщи, имаше храна поне за съществуване. Понякога нямаше, ама много рядко.
В университета пак нямах много пари, но поне за кафе имах.
Попаднах на едно момиче, което бе с 5г. по - голямо и ми стана като ментор. Тя имаше дете и не искаше интимност, но аз приемах решението и, разбирах я. Ама тя изчезна. Ми просто се изгуби някъде, аз не я търсих.
После се влюбих в едно момиче, и 2г. въздишах по него. Но тя не подаде. Имала си приятел - обичала го. На един купон обаче се отдаде на момче, което имаше кинти. Тъй ли бе, не за приятеля си мислила, кинти си искала. Тя наскоро ми писа във ФБ. Но хората от миналото да си живеят живота. Аз си имам свой.
Пита ме как съм. Какво да и кажа, че тя е причината да погледна по - малки.
После се опитах да се сближа с другите, имах много колежки, но все по - големи, все по - хора с пари. И понеже движех повече с момичета. Ма то такива драми, ма то такива игри, сякаш завърших втора специалност. Една даже се изразяваше на баща ми - любовницата. Не повярвах че говореше така свободно за това.
Мислих че изневярата си е чисто предателство. Ама всички останали, бяха на противното мнение, убедиха и мен, че греша. Изневярата беше много хубава за тях, но страдаха, ако другият я направи.
В магистратурата също имаше момиче в което се влюбих. И пак същата история, влюбена в приятеля си 20г. по - голям. Пък после си хвана любовник, ама не бях аз.
Ми естествено без кинти, съм слаб, кой харесва слаби.
Е Деправити, ще ми извади 1 000 логики, че жените не били такива.
Чудя се що се поти да го прави. Дали не е за забавление. Ей тъй да се развлича.
Като малък имах 3 животни.
Тритони 2 ( вид воден гущер) ама така и не разбрах какво ядат и понеже щяха да умрат от глад. Майка ми ме убеди да ги пусна. Пуснах ги, ама ми липсваха.
Костенурка, ама тя загина замита, аз разбрах после. И пак ми бе кофти.
И едно морско свинче в един момент не му обръщах внимание. Но когато се задуши и почина. Цял месец ми бе гадно и повече животно не си взех.
Привързах се към животните, дето морското свинче, живя само 8 месец. Я си представи за хора.
По малките тръгнаха да ми обръщат повече внимание и не се вълнуваха толкова от пари, аз се чувствах самотен. И ги погледнах.
Пак се сприятелявах и ги забравях после, докато не се появи. Моята. Запознахме се в интернет. Тя се лепна за мен, и от писане на писане се събрахме. Тя показа характер, аз пък и доказах, че няма да отстъпвам. Само че се бе превързала към мен. И после взе да ме преследва. Спечели ме. Аз си я обичам.
Имаше едно момиче, също малко - то пък ме хареса и се мъчеше да привлече вниманието ми. И аз се влюбих в него. Но после го отдалечиха от мен. Преживях го тежко, чувствителен съм. 2г. го мислих.
След това дойде друга, на нейните години, пак се влюбихме, стигна се до заплаха за съд. Аз съм си инат, ама съм реалист, пресметнах че няма как да се изправя срещу държавата, защото то беше под 14г.
Отстъпих, а то беше достатъчно самостоятелно и не тръгна да ме преследва, аз пък я оставих да си живее живота, може би наистина за хората е по - добре да не съм с тях.
Пак го преживях тежко, 1 месец не знаех къде съм.
Изолирах се от останалите хора. Не търся нови приятели, ще се сближим, ще се превържа, ще изчезнат, ще страдам.
Приятелката на моята потърси сближаване, ама после нещо изчезна. Бях започнал да изпитвам симпатии, ама много слаби, можеше да стане нещо, ама тя спря да ме търси. И моите емоции изстинаха.
Дет вика, казва Деправити изгубих им бройката - ми 3. Ама в тоя анонимен сайт, нали знаеш, че не винаги е всичко е така както се пише. Често фантазията също играе роля.

Телевизията също ми повлия много. Там често дават истории в който независимата жена, среща друг, и се изнася заедно с децата.

Тъй ли бе? Значи аз ще бъда добър съпруг, а ти ще си намериш друг, ще ми поискаш развод, ще ми вземеш половината имущество, за което аз съм се борил, ще вземеш и децата.
Аз ще изгубя семейството си, нещо свято за мен.
А! Не - Правя те напълно зависима. Няма значение че те обичам.
Е вероятно това няма да се случи, ама самата вероятност че може да стане, значи трябва да се вземат мерки.

Вземам ти живота - хайде тръгни си. Вратата е отворена. Ама дет вика Деправити, после на къде. Нямаш пари, нямаш жилище, нямаш нищо, скарала си се с родителите, не ги послуша, като ти казаха, че не съм идеален. Пък и да тръгнеш към тях, ще стигнеш чак утре. Че са на забутано място. И даже да се върнеш при тях, липсата на храна ще те върне при мен. Ще си намериш друг. Аха ама веднага ли?
Видя какво се случи, на предният предложил ти внимание, да сега ще си по внимателна. Ама и нещо и той спря да те търси. Сигурно не иска да говорим пак. Аз не бях груб с него, те други бяха, ама аз не съм бил. А ако се беше обидил човека, да беше подал жалба, ама неще. Значи не се обидил. Разбрал е какво му се казва, просто не му е допаднал разговора и се отдръпва. Нормално поведение.
В гениалният му план, да се сближи с мойта. (Да мойта щот ми принадлежи). Само 1 не беше предвидил - мен. Сравнително бързо се разбрахме, не се е изказвал на свой ред. Иначе щяхме да проведем много хубав разговор с него. Ама той дрипльо - къде е тръгнал. Айде моля ти се. Свестен бил - ма има ли някакво значение това.
Властта се измерва с пари - а той хич я нямаше. Така че когато аз говорих, той слушаше. Ма характера - Ха да видим кой - кого не е за всеки.
Колко време можеше да се издържи гладен. Ами децата.
Аз те владея ма, и не само психически, физически те владея. Ти даже не можеш да разбереш, колко си зависима от мен. Обаче тръгни си ще разбереш. Ама не си чак толкова глупава, няма да го направиш. Тъй че мило, по - добре бъди добра и послушна. Така е най - сигурно, че ще имаш мир и спокойствие. И не го правя, щот не те обичам. Обичам те. Ама нали се сещаш кой е главният. Приеми го.
И после бил съм Ангел - Да ще бъда.
Ако има нещо да ти тежи, поплачи се докато ме няма, защото като се върна искам да съм щастлива.
Дали си жертва - може би. Но аз съм жертва, щото така ти подредих живота, че да оставя ли те, ще те убия.
Ти знаеш ли как да се грижиш за себе си? О не - това бе пропуснато.
Ми мило така става, като си падаш по батковци със кинти.
Е вярно като се запознахме, нямах кинти, ама тя още 14г. не мислеше за това.
Искала да се научи да работи - Моля! Моляя! Нещо не чух! Каза ли нещо? А казала си, че искаш да се научиш да работиш? Е няма да стане? Ама искала си? Ми хубаво, излез и си намери работа, ама после не се връщай. Какво спря да искаш? А така - добра и послушна нали. Да си мислила, като се събираш с мен. Защото аз определено го мислих. И го подредих, както го виждам. И сега ще си живея в мир и хармония. И да ще ми служиш. И не няма да се измъкнеш. И да живота ти ще зависи от мен. Защото нали искаше батко с пари ма! Нали!
Не! Късно е за разкаяние, стига си плакала. Казах да спреш да плачеш! А така. Сега се усмихни. Кажи че живота ти е идеален.
Е беше млада и наивна. Ама родителите ти казаха нещо, а ти не ги послуша.
Обаче това е един въображаем разговор, едва ли някога ще говорим за това. Тя ме обича толкова силно. Оф като дете е. Ми на 18г. Каква е. И аз си я обичам. Ама просто не мога да я пусна. Превързан съм към нея. И ако понякога я възпитавам, това е защото, искам да имам идеалното семейство. Просто искам мир и хармония в къщи. Много ли е? Аз не мисля, че е много. Боря се и го постигам.
Пък тя имаше време да ми показва характер, вече не. Ама айде да не говорим кой е по - силен. Няма ми се прави тука, щото ей.
Видя че съм гаден, дръпна се, ами после що взе да ме преследваш. И добре върна ме, но цената за това е висока. А тя не може да не я плати.
Веднъж сподели, че се бой от мен. Аз и се скарах, казах, че не съм баща ми. Че в такова диктаторско семейство няма да живея, а тя каза, че ще се промени. Нямала да се чувствала така. Ах че е сладка, и глупава. Ми ти не можеш да нареждаш на чувствата си.
И наистина аз не съм баща ми, по - силен съм.
И ти не си майка ми, по - послушна си.
Ма хора аз искам просто мир и спокойствие в къщи. Що ме обвинявате, че съм го постигнал? Хич не ви разбирам.
Психопат съм бил. А бе живейте си живота. Не ви закачам. Вредял съм на обществото, а обществото не ми навреди на мен!?
Обаче вече не можете да ме спрете, и с времето ще ви бъде все по - трудно. А аз ще ви покажа, че само чрез държавата може да сте по - големи от мен. Но държавата иска ли да ме спре. Щот аз останах с друго впечатление, че ако дам определена сума, ще съм господстващ.
И даже да успеят. Докато не ме затворят или убият. Ще се намират жертви. Тая може и да се измъкне, ама следващата ще дойде.

Е не много редно, да наранявам момичето, че обществото беше грубо с мен. Че не ме зачиташе. Но наистина много омраза има в мен.
Аз си я обичам, и я заливам с внимание, грижа и романтика.
Но няма да позволя да бъде като другите. За мен тя е специална.

Чувствам се много добре - за пръв път някой изяви желание да ме разбере.
Жалко че вече да се говори с мен, нищо няма да промени, нещата са толкова напреднали. Може би преди 5 - 6г. щеше да има ефект.
Тогава обществото можеше да спаси един млад живот, това щеше да е успех за него. Но като не искаше дори да ме чуе (обществото), аз ли съм виновен за това?

70.   Аз мисля същото каквото си написала. Според мен ти наистина имаш правилна гледна точка и целият ти разказ за жалост е истина. Аз все пак се радвам, че са останали умни хора като теб. Едва ли някога положението ще се оправи с държавата ни, но явно трябва да се приеме като даденост, че българският народ страшно изтъпя!

71.   Номер67 съм.
Ами разчуства ме да ти кажа честно, защото ти всъщност доста силно страдаш, а не си лош - просто си много, много наранен. Като куче, на което му е счупено едно от крачетата.

Аз винаги съм била на мнение, че отношението на родителите към детето, отношението по между им и това как се справят с животите си като цяло над 50 процента определя абсолютно всичко в живота на децата им.

Ти по ред причини не си се откъснал от семейството си като си станал студент - това, което е ставало/неставало в него е продължавало да ти влияе на психиката и това те е превърнало в не така атрактивен за гадже мъж според мен, а не това, че си нямал пари. (знаеш, че жените, които гледат само парите наистина не си струват, а всъщност те са доста малко тези, който наистина гледат само конкретно парите - това са жени в крайна и спешна финансова нужда, повечето просто преценят потенциала на конкретния мъж, макар и някои от тях всъщност да не да не го осъзнават, а да си мислят, че гледат само парите)

От наблюденията ми над различни хора - от различни слоеве и с различни съдби съм стигнала до извода, че отрицателните емоции са нещото, което загрозяват и отблъскват човек от останалите - дали ще са страх, срам, гняв итн - това е все негативизъм и просто на всеки от нас му е заложено да страни от такива партньори, може би защото, когато общуваме с противоположния пол ние все пак на подсъзнателно ниво, преценяме човека срещу себе си като потенциален, с който да се възпроизведем, а негативизма, за който споменах преди малко просто ни отблъсква, защото в подсъзнанието ни ни светва лампичка, че човека срещу нас не е добра/добър кандидат майка/татко.
Малко не съвсем ясно обяснявам май не знам, но мисля, че ти ще ме разбереш, виждам, че имаш подробна мисъл и ти.

"Единственият начин да промениш поведението ми, е да седнеш нормално с мен, и да ми говориш като с равен, без да се налагаш. " - ами за жалост много родители не го осъзнават това.
Надявам се някой ден, ако решиш да имаш деца (виждам, че темата за семейството доста те вълнува) много да внимаваш как се отнасяш към тях, да не им предадеш комплекси, да отгледаш хора със самочувствие независимо дали са момиченца или момченца.

" Може би преди 5 - 6г. щеше да има ефект.
Тогава обществото можеше да спаси един млад живот" - иначе и мен не ме кефи обществото, нашето българското, ама все пак две робства сме имали, посде социализъм, някак логичено е голяма част от народа да е със сериозни емоционални проблеми, комплекси, изкривявания, в смисъл разбирам защо е така, но пак продължава да не ме кефи, както и да е.
Това за един живот да попадне в ръцете на обществото ни и това "А бе живейте си живота. Не ви закачам. Вредял съм на обществото, а обществото не ми навреди на мен!? " ми напомни на един филм An Inspector Calls (2015)

Мисля, че ти все още имаш шанс да промениш това как се възприемаш самия ти трябва ти позитивно мислене за самия теб - да изчистиш негативизма.

И все пак ти пожелавам да срещнеш момиче, което да иска да е с теб заради теб - човека, да работи, да общува с всякакви хора, но пак да избира теб, не защото е вързана по някакви причини за теб, а защото тя иска да сте заедно.

72.   До авторката.
Не слушай какво ти говорят, че нямаш никакъв опит, нищо не си видяла, ще смениш няколко използвачи и т. н.
Правилния човек ще се появи рано или късно.
Колко хора има които са били с един единствен човек, и в последствие са се оженили?
В днешно време са такива повечето хора, хвалят се с бройките си, и видиш ли ако нямаш бройки си прост, скучен и АБЕ не ставаш(за двата пола става на въпрос).
Внимателно гледай отстрани, и сама ще разбереш кой е подходящ.
Аз така правех и изобщо не ми пука другите какво ще кажат.
Пожелавам ти много късмет, и успех с намирането на човека!

М25

73.   Подобното привлича подобното.

74.   Какви дълги писания прочетох. Някои доста интересни.
Ще бъда кратък директно към автора.
Имам абсолютно същите наблюдения като теб. Не всички хора са така, но по-голямата част. Да речем в диапазона 17-25 години. Всички момичета, които познавам имат приятели абсолютни идиоти, лоши момчета, биячи, мутри и т.н. За тях моето добро отношение и джентълменство е нещо ненормално и немислимо. За това и си нямам приятелка. Не мога да се държа лошо и грубо, да правя глупости и да се държа като маймуна или мачо, просто не мога. Това не ме прави привлекателен за момичетата и те ме отбягват видимо. Света не отива на добре. Само това ще кажа. Дано открия някоя като теб и тя оцени истинската ми същност. Успех ти желая и на теб!
Мъж на 25 години.

75.   Номер 68, какво стана с теб? Жив ли си, четеш ли още сайта?