Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Не мисля, че има за какво да се чувстваш виновна-човек не може да поставя цял живот чуждото щастие пред своето. Ако ти самата се чувстваш нещастна и неудовлетворена от живота си, едва ли ще има какво да дадеш на хората около теб. Това, че си открила любовта извън семейството, не те прави по никакъв начин лоша майка. Ако се чувстваш обичана и обичаща, ще си много по-позитивна и към децата си. А и в крайна сметка, децата порастват и си имат свой живот.
Ако твоят не е изживян пълноценно за какво всичките тези саможертви?
Ужасно е да си лягаш с един, а да обичаш друг, да си затваряш очите, за да го виждаш. Няма смисъл да се живее за принципи и за мнението на хората. Животът е обидно кратък за тези неща.
Изживей си любовта, не на всеки му се случва изобщо да я срещне.

9.   Най-лошото в подобни случаи е, че ти толкова искаш да усетиш някаква емоция, че я екстраполираш и често губиш в някакъв момент представа за реалността. Да се влюбиш не е лошо. И неморално не е. Да напуснеш съпруга си също не е някакъв смъртен грях. Проблемът за мен е, че в първите фази на влюбеност човек е склонен да идеализира и романтизира до безкрай. И така един обикновен човечец, какъвто вероятно е бил и е и мъжът ти, изведнъж става героят на белия кон, дето спасява принцесата, нали. Обаче принцесата има две деца, които след две години ще са в пубертета и ако не са се сработили с рицаря, в къщата ще настане ад и цялата идилия с "И Хасан е човек, и Хасан има право на любов и романтика" изведнъж отстъпва място на банални битовизми. Просто не прибързвай, това ми беше мисълта в резюме.

10.   До авторката. Ако не изпитвате любов към съпруга си, поне му имайте уважение, за това действайте честно. Вие вече сте решила, че трябва да напуснете съпруга си, просто ви е страх, че ще изгубите сигурността си и спокойствието си. Разведете се и поемете отговорност за последиците си. Да, ще бъде шок за децата ви със сигурност, но няма как бъдете откровена с тях и не ги лъжете. Ако любовникът ви е отговорен човек ще ви приеме всички. Мъжът ви ще преодолее шока, че и друго семейство може да направи. Поемете отговорността си с ясна представа за последиците от това. Излишно е мъжът ви да разбира, че му изневерявате по слажния начин.
Имате ли да раждате други деца от любовника си?

11.   E това е вечната драма на жените. Душата им копнее за любов а задникът им за приключения. Напусни си семейството, иди при любовника и после ще пишеш теми: Ох ма то не било каквото си мислех, каква съм глупачка. Как сега да оправя тази каша дето я забърках.
Много ми е чудно едно нещо. Как така се омъжвате, раждате деца... и изведнъж се усещате - оф този вече не го обичам. Ми защо се омъжи за човек, когото не обичаш? Или тя женската любов е ей така, ден до пладне. Като поживееш с някой малко и вече не го обичаш.
И точно тогава винаги срещате голямата любов. Ама най голямата - размер XXL.
Мисля, че е крайно време да забранят индийските и турските сериали по телевизията. Добре е също момичетата да изяждат по някой шамар от бащите си като направят някоя глупост, че порастнат ли глупостите стават ежедневие.

Т. Н.

12.   н. 11, държа да се извиниш!
Навън повечето момичета сме сериозни, преданни майки и съпруги. Аз от 15 г. обичам и ЖЕЛАЯ един мъж - съпруга си. Не говори много общо за жените, защото и ти от жена си раждан. Жените сме по-скоро моногамните и вярваме в семейството, в любовта, жертваме се за семейството и децата си.
Аз също намирам турските и тем подобни сериали за глупави, но от обща култура знам горе-долу за какво се говори - все за семейство, любов и в крайна сметка за вярност поне у жената.

Извини се веднага на милионите жени навън, които ви търпим мъжките слабости, гледаме децата си, работим, гледаме и болните ви родители и на капак такива като теб ни обиждат.
Извини се!

13.   За какво копнеем жените мъжете никога няма да проумеете :) И животът е само един - аз мисля, че трябва да се изживее по желания начин, с грешките, с поуките и т. н. След като авторката не обича мъжа си, може и той да има участие в това. А ако няма - ами лош късмет. По-добре да е честна към него и да се раздели, а вече дали ще е с другия или не - това е друг въпрос.

14.   От авторката
Завиждам на хора като теб н. 12, които се обичат след толкова години. Но не всеки е имал този късмет, такъв е живота имаш едно, нямаш друго. И не мисля, че трябва да се драматизира толкова много. Хората се срещат, събират, а понякога и разделят. Аз все още не съм решила нещо и положението е меко казано напрегнато. В момента има два мъже, от които нито единия не получава, това което иска. Той все повече не ми вярва. Какво да отговоря на тези думи от днес : " Може би защото съм ти отворил всички врати в животът ми а не искаш да влезеш.. "? Много го мисля и вече съм толкова объркана. В никакъв случай не се заблуждавам, че е принца знам, че не е идеален, знам че ежедневието убива всичко. Номер 8, точно това опитвам да убедя сама себе си. Но, винаги има едно Но, което е големият ми проблем.

15.   от 12 до Авторката /н. 14/
Виж, не си разбрала най-важното в живота - нищо не е въпрос на „късмет“, а за да имаш успех в каквото и да е било, включително в семейството, трябва да работиш много за това.
Аз за моята връзка съм работила и работя всеки ден.
Хубава жена съм, млада, под 35 г., със спортна фигура и хубаво лице и да не мислиш, че не срещам всеки ден разни господа и няма изкушения? Късмет? Не, въпрос на избор, драга - на избор да избереш първо мъжът, който истински искаш и после да имаш „топките“ да го задържиш, но и да устоиш на изкушенията навън.

Няма никъде идеално, но ако седнем и чакаме нещо от само себе си или заради „късмет“ да се оправи - никога няма да се случи това.
Ти не знам дали си се омъжила изобщо по любов, но пишеш, че не обичаш мъжа си.
Не ти знам точната история, но на читателките мога горещо да препоръчам... да мислят с главата и сърцето си при избора на партньор.
Жените избираме мъжете, не обратното!
Ако в самото начало не мислиш, накрая колкото и да се напъваш няма как да имаш успех в семейния живот с неподходящ партньор. Най-важното е да го харесваш такъв, какъвто е в самото начало и да виждаш недостатаците му и все пак да си го харесваш. Любовта, влюбването идват, отива си и забележете - връхлите те отново и то със същия човек ако не се отказваш от връзката ви и връзката ви е дълбока, основана на доверие, уважение, общи интереси, цели, ценности ако щете. Сексът също ирае голяма роля за двата пола. Ако нямаш секс с един мъж, е - любовта ще си отиде и при двамата.

Няма как да се получи с двама напълно различни индивиди, всеки от който е и нарцистично настроен и дърпа килимчето към себе си без да умее да прави компромиси в името на другия, на общото.
Идеални хора няма, включително жените не сме идеални, но ние сме дарени с по-добри способности да четем нуждите на партньора си, изобщо социални способности имаме по-добри от мъжете, а мъжете са по-скоро по-директни, концентрирани в това, което се вижда и му се каже директно. В наши ръце е с две думи да открием първите индикатори за проблеми и да не позволим да се разразят. Говорете с партньорите си. Те не винаги знаят какво ви мъчи, какво мислите, че се е променило.
Работете за връзката си. Старайте се за щастието на мъжа до себе си и той ще ви отвърне с тройно повече усилия, защото мъжете по принцип не обичат да са длъжни, а искат да са кавалери. Примерно изразът „Той я носи на ръце“ го имаме, но за да те носи един мъж на ръце, ти трябва да го носиш на 7то небе, да го поддържаш влюбен в теб, страстен и щастлив с теб.
Най-лесно е навън да търсите субститути, да зарежете употребената „играчка“-мъж . Проблемът е, че винаги навън ще има по-добри мъже в една или друга област от мъжа ви - по-красиви, по-спортни, по-чаровни, по-умни или еди какво си, НО щом сте си избрали 1 мъж, създали сте си семейство с него, деца, занчи и той някога за вас е бил най-добрият. Да не мислите, че номер 2,3,4,5, след 5 г. няма да са също тежест за вас?
Вижте какво се е променило във връзката ви и работете по въпроса. Не си мислете, че има Мистър Перфектен - в периода на флирта всеки мъж ще казва и прави това, което ще ви хареса, но после какво?
Изкарай Авторке 2-3 г. с любовника си да видим дали ще е толкова „Уау“ като ви налегне ежедневието...
Жените, които търсят непрекъснато щастието с нов мъж все удрят на камък след първоначалната фаза на еуфория и щастие и накрая оставате сами.
Не е голяма философия да си добре с един мъж 1-3 години, но изкуството е да си запазиш семейството 25 години, достатачно, за да отгледаш деца в нормално семейство. Не е късмет, а ежедневна работа да задържиш интереса на партньора си, да го направиш щастлив, за да те прави щастлива и да остане с теб.
Жените често правим грешката да чакаме Мъж Х да ни направи щастливи, но факт - мъжът също търси своето щастие и да - той дори има повече свободи от нас да го намери, след като веднъж сме станали майки - значи лесно се губи бащата на децата ви, лесно може да си прибере куфарчетата, но трудно се задържа мъж и не -не се задържа с поведение като на Авторката.
Да, Авторке - накрая ще постигнеш своето, с или без децата си (защото след 10 г. имат право сами да изберат родителя, при когото ще останат и особено при момчетата това е бащата), НО какво ще спечелиш се питай?
Драми, сериали до следващия Мистър Райт...след някоя и друга година с твоята нагласа ще чувстваш същото към любовника си като към съпруга си днес, защото нищо няма да си променила, освен играчката-мъж...и какво - пак ще срещнеш някой друг и така ще се повтаря историята докато станеш стара, употребена и непотребна никому...
Огледай се навън - жените имаме общо взето 2 пътя - или съпруга, или к...ва. Да, понякога не се получава колкото и да опита човек, но ти изобщо не опитваш!
Да, не е грях една жена да има втори брак, но при теб не вярвам да се свърши с 2ри брак...ще има 3ти и 4ти , защото ако при сегашния си перфектен и симпатичен съпруг с хубаво семейство не умееш да си щастлива и да поддържаш огъня, какво остава при връзка с проблеми и багажи?
Успех все пак.
Голямо момиче си, имаш право да вземеш решение, но мисли преди да правиш глупости, защото връщане назад няма.

17.   Здравей! Аз пък ти завиждам и то хич не благородно.. Защо ли? Защото си влюбена... обичаш и те обичат... Аз съм малко по–голяма от теб и никога досега не съм се влюбвала.. Омъжих се, защото ми дойде време да раждам.. но не обичам и напълно те разбирам... Всичко бих дала за една любов.. споделена любов.. да горя за мъж и той да гори за мен... да обичам и да ме обичат... След като родих второ дете разбрах, че съм взела асексуален мъж... Затова ако един ден ме удари сляпата неделя, ще си го изживея... искам веднъж в живота си и аз да разбера какво е да си щастлива, желана, любима... Затова си го изживей, отдай му се, бъди благодарна, че си го срещнала! Аз те разбирам и понеже вече повече от 10г живея без любов, няма да те упрекна... Изживей си го.. и бъди щастлива! Де да можех и аз да се похваля с подобна радост! Успех!

18.   На 40 си. Замисли се дали си заслужава да скапеш семейството си заради забежка?
Мъжа ти обича ли те? Говориш за него сякаш е някаква кукла мечта. Горкия.

19.   Авторке, пишеш, че си имала здравословен проблем кой беше до теб тогава - твоят съпруг. А, сега ако изпаднеш в беда дали любовникът ти ще бъде насреща? Наясно ли си как любовникът ни ще ти гледа твоите децата? Ако се разтърсиш в този сайт ще намериш покъртителни истории за изоставени жени от любовниците си, заедно с децата им. И после се молят на съпрузите си да ги приемат отново? Даваш накъсо, вземи се в ръце, имаш две деца, които ни влизат в пубертета и си готова да ги хвърлиш в ръцете на непознат за тях човек. Ако искаш да си гониш любовта - разведи се, остави децата на съпруга си, а ни си живей живота с любимия. Така е по честно. Убеден с м, че настоящият си съпруг няма да пречи да ги виждаш. Това ти е единствения нормален житейски изход!!! Всичко останало е драма.

20.   до 9

Цитат

"Да напуснеш съпруга си също не е някакъв смъртен грях. "

Така ли номер 9? Сигурна ли си? Я да видим дали е така:


"ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува"

....
....

Moдератор - Моля, пишете по темата!

21.   №12 еми хубаво, щом толкова много настояваш да се извиня може и да се извиня. Ама за да си още по-убедителна може да тропнеш и с краче, даже за по-сигурно тропни 2 пъти:-)
Само не разбрах за какво точно трябва да се извиня? Би било хубаво да ми обясниш.
Моите думи, бяха насочени само и единствено към авторката. Ако има някой обиден в случая трябва да е тя! Само че на нея хич не смятам да и се извинявам.
Позволих си да говоря общо за жените, защото "драмата" на авторката не е изолиран случай! Напротив, това е мащабно и повсеместно явление! И то протича винаги ама винаги по следния сценарий, в който главно действащо лице е жената:


• Притискат мъжете за обвързване
• Взимат това, което искат от връзката
• Губят интерес към секса
• Привлечени са от някой друг
• Започват да изневеряват
• Стават сърдити и негодуващи
• Започват да казват на партньора си, че имат нужда от време за почивка
• Обвиняват техният партньор за поведението си... и евентуално, след като направят себе си и всички около себе си отчаяни от изневярата си, но обикновено след дълъг период от време, те прекратяват връзката или брака си.

Два примера от реалния живот.

1. Моята бивша съпруга. Ходихме заедно 2-3 години, голяма любов голямо нещо. Тя искаше да се оженим, аз също исках но не бързах. Бракът е сериозно нещо!!! По едно време взе да ми подхвърля разни неща, тоест взе да ме притиска за обвързване. Аз я обичах безумно, но си го местех от единия крачол в другия, когато ме притискаше. Предложих и брак, едва тогава, когато бях 100% сигурен, че това е човекът, с когото искам да остарея! А не се ожених като номер 17, защото ми е "дошло време да раждам"!!!
После естествено аз я носех на ръце, а тя вземаше "това, което иска от връзката". Тя само посочваше с малките си красиви пръстчета какво иска. После сигурно много се е изморила да ми пере чорапите ( друга вечна драма на жените), защото на четвъртата година от брака ни нещо се поразсърди (за глупост естествено), което се изрази в спиране на секса. Опа, то това било същото като точка 3 от горния списък! Гледай ти какво съвпадение:-)
Всички мои опити да говорим по този проблем срещаха изключително голямо разбиране. "То сега след раждането (една година по-късно! ) не ми се прави секс", "ами то е нормално така, той секса е до време(за хора на по 32-33 години! )"... "бе с две думи не разбра ли, че няма да има секс? ". Бракът ни продължи почти 10 години, от които последните 5-6 почти без секс. Секс се правеше като по учебник веднъж на 1, 5-2 месеца, колкото да не мрънкам. И забележи аз дори се примирих с това и спрях да мрънкам в името на добрите отношения. Никога за 10 години брак не ми мина дори през ум да и изневеря. Просто ми беше кофти от липсата на секс.
Мина време, и си намерихме любовник. Срещнахме, господин "Идеалния". Бивш съученик от гимназията, с когото навремето са имали някакво прехвърчане на искри но си останало неизживяно. Човек от друг град при това доста далеч, който се жени, и има дете от първия брак. Развежда се и се жени пак. Но изневерява на съпругата си, с моята жена. Еми как да не е г-н "Идеалния"? Стана много ама много сърдита, отнасяше се с абсолютно пренебрежение към мен, към детето ни и към дома ни. Ходеше непрекъснато по "командировки", които всъщност са били любовни срещи по хотели. Аз тогава си скъсвах задника от работа, за да осигуря на семейството си доста над средния стандарт на живот. По късно разбрах, че всъщност съм плащал на влюбената двойка билетите за самолет до Лондон, за да гледат рок концерт.
Работата стана нетърпима и понеже аз разбрах за тези изневери а държанието и стана нетърпимо поисках обяснения. Обясненията бяха типично женски: "то счупеното не се лепи, имам нужда да остана сама и да открия себе си, станала съм кълбо от нерви, то така е по-добре за детето" - абе какво да кажа, все думи от най-големите висоти на женската философска мисъл!
Разводът беше низ от компромиси, които направих за нея. Предимно материални. Поисках само едно, да имам контакти с детето си по всяко време, когато поискам. Естествено, не получих това право.
С господин "идеалния" нищо не излезе, тоест беше голямо разочарование и сега бившата ми съпруга защитава тезата "той бракът нищо не означава, това е просто един подпис"! Следите ли историята! В началото бракът беше много важен:-)
Сигурно си мислите, че това е поредната "тъпа кифла". Ами не, има няколко висши образования и работи на висока мениджърска позиция в голяма международна компания.

2. Един от най-добрите ми приятели се ожени за една госпожица. Оказа се, че не могат да имат дете и причината е в нея. Той пръсна 15-20 хиляди по разни доктори за ин-витро. Роди им се здраво хубаво дете. Имаха си всичко - къща, кола, работа... не са страдали от липса на нещо. Как мислите продължава историята?
Малко след като се роди детето им, тя се изнесе. Предполагам, че той е виновен. Даже съм сигурен. Сигурно нещо не я е разбирал. То жените все трябва да ги разбираш, пък ние мъжете хич не го можем това.

Ето на, и номер 13 ми каза: "За какво копнеем жените мъжете никога няма да проумеете :)"
Абе жена, ние и да не проумеем не е страшно! Еми по-прости сме, не го проумяваме. Случва се.
Лошото е друго, че така като гледам май и вие не го проумявате!

Сега за какво го писах всичко това? Ааааа да, трябваше да се извиня.

1. Защото съм бил раждан от жена и поради тази причина нямам право да критикувам жените. Това само по себе си представлява връх в женската философска мисъл и според мен трябва да се изучава в учебниците. Нямам какво повече да добавя:-)

2. Защото повечето жени са света вода ненапита и само 1 на 1000 даже една на 1 милион е шматка, която методично и целенасочено съсипва брака си, щастието на съпруга и децата си а вероятно и своето собствено щастие. Като моята бивша съпруга. Или като съпругата на приятеля ми. Или като авторката....
Еми да, не съм прав. Трябва да се извиня. Такова нещо като разводи не съществува, и 3/4 от браковете не приключват с развод до десетата година. Но дори тогава жените не са виновни. Те никога не се развеждат без причина, винаги си имат причина милите:-)

Ми добре, ще се извиня. Извинявам се най-официално за думите си! Не съм прав да поставям всички жени под общ знаменател.
Но не се извинявам на теб, нито на авторката! Извинявам се на №15 която по всичко личи, че е умна жена. И не бях прав да я поставям в общия кюп. Странно защо, но ми се струва, че точно тя нама да се чувства обидена от думите ми, защото е разбрала, че те не се отнасят за нея. И все пак ако съм те обидил номер 15, много моля да ми простиш.

Т. Н.

22.   Ж 38

Най-важно е щастието и спокойствието на децата. Наскоро четох, че поетесата Маргарита Петкова разказваше за нейния живот, че след три деца, след като пораства последното в крайна сметка се е събрала с любовта на живота си. Връзката им не е спирала през годините, но е била инкогнито вероятно. Дали е била грях, нека Бог реши. Според мен тя е постъпила правилно - не е наранила децата си и се е събрала с този, когото е обичала винаги. Не мисля, че щеше да е добро решение да си тръгне от мъжа си с малки деца, които ще мечтаят да излязат някъде всички заедно (децата на разведени родители знаят, че нещо дори толкова просто се преживява като травма), ако ще и да обича до полуда. А и има още нещо - времето показва дали има чувства към другия или е било просто запълване на емоционални празнини в "официалната" връзка.

За другото - как можела да разчита на мъжа си за подкрепа в трудни моменти, а на любовника не - също ми се струва твърде преувеличено. Много съпрузи са безразлични към жените си дори в трудни момент, а "неофициалните" да окажат повече подкрепа. Така че и това е относително и не е фактор. Но, разбира се, това се случва при чувства от другия мъж. Така че това също е добър тест за отношенията. Изобщо, колкото и сложно да изглежда, времето и превратностите в живота поставят частичките от пъзела на точните места.

23.   Замисляла ли си се, че този, в когото си влюбена, не се притеснява от това, че ще развали твоето семейство, че ще остави твоите деца без баща? Дали той те обича толкова, колкото ти - него?
Благородно от страна на мъжа би било, ако се откаже от теб заради теб и децата ти, защото мъжете го могат, докато жените - не.
Всъщност, ако ти отидеш при него, кой ще е големият губещ? Ами да - ТИ. Ти губиш всичко, а той - нищо. Т. е. мери 10 пъти преди да режеш, защото има опасност да попаднеш на голям егоист, като в същото време прецакаш целия си живот.
Мисли и за децата си - те се учат от постъпките на родителите си и ще повторят след време твоя модел на поведение. Успех!

24.   до Авторката
дано мъжът ти разбере, за да може да се освободи от твоето присъствие, да може да търси щастието си с друга. Един мой приятел имаше подобна съпруга и дете, тя намери новата си любов, разведе се с моя приятел и заживя щастливо с новата си любов за около.. 60 дни, отказа се човекът, стресово било, жена да гледа, дете да гледа, пък и заплатата да си дели, тя си остана сама с детето, а моят приятел вече има нова спътница, прекрасна жена, която го гледа като писано яйце, защото е като твоя съпруг, мил и грижовен, раздаващ се за другите и новата, жена патила и препатила го оценява. Пожелавам ти да пробваш с новия, но остави мъжът да си търси щастието с жена, която би оценила това което получава.

25.   Към № 24, човекът е разведен с 2 деца, които не вижда, води дела. Иска дете, но затова съм категорична, че няма да стане. Оценявам мъжът ми и не случайно толкова много време съм с него, без да имам чувства. Никога не съм си и помисляла за раздяла или нещо подобно преди да се пови той. Имала съм много възможности и много други предложения, но не съм се поддавала. Винаги съм била много ухажвана и харесвана. Към № 23, мисля го постоянно, да той би се отказал, ако аз го поискам. Към № 15, защо си мислите, че не съм опитвала, ако знаете някаква магия да си върна поне малко от чувствата кажете, друг начин няма. Не мога да си заповядвам какво да чувствам и кой да обичам. А № 21 е един недоволен, неудолетворен от живота си и от жените мъж, който си мисли, че жените са навити на пружинка и могат цял живот да си подскачат и да се въртят покрай мъжа си, децата и родата само те да са доволни.

26.   Аз съм 19 до 25. Пак не разбрах какъв ви е проблема, за да се разведете и да живеете с любия човек. Ако мъжът ви е разбран и интелигентен ще се разберете и за децата. Замислете се просто трябва един разговор и нищо повече. Обичате го, но ви е страх от неизвестното нали? Риск печели, риск губи!
Действайте или ще се побъркате

27.   25 благодаря за анализа, но нямаше нужда от него! Ти пишеш теми с молба за съвет а не аз. При това с много показателното заглавие "Влюбена и загубена някъде по пътя за никъде".
Разказах ти нещо истинско за да се поучиш от него а не да ме анализираш какъв съм. Като гледам май е било напразно. Нищо. Както много правилно отбеляза №22 - "времето и превратностите в живота поставят частичките от пъзела на точните места. "
Успех с голямата любов ти пожелавам

Т. Н.

28.   №23 съм. Да, би се отказал, ако ти го поискаш, ама аз ти казвам, че мъжете го могат, а жените - не, т. е., как ти да поискаш, като не можеш? Не случайно има приказки "хлътнала до уши", "влюбена патка" и т. н. За мъжете такива приказки няма. Той трябва да ти помогне в тази ситуация, а той не го прави. Следователно той не постъпва добре и съответно - не заслужава любовта ти. Това е логиката, ако можеш да се абстрахираш от чувствата си.

29.   №26, извинявам се, ако съм те засегнала. Прав си, всеки има право на мнение. Само никой няма право да съди. Много добре знам, че правилното е да запазя семейството си. Не искам да наранявам никой, а каквото и да реше няма да мога да избегна това. Вече е късно и ще има наранени и излъгани и това ме побърква. № 26, рискът е прекалено голям, а аз не съм губила нищо досега. Винаги съм залагала на сигурното и никога не съм се борила за нещо. Знам, че отстрани погледнато имам перфектният и идеален живот. Имам един месец да реша, той много добре разбира, че ако не е настоятелен аз няма да направя нищо. И е прав. В момента не се виждаме, няма как, той работи, аз не мога да си измислям причини да пътувам. Сложно е, мога само през деня и то през седмицата да се измъкна за няколко часа, той тогава не може... и така. Естествено, че няма да търпи детски оправдания и както казва да се мотая и да мисля до безкрай. А времето лети...

30.   До 29 авторката. Не знам дали осъзнавате, че губите всичко - децата си, съпруга си и най - вероятно авторитета пред роднините. Ще живеете в друг град и когато той спечели делата си за децата, в събота и неделя ще гледате неговите деца. Тая любов, която изпитвате сега към него няма да е същата, когато заживейте заедно, повярвайте ми.
И всички тези клишета да преследваш любовта си, защо един път се живее, че децата нямат значение и ще порастнат и намерят своя път са напълно неверни.
Пише ви жена преминала по вашия път, в абсолютно същата ситуация бях, преди 9 години. Разделихме се не се случи това, което си мислихме. Той също имаше две деца - синове.
Моите деца - дъщери отказаха да ме последват и бяха прави. Какво им предлагах аз: един непознат и идиализиран мъж и едно неизвестно бъдеще в друг град.
Ж51

31.   А аз не мисля, че някой има право да ти определя срокове. Като толкова държи този другия на теб, ще разбере ситуацията и няма да ти поставя срокове и ултиматуми. В крайна сметка не е нужно да си съсипваш семейството, да си губиш сигурността (той може ли да ти даде такава, а и да приеме децата ти като свои, съмнявам се) и най-вече - спокойствието на децата ти. Ти пък точно сега можеш да видиш дали държи точно на теб или иска да загубиш всичко, което си постигнала дотук (предполагам и ти имаш участие в това семейство, нищо че не е перфектно). А и като си съсипеш семейството, по-добре ли ще се чувстваш? Ако ще и да си влюбена-загубена, не мисли само за сегашните си чувства? Те чувствата сигурно ги има, но ако той също има такива, ще иска ти да си спокойна и да се чувстваш добре. Дори и да не се виждате постоянно и да живеете заедно. Приеми го като изпитание на чувствата - ако издържат, чудесно. Ако ли не - ами значи чувства едва ли е имало. И не се обвинявай за това, че искаш сигурност - това е много важно за една жена!

32.   Сама разбираш, че децата ти няма да те последват при новия ти мъж, а как ще живееш без тях и ще споделяш новата си любов? Дори и да ги убедиш да дойдат с теб, стресът ще бъде голям, а какви ще бъдат последствията един Господ знае. И той има две деца.... Оттук тръгни да размишляваш? Не се сърди, объркана работа.. Мъжът си не обичаш добре, а децата обичаш ли си? И ако ги обичаш, как ще им дадеш твоята любов при тази ситуация?

33.   Четейки вашите отговори и коментарии у мен се появява усещането, че вие клоните повече към решение за напуускане на семейството. Аз няма да Ви поощрявам или упреквам, само ще ви, препоръчам да оставите децата при баща им. Така стресът за тях ще е по-малък. Остават в позната обстановка - дом, роднини, приятели, училище. След време може и да ги убедите да дойдат при вас. Мисля, че категоричното Ви решение да нямате общо дете ще доведе до проблеми с новия ви мъж. Щом го обичате би трябва да имате общо дете.

34.   Прави сте всички. Нищо не такова, каквото си го представяме в началото. Почти бях решила да го направя, но изглежда не си заслужава. № 30, 31, 32, 33 не, не може да ми даде сигурност и аз също се съмнявам, че ще приеме децата ми като свои. Ще ми е трудно да го забравя, но се налага. Няма как нещата да се получат, аз искам не само любов, но и сигурен и спокоен живот. С него едва ли ще го имам. Живяла съм досега, без да обичам и ще продължа така. Явно не ми е било писано.

35.   Не се заблуждавай, ти и този не го обичаш. Човек, който обича е готов и света да обърне заради любовта си. Ти се отказваш от любовта си заради сигурния и спокоен живот. Когато сложиш на кантара от едната страна любовта а от другата сигурния и спокоен живот и второто натежи повече изводът е ясен.
Същия извод се натрапва, и когат видиш, че някой пита в интернет дали да напусне семейството си и да заживее с любовника си.
"Аз много го обичам, обаче се чудя да отида ли при него или да не отида. Да не взема да се мина нещо. Келепир трябва да има в тази работа". Смешен плач, би казал един българин. Няма да ви казвам кой, едва ли го помните.

Чудя се, защо винаги на свестните мъже се падат такива жени. Жал ми е за съпругът ти. Може би щеше да му направиш услуга като се махнеш.

Не ми обръщай внимание. Аз съм просто "един недоволен, неудолетворен от живота си и от жените мъж, който си мисли, че жените са навити на пружинка и могат цял живот да си подскачат и да се въртят покрай мъжа си, децата и родата само те да са доволни"
Слушай женските съвети! Жените са много по-умни, защото са чели Пауло Куелю и 50 нюанса сиво

36.   до 35

Хахаха, браво. Остроумие, чувство за хумор и ирония и същевременно казване на фактите.

до авторката и жените които изневеряват на мъжете си и/или ги напускат

Това което правите е нередно, лошо и грешно. Вие не зачитате светостта на семейството и сте егоистки които си мислят, че ще бъдат по-щастливи с друг човек. Не няма да бъдете, след кратката първоначална еуфория положението ви ще стане по-лошо а и ще сте наранили и травматизирали за цял живот близките си които ще възприемат, защото то си е така поведението ви като акт на крайно предателство спрямо тях. Правилото гласи - преди брака очите широко отворени а след него не поглеждаш встрани. Разберете, че не може човек да върши такива неща и да бъде щастлив, семейството е осветено и в Библията се казва: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" а такива актове на съпружеско предателство носят след себе си гарантирано много болка, страдания и сърдечна горест. И защо става това? Защото се поддавате на изкушения, непременно ще има изкушения, но човека който постъпва праведно устоява и не се поддава. Той не "следва сърцето си" а управлява емоциите и постъпките си. Ако има проблеми в семейството и нещо не е наред - оправете нещата, идете на семейни терапевти, потърсете информация, опитайте различни неща а не бягайте от проблемите разрушавайки всичко и оставяйки следа от наранени от вашите постъпки хора.

37.   Не, вече тотално съм объркана. Какво да направя. От който и да се откажа, все няма да е правилното. Няма вече как да избегна това да няма наранени. №35, аз съм нормален човек с душа и сърце и чувства. Не съм дърво, не мога да си заповядвам какво да чувствам. На кантара слагам само децата, те натежават. №36, много е лесно да не се поддаваш на изкушението, ако имаш щастлив семеен живот и се обичате, но когато точно това ти липсва е малко трудно мисля. Не съм го искала, не съм искала да ми се случва. И не мисля, че Бог има нещо общо с изборът ми преди 15 год. И аз не знам защо точно на мен ми се случва, това някакво наказание ли е или е хубав подарък?

38.   Госпожо, явно имате много свободно време и се занимавате с глупости. В момента, в който отидите да живеете с любовника си животът ви ще се обърка още повече. В момента не го осъзнавате, но само след месец най - много живот ще пишете по форумите: "Защо изчезна любовта ми към него? ". Тогава ще оцените настоящия си съпруг и друга песен ще запеете, но вече ще бъде късно ще имате презрението и на вашите деца, и на съпруга ви и на всичките ви роднини. Не очаквайте някои да ви разбере. Чужди деца ще гледате, а не своите! Тях ще ги отгледа баща им.

39.   "И аз не знам защо точно на мен ми се случва, това някакво наказание ли е или е хубав подарък? "
Няма как да узнаете без да пробвате. Ако все пак се решите на това трябва да сте готова психически и за последствията. Добрият вариант за вас е да сте намерили истинската любов и тя да е взаимна. Недостатъците в него са, че ще разочаровате и огорчите децата си, съпруга си, роднини и приятели. Също така ще имате проблем и с желанието на любимия за общо дете. Лошият вариант е описан от други колеги по горе. Вероятността за 1 вариант са според мен не повече от 20-25%. Между другото руснаците имат поговорка - На чуждото нещастие, щастие не можеш да имаш.
Успех! Аз съм № 33

40.   от 36

Изкушенията никога не са лесни, затова са изкушения! Винаги има елемент на съблазън а от теб зависи дали ще се поддадеш. Ти си се поддала, но по-малкото зло сега е да оставиш любовника си и да се върнеш при съпруга си. Освен това трябва да контролираш чувствата си, не ми казвай аз не мога и не съм от дърво. Напротив - можеш и трябва да го правиш иначе носиш отговорността за постъпките си. Това, че чувстваш нещо не значи, че трябва да постъпваш според чувствата си, ако те те водят към нещо нередно трябва да се бориш с тях и да ги подтиснеш. Някой беше казал, че в човека има две воли - едната добра която кара човек да постъпва правилно а другата зла която го изкушава да постъпва винаги неправилно. Човек се самоопределя в зависимост от това коя воля слуша. Служенето на злата воля и оправдаването с чувствата, тоест съблазните не е оправдание. Американските индианци пък имат една история която казва, че в човека има два вълка които се борят - бял и черен и, че накрая побеждава този когото храниш. Така, че авторке ти досега храни черния вълк, покай се и не го прави повече а постъпвай както е редно.

41.   Доста незряло поведение. Пишете, че сте се влюбили набързо за човек, който почти не познавате. Само, че и той е доста незрял, след като ви кани да живеете заедно и то в друг град. Та вие дори не сте разведена. Не знам, но явно влизате в някаква ранна фаза на критическата. Луса не сте полезна на семейството си и на децата си. За това разведете се, оставете децата на съпруга си и бягайте да изживейте невероятната си любов. Не ставате за семейство и само си внушавате, че сте добра майка. Съпругът ви не заслужава такава жена като вас. Гонете любовта си с непознатия и забравете близките си.

42.   След като прочетох горното и виждам как хората Ви съветват да направите едно или друго, се убеждавам в правотата на повечето от тях. Оставета децата на баща им, така те ще бъдат обичани. А като най-добро решение за вашата съдба, смятам че е съдбата на Ана Каренина. Хем за Вас край на мъките, хем ще освободите света от Вашата нищожна личност!

43.   Много добре знам кое е правилно и кое не. Аз съм от по-малък град и тук за децата ми няма никаква переспектива. Това преместване не мисля, че ще е проблем за тях, напротив. А това, че не съм полезна на семейството си не е истина. С нищо не съм показала досега какво се случва с мен. Всички са си ок и са щастливи. Само аз не съм. Всеки носи отговорност за постъпките си и всяко решение е риск. Никой не знае как ще се развие животът му. Ако се откажа как ще продължа по-натам. Ще му изневерявам, защото постоянно има изкушения. Как да продължавам да го правя насила? Кой от вас моралните знае какво е да правиш секс и да не чувстваш нищо. Някой ще ми обясни ли как жена на 40 год. да се лишава постоянно от любов и интимна близост. Аз от години не изпитвам никакво удоволствие, а само отвръщение от секса. Как да живея така, още колко да търпя? Лесно е да съдите, това ли е животът да се жертваш заради другите? Никога не бих дала такъв съвет на децата си. Всеки трябва да търси щастието си, не всики го намира от първия път.

44.   Много добре знам кое е правилно и кое не. Аз съм от по-малък град и тук за децата ми няма никаква переспектива. Това преместване не мисля, че ще е проблем за тях, напротив. А това, че не съм полезна на семейството си не е истина. С нищо не съм показала досега какво се случва с мен. Всички са си ок и са щастливи. Само аз не съм. Всеки носи отговорност за постъпките си и всяко решение е риск. Никой не знае как ще се развие животът му. Ако се откажа как ще продължа по-натам. Ще му изневерявам, защото постоянно има изкушения. Как да продължавам да го правя насила? Кой от вас моралните знае какво е да правиш секс и да не чувстваш нищо. Някой ще ми обясни ли как жена на 40 год. да се лишава постоянно от любов и интимна близост. Аз от години не изпитвам никакво удоволствие, а само отвръщение от секса. Как да живея така, още колко да търпя? Лесно е да съдите, това ли е животът да се жертваш заради другите? Никога не бих дала такъв съвет на децата си. Всеки трябва да търси щастието си, не всики го намира от първия път.

45.   До авторката. Ивате тежък психически проблем лекувайте се? Първо поговорете със съпруга си и му разкажете всичко. Сега ни пейте, че и децата ще идват да живеят с вас в големия град, а преди - не. Това са големи деца, които со сега са живяли с баща си, как изведнъж ще ги вкарате при друг непознат мъж? Не сте собре, отидете на психолог или психиатър. Ще направите някоя глупост и освен вашия живот, ще съсипете и други!
Вие сигурна ли сте в любовтика си? ДА не ви изрита след известно време?

46.   Каква е тази злоба, № 42? Аз никога не бих държала насила човек, който не ме иска и е с мен само заради едикакво си. Никой не притежава никой. И кой или коя си ти. Анджелина Джоли и Брат Пит се разделиха с шест деца. Красиви и успели. И те ли са нищожни личности. Смешен (а) си. Да не си от някоя секта, а? Или си безгрешен. В Рая със сигурност място за такива като теб няма, не се самозаблуждавай. Децата ми са достатъчно обичани и нищо не може да промени това.

47.   Е, няма що авторке, страшен пример дадохте с Анджелина Джоли и Брат Пит! Разводите в Холивуд са мода и нямат нищо общо с живота на нормалните хора. Вашите деца тепърва ще навлизат в пубертета и им грябва здрава семейна среда. При кого ще я получат при любовника ви или съпруга ви? Освен, че не обичате съпруга си, друго нищо не пишете за него. Децата ви привързани ли са към него, отговорен човек ли е и т.н. А вас съпруга ви обичали ви?
Доста сте объркана и често казано не знам какво да ви посъветвам, защото сгрешите ли

48.   Добре бе госпожо, щом като сте толкова влюбена направете го. Отидете при любовника. Разбирам, че ви е много гадно да живеете с човек когото не обичате. Разбирам, че ви е трудно да правите секс насила. Разбирам, че сърцето ви копнее за любов. Всичко това, което ни казвате го разбираме! И не ви съдим за това! Всички сме хора, никой не е безгрешен.
НО!!!
Слушайте сега какво е "НО"-то, защото е много важно!

1. Като сте решили да правите такова нещо, седнете и му кажете на вашия съпруг каква е работата! Може да се ядоса, може да е съсипан, може да изядете някой шамар - хора всякакви, не му знам характера. Но му кажете каква е истината! Така и той ще я приеме по-лесно.
Не е нужно да го лъжете, да шикалкавите, да се криете като мишок, не е нужно да го обвинявате в неща, които не е извършил. Просто му кажете истината, той има право да я знае. Така постъпват свестните хора. Разведете се, и започни новата връзка на чисто. Без лъжи, без криеници. Ако искаш да постигнеш нещо в този живот така се прави. Иначе се оплиташ като пате в кълчища и цял живот сърбаш попара, която сама си надробила.

2. Забравете тези глупости, че правите всичко за децата! Знаем, че вие жените винаги "всичко правите за децата" ама този номер не минава! Ама в малкия град нямали развитие, ама в големия град имало незнам си какво... тези приказки нямат никакво отношение към проблема и не ни ги пробутвайте.

3. Това, което ви се случва в момента не е някакъв прецедент! Много жени и мъже минават през това! И някой от нас ви дават съвет именно от позицията на хора, които са минали през подобна ситуация, преживяли са я, осмислили са я. На вас това тепърва ви предстои. Така, че вместо да се държите презрително може би е по-добре да се вслушате в това, което ви казват. И да се поучите от тях ако е възможно. Нали уж историите тук се пишат за поука?

Аз вече ви казах моето мнение няколко пъти. Това, което в момента се случва с вас много ми прилича на един процес, който е описван многократно. Аз го описах накратко в първия си пост но вие изобщо не му обърнахте внимание. Ето тук има цяла тема за това, всичко е описано доста подробно и мисля, че авторът се е справил блестящо. Прочетете я спокойно и вижте дали няма да откриете себе си в тази история!
http://spodeli. net/4/story-42905. html

Поздрави:
Т. Н.

49.   Знаете ли, кое е най - отвратителното в тази история? То е това, че авторката дълги години е лъгала съпруга си, че го обича. Правила е секс с него с отвръщение без да има смелостта да му постави проблема, оправдавайки се, че всичко се прави заради децата. Е, не ви прави чест госпожо! Няма как да спечелите поддръжка и разбиране при това поведение. Не сте достойна за семейство и майка.
Ж29

50.   Човек се влюбва ако подсъзнателно търси и се оглежда, иначе не става. Ако обичаше мъжа си, нямаше да имаш очи за друг.
Големи разсъждения удряш как да уредиш собственото си щастие, ама кой ще пострада по пътя, все тая.
Кофти майка, кофти съпруга. Жалко за децата.

52.   от 40

Авторке питаш "това ли е животът да се жертваш заради другите? " Истинският, добрият живот се ръководи от правилото "да не правиш на другите това което не искаш да ти бъде правено на теб", така, че да - добрият и правилен живот е свързан с ограничения, със самоконтрол, с избягване и устояване на изкушенията. Той е свързан с това да избираш доброто и да отбягваш злото. Ти искаш да не се ограничаваш, искаш да си правиш каквото искаш без да се тревожиш за последствията. Ако например днес те влече едно ще го правиш, утре ако те влече друго ще направиш и него. Не, но човек трябва да има интегритет на характера и да стои зад решенията си. Ти си си избрала мъжа си, който сама казваш е чудесен и нямаш моралното право да му изневеряваш и разделяш с него. Пак ти казвам ако имаш проблеми със секса потърси начини за тяхното разрешаване. Що се отнася до Холивуд е направо жалко, че даваш за примери актьорите. Не знаеш ли, че Холивуд използва тези "звезди" именно с цел да насажда морална и сексуална деградация сред хората които са достатъчно глупави да се водят по техния пример, да ги копират и да ги издигат в култ. Не знаеш ли, че този "звезден имидж" на холивудстките актьори се поддържа само с една цел - за да може глупавите техни фенове да копират нередното им и недостойно държание? Холивудските актьори са едни марионетки които се използват за оказване на влияние на големи маси от хора като се цели тяхното опорочаване и като гледам мисленето ти явно много успешно. Брат Пит и Анджелина Джоли... Боже Господи дотам ли я докараме - 40 годишна жена със семейство която трябва отдавна да е станала отговорна и да знае кое е ценното в живота се ръководи в постъпките си от примера на бутафорни холивудски актьори.
Ще бъда откровен и ясен с теб - ако направиш каквото си намислила се превръщаш в злодей, ти и сега грешиш като изневеряваш на мъжа си а тогава съвсем ще затънеш. Не се съмнявай, че такова поведение не ще остане ненаказано и ти ще понесеш страдания. В един момент от живота ти нещата така ще се развият за теб, че ще разбереш какво съм имал предвид ако не се осъзнаеш сега. Тогава ще страдаш, но ще страдаш заслужено и ще го знаеш и ще казваш аз бях такава глупачка, какво направих и т. н. Това е защото сега не искаш да приемеш поука за да се предпазиш а непременно държиш да извършиш лошата постъпка. Хубаво, имаш свободата да я извършиш обаче да знаеш, че има цена за лошите постъпки която после ще трябва да платиш. Цената е страданието. По този начин ще ти се покаже и ти ще разбереш ако имаш ум за това и си направиш равносметка, че щастие не може да се постигне когато правиш зло, че правейки зло и вредейки на други с цел ти да си добре и щастлива ти не само няма да го достигнеш а ще ти се даде да страдаш тоест точно обратното на това което си целяла. Тогава си спомни какво съм ти писал. Има обаче една приказка която казва: "Умният човек се учи от грешките на другите, обикновения човек се учи от собствените си грешки а глупавият не се учи изобщо. "

53.   Човек веднъж живее и трябва да изживее живота си щастливо, с хора, които обича, и които го обичат. Трябва да се стреми да живее вълнуващо! Затова остави мухльото, и най-после се впусни да живееш истински. Не живей за хорското мнение, когато тъжна се прибереш вечер, никой не се интересува как се чувстваш. затова изживей любовта си, длъжна си да опиташ.

54.   Човек веднъж живее и трябва да изживее живота си щастливо, с хора, които обича, и които го обичат. Трябва да се стреми да живее вълнуващо! Затова остави мухльото, и най-после се впусни да живееш истински. Не живей за хорското мнение, когато тъжна се прибереш вечер, никой не се интересува как се чувстваш. затова изживей любовта си, длъжна си да опиташ.