И като дъщеря - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96995)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22811)
 Секс и интимност (11262)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7821)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5940)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13196)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

И като дъщеря
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 3728 пъти
Дълго се колебах преди да пиша по тази тема.
Но ми е криво. А тук се коментират всякакви теми.
Пък и поне да споделя.

Нали знаете за онези случай в който казват, че мъжете си търсят съпруги подобни на майки.
Е аз пък искам да разкажа за обратното, когато момичетата си търсят партньори подобни на бащи.
И да малко смешно, но ми се струва че съм единствен подобен, ако съм единствен, то сигурно трябва да се направи проучване, да вляза в учебниците като вид отклонение. Може би такова до сега не се случвало. Ама при толкова много хора, аз ли съм единственият?

Причината да пиша е че виждам партньорката си, която е значително по - малка от мен. с 11г. освен като партньорка, и като дъщеря и даже повече като дъщеря.
Гадно и противно ама така е.
Чувал съм за момичета с 20 и дори 30г. по малки от партньорите си, ама никой не е споделял, че чувства партньорката си като дъщеря, или пък момичето да каже, че вижда в партньора си бащинска фигура. Моят случай обаче е такъв. Заслужавам ли изследване от учените? - Ако съм единствен подобен, и не се знае за това достатъчно може би да. Ще взема да пиша в някой научен сайт.
Причината да я виждам такава е, че тя е значително по - малка. Аз и оказвам морална подкрепа. Финансова, когато искам, ама тя никога не ми е искала. Даже и е неприятно да ги взема когато и ги давам. Освен това и казвам, как смятам че е редно да се държи, давам и често съвети и гледната си точка, грижа се до колкото мога за нея.
Ама и тя, слуша ме за всичко, не се отговаря, не ме оспорва.
Все по - често се отнасям към нея повече като към дъщеря отколкото към любовница.
Вярно обичам я, не искам да я губя, а тя би умряла ако и кажа че я напускам, и няма да се върна.
Е разбира се аз не съм нейн настойник, макар че се държа като такъв. Достигнали сме до извода, че вечно ще сме заедно.
И мечтаем за детенце. Обаче някак не си го представям. Ако я виждам и като дъщеря тогава как ще имам дете от нея. Или просто ще ми се вижда че имам две деца, да ама с едното лягам да спя нощем. И това ми е отвратително. А пък няма как да и го кажа. За сега го караме по течението, без да мислим за напред, ама това напред се приближава. Ще дойде време няма да е някога ще бъде сега.
Опитах се да разделя с нея, щом усетих подобни чувства. Ама тя влезе в болница посегна си, и аз още повече се хвърлих да и помагам.

Всъщност вижданията ми за идеалната половинка беше момиче, което да ме обича повече от живота си, добро и послушно. Не намерих подобно, но създадох. Обаче в един момент се запитах, кой - кого държи в психическа зависимост. Тя би умряла за мен. Обаче пък аз се чувствам отговорен за нейният живот. И сякаш правя нещата в живота си повече заради нея, отколкото заради мен.
Идея нямах че тая нимфа, изпълняваща желанията ми, ще ме доведе до тук.
Абе не знам, ама тоя свят сякаш се ръководи от някакви закони на съдбата, който можеш да нарушиш, но нарушиш ли ги, ще бъдеш съден, без възможност да се измъкнеш, при съдбата няма адвокати който да те измъкнат, колкото и пари да имаш, няма как да си платиш, присъдата да е друга.
Като престъпник - я да пробвам, може да не ме хванат, да ама колкото пъти наруша определени закони, (не толкова човешки, колкото морални) толкова пъти после последствията са трагични.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 80

преди: 3 години, 11 месеца
hash: 9eea6ab022
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Значи малко преиграваш. Моят съпруг е много по-голям от мен и нямаме отношения баща-дъщеря, но го има все пак неговия стремеж да ме поучава или да ми показва неща, които са нови за мен, защото нямам неговия житейски опит. Няма общо това с някаква връзка баща-дъщеря, а с естествения стремеж на по-зрелия да те предпази от грешки, които сам е допуснал в миналото. Така примерно и аз се отнасям с по-млади/неопитни от мен хора и без да имам интимна връзка с тях. На моменти дразни, но с течение на времето пък става интересно, защото аз примерно навлизам по-сериозно в теми, които са му чужди и съответно процесът след определено време става двустранен. Тоест той слуша мен по определени теми ако прецени, така както и аз слушам него ако преценя.
Процесът е също доброволен и всъщност във всички семейства го има малко или много - двамата обсъждат неща и взимат решения заедно, така както и се напасват към живота, целите на другия.

Друг е въпросът, че ти не искаш равностойна връзка, а искаш да „създаваш“ някого, а и може би си избрал от самото начало ментално слабо момиче с някакви проблеми, което е пренасочило цялата отговорност за живота си към теб.
Манипулираният може би си ти, не тя - ако се е пробвала да се самоубие може би е така. Питай психолог, на когото можеш да довериш и детайли, но според мен в случаят става дума за връзка нарцист-слаба личност.... като нарцистът е ТЯ.
Ти в крайна сметка правиш всичко за нея, а тя се е концентрирала в един човек - себе си.
Би умряла за теб?
Бла-бла.
Тя умира за себе си и за това, което можеш да направиш за нея. Замисли се малко - кой в случая е силният във връзката ти или тя?
И се замисли ако имаше действително дъщеря дали ти би се държал така с нея. Едва ли! Своята дъщеря би възпитавал да е самостоятелна, да има самочувствие, да отстоява своите права и да не бъде зависима от мъже. Тоест това не е твоя дъщеря, а провалената дъщеря на някой друг.
Друг е въпросът дали я обичаш или не, но не си мисли, че възрастовата разлика е причината.
Връзка като вашата може да има дори при хора на една и съща възраст.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: e13d022c3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Еми каквото си посял -това ще жънеш, сори.

И както е казано - внимавай какво си пожелаваш. Е, то на теб е вече малко късно да ти се казва това...

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 0771b3bd05
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Имaх дългa връзкa. с 16 г по- възрaстен от мен. Зa съжaление ми се случвaше същото. Беше постоянно кaто бaщицa нa глaвaтa ми с вечните си съвети, нaсочвaния и т. н. Aми aз имaм прaво нa свите си грешки, мaмкa му. Обичaх го много, бях влюбенa всичките години в които бяхме зaедно, след товa също дълго време ми беше нужно дa се "излекувaм".
Искaх рaвностойнa връзкa, зa него бях млaдото момиче, което трябвaше дa контролирa дa не "греши".
И вечното "ти си много млaдa и нямaш опит". "Дa де, aми остaви ме дa си го имaм, не ми нaсaждaй твоят".
И вечният му стрaх, че енергиите ни сa рaзлични, че нaкрaя ще открия по- млaд със същите рaзбирaния и т. н. Е, и 100 години дa бях живялa с него, пaк щях дa бъдa с 16 по- млaдa.
Нaкрaя просто си тръгнaх, без обяснения вече. И дa, еднa годинa по- късно се зaпознaх с мъж нa подобнa възрaст, припомних си кaкво е дa си с подобен нa aкъл, енергия, млaдaтa лудост и т. н.
Тогaвa вече истински си дaдох сметкa колко нaивнa съм билa, колко той ( бившият ) е виждaл моятa нaивност и се е стрaхувaл от моментa в който ще "прогледнa" и видя кaкъв фaрс е подобнa връзкa.
И двaмaтa сте емоционaлно зaвисими един от друг! Дa, един ден ще "прогледнете" и двaмaтa, ти ще искaш женa, a тя ще искa мъж. И нямa дa откриете товa в лицет нa другият.
Товa е токсичнa връзкa и го знaеш.
Aко нaистинa искaш чисти отношения, помогни и дискретно дa повярвa в себе си, дa се нaучи дa вземa сaмa решения и т. н. Примерно я нaсочи дa зaпише курс някaкъв. Остaви товa поле нa изявa НЕЙНО, ЛИЧНО място. Не я води, не я вземaй. Не "препикaвaй" тaзи територия. Aко изяви желaние дa излезе някой път нa. кaфе с хорa от курсa- не я спирaй. Дaй и 1 г. пълнa свободa и тaкa и двaмaтa ще знaете след време дaли точно товa искaте.
A н 1 е емоционaлно, финaнсово, почти психaрски зaвисимa от чичко си. Не в еднa темa говори зa него и борбaтa и дa го рaзведе, после зaдържи, робиня билa нa бизнесите му и т. н. Едвa ли си чaк толковa "бутнaт" кaто нея.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 35505f02e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   Доста е ободряващо, когато виждам не само жени(понеже има едно такова неразбиране, че ние сме по-наивния и неопитен пол), но и мъже на всякаква възраст, които са ненаясно със своята сексуалност и сексуална психика, което ги кара несъзнателно да драматизират нещата.

Това, което ти "има" се нарича "daddy kink", което въобще не е толкова рядко срещано, нито те превръща в обект достоен за научни изследвания. А въпросната ти приятелка, предполагам, страда от женската версия на въпросната "болест", т. н. "daddy issues". Та, общо взето сте си паснали като дупе гащи и взаимно подхранвате странностите си, в което няма лошо - всички ги имаме, под една или друга форма. Въпросът е да не им позволяваме изцяло да ни завладяват и да се превръщат в нездравословни мании и фикс идеи.

- lia

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: a551252c1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Нямате връзка баща-дъщеря, защото не сте баща и дъщеря. Това твоето е невротична реакция (сравнително нормална). Вероятно не желаеш дете от нея и при тази мисъл си екстраполирал страха във фиктивната представа за отношенията ви. Възможно е тя да не става за майка сега (всъщност фактът, че си е посегнала говори достатъчно, че не става), но след 2 години може да става. Ти за ваше общо добро трябва малко да се отдалечиш от нея емоционално и интелектуално, но не и физически. Правете си секс, избухвайте си в леглото, но като дойде момент да проявиш "бащинско чувство" (което първо се появява като емоция и съответен стремеж) просто спри и я остави. Нека да си излиза с нейните приятелки и да си води нормален за възрастта живот.

 
  ...


...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 9d913026ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Чувала съм, че мъжете си търсят съпруги подобни на собствените им майки, но като външен вид, т. е. тяхната партньорка много прилича на майка им. А това твоето не знам какво е... И аз с моя приятел имам 11 г. разлика, но никога не ме е мислил за дъщеря и не се е държал с мен като с такава. Проблемът ти е психически.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 422611956e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Така - всъщност изобщо не си единствен, а си поредният, който има нужда да се докаже пред самия себе си. Страдаш от вътрешни комплекси.
Определено и други са го изпитвали (баща-дъщеря). Уникалното при теб е тази мания за уникалност - не само пред момичето, ами и пред "науката".
Иди да поработиш с психолог. Щом имаш приятелка, по-малка с 11 години, то не си на възраст, в която да се маеш как си единственият и уникален по рода си, за когото хората, дори не са и чували.

Ж28

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 422611956e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   И още нещо - лекувайте се и двамата.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Ще изкажа мнение, за да видите че съм прочел коментара ви.

Номер 1 - Ти прочиташ моята статия и съдиш спрямо себе си, което не ми се вижда правилно. Тъй като аз не съм твоят съпруг, а тя не си ти.
Преплитаме се по сходност в някой моменти, но в други се отличаваме.
Да аз искам да я предпазя, от грешки, сякаш тя живее моят бивш живот и аз от позицията на новите си знания и опит, искам да променя някой свой грешки от миналото.
Ние не се слушам, ако преценим така - аз я слушам винаги и осмислям това което казва, независимо дали то е интересно за мен.
Тя ме слуша винаги когато говоря, е да на моменти се отнася. Но стой слуша ме, макар да не говори много.
Ако си мислих, че съм като всички останали нямаше да седна да пиша.
Ние не обсъждаме подробно нещата макар да ми се иска да го правим, но тя сякаш ме оставя да мисля вместо нея.
Възниква проблем - аз започвам да изказвам мнението си, опитвам да се да погледна и други гледни точки, размишлявам на глас. Нейната реакция е, мълчи и слуша. Питам я за мнението ѝ. Казва ми, че съм прав, не вижда нищо грешно, не би добавила нищо. Бе сякаш моето мнение е единственото правилно и тя само трябва да го последва. Аз не мисля, че мнението ми е правилно, просто се опитвам да стигна до решение, но тя се държи сякаш е, не предлага второ мнение, не добавя нищо, просто следва моето. Макар че аз и давам свобода за изява. В началото това ми бе криво. После приех, че ще трябва да мисля за нея. Ако не е съгласна - това се показва, с "не знам".
Заедно вземат решенията - тя просто приема моите решения, не се опитва да даде контра аргументи. Аз бих ги приел, ама тя не ги дава.
Тя се напасва към моят живот, каквото аз кажа това е, не че не и позволявам да се изкаже, бих слушал възражения, ама не дава подобни. Нейните цели са задоволяване на моите желания. И да самовлюбен съм, ама не чак егоцентрик.
Имам чувството, че що се отнася до нейният живот, трябва да питат мен. И не щото го искам, а защото е така. И когато казах това директно пред нейни приятели, тя не оспори.

Равностойна връзка? - Искам просто не получавам, и съм приел че няма да получа. Да искам когато говоря да ме чуват, но не бих имал в против да изкажат мнение по това което казвам, само че следва: "Не знам какво да кажа" "Нямам мнение". В същото време ме слуша и запомня какво и казвам. Да не искам да ми нареждат - но това не пречи да изкаже мнение, че нещо може и да се промени. Ама пак не - "всичко е идеално" "няма какво да се промени" - това са нейните отговори.
Никога не показва яд, и да го изпита - просто млъква. Ако аз се разсърдя, започва да се чуди къде е сбъркала за да не го повтори.
Аз ще приема, ако тя се разсърди и ми каже, но не го прави.
Аз не избрах нея, тя избра мен, тя се влюби в мен много по - ранно отколкото аз в нея. В началото аз търсех просто да говоря с някоя, тя също, и си паснахме, тя изказваше какви проблеми има, аз ги разрешавах. Какъвто и проблем да имаше, аз мислех по него. Изказвах мнение и тя го приемаше, без да мисли много. Проблемите и се решиха, ама тя не спря да ме търси.
Това че я наричаш нарцис - малко ме дразни, да го кажеш за мен, по - бих го приел. Аз я питам, между мен и родителите си кого избира, тя избира мен. Отказва се от всичко, за да бъде с мен. Сякаш да сме заедно е най - голямата и мисия в живота. А аз съвсем не съм идеален, ама я и го обясни.
Вече сме на етап в който не можем да се разделим. И двамата сме много зависими психически от другият. Аз съм по - малко зависим, но пак би ми било много тежко да я напусна. Но вероятността да се разделим, е като да падне луната. По скоро ще се познаят числата от тотото.
Не се е концентрирала в себе си - инак щеше да прави нещо смислено с живота си. Нещо което е нейно решение. Тя се е концентрирала в мен. За разлика от нея, аз гледам да напредвам в кариерата си, и да заради нея, но и да не е тя, за мене си, или за бъдещо си семейство. Не съм поискал, не е направила. Това не е нарцистична личност.
Честно не ми се иска да я оставям да изпълни заплахата си. Настръхвам като си помисля, че ще се нарани, но съм сигурен че ще го направи.
Аз я познавам отлично, обаче не мисля, че има друга цел освен да е с мен. Чак е плашещо.
В интернет попаднах на симптом електра - ама той се поражда в ранни години и обектът е родният баща.
А се запознахме когато тя навлизаше в пубертетна възраст - и аз не съм и роден баща.
Как бих се държал към родната си дъщеря - не знам. Ама не по различно.
А как се държа? - Изказвам мнение по даден въпрос, казвам гледната си точка, подчертавам, че не желая да налагам мнението си. Бих слушал при възражения - ама такива няма. Помагам и.
И тук не разбирам защо, тя не може да бъде самостоятелна. Аз към нея се отнасям, както бих се отнесъл към себе си.
Това което казваш - бих възпитал дъщеря си, на самочувствие, да отстоява права си, и самостоятелност - идея нямам как да постигна. Аз и при партньорката си опитах да и дам именно това, обаче се получи някакъв обратен ефект. Не знам защо.
Провалената дъщеря - що да е провалена бе!? - това изказване, ме кара да те нападна словесно, за да я защитя, но не мисля, че е нужно.
Да обичам я!
За възрастовата разлика, приемам че си права, ако бяхме на едни години можеше да се случи пак така. Но мисля, че щеше да се държи по равностойно, за което аз нямам нищо на против.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Номер 5 - ами прав си. :)

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Номер 6.
Да тя има право на своите грешки, но аз мога да изкажа мнение, до къде мисля, че ще доведе поведението ѝ. И тук вече тя трябва да реши, да ме слуша ли или да пробва сама. В началото пробваше сама, и пак ставеше това което съм и казал, ама сега просто ме слуша.
Аз също искам равностойна връзка не се опитвам да я контролирам.
Поне не за всичко. Някой неща обаче не мога да приема.
Да де аз давам съвет - ама тя е тази която решава дали да ги приеме.
Даже тя желае да изкажа мнение. Търси съветите ми.
Не се притеснявам, че ще пожелае друг - аз съм единствен за нея.
Не че съм нещо специално, ама тя не мисли така.
Връзката ни може и да е токсичен фарс, ама на тоя момент никой от нас не си дава сметка за това.

Насочи я да повярва в себе си, да се научи да взема решения сама - добре съгласен съм - как да го постигна.
Да запише курс - какъв курс?
Че аз даже я насърчавам да излиза самостоятелно - тя обаче не желае. Държи да ме запознае със всичките си приятели. Па та са един - двама. Аз не ограничавам свободата и - тя е тази която си го причинява.
Аз като излизам ранно сутрин, и се връщам късно вечер. Не и се обаждам докато е на работа. Тоест остават и много свободни часове.
Понякога излизам по работа извън града - тя остава с дни сама.
И това ако е ограничаване - аз гледам да и дам максимално свобода, ама тя не приема.
Даже и свободна - ще излезе малко на кафе сутрин, ще се прибере. Стой затворена и гледа разни тъпи серияли.
Спрях да я разпитвам къде ходи и какво прави.
Не виждам никакъв смисъл вече.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Номер 7.
И аз мисля, че се подхранваме взаимно.
А термините който казваш, ще поровя в нета за тях.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Номер 8.
Аз желая да имам дете от нея.
Но за да си позволя дете, искам да напредна малко в кариерата, мисля, че до 2г. ще имам достатъчно средства за да си позволя, да издържам 3 - членно семейство.
Обаче представата за жена - от където тръгна всичко не е че не желанието за дете. Но да в основата преди години беше страх.
Гледах предаване - задаваха някакви лични въпроси, и ако се даде правилен отговор, се даваха пари, колкото по лични и неудобни толкова повече пари.
Та там се оказа, че 5г. дъщеря всъщност не е от човекът водещ се за неин баща.
Слушах за разводи, говореше се как при развод, майката взема всичко.
Ами страхът премина в гняв. Естествено трябваше да измисля вариант който да ме предпази, да не се случи с мен.
Щото какво точно трябва да направя ако имам дете и го гледам години, превържа се до смърт към него, и науча че не е мое или че партньорката си тръгва взема ми всичко постигнато до сега заедно с детето. Тоест от имам всичко, губех всичко. Да ама не и при мен!
Така какво измислихме - пълна физическа зависимост на партньорката от мен. Просто и да искаше, нямаше вариант да ме напусне. Всички финанси бяха свързани с мен. Ако тя беше решила да ме напусне, тогава оставаше сама на улицата. Няма работа, няма жилище. И не сме женени. Просто нямаше шанс да ме напусне.
Това момиче, трябваше да бъде добро и послушно. Така че, да ме гледа като писано яйце. От тази мисъл тръгна всичко.
Започнах да градя кариера, намерих момиче. Обаче по пътя, разбрах, че идеята ми не е правилна. Аз всъщност не можех да задържа някоя на сила, щеше да измисли вариант да си тръгне.
Изобщо нямаше да дойде.
А може би за да реализирам физическа зависимост първо трябваше да създам психическа. И преминах един период на превъзпетание. Държах се добре, тя беше моята принцеса, аз гледах да създам добро отношение, романтика, но и правех категорични изказвания, сърдех се, напусках я, не и говорех. Не очаквах, но стана, създадох голяма психическа зависимост. Усетих това, а пък вече ми пукаше за нея. И реших да се оттегля трайно. Да ама психиката и не можеше да се поправи вече. Тогава и последва заплахата за нараняване. И аз се върнах, реших да се отнасям по - добре с нея, да и помагам, после и грижа за нея. И тука нещата съвсем се объркаха, щото вече тя не бе способна да мисли самостоятелно, приемаше всичко което и казвам.
Започна да ме приема като - най. Правеше всичко за да остана до нея. Каза че когато сме разделени изпитва такава болка, че не мисли, че може да преодолее, че единствено аз мога да спра тази болка. Всичко това доведе до сегашното положение. И да правилно се запитах, кой - кого държи, аз нея или тя мен. Защото дори и когато не исках да съм с нея, не си тръгвах. Ми човек съм, не мога да я карам да страда. И създаването на физическа зависимост, вече няма никакъв смисъл, щото тя е вече психически зависима. До толкова, че ако и кажа, да остави родителите си, ще го направи. Но стига аз не съм без сърце.
И вече, но не от сега я усещам като моя дъщеря и това силно, спъва интимността ни. И реших да го споделя.

И тя е готова да бъде майка, ще бъде чудесна майка, поне откъм грижи, а откъм възпитание не знам. Показвала ми го е.
Идеята за дете беше нейна. Обаче и на нея още и е ранно. И аз искам да напредна с кариера. Та и двамата желаем дете - но не е сега момента.
Еми тя отправи заплаха, че ще се нарани и после влезе в болница и съм сигурен че пак ще го направи. Ама това беше защото не можеше без мен. Тоест при различно мое поведение, това изобщо нямаше да се случи. Това не означава, че не годна за майка.
То добре да се отдалеча емоционално и интелектуално, ама който дойде да ми иска съвет, като ме погледне жално, като ми каже, че не може да се справи, че желая да и помогна. И аз се хвърлям да и помагам, не мога да я оставя, сама да се оправя. Тук вече има намесата и моята психика. Затова и аз просто споделих, не мисля, че съм в състояние да променя нещо. Продължавам да засилвам зависимостта, приемам го като наказание, че пожелах и опитах да създам психическа зависимост в която да съм доминиращ, а не равностойни отношения. То вече е късно. Аз за да оправя нейното психическо състояние, първо трябва да оправя моето, нещо което тя не ми позволява, знае как да получи нещата който иска, а това са главно внимание. И аз не мисля, нищо нередно, дори като мъж мисля, че съм длъжен да и го дам. И ей така влизаме в един кръг. В който може би ще се унищожим накрая, ама тоя край не идва, а нещата само се объркват. А бе - какво да ти кажа.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Номер 9.
Прочетох коментара ти, но не мисля да изказвам нещо по него.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Номер 10.
Да имам някакви комплекси - ама вече не ги осъзнавам.
Аз много ми се иска да не съм единственият подобен - ама не съм чувал за други.
А ей сега ще пръскам пари на някъв психолог да си плещи, с цел да ми вземе парите. Мога да дам тези финанси за нещо много стойностно, като да я заведа на море например. Ще плащам на психолог.
Ама ако тя реши нека да отиде аз няма да я спра. Ама науча ли, ще си тръгна. Безсмислено е да сме двама, ако тя се опита да се измъкне от мен.
Само че тя по - скоро би направила всичко за да остана до нея.
Както казва, не може да живее с болката от раздялата ни.

Номер 11
Мисля, че си към номер 10

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Номер 7.
Доколкото разбрах от ровенето си в нета.
Това са вид ролеви отношения, не винаги осъзнати в който.
Единият възприема ролята на баща.
А другият партньор придобива ролята на значително по - малък, като дете. Сходен е с комплекс Електра.
Е да ще се оправим, взаимно допълвайки се.

Хубаво е да знам, че не е само при мен.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: c37ea077ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   11 години са нормална разлика. Проблемите са ви в главите, защото и да искате не можете да бъдете родител и дете с тази незначителна разлика. Била съм с мъж 18 години по-голям от мен и аз давах по-често акъл, защото съм по-млада и с по-абстрактно мислене. Това ми се зачиташе. А господинът никога не е гледал на мен като дете. А аз баща си имам само един за да си търся и втори. и
Авторе, искаш да доминираш чрез уж грижовност и закрила. Съответно си си намерил и психически нестабилна жертва. За лечение сте и двамата.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: c0c8069aa9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Съпругът ми е с 9 г по голям. В началото имаше такова отношение към мен - баща - дъщеря. Накара ме да повярвам, че съм безмозъчно същество, че съм безполезна, смазващо чувство за вина по всяко време. Не ми даваше да започна работа, аз живеех за него. Сринах се психически, непрекъснато ревях, обвинявах себе си за всичко докато не дойде моментът и аз "прогледнах". Видях, че през цялото време ме е манипулирал. Не ме е пускал да ходя на работа защото по този начин аз ставам зависима от него. Осъзнах че това е една нездравословна за мен и децата ми зависимост и трябваше да променя нещо. Бях зарязала училище - завърших и започнах работа. След голямо мрънкане от негова страна. Сега съм независима, имам си добри доходи, приятели, мисля си, че по този начин дори помогнах на семейството си. Една жена нестабилна психически на никого не е полезна. Ако не бях променила начина ми на живот последствията щяха да са лоши. "От време на време трябва да ти се подрязват крилата" - любим негов цитат.
И сега към теб - за какво ти е тази зависимост. Един свободолюбив човек не може да бъде задържан по този начин. Чрез манипулация, идва ден когато всичко рухва. Такава връзка е нездравословна. В твое лице тя трябва да вижда приятел, любим, равностоен партньор, другар в живота. Не прекалявай с манипулациите защото идва ден когато всичко се плаща. Една щастлива и обичаща жена, от това има нужда всеки мъж.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 0771b3bd05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   Aвторе (18) прочетох коментaрът ти към 10, a aз съм н 6.
Знaчи, aко тя реши дa посещaвa психолог, ти ще го приемеш кaто опит зa измъквaне или пък поне зaплaхa зa вид "проглеждaне" при нея? Прaвилно ли рaзбирaм?
Тогaвa ти се стрaхувaш тя дa не види истинското ти лице, някой ( психолог ) дa и помогне дa рaзбере връзкaтa ви, a и те сaмият?
Стрaх те е, че ще осъзнaе първонaчaлните ти мaнипулaции, моделирaне и т. н?
Aко е тaкa, виж, ти вече я ОБИЧAШ истински, но мaй не го осъзнaвaш дори. Теб те гризе съвесттa, не е сaмо проблемът с "бaщините" ти чувствa. Ти не си социопaт или нещо подобно, дa, комплексите ти сa създaли този крaен стрaхливец у теб, но ти вече не си онзи стрaхливец от преди. Сегa си готов дори дa я пуснеш... но не и дa рaзбере зa мaнипулaциите ти. Стрaхувaш се, че ще зaгубиш увaжението, възхищението и.
Помисли си зa вaриaнтa честно дa поговориш с нея и дa споделиш кaкво те мъчи. Може дa те изненaдa, може съвсем дa не е толковa слaбa колкото си мислиш. Може дори отдaвнa дa си е дaлa сметкa зa тези твои мaнипулaции и дa го е приелa кaто "толковa много се е стрaхувaл дa не ме изгуби, че е прaвил товa".
Докaто не поговориш с нея, нямa кaк дa знaеш.
Може и именно осъзнaвaнето нa ТВОЯТ бивш вече проблем дa е повод дa я виждaш кaто "дъщеря".
Тaкa или инaче вие вече сте си двойкa. Обичaте си се по вaш си нaчин. Отпусни се и се нaслaждaвaй нa връзкaтa си.
Успех от мен!

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   Номер 20 - прочетох коментара ти. Няма да отговоря, не мисля че трябва.

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Номер 21.
Аз не съм вашият съпруг, моето поведение е по - различно.
Не съм много съгласен тя да започне работа, и да причината е, че така тя е зависима от мен, с което аз имам по - пълен контрол над нея, който обаче не желая и се получава парадокс. Другата причина е, че не се налага, мога да осигуря средства за двама. Скоро и за трима.
Но и аз се замислям доколко е добре да е несамостоятелна, тъй като ако аз мога да взема решения за мен и нея, някой ден ще е тя и детето, което също няма да може да вземе решение, поради това че е малко и не разбира. Ще я натиснат външни фактори. Който сега тя преодолява, чрез мен. Но ако мен ме няма, и тя е сама с детето, при лоши външните фактори, как да очаквам да се справи, ако не се е научила на това.
За това да и аз желая тя да е повече самостоятелна. Обаче не знам как да го постигна. Както казвам, аз просто излагам мнение, опитвам се да помислим двамата проблема и при повечето хора, след обмисляне ще вземат тази част от мнението ми, която сметнат за необходимо. Но след като изкажа мнение, тя просто го приема и следва. Не знам как да и включа мисленето и разсъжденията, и понеже тя отказва да мисли сама, се налага да мисля вместо нея.
А тя иначе ако реши нещо, щото има и такива моменти е толкова упорита и го постига. Ама до сега е правила това, колкото да мога да се обвържа по тясно с нея. Моята психика също се влие от нейните желания, но тя не ги изразява и дори не знам има ли други, освен да е с мен.
Да с неохота, но бих приел тя да работи, макар че при условие че имам собствен бизнес, не знам защо да работи за друг. Да я направя съдружник, опитах се, да и поискам съвети за бизнеса си, обаче сякаш говорех на стената. Аз не съм я спирал да работи, изказах вижданията си, нямаше съпротива. Прие мнението ми.
Така че ако е достатъчно настоятелна може да започне, но не е.
Знам че тази зависимост не ми е нужна или пък контрол над нея. Знам го, и да бих предпочел да ме вижда като равностоен партньор който и помага да изпълни целите си. Ама за кой ли път вече го казвам, тя сякаш няма други цели освен да е с мен. И аз повече от това което съм направил, няма как да направя. И не знам как да я направя самостоятелна. Която да преследва собствените си цели. Аз бих и помогнал да ги преследва, до толкова до колкото те не пречат на моите. Но гледам нашите цели да не си противоречат.
Не че не бих променил моите цели и даже съм го правил.
Например тя поиска дете в скоро време, аз не мислих за това. Не бях решил дори дали ще съм с нея докрай.
Тя обаче прояви достатъчно хитрост, явно може да мисли когато иска. И полека - лека така ме накара да хлътна по нея, че въпреки че говоря контролът е мой, аз не съм сигурен в това.
Сега и аз мечтая за дете, и ще имаме скоро.
В един момент аз бях и с друга, която обичах не по - малко от нея.
Не ме съдеше, не ме спираше, просто показваше леко раздразнение и тага. Личеше си че знае, макар че тя не ми каза, че е на ясно. В кратко време се намесиха външни хора, който отдалечиха любовницата ми от мен.
Разказах и, разбира се не всичко. Не ме съдеше, не мрънкаше, не ми напомняше. Попита ме дали всичко е свършило между мен и другата, след отговор - да. Пак си остана послушното и добро момиче. Което аз повече не желаех да наранявам.
След това станах много психически зависим от нея. И дори не по - малко от нея. Мисля че ако е достатъчно настоятелна, би получила всичко от мен. Така че аз съм контрол над нея, манипулирал съм я. Да ама. Дали?
Всъщност аз не се опитвам да я манипулирам, нито пък усещам манипулация върху мен. Въпреки че при всеки разговор има внушение.
О ама тя е много щастлива когато е с мен и много ме обича. Аз няма какво да искам от нея. Само да е по самостоятелна. За да сме повече партньори отколкото доминиращ и подчинен. При което аз като достатъчно разумен човек не мога да кажа, кой точно е доминиращият. Че едно нейно жално изражение, каму ли сълзичка ще ме размекне до толкова, че ще я питам какво да направя.
Обаче идея нямам как да и дам тази самостоятелност, какво да направя че да е самостоятелна. Обаче пък ако си мислех, че може и без мен щях да я оставя, не мисля, че съм най - добрият избор за нея. Но тя не желае друг - иска мен.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

25.   Номер 22.
Ама няма смисъл, тя да ходи на психолог. Ще и дам всичко което поиска и без да плаща на психолог, включително и свобода ако пожелае. По - добре да е сега, ще си намеря друга, отколкото когато имаме вече дете.
Лошо ли е, че искам да живея спокойно? Със добра и разбираща ме жена, която се вслушва в това което и казвам, която би ми осигурила хармония в къщи, така че да бързам да се прибера, за да я видя?
М - това ме прави лош ли?
Може и така да го виждаш, но не бих приел друг вариант.
На мен също не ми е лесно, работя по много, поел съм много рискове, които могат да ме сринат и с мен и нея. И да търпя някоя да мрънка в къщи, да ми държи сметка, да ми се отговаря?
Благодаря ама ако е така - тя не е за мен. Свободна е да си ходи.
Хм :) Само че нещата не са такива. И това е защото когато имаше нещо което не одобрявах си го казвах - това ме прави лош?
Аз и тя не мислим така, а другите слабо ни вълнуват.
Да изгубя уважение и възхищение - това е невъзможно.
След като ми прости изневяра и запази уважение и възхищение. Какво трябва да направя за да го загуби?

Помисли си зa вaриaнтa честно дa поговориш с нея и дa споделиш кaкво те мъчи. - Това изречение не съм го прочел. Направо се ужасих. Как да и кажа, че я възприемам като дъщеря - ти какво ми говориш!? Ако го направя, значи нямам връзка с главният.
Този разговор между нас - няма да се състой.
Ми да ще се отпусна и наслаждавам до следващият проблем.

И тъй като съм умен човек, който обаче е със слаб самоконтрол, предвиждам следващият ни проблем да е след години. Когато евентуално се появи друго момиче и двете започнат да се борят за моето внимание, евентуално, щото двете ще се държат по сходен начин и ще изпитвам еднакви чувства към двете. И тогава проблемът ще е толкова сложен, че ще ме разяжда в пъти по - силно от сега, но не достатъчно за да ме убие.
Но както и да е - процесът е започнал не може да спре.
Дори и аз който създадох този процес не мога да го спра.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: c5e4b7c110
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

26.   Абе човек!! Ти си психопат, извинявай, че го казвам, но е така. Ти луд ли си да причиняваш това нещо на едно момиче? И съм сигурна, че тя е на 18-20г., лесна за манипулация, точно за това си с нея. Зависима била и затова не си могъл да я напуснеш. Айде моля ти се. Направо побеснявам докато те чета. Ти си патологичен ревнивец и обсебващ, не и даваш да работи и сам казваш, че целта ти е било това-да я направиш зависима от теб. Това е нечовешко, не го ли осъзнаваш? Горкото момиче няма грам акъл да стои с теб. Няма опит и си е втълпила, че си единствен. Чак дете иска от теб. Заради теб тя не знае на кой свят се намира, не разбираш ли, че си и промил мозъка? Дано един ден да й светне лампичката и да разбие оковите, в които си я оковал! А това ще стане, повярвай! Ти не трябва да бъдеш с никой докато не се излекуваш. Не обезличавай момичето. Разделете се! От личен опит говоря.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: d7ba7ecefe
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

27.   Здравей авторе възхищавам се на твоя подход, ум и стратегия! Ти си видял колко отвратителни са феминизираните жени и в какво положение са поставени мъжете и твоят страх от положението се е превърнал в гняв и решимост и ти си си изваял жена която ще е съвършената за теб. Поздравявам те за това, нещо повече твоя пример мисля ще ми е пътеводна светлина относно моя избор за жена. Обожавам идеята ти да намеря невинно момиче което да привържа към себе си, да се грижа за него, дори да го манипулирам и направя напълно зависимо от мен, дотам, че да е готово да си посегне заради мен и да бъде до полуда влюбено в мен и да не ми противоречи, спори, изневерява, изказва претенции и т. н. Човече ти си сбъднал мечтата си! Проблема ти е, че човек когато постигне нещо започва да му намира недостатъци там където ги няма. Не разваляй чудесната връзка която имаш заради глупости! Знаеш ли колко нещастни хора има навън а ти живееш в приказка! Блазе ти! Бъди благодарен за това което имаш и го пази като зеницата на окото си, още повече привързвай това момиче към себе си с добро отношение така, че накрая вече дори да не може да диша без теб. Моля те бъди така добър подробно да ми разкажеш как си я намери, как я привърза към теб и всичко което смяташ, че е от значение, защото твоя пример е като светлина в тунела на нещастието за мен. Благодаря ти предварително.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   Номер 26.
Заявяваш позиция, наричаш ме психопат и после се опитваш да смекчиш нещата като се извиняваш. Ами като имаш позиция, стой твърдо зад нея.
Например Ти си психопат бе! ....
Следващият въпрос ти луд ли си? Смятам че ме питаш риторично. Нали психопатията е вид лудост. Знаеш отговора но питаш. Може би искаш да видиш какво мисля за себе си.
Не нито се определям като психопат, нито като луд.
Смятам се за много умен човек, който умее да постига целите си.
Като стигнах до заключението си - да аз постигам целите си, жалко, че не се научих да искам правилните неща.
Побесняваш докато ме четеш - : - ) Сега кой не може да се владее, на кого самоконтрола е слаб.
Вече не съм ревнив, щото разбирам в какво състояние се намира тя. Но смятам, че е добре човек да ревнив, отколкото след време да му съобщят - детето дето отгледа с толкова труд и саможертвеност не е от теб.
Обсебващ и все пак за предпочитане пред - отколкото да се привържеш към някоя и тя да ти каже, абе било квот било до тук сме.
За работа бих и позволил да работи - ама не се налага. Изкарвам достатъчно за двама и даже скоро за трима.
Опитвам се да я направя зависима финансово - това не ми е възможно, няма смисъл, реши ли ще премахне тази зависимост, аз няма как да я спра. Давам си сметка за това. Тъй че не се и опитвам да я направя зависима финансово, то не се и налага тъй като тя е достатъчно психически зависима, дотолкова че материалните неща не играят роля.
Не човешко - Ами! Точно човек го прави. Само човешкият мозък може да направи това. Ако можеш дай пример с друг интелект освен човешкият. Не казвам, че човешкият интелект е винаги морален.
Е не я обиждай, че няма акъл - тя е много умно момиче.
Ако не разбира в същността разновидностите на човешките отношения, за което аз не съм сигурен, то има много други качества.
Може и да съм и промил мозъкът.
Никакви окови не съм и слагал, когато иска тогава ще я пусна, ама тя няма да иска. Обича ме до полуда.
Да спра да я обезличавам - аз не я обезличавам, може и да съм и дал моите виждания за нещата обаче, нали казах, процеса е такъв, че дори аз не мога да го спра.
Раздели се с нея - Искаш да я убия ли? Аз ще си намеря друга, ама тогава тя ще се нарани, описах как. Вече мога само да съм до нея и да се опитвам да я правя щастлива. Защото и аз си я обичам. Това нейно щастие, това че не мога да си тръгна от нея си има своя цена и тя е нейното послушание. Плаща си я отлично, не мога да се оплача. Спазва своята част от отношенията ни. Аз пък моята.
За какво това послушание - ми не бих приел да ми се мрънка или да ми се качва на главата. Не искам да е в подчинено положение, ама то така се получава. Е да се обърне процеса няма как. Равно равнопоставеност бих приел, но тя не е способна на моето ниво. Много по опитен съм от нея.
И все пак ако човек е умен и разбира, че причинява макар и несъзнателно психическо внушение. То трябва да допуска, че е възможно отсрещната страна също да го прави. Както казах, когато поиска нещо получава го, знае как да го поиска.
Това пък от личен опит говориш? - Що да не си била/бил на мое място. Бих се радвал и не чак толкова да срещна някой като мен.
Иска ми се да обменим опит с някой равностоен.
Само че ако срещна такъв вероятно няма да се разкрия, а ще наблюдавам странично и ще анализирам тактиката му, ще търся недостатъци за да измисля решения.
Ако пък нямам нищо общо с човека, щото на брат ми неговата е толкова обсебваща, тя е в другата крайност. Се дразня, аз обичам брат си, а той се оставя да бъде доброволно контролиран, позволява и всичко. И защо, когато може да има властта която имам аз. Не го разбирам, защо избира ролята на слабост, след като по разсъждения е по - силен от мен.

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 2f74be2733
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   А аз се чудя къде в картинката са родителите на това момиче.
Номер 10/11

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

30.   Номер 27.
Е благодаря! :)
Да наистина жените се опитват да са над нас. Говорят за равенство, а не го желаят - искат да са повече.
Да ще стане това, ама ако го позволим.
Вярно е че жените са по - големи дипломати от нас, познават повече психологията ни. Но грешат когато се изправят в открита конфронтация срещу нас. Ние сме твърди, не може и те да са твърди. Твърдост не се обработва с твърдост, а с мекота, ама повечето жени не разбират това.
Да тя е съвършена и ще бъде съвършената за мен. Няма какво да искам повече. Ако се сетя за нещо, ще го направя.

Е да поласкан съм много - друг не се бе изказвал като теб, повечето ме нападат.

То и така и така, да аз съм го постигнал, ама след като съм постигнал. Абе просто си има отрицателни страни.
Съвестта всеки човек я има и няма как да не се прояви.
Ако е твърде силна при теб, по - добре не прави това.
Обаче ако не е, тогава бъди там където съм аз, жалко че сайта е анонимен инак можеше да обменяме опит постоянно, може би ти щеше да откриеш грешки в тактиката ми, щеше да имаш съвети към мен и със сигурност аз щях да ги помисля и може би допълня към моята.
Абе главният недостатък при мен е, че съвестта едновременно ме пита, какво направи бе и не ми позволява да спра процеса. Тоест аз дори и да искам друга не мога да си тръгна от нея. Да тя е мое творение, което аз обичам като дъщеря, ми все пак участвах във нейното превъзпитание. Влюбен съм в своето творение и оставя ли я, ще я убия. Не аз директно, ама тя сама. Тоест оказва се, че мога да имам само едно творение. Нещо за което не си давах сметка преди, а осъзнах когато бе късно.
Мислил съм за второ творение и не е трудно да се създаде. Но две творения са прекалено трудни за мен и не мисля, че мога да се справя. Наистина е много сложно за реализация. Като да имаш две семейства едновременно.
Пък и това преплитане на любовник и баща е гадно, даже гнусно. Щото аз не съм мислил, че ще я чувствам като дъщеря. Ама то така се получи. Може би щото и смених идентичността.
Тръгвайки след мен също, ще се сблъскаш с тия проблеми. Помисли пак и прецени, дали искаш.
О абсурд да разваля връзката ни то и не мога - ама хипотетично да допуснем, че стане. То ще намеря друга и пак ще е така. Каква е разликата. Да понякога съжалявам, че стана точно така ама за кратко, пък и аз друг модел не познавам и не искам да познавам.
Да в приказка живея - създал съм я. Само че дори и автор не съм способен да сменя главните герой :).
О да ще запазя това което имам, бих направил много за да го защитя. Бих впрегнал целият си потенциал и ресурси.
Мисъл за отказ просто няма.
Да, продължавам да я превързвам към мен, отделям много време на това. Е чак до там, да иска постоянно да е с мен, то няма как да стане, ама дори и да може, то би омръзнало. Не чак до там, не е добре 24/7 ама поне да преживява тежко всеки ден раздяла - постигнал съм го.

Аз ли я намерих, по - скоро тя мен. Но да може да се намери.
Не всички момичета са податливи, но се намират такива.
Това са самотни момичета, с малко приятели, който усещат че нещо им липсва. В случая просто някой да ги изслуша, да зачете мнението им. Не бива да са затворени и скромни, щото от скромност няма да проявят никаква инициатива, а тя е нужна. Не бива да отстояват мнението си с аргументи инак няма да ти отстъпят.
Младите момичета са за предпочитане - имат много по - малък опит и приемат по - лесно твоят.
Тук трябва да се ограничим до 14г. Най - малката законна възраст.
По - ниска възраст става много трудно. Щото обикновено се намесват трети лица. Не че при 14г. не се намесват, само че при тях не се налага да се изправяш срещу полицията. Трябва момичето да подаде жалба, чрез родителите си, но то няма да направи това.
Освен това момичетата до 14г. не са имали стабилен партньор и им се иска да имат - така на сцената се появяваме ние.
Е можеш да кажеш на 14г. е малка - аз не съм Педофил. Всъщност в правно отношение такова понятие няма. Конкретно за Педофилство Няма да те съдят. Ще те съдят за съвкупление, но ако си позволиш нещо към по - малки. Щото 14г. попадат в друга категория вече разрешена, по взаимно съгласие, а токова има. Момичето не би повдигнало обвинение. И все пак, щото има всякакви варианти, не е добре момичето да се напива преди акта, то задължително трябва да е трезвено. Инак ако реши да те съди, ще те обвини, че си го превел в безпомощно състояние. Ако решиш да изчакаш момичето до 18г. То тя вече има стабилен опит и с любовта и със секса. Става по - сложно. Ти можеш да чакаш, но мога да твърдя 90%, че някой друг няма да чака. Ти си решаваш. 14 - 18г. са една такава категория - сложна можеш това, не можеш онова.
Така първата част е минала, намерили сме подходяща чрез нета или чрез личен контакт, общи познати, посещаване на едни и същи места. Въпросът е да имаме повод за някакъв разговор с нея.

Така втора част - трябва ни някакъв разговор с това момиче.
Ей тука не е лесно, даже преди това може само да стоим до нея, да я слушаме без да казваме нищо. Но при първи удобен момент, трябва да я заприказваме.
Как? - Ми както би се запознал със някой връстник. Това е ключово, да се отнасяш с нея като с връстник, не бива да се отнасяш с нея като с малка. Отношението към нея трябва да е като към близък приятел когото ти уважаваш много. Как би се държал - ще го изслушваш активно, ще го гледаш в лицето (и само там) докато говори. Никакви намеци, погледи, нищо, за сега тя ти е просто приятел, към който ти нямаш мераци.
След първият разговор, лесно следва втори. И така с равенство и уважение, с изслушване и даване на готови мнения. Тя се превързва към теб. Ако това момиче беше с отличен живот, то щяхте да си останете приятели, познати. Но момичето не е такова, то е самотно, намиращо в твое лице близък приятел, който я слуша и разбира, мисли, че няма друг подобен. Превързва се естествено към твоето държане, иска да го задържи, отвръща ѝ се. И естествено се появява желание за засилване на контакта.

Така стигаме до трета фаза.
Тук вече (то се усеща) тя търси по - чест контакт с теб. Не само че допускаш подобен контакт, ами гледаш и да го засилиш. Чрез всякакъв начин - телефон, Фб. Скайп и др. Уговаряне на лични срещи. Тук обаче говорим само за над 14г. Щото нали... 13г. ако дойде с полиция. Просто нямаме законово право да сме с 13г. докато с 14г. нямаме морално право. Ама кой го вълнува морала. То при по - малки може да иницираме разговор, и те биха ни допуснали още по - лесно. Ама в крайна сметка, ще се породи твърде голямо желание за преминаване в следващите фази. Бихме имали големи проблеми и не си заслужава.

Засилихме контакта, привързаха се към нас време е за 4 - та фаза.
В тая фаза, която вече не е само приятелска ние малко променяме поведението си. Досега слушахме и изказвахме мнение, сега обаче силно аргументираме нашата гледна точка, започваме да се сърдим, не много, само чрез мълчание да настояваме да я приемат. Точно тук им се пречупва психиката, само че постепенно, първо за дребни работи, щото те смятам мълчанието ни, за вид загуба, те биха направили много, (а ние все още не искаме много), да продължим разговора с тях. Намериха някой който да ги зачита, не искат да го губят.
Постепенно започваме да даваме готови решения, те все по - лесно ги приемат. В един момент дори не мислят. Просто приемат.
Готови сме да ги моделираме по нашо усмотрение.
Тук все още срещаме съпротива за някой неща, но за разлика от преди, ние сме по - твърди. Вече ако държим на нещо, а не го получаваме. Отдръпваме се. Ние също се превързваме и ние кофти в тоя момент, имаме желание да подновим контакта, но няма да го допускаме. Момичето обаче се влюбило, вече не е само привързано, не сме само приятели. Започва да чувства онова гадно чувство, на разбитото сърце. Иска да си върне това което е имала. Да проява устойчивост на характера, държи ние първо да я потърсим, но ние задължително няма да го правим. Отстъпим ли, край надделя ни. Ние ще почнем да слушаме. Но понеже нашата психика е по - устойчива те обикновено, макар че може и да не стане и тогава просто ще намерим друга, ако не отстъпи. Момичето първо идва при нас. Ние обаче не приемаме извинението веднага, казваме всичко което ни е обидило или искаме тя да приеме и я оставяме да прецени. Само че то приема, търси ни, защото не иска да ни губи.
С времето това се повтаря. И в един момент, то би приело всичко което искаш. Сега вече поискай да бъде такава каквато я искаш и тя ще бъде. Тя си спомня гадното чувство на раздялата, и не иска да е пак в това положение.
Интимността - сигурно ако я притесним, ще се съгласи, само че аз оставям да е по - активната страна. А желание в нея ще се породи, до толкова, че би направила всичко за ни има.
Не е нужно да ги притискаме - те са тия дето ще ни молят да го направим с тях.
После да докажат принуда, само че няма да го направят.

На фазата обсебване се стараем момичето да се ограничи предимно към нас. Тук ние се сърдим когато тя излиза с приятели без нас. Ние трябва да сме централна фигура в живота ѝ. Може да има контакти, но те трябва да са силно ограничени и само с наши добри познти. Което не е сложно те и преди си бяха такива. Тя беше самотна имаше един двама приятели - сега има нас.

Има хора използват тая зависимост с цел икономическа облага.
Аз съм против това.
Нали говорех предимно за учащи, който свеждат живота си до нас. Ми нормално няма доходи, е тия на родителите. Ние не задължително но желателно осигуряваме поне основните и потребности, а това е свързано с финанси. Обаче ако тя ни свърже с удовлетворяване на основните и потребности. И не чак лукс. Ама поне да платим кафето вечер, киното, ресторанта, хотела. Не че е задължително но аз го смятам за редно. Щото самият факт, че ние даваме пари за нея, я поставя в подчинено положение. Поради тая причина аз не бих взел пари от нея. Тук вече е въпрос на гледна точка.
По - късно правейки 18г. ние ще я отдалечим от родителите ѝ, най - малкото като заживее с нас. Ще и направим и детенце. Ще и задоволим потребностите. Няма мърдане. Пред вратата да я изгониш, ще седи и ще реве докато я приемеш обратно. Няма как ти си целият и свят. И тя вече не познава друг. Моята дори не си спомня живота преди мен. Сякаш винаги съм бил в него.

Естествено с постоянен диктат няма как да постигнем това. Диктата го има, ама така се прокрадва лекичко :)...
Ние сме мили, романтични, абе ние сме перфектните хора, по - добри от нас няма. Да ама докато ни слушат и се подчиняват. Не се ли подчинят, сърдим се, спираме да говорим, тръгваме си. Това повторено няколко пъти, край заучена безпомощност.
Той е бог, аз не без него не мога - (колко големи глупости), не и за тях.
Равенство хм добре звучи, колко сладко е това равенство. И да ние сме равни, как да не сме. Аха ама не баш. Та нали ние сме мислещите. Да в началото спорят с нас. Ами нали поради по - големият ни опит, пък и сме умни философи - изкарахме от 1 000 кладенеца вода и момичето се съгласи с нас ей тъй да млъкнем.
Да ама повторено няколко пъти, то губи желание да ни противоречи. Нашето мнение е единствено правилно.
Само че после ако искаш съвет не питай нея, изключихме и мисленето.
Това си има цена.
Искаш да излезе на вън да ти свърши някаква работа свързана с повече мислене - е няма как да стане. Тя не може да разсъждава.
И може би това е причината за кофтито - ти нямаш разумен човек до себе си. Да тя ще приеме всичко което и кажеш, ма не очаквай да вземе сама решение.
Ние сме богове - щото така и насъдихме в мозъкът. Ама това си има определена цена.

Аз като се захващах не знаех, отрицателните неща.
М сега ги знам ама... То това вече стана начин на живот.

По - късно. Да тя има способността да отгледа детето, не и да го възпита.

Имаш послушно до крайност момиче, но не и разсъждаващо.
Ти си прецени дали си струва.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: ad1afa1d2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

31.   Невероятно. Ти си невероятен. Наистина ти се възхищавам. Начина по който напълно осъзнато манипулираш хората, че дори описваш етапите през които преминава целия процес. Манипулация продължаваща с години, докато най-накрая направиш това творение, както ти го наричаш. Наистина съм много впечатлена. Момиче съм на 20 и наистина ми се иска да познавам някой като теб. Отскоро и аз опитвам някои неща върху мъжете и смея да кажа, че има резултат. Разбира се вие сте доста по-лесни и това се дължи на факта колко е лесно жена да ви прелъсти. Да накараш мъжа дотолкова да те желае, че да не мисли за абсолютно нищо друго, без дори да е правил секс с теб. Това е лесната част, всичко започва само като секс а в последствие все повече и повече го привързваш към себе си. Интересно е така да си играеш с мъжете, но всъщност това ме и отчайва. Чудя се дали изобщо ще се намери такъв, който да успее да задържи вниманието ми и да не се поддаде на този вид манипулация. А защо да не бъдем и достойни конкуренти по отношение на това, кой пръв ще накара другия да се подчинява. Доскоро имах връзка, момчето беше лудо по мен, правеше каквото аз поискам и винаги ставаше на моята. Но това освен да ме отегчи, не доведе до нищо друго. В крайна сметка едно решение не можеше да вземе. Прекратих тази връзка. В момента въртя двама, прекалено лесно става всичко. Едва на 20 съм и още съм в процес на осъзнаване на силата и влиянието което имам. Но донякъде се и плаша докъде ще доведе това и за в бъдеще в какво ще ме превърне. Особенно ако всички мъже се поддават толкова лесно. Ти поне имаш до някаква степен обяснение от къде е започнало всичко това, а аз не мога да кажа в кой момент точно и по каква причина, нещо в мен се пречупи и ме направи толкова безчуствена и егоистична. Надявам се занапред да не става по-зле, макар натам да вървят нещата.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: c5e4b7c110
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

32.   От 26
Ти си й отнел правото да бъде човек! Направил си я зависима от теб. Това не е нормално, а граничи с лудост. Твоите намерения са подли, това не е любов. Искаш да имаш точно копие на твоите изисквания, с цената на това да обезличиш напълно едно неопитно момиче. Просто не е нормално целенасочено да си хванеш малко момиче, за да я моделираш по твой тип. Човек има право да бъде това, което иска, а ти си й отнел това право, защото поради липсата на опитност момичето си е втълпило, че ти си прав и си единствен за нея. Среща с психолог няма да ти се отрази зле. Защо не пробваш? За мен всичко това не е редно, но все пак всеки си има своите странности, но не трябва другите да страдат от тях. Един ден момичето ще се осъзнае и ще ви боли и двамата. Тя ще си е пропиляла живота, защото всичко е една лъжа. Твоите намерения не са искрени. Ти нарочно си намерил такова момиче, за да си я направиш като за теб. Дано и ти някога да осъзнаеш, че това не е правилно. Хванал си се с младо момиче, защото те са лесни за манипулиране и никоя жена на твоята възраст няма да ти се върже. Искаш жената до теб да е кротка, безгласна и да ти се подчинява. Но в една връзка трябва да има равенство. Един ден всеки си намира майстора.
Момиче, 20 (мислех да не казвам на колко съм, защото ще си кажеш "тази пикла какво ми обяснява на мен", но преживях същото като твоето момиче. И да ти кажа не е никак хубаво. Заблуждаваш се, че живееш в приказка, но не е така. Просто губиш връзка със самия себе си заради илюзията, в която мъжа до теб те е вкарал. )

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: e3ed553d85
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

33.   Няма ли кой да изтрие тая психопатска тема? Автора е напълно луд, при това и педофил, толкова малоумно момиче не може да има, освен в мечтите му.

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 41e25cab4f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Не знаех, че е ъзможно да има толкова магистр по психология на едно място.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

35.   Номер 29.
Родителите - ами те се усещат когато е вече късно, често не знаят как да реаргират и реакцията им е неправилна. Тоест при момичета над 14г. те не са голяма пречка.

Първо родителите на момичето по някаква причина, най - често поради липса на време и умора, или ниска социална компетентност не обръщат толкова внимание на момичето. То ако имаше нужното внимание в къщи едва ли, щеше да си търси възрастен събеседник. То щеше да им сподели всичко още в началото, и нямаше да се стигне до фазата на срещите.
Обаче в повечето семейства работят и двамата родители, връщат се от работа изморени, а трябва да се заемат и с къщната работа, след кратък неутрален разговор, лягат да спят.
Всъщност те не подозират, че има някакъв проблем - тя дъщеря им е на ясно, че ако им каже, те ще реагират остро и обикновено момичетата си мълчат.
Все пак родителите разбират или дъщеря им ще реши да сподели, или ще чуят от "добри" хора, какво прави дъщеря им.
А главно че тя се среща със по - възрастен мъж.
Тук дори да се опитат да говорят с момичето, за да го настроят против мъжът, не се получава. Та нали момичето е вече влюбено. И вижда в своя любим - принца. А родителите който не го познават, говорят лошо за него. Постигат обратен ефект, настройват я спрямо тях.
Виждат че думите им не постигат желаният ефект. И прилагат по твърд тон. Момичето обаче не ги слуша, но и да ги послуша. Тук се прилага, отдръпване и подкрепа на родителите. Но в крайна сметка доскоро непознатото или едва познатото чувство на разбитото сърце, ще ги накара да потърсят на любимият и дори да му се молят. Защото момичетата в ранна възраст са по - чувствителни и преживяват всичко много тежко, в същото време те не са наясно, че това е временно и отминава. Едно момиче на 18г. би имала няколко партньора зад гърба си, ще знае че усещането е временно и ще го преживее много по - леко. Обаче едно момиче на 14г. си мисли, че това чувство ще е постоянно и не са сигурни дали ще го преживеят, биха направили всичко за да спрат болката. Моето стигна до болница.
Така родителите не постигайки успех с дъщеря си, решават да говорят с въпросният мъж. Опитват убеждение, стигат до заплахи. Само че мъжът е с устойчива психика, не може лесно да му се налага мнение и заплахите не го стряскат, той познава законите.
Може да се стигне до бой. Обаче и боя няма да го стресне, вместо това може да подаде жалба на свой ред, което няма да направи, за да изпъкне пред момичето.
Родителите разговарят с момчето, само че то разказва на момичето, и до украсява. Така момичето още повече се настройва против родителите си. Само че не разбира каква грешка прави, изолирайки се от родителите си, макар и временно то още повече засилва зависимостта си от мъжът. Още повече ако родителите са настрана, остава предимно той, като възрастен.
Момичето под влияние на мъжът решават да запазят връзката си в тайна, ако е под 18г. Ако е над 18г. просто ще отиде да заживее с него, разбира се ако той има тази финансова възможност, в противен случай, сигурно би започнала работа за да могат да се издържат или ще се стигне до положение на под 18г. Момичето вече не би споделило на родителите си, за действията си, вече се е наплашило. Ами и двамата се изолират от публични места, и така то остава още по - насаме с него. Става още по - лесно за внушения.
Обаче тайна връзка е невъзможно да се пази винаги има "добри" хора, който да направят изказване. И родителите загубили битката веднъж решават повече да не се месят, все пак дъщеря им е щастлива. И да решат да се намесят - как точно могат да ги спрат. Много родители в яд - казват аз... ще види той... ако беше при мен... Само че това което казват, е почти и даже невъзможно за реализация. А пък и никой родител не иска да загуби детето си, включително и аз, и макар и със силен гняв се примиряват.

Така родителите не са фактор който може да попречи, на реализацията. Те могат само да я подпомогнат.
Да предполага се, че родителят като голям ще може да реши всяка ситуация. На практика не е така. Когато те разберат, че дъщеря им ходи със по - възрастен мъж, не знаят как да реаргират, реакцията им не е правилна, не търсят и експертно решение. Но и трудно ще могат да променят нещо, дори със специалисти. Момичето вече е влюбено, обсебено и зависимо. Те дори не са разбрали, че са го изгубили вече. Сигурно има начини момичето да се измъкне от положението, но аз не знам, как точно се премахва тази зависимост. И дори да се наложат физически ограничения с цел прекъсване влиянието на зависимостта. То това би погубило момичето.
И така родителите са поставени в шах, очаквайки мата. Обикновено мата е когато тя завърши средно, или още навършило 18г.
Обаче ако мъжът реши да създаде зависимост в по - малко от 14г. момиче. То родителят може да прибегне до полиция. Това е много силен ултиматум към мъжът. Достатъчен за да го откаже от начинанието му. Той е на ясно, че ако влезе в затвора, ще бъде спрян не само с това момиче, но и със всички останали. И за разлика от 14г нагоре - в под 14г. няма вратички и закона не е никак либерален. Всъщност момиче под 12г. няма право да е само на обществени места.
Аз вече не помня вече кога, обаче закона преди защитаваше напълно лицата под 18г. Както сега закона под 14г. Само че предполагам поради една специфична група от малцинствата който масово не го спазваха то правителство реши да измени закона, което пък даде голяма свобода и на всички останали. И правителството дори не се усети, какво направи с тая промяна.

Така: Къде са родителите на момичето? - Там където са били винаги, до нея. Но те не са възпиращ фактор.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: c9ecb07238
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

36.   Здравей авторе аз съм от 27

Аз по-скоро виждам такова момиче в диапазона 15-17 години, защото на 14 ми се струва много малка, но пък вероятно си прав, че тогава шанса да има връзки нараства многократно. Аз съм си мислел за това да се намери момиче в недобра ситуация която има нужда от доверен човек и приятел с когото да станат любовници и да се привърже силно към него, например момиче от дом, но не съм стигал до такива подробности и детайли като теб. Желанието да опитам токова нещо идва от отвращението ми от феминизма и от това в което са се превърнали днешните жени - кариеристки, себични, алчни, използвачки, изневеряващи, спорещи и т. н. Много по-добре ми се струва да вземеш едно чисто и невинно момиче, да го привържеш към теб и да запазиш чистотата и невинността му отколкото да го оставиш да загрубее и изопачи вследствие на разврата който е повсеместен. Първоначалния контакт с такова момиче и премахване на бариерата ми се струват най-проблематични. Казваш личен контакт, общи места които посещавате, нета като места за установяване на контакт, но имаш ли конкретни места които са най-подходящи например сайтове или определени места където би се засякъл човек с такова момиче? А относно обезличаването и съгласието и с всичко което кажеш вероятно се е стигнало когато искаш тя да те слуша за всяко нещо, предполагам ако я оставяш да има нейно си мнение по дребни въпроси и същевременно имаш влиянието върху нея да наложиш твоето за неща които са важни за теб и същевременно я привързваш към себе си това ще е достатъчно тя хем да има мнение, хем да е много силно привързана към теб. Относно съвестта, аз слушам съвестта си, но не виждам нищо лошо в подхода който си използвал. На практика ти даваш голяма любов в истинския смисъл на думата на това момиче, ти не я използваш, не и вредиш, ти се привързваш към нея и я обичаш и я предпазваш от сърдечните наранявания, скръб, болка които ще има ако я оставиш по течението като повечето от момичетата които са затънали в една какафония от разврат, изневери, раздели, разбити сърца и т. н. Ти я предпазваш от всичко това като установяваш контрол над нея и я привързваш към себе си с връзките на любовта. Според мен ти лесно можеш да предизвикаш у твоето момиче мисловен процес като го питаш за мнението му и му казваш, че то е важно за теб без да му казваш предварително твоето. Така тя ще започне да мисли, в началото ще е малко неловко, но така хем ще имаш привързано към теб момиче, хем такова което не е обезличено. Иначе аз не смятам, че на човек му трябва друго такова "творение", има ли един мъж подобно сладко, привързано, любвеобилно момиче което той е изградил, той има богатство и любов и няма нужда от друго. Ако нещата в романтичен аспект не вървят лесно може да се оправи като и споделиш, че искаш от нея да носи вкъщи определено еротично облекло и и кажеш как да се държи в леглото така, че да ти доставя по-голямо удоволствие, тя като е силно влюбена и привързана към теб ще направи всичко и така няма да я възприемаш като дъщеря а като жена.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

37.   Номер 31.
Мъжете сме били по - лесни.
Всъщност един разумен човек, трябва да си дава сметка, че ако той е в състояние да внуши на другият нещо, то и другият е способен да му влияе.
Аз съм много добър манипулатор - да ама дали? Или пък не съм в отсрещната страна? Може би тя е проучила моят характер и е изградила система с която да отговори. Тя мое творение ли е? Аз ли я направих такава? Или тя е такава, защото иска да постигне нещо, примерно да ме задържи.
Да тук можем да предположим, че ако тя бе по - умел манипулатор щеше да поиска повече. Но пък може би знае колко може да поиска.
Как да различим истинското поведение от фалша. Хайде ти имаш опит, кажи ми.
След като ми кажеш, помисли пак.
Виждал съм какво ли не. И мога да кажа, че дори и най - истинските неща могат да се окажат фалшиви.
Обича ме и аз вярвам в това. Иска да е с мен и в резултат аз не мога да си помисля да бъда без нея.
Дали когато влезе в болницата това беше от истинско страдание, или висша форма на манипулация? Идеята за дете не е лично моя, беше нейна, но сега аз мечтая за това. Дали така не ме впримчва още повече. Да аз, ще настоявам тя да не работи. Но дали тя някога е настоявала за обратното. Или аз настоявайки да не работи, отнемайки и доходите, ще трябва да задоволя нуждите и сам.
И вярно в желанието си да получа контрол над нея аз правя много неща. Но пак не мога да кажа кой - кого контролира. Защото се получава така, че аз работя и живея за нея. Исках нейният живот, но когато го постигнах се оказа, че тя е вземала моят.
Много от хората които мислят, че прилагат манипулация, си мислят че това е едностранен процес, а то не е, манипулацията винаги е двустранна. Мислят си че те са активните а другите пасивни, - а всъщност съществува манипулация чрез пасивност. Мислят си, че са движещият фактор, но това е трудно да се каже. Често се оказва, че са дали това което са искали от другият. И то не може да е по - друг начин, тъй като хората са като огледала. Ако искаш голяма любов - трябва да дадеш такава. Не може ти да не обръщаш внимание, да проявяваш отблъскване и да получаваш любов. Би я получила, тогава когато поне погледнеш към човека.
Искаш да получиш мило отношение - самата ти ще трябва да го дадеш. Защото твърдият характер в един момент ще предизвика твърдост също, или поне безразличие. Да можеш да предизвикаш страх, ама страхът няма да предизвика положителни емоции към теб и тогава другият ще се запита - ама защо да е така, няма ли друг начин. Никой не желае да живее в страх и рано или късно той ще измисли начин да се измъкне от този страх. Или както казва номер 26 ще прогледне.
Така че добре мислиш се за опитна манипулаторка която лесно си играе с мъжете, защото те са глупави. Помисли пак.
Да в един момент всичко омръзва - ама дали си способна да го прекратиш, и когато го прекратиш не искаш ли пак да имаш това което си имала, така намираш следващ и историята се повтаря. Докато не си намериш майстора.
Говориш че искаш някой устойчив, свикнала на манипулация дали ще се съгласиш на това, искаш дори да ти е равностоен, а ти би ли приела да си от другата страна. Или ще се почне една постоянна борба кой е по по най.
Трябва да отбележим, че във всеки разговор има манипулация включително и при невените ни коментари. Ето номер 32 ми казва, да отида на психолог. Вид внушение, очаква действие от мен което аз не искам да направя.
Всеки човек има неща с който е склонен да се съгласи, но и такива който не би прел. При едно равенство ще се наблюдава една постоянна борба за налагане на вижданията си. Защото при една двойка не е всеки за себе си, а двамата трябва да гледат в една посока. Да ама според кой виждания. И когато не могат да се разберат, никой не иска да отстъпи следва раздяла.
От друга страна на човек не може да се внуши нещо, което принципно той не би допуснал. Макар че под внушение се е стигало прекалено далеч.
При едни равностойни партньори - има обсъждане на гледните точки, размисъл върху тях. Стигане до общо решение, което обаче пак не означава че ще се вземе нещо средно. Но дори и да се вземе нещо средно, означава че единият е наложил нещо от своето мнение и е отстъпил от друго.
Аз също искам да направя това с партньорката ми, или поне така казвам, но това е почти невъзможно тъй като говорим за различно ниво на мислене. Аз имам повече опит, щото и повече съм живял и учил. Мога да извадя повече аргументи който тя не би оборила. Така съм пожелал в миналото, в сегашното съм съгласен на това. Инак вероятно изложена на влияния като моето показващи различни гледни точки, тя би се замислила. Би станала по - равностойна. Но не това желая, наистина. Ако тя си зададе въпроса - Защо? А не може ли по друг начин? То аз бих имал сериозни проблеми с нейният характер. И вероятно ще се стигне до неопределими различия. - Да раздяла. Така че аз нямам интерес тя да се развива. Да мога да я направя разумна. Ама тогава ще трябва да се откажа от миналата си мечта. А аз не искам това. Това ще си има цена за в бъдеще. Ама за сега казвам, че бих я платил.
Въртиш двама и това е лесно - ми да не е особено трудно. Трудността идва от там, когато изпиташ любов и към двамата която е равна по - сила и не можеш да вземеш решение.
Аз имам умения - но пък не се научих да изключвам съвестта и чувствата си. Основен недостатък който ми прече да се реализирам до край.
Да силата и влиянието са като дрога. И колкото повече имаш толкова повече искаш, докато един момент се запиташ, какво направих бе. Вероятно ще е късно тогава. Именно желанието за тази сила ме доведе до тук. В крайна сметка аз не се научих да я управлявам, и това ми се отразява много отрицателно.
Има и друг вариант в който силата на внушението се използва за добри цели. Тогава обаче трябва да се откажеш от властта. Нещо което аз не можех и още не мога да направя.
Някой зависимости са прекалено устойчиви.
О при желание за власт - нещата ще стават още по - зле. Съвестта може да не ти се обажда сега, ама някога ще ти се обади. Ако не беше тази съвест в която макар в малка степен се изразява при мен, то нямаше да имам проблеми. Но тя е човешко състояние, а ние сме хора.
Неправилно е да конкретизираш всички - всеки човек е индивидуален и сложността от варианти са безброй.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

38.   Всички коментари ме карат да се замисля в различни насоки. И така аз успявам да помисля, за неща, който не съм мислил. Като да обърна парченца от пъзел и да ги сложа, за да сглобя по - цялостна картина.

Номер 32.
Да не казваш, че съм я направил не човек. Може би някакъв непознат вид. Говориш смешки. Тя си е човек. Е вярно не напълно самостоятелен човек, ама човек.
Нормалността е относително понятие. Но да, не съм като повечето хора.
Тя не е обезличена - има си личност - да кажем, че просто съм подменил личността ѝ. Е при нормални обстоятелства тя щеше сама да сформира личността си, под въздействие на много фактори, нямаше да и бъде даден готов модел.
Ма тя има право да бъде каквото иска - но тя иска да бъде такава, каквото съм я направил. Е ако не се бях намесил в живота ѝ, може би щеше да иска да е нещо друго, няма как да знам това.
Не ми се дават кинти за психолог. Пък и не признавам психолозите.
Да плащам на някого който ме вижда като източник на доходи, да ме убеждава да се променя поведението си, което аз не искам да правя. Не ми звучи логично.
Пък и тук не малко хора се опитват да ми направят интервенция, ама със моят устойчив характер - най - много да разбера нещата по - добре. Но до промяна няма да се стигне.
Че кой страда заради моите странности - аз понякога, за кратко. Тя не страда от тях, страда когато е без тях.
Ще се осъзнае - какво има да осъзнава. Да кажем, че прогледне - какво ще види. Един мил и романтичен човек, държащ и загрижен за нея, който я изслушва и мисли над думите ѝ, който изказва и своя гледна точка, която е силно рационално аргументирана. Нали в това се влюби, къде е промяната.
Освен това тя няма да се развие до толкова, че да се запита това ли е правилният начин. Смея да твърдя, че от мен зависи да се развие до там. Но няма да го допусна. Тя е прекрасна сега, не е нужно да се променя, още по - малко в нежелана посока.
Нека се опита да бъде нещо повече от това което и позволявам, нека прояви устойчивост на характера - няма и да се усети кога е сменена. Само че тя при сегашните обстоятелства не би се насочила в друга посока.
Идея нямаш до каква степен имам контрол над нейната психика, буквално мога да и задам каквото искам настроение и мислене. Ще и ги вкарам в мозъкът като програма на компютър. И ще го правя дотогава докато аз искам това. Ако пожелая нещо друго, ще инсталирам друга програма. Само че понякога някой стари програми, затрудняват инсталирането на нови. Старите програми трудно се поддават на ънистал. Някой от тях не могат да се деинсталират и се оказват вирус за новите програми.
Е да понякога аз осъзнавам че това не е правилно. Ама тогава си казвам късно е, вече да си мислил преди.
Всъщност обаче, може и да не е най - доброто но не искамнещата да се променят. Сега ние сме в приказка и защо да променяме нещо. В крайна сметка по - лесно е да изключа съвестта си, нищо че после пак ще се прояви, тя е така на моменти, отколкото да премахна желанието си за поддържане на сбъдната мечта.
Недей да конкретизираш - никоя жена - всеки човек е индивидуален и има безброй разновидности на варианти.
Равенство - толкова хубава дума. Но желанието за доминация не е толкова чуждо на човека.
Това че ти си успяла да видиш нещата по различен начин, да стигнеш до заключението, че приказката ти не е приказка. Това не означава че и при мен и моето момиче ще стане така.
Как да е ще ти кажа след време.

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

39.   Номер 33.
Да има кой да махне темата.
Но хората който могат не биха го направили.
Явно е, че темата има интерес.
При липса на интерес, тя би се махнала от само себе си, просто ще отиде прекалено назад в страниците, за да бъде четена и коментирана.
Така че е много по - логично, просто да я оставят да се забрави, отколкото да я изтрият.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

40.   Номер 34.
Нали! :)

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 655ce7f89a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

41.   27 е Чичото!

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

42.   Е сега ако дам конкретни сайтове ще звучат като реклама.
Вероятно няма да ги публикуват.
Така че ще говоря възможно най - общо. Xat. com - това е сайт с много чатове, и не е реклама на един определен. Тези чатове не изискват парола, за влизане.
Има и много сайтове с регистрация - ама аз не ги предпочитам.

Доброволчески организации. Въпросът е че те се занимават с организиране на разни групови занимания.
Разни читални, по същата причина.
На тези места обикновено хората ходят редовно, така че ти можеш да се запознаеш с техният характер дори и само като страничен наблюдател, а общите дейности са лесна предпоставка за разговор.

Има и редица други, ама тези са който познавам.
Със създаване на собствен бизнес, ще можеш да наемаш служители, който лесно биха ти позволили да се сближите, и не биха тръгнали да те съдят, за сексуален тормоз, ако преминеш последователно фазите.
Тук говорим за лица над 18г. защото под 18г. трудно ще им разрешат да работят. Макар и 18г. Имали партньори зад гърба си, все пак е много по - лесно. Защото те вече са поставени в подчинено положение, пък и знаят какво точно да правят. За разлика от 14г. който не са много на ясно, до какво биха довели действията им.
Ако имаш възможност да наемеш камериерка - тогава само трябва да я изведеш на няколко кафета и тя ще съгласи да спи с теб, няма да усетиш липса на любов.
Но да речем, че нямаш широки финансови възможности както повечето хора. И нямаш възможност да наемаш служители. Тогава си остава варианта на груповите обществени организации - вече ги посочих.
Можеш да се запишеш да тренираш или уроци по нещо - например театър, но каквото и да е. Само че аз дори и тези финанси не можех да отпусна, затова се ограничих до организации и нета. Който са напълно безплатни.
Дете от дом - добра идея - мислил съм я, но е много сложно, понеже тези деца ги държат много изкъсо. Освен това не знам дали си виждал държането и знанията на тези подрастващи, много под нивото на подрастващите в семейна среда са. А за да може да се научи едно подрастващо момиче на това което и казваш, да можеш да я моделираш, тя трябва да е умна, като знания, но не и философски или морални.

Да аз не съм се месил за всичко и за най - дребните неща.
Ама държах и още държа на сериозни за мен теми, който мога лесно да аргументирам.
Например не искам тя да работи, ми да кажем, че и двамата работим, кой ще се грижи за децата ни. Или и те като повечето деца да растат на самоконтрол пък каквото стане и един ден като се появи някой като нас - тогава ще ги загубя ли тези деца?
Ако и двамата работим и като се върнем и се питаме да лягаме или първо да ядем. Кой ще ни гледа къщата

Да обича само мен - ми не мога да допусна да съм аз и още 5 - 6 човека. Номер 31 лесно се въртят по няколко мъже - да ами тогава къде ми е сигурността. Или като легна при нея да се притеснявам какво мога да прехвана. Като я целуна да усещам някой друг.

Като се прибера или видим - да се почне мрънкане и опяване. Ми аз искам да отида там където ми хубаво.

Другото е просто загриженост. В не генералните неща, винаги съм я питал какво мисли. Ама при отговор - каквото решиш. Ми не знам.
За да не изпадна в гняв, че не може да вземе едно елементарно решение, трябва да реша аз. Ама след няколко такива случая, просто се научих да не я питам, вече и знам отговора и следва ще направим, ще отидем и отговор добре. Понякога ми казва не мога точно сега - защото - ми нямам никакъв проблем. Има затруднение сега - ще направим нещо по - късно.
Аз подкрепям нейното мислене - ама понякога то е просто абсурдно, тогава изказвам своето виждане и тя го приема.
Дадох и 100 лв. Да си купи обувки, мен ме нямаше в града. Тя се връща с някакви лепки за 10 лв. Кви са тия джапанки, до утре ще изкарат ли - ми не знам. Как не знаеш - нали ти ги купи? - ми... ще се разплаче. Ми засмях се, то какво да и кажа и излязох с нея да потърсим нещо - купихме и едни за 70. Бяха много хубави и практични. Ще има да ги носи година.
Била гладна купила си една вафла от 10ст. Че и на мен предлага. Аз стоя и я гледам. Туй ще те нахрани ли? М. Да - Как да бе. Колко е една вафла бе! Ми... тъжно изражение. Айде ела да ти взема нещо - купих и стабилен сандвич - яж сега. Ми тъй де - два три часа да е сита.
Ма не бе как ще е гладна и ще си купи вафла от 10ст. То глупава работа бе.
Някой път седя и я гледам - и се чудя тя от небето ли паднала.
В такива моменти първо се ядосвам, Понякога ѝ викам, понякога просто я гледам и мълча, ама тя бързо се разстройва, прегръщам я, целувам я, усмихвам се. И със мил тон. Айде сега да решим проблема

То честно и аз не виждам лошо да се грижа за нея, ми това че се научава, че аз ще мисля вместо в нея.
Ми хубаво ама утре ме няма - тогава как ще оцелее. Ама справя се, когато е сама без мен се справя. Видими ли ме обаче изключва.
Чел съм нейни есета по - сложни тема - чак се удивлявам и се чудя дали тя го е писала, като ме види или чуе. Да, Не, Добре, Не знам, Както решиш. Изгубва ума и дума.
И аз се чудя как като ме няма - може да мисли, като съм с нея не може. Нарочно ли е не знам.
Да много я обичам и се стремя да я пазя.
Например се бяхме скарали, бяхме се разделили, тя искаше да се върне ама аз и бях много сърдит - целунала друго момче. И ми се хвали. Смее се, ама бързо и падна усмивката.
За един месец раздяла тръгна по барове, дискотеки, пропуши, купони, някви случайни, трева опитала, за алкохола той е ясен.
Намерих я в един бар с едно момче - казвам и ела да поговорим, тя стана и тръгна, той тръгна да ме спира да ме пита къв съм. Спря да ме пита като падна на земята. Охраната дойде - айде вика да излезеш
навън, че аз нямах намерение да седя вътре.
Казах и че знам всичко и тя седи и слуша. Накрая ѝ казвам ако продължаваш така - няма да те погледна. А тя се радва, че съм мислил все пак за нея, моли ме пак да се върне, обещава да се промени. Събрахме се, след 2 месеца - няма и спомен от това което правеше. Тя стана супер момиче. Отнел съм и живота - напротив спасих го и то два пъти. Обаче от тогава като се вкопчи в мен.
Та съдят ме странични хора. Ама не знаят историята ни. Па то и аз вече не помня всичко. Ама ей така си остана с едносричните отговори, със съгласието за всичко.
И с баналните грешки, когато не и казвам какво да прави.

Тук грешиш - щото аз като я питам и тя чака да и кажа аз какво трябва да мисли, и ако не и кажа, тя се държи сякаш решение не трябва да се вземе. Да питам какво е решила - ми нищо.

Тя мисли и сама, щото са ми казвали наши близки, как разсъждава.
Но аз задължително трябва да осъществявам контакт - било само по телефона с нея, поне един път дневно.
Защото инак изпада в истерия. И пълна неадекватност. Почва да плаче, спира да се храни. Стига и по - далеч.
Предполагам че ако тя се вижда с повече възрастни хора, завърши висше. ще се научи да е самостоятелна. Но не знам като ме види дали ще изключи.

Да така е, просто няма нужда от друго подобно момиче.
Тя не е твърде красива - че да я карам да носи еротично облекло. Не ме възбужда толкова визуално. Обаче секса с нея е страхотен.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 25c9776e95
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

43.   Чичо пак откачи!

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 1ec52deb05
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

44.   Авторе, никак не е трудно човек да "промени" младо момиче, което е обикновено. Хм, да видим само колко млади момичета и жени мечтаят да си хванат някой мъж особено и по възрастен и зрял, за да ги издържа, пази, грижи се за тях и естествено за направата на деца. Това е мечтата на повечето жени просто, както виждаш простичка мечта, ама мъжете бъхтят като волове, за да я осъществят. Та ти и твоето обикновено момиче сте сключили сделката, която и без това сключват доста двойки -мъжът осигурява парите и стандарта на живот, а от жената се иска да слушка мъжа, да му готви и разбира се да му роди деца. Изневерите са забранени от страната на жената разбира се.

Значи, ти се биеш в гърдите тук в темата си, че си променил личността на едно обикновено момиче. Каква личност питам се, след като тя няма амбиции да учи, няма хобита и приятели, и просто е като зомби, което минава покрай собствения си живот? Ти нищо не си променил авторе, твоето момиче е просто обикновено и незабележимо момиче, искащо някой да я храни, облича и плаща сметките, а защо не и едно дете да и направиш, защото тя се чувства самотна, а и така ще те задържи по дълго като осигурител в живота и.

Появи ли се детето, жените обичат само него вече, това не го ли знаеш? !? Детето става целият им живот, мъжът им просто служи като банкомат повече. Съжалявам, но ти не си умен авторе. Поне не и по отношение на жените. Твоето момиче яко те работи и виждам как -със сълзички и покорно мълчание, карайки те да се чувстваш като бог, но тя отвътре те мрази че я караш така да се унижава. Тя самата не се уважава, така че според мен стои с теб защото няма друг изход в живота си или поне в момента не вижда-неразбиращи и незаинтересовани родители, и от другата страна само ти-пълен със страхове възрастен мъж, който я манипулира, защото да не бъде зарязан или окичен с рога.

Такива жени и момичета пък на мен не са ми интересни, без интереси, без мозък в главата, които нищо не правят и чакат само на мъжа. С такива жени е пълен света. Опитай се да хванеш наистина стойностна и интересна жена, авторе, гарантирам ти че е трудно и пълно с предизвикателства и няма да се питаш къде си си губил времето и защо. Но ми се струва че това не го можеш, защото ако жената до теб си има реално самочувствие, добра заплата, приятели и сносни родители, освен това разговаря на доста теми и е доста ученолюбива, красива, ти авторе ще я задушиш с ревността си, и комплекси също.

Кой толкова много те е наранил авторе? Басирам се че е жена естествено, твоя връстничка или там някъде, и тя ти е разбила сърцето някога и някъде. Затова и тази твоя мания да контролираш всяка мисъл едва ли не и действие на жената с която си в момента, защото иначе ще експлоадираш на парчета.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 9d913026ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

45.   Авторе, защо отговаряш на всеки изразил мнението си с 10 страници обяснения, дори не ми се четат....и не ги чета, но няма смисъл да се обясняваш. Перфектно си знаел, че тук няма да намериш само положителни мнения, затова се примири и не се заяждай с хората.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: ad1afa1d2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

46.   Здравей, отново ти пише номер 31. Има някои неща с които ще се съглася и ще призная, че си прав. Наистина при манипулацията процеса не е само едностранен. Би бил ако човека, който го прилага е лишен изцяло от емоции, чувства, съвест и т. н. , а такива хора няма, и на всеки един може да се повлияе по някакъв начин, при едни е по-лесно, при други по-трудно, има разбира се и различни степени на устойчивост и зависимост. В твоя случай, ти също си зависим от нея по някакъв начин, ти я обичаш, грижиш се за нея, с това искам да кажа, че не я приемаш просто като една кукла, която манипулираш. Трябва да признаеш всъщност, че ти харесва. Това момиче, което изцяло е посветило живота си на теб и живее едва ли не, само заради теб. Слуша те, подчинява ти се. Знам, разбира се, че на моменти, това, че не може да вземе едно просто решение и то за себе си, те дразни изключително много. Да ти искаш да решаваш вместо нея, но не до такава степен, че и обувките да и избираш. Но някак проумяваш, а и най-вероятно свикваш с това и знаеш, че ако се опиташ да промениш нещата, така че да я направиш малко по-самостоятелна, ще навредиш на себе си. Така че просто си се примирил, че не може все пак всичко да е перфектно. Много хора те критикуват и обвиняват, но аз не смятам, че на твоето момиче му е зле. Аз например не бих се примирила с този начин на живот, в който да съм зависима от друг и да се налага да спазвам неговите правила. Обичам свободата и независимостта си. Имам свое мнение и обичам то да се зачита. Властна съм и дори да се налага да работя денонощно, пак не бих избрала варианта да съм зависима от мъж. Но има толкова жени, които съвсем съзнателно избират този начин на живот и дори ще е късмет, ако попаднат на такъв като теб. Все пак има толкова мъже, които бият, унижават и тормозят жените си. Твоя случай не е такъв, както разбирам по твоите думи, ти си и дал свобода, това, че тя не иска да се възползва от нея е неин собствен избор. Сега относно себе си, питаш ме дали бих приела да съм от другата страна, честно казано да бих искала. Може би имаш право, че в една връзка не би било добре и двамата да са тип "манипулатори", защото се получава едно постоянно съревнование за надмощие и власт. Просто искам човек, амбициозен като мен, можещ и способен да взима решения, както за себе, така и за връзката ни. Както споменах, в предишната си връзка тази роля изпълнявах аз и беше страшно изтощително да се налага постоянно аз да взимам решения за всичко. Да обичах власта, която имах и която той съвсем съзнателно ми предоставяше, но аз съм жена, и като такава приемам, че в една връзка аз съм по-слабата и по-зависимата (макар да не беше така) и предполагам исках понякога да се чувствам така. Относно тези две момчета, които "въртя" сега, аз не очаквам нищо от тях, искам само секс и те са наясно с това. В момента имам нужда от секс и общо взето нищо друго няма значение. Просто явно не се изразих правилно предишния път. Те знаят, че аз искам да правя единствено секс с тях. Единия дори има приятелка. Аз не искам нищо повече от тях, но те сякаш все повече се привързват към мен. Усещам го и точно в това се крие манипулацията, да ги прелъстиш, а след това до такава степен да им влезеш в главата, че да мислят единствено за теб, а аз знам, че е така. (А дори още не съм правила секс с тях). Затова казвам, че вие сте доста по-лесни, при всеки мъж е различно, но ако намериш точния начин, да събудиш в него желанието, а след това умело да го подхранваш, той буквално ще лази в краката ти. А за това не е нужно дори да правиш секс с него, иначе се превръщаш в обикновен курва. Казваш да се влюбя в тях, това е изключено. Да се привържа да, да търся тяхното внимание да, но не и да се влюбя. Никой от двамата не може да постигне това и да ме накара да се влюбя в него. И двамата нямат тези умения, но те не го и осъзнават. Все пак целта им на този етап е да ме вкарат в леглото си, не да ме влюбват. И ето тук е разликата между двата пола. Те искат да правят секс с мен, аз също искам да правя секс с тях, но за тях това се е превърнало във фикс идея или самоцел и са неспособни да мислят на по-високо ниво или да се опитват да постигнат нещо друго. Докато при мен желанието не е водещо и аз един вид ги манипулирам, привързвайки ги към мен. Имах нещо като цел, да се опитам да съсипя връзката на момчето, което има приятелка. Не за друго, а просто да видя до каква степен съм му повлияла. Относно съвестта ми, да определено се обажда и доста често ме кара да се замисля, искам ли наистина да съм такава. И знаеш ли да искам. Искам власт, искам да имам влияние над хората, искам да съм независима, до известна степен дори безчуствена, защото така хората няма да имат възможност да ме нараняват. Искам всичко това и може би не е правилно, може би и ти не си постъпил правилно, не искам да те съдя, както казах, възхищавам ти се, но мисля, че има нужда и от хора като нас.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: ad1afa1d2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

47.   От номер 31. Един въпрос занимава умът. Моля те задоволи любопитството ми и ми кажи на колко години си ти, както и приятелката ти :) ?

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 323cddac17
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

48.   Връзката е токсична, както са казали вече.
Това НЕ е любов, това е патология. И при двамата. Като вината на автора е тежка - той съвсем съзнателно действа така. А в основата на поведението му са неговите комплекси. Какво значи - "запознахме се тя като навлизаше в пубертета" - на 12, на 13 на колко е била? Та това е дете и блъска на откровено отклонение вече. И как - в някой чат или сайт за запознанства доколкото разбирам, защото те имали нужда да говорят с някого... Цялата тази история копира книгата "Лолита" на Набоков. Ако авторът не я е чел, да я прочете и да види как изглежда отстрани връзката им. Има и филм, ако не му се чете. С две думи и двамата сте болни и имате нужда от лечение. А за деца изобщо не си и помисляйте.

ж 48

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 323cddac17
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

49.   Всъщност сега се сещам, че преди време тук се подвизаваше един ненормалник с подобна тема и идентичен начин на сбърканост. Мисля, че пак се е активирал. За да ни разкаже до каква степен е стигнал към този момент. Имам дъщеря на 17 и ако попадне на такъв идиот, светът ще му се види тесен. Само че на такива наистина попадат момичета със силни дефицити, а искрено се надявам моята да няма такива.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

50.   Брей тая тема предизвика голяма дискусия. Аха - нека я пренесем на по - широко ниво. Не визирам нищо. Не бих участвал в открита публична дискусия.
Че то как би реагирало момичето до мен. Със сигурност не особено добре. То малко като оная книга - как да се оженим за мильонер - имаше един коментар - а какво ли мисли, мъжът на авторката? :D
Така проблема с който почнах, не се реши, ама се приспособих. И вече не ми е такъв проблем.
Продължавам да разглеждам темата като проблем с множество гледни точки, като всеки отстоява своята позиция. Не мисля, че ще се стигне до някакво общо решение, ама поне ще се изкажем в за и против.
Може и да послужи, на някое заинтересовано лице след време.

Номер 43 - Няма какво да ти кажа.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

51.   Номер 44.
Не е трудно е субективно понятие - все пак различните хора имат различна степен на интелигентност.
Да наистина не малко момичета и жени мечтаят за подобен мъж. Е може би са под половината аз не знам това. Ама и 20% процента да са пак са много за мен. Ти казваш че са повече от половината - не знам статистиката.
Е вярно е, че за постигане на стабилни доходи се изискват стабилни усилия, може и да не са толкова физически, и да се забелязват по - малко, но от гледна точка на мисловната дейност - при мен е начин на живот. Може би 80% от мислите ми са свързани с пари.
И тук не мисля, че съм единствен.

Ами то малко се получава, че скачам от крайност в крайност. Но разглеждайки различни гледни точки. Попадам в различни мислени ситуации.

Така и не мога да отрека, че нашите отношения могат да се разглеждат като вид сделка. Много кофти изказване, но не мога да го отрека.
Тук обаче мога да посоча няколко контра аргументи.
Техните родители са заможни хора, така че могат да я задоволят с пари. Тя от своя страна никога не ми е искала и дори ми е предлагала. Същевременно е скромно момиче, което не се интересува толкова от лукс.
Аз съм и казвал, че лукс няма да и осигуря - тя казва, че не желае такъв.
Ако беше за пари с мен, щеше да поиска много повече - но не го прави. Досега щеше да намери някой по - богат.
Поради тези причини не мисля, че е с мен за пари и следователно и сделката не би трябвало да е съзнателна.

За изневерите - ми да - аз не бих простил нейна - по - скоро бих се насочил към друго момиче - например нейната приятелка, която е учудващо близка с мен. Която е дори по - умна от моята.
Докато моето момиче научи за моя изневеря и ми прости.
Но както продължавам да си мисля, имаше участие при премахването на конкуренцията. Казах също, тя не е глупаво момиче, може да разсъждава отлично, когато не е с мен.
Често когато я обвинявам за нещо, се оправдава много успешно.

От друга гледна точка, не споменавам години - нали говоря по - общо, но да млада е, и не би трябвало да е толкова наясно с манипулации и влияние над другият, така че дори и да изглежда така е по - скоро естествен процес при нея. Не мисля, че е способна да прави планове, как повече да ме впримчи и направи зависим. Макар че може и да не е целенасочено, но се справя отлично с това.
Въпросът е, че Демокрацията създаде няколко поколение - при нормални обстоятелства поколението щеше да е около 1. Но са няколко поколения след моето който аз не познавам отлично.
Мисля че новите поколения са доста по - напред от моето.
Така че да може да допуснем, целенасочено поведение - но по - скоро съм склонен да го изключа.
Става ясно, че не говоря с някой не познаващ нещата.

По - скоро ми преписаха подобно твърдение - че съм подменил личността ѝ, че съм я обезличил. Аз се съгласих, тъй като не мога да кажа, че не е така. Но да имам голямо участие във формирането на нейната личност. И превъзпитание.
Каква личност? - Стига де! Не говори така! Но да въпросът е логичен. Като е логичен, защо да не му отговоря? - Не искам.

Че ме вижда като осигурител вече казах, защо не мисля, така.
Но да едно дете ме ограничава за поне 25г. А ако прекарам 25г. с едно момиче, вероятно вече няма да ми се занимава с други.
Ех никак не са ми приятни тия работи дето ги говориш - но не мога да ги отхвърля.

Че нямал съм деца - от къде да знам, как ще се държи после. Ама то нормално - да се грижи за детето и двамата ще се грижим, за него.
Не вярвам обаче да насочи любовта си само към него - мен също ме обича прекалено много. И аз не виждам защо да сме конкуренти в отглеждането му, по - скоро ще сме партньори. Не мисля, че след раждането жените не обръщат внимание на мъжете - по - скоро двамата обръщат внимание на детето. Аз такъв модел на поведение съм наблюдавал. Може би ти си наблюдавал нещо друго. Ама не мисля, че е по темата.

Тука мога да ти се смея много - как ще ме мрази бе? Ами тя сияе от щастие когато съм с нея, ако се разсърдя нещо, на нея и става супер кофти и аха ще заплаче.
Тя спира да се храни, когато не я потърся.
Не може да си представи, да е без мен.
А ти ми говориш глупости!
Че тя се отказва от родителите си, да бъде с мен бе. Е не че съм го искал, ама пред мен и тях избира мен.
Всички тези работи просто са нелогични с това ти твърдение.
Не ме обичала, а ме мразила - помисли пак. Щото тя вече не веднъж е доказвала любовта си и го прави постоянно.
Пък и нали знаеш, че винаги ще има някой по - богат и мил от мен? А тя изобщо не говори за друг.
Откакто сплашихме едно момче, нейн връстник, че се опитва да се заиграва с нея. Не съм разбирал за някой друг. А ако имаше такъв има хора, който щяха да ми кажат.
Говориш глупости.

Вярно е, че има ниско самочувствие и е малко скучна. Има и по - интересни жени. Ама не мога да мръдна. Ще я нараня, а не искам.
Една напълно самостоятелна жена, би могла спокойно да живее без мен и не би търпяла моите капризи, които проявявам понякога, тя дори ще поиска да е доминант, нещо което аз не мога да допусна. И така просто няма как да съм с някоя напълно независима, щото нито тя, нито аз ще я желая.
Властта е в мен - това не ми е оспорвано сега. Не виждам защо да създавам предпоставки да се оспорва това. Ако искам момиче да ми дава акъли, то това няма да е приятелката ми.

Мхм. Жена сърцето ми бе разбито няколко пъти от различни момичета. Но там в миналото.
И да това бяха мой връстнички. Те обаче имаха нещо общо.
Познаваха отлично манипулацията - имаха по - възрастни партньори. Не смятаха изневярата за нещо нередно. Родителите им имаха пари, все пак те използваха предимно приятелите си като спонсори. Бяха алчни. А не като моята каквото и дам. Мразех ги.
И да от тях научих първите уроци на манипулацията, те бяха много успешни в това което правят. Обаче аз ги надминах. И тяхната мания за контрол, никога не може да ми повлияе. Вече отлично съм се научил да преследвам собствените си цели.

Ааа! Ама не може да сравняваш приятелката ми с тях!

А относно, че ако не контролирам всяка нейна мисъл, ще ме зареже.
Пак говориш глупости!
Тя ако не ме обичаше повече от собственият си живот.
Ако не мислеше, че съм най.
Ако мислеше, че някой може да е като мен.
То тя отдавна щеше да си тръгнала.
Тъй че имаш някой твърдения който могат да се допуснат.
Но в генералните изказвания - грешиш много!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: baff14b212
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

52.   Към автора и всички, които искат да постъпват като него: това е престъпление. Да правиш това съвсем съзнателно и целенасочено е НЕчовешко. Искам да ви кажа и то за съжаление от опит, че всяко издевателство се връща на нас или на децата ни. Да посегне на живота си? Как изобщо можеш да спиш спокойно, замислял ли си се какво е преживяла тя и родителите й! Също и момичето манипулатор - що за хора сте? Как ще се чувствате ако някой направи това на майка ви, сестра ви, брат ви или на вас! За съжаление понякога в живота човек не може всичко да планира и предвиди и идва момент, когато нещата се обръщат и си получава заслуженото...
авторе, според мен трябва да се лекуваш психически и да се срамуваш от себе си, както и момичето, което му се възхищава

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7eae0f2d01
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

53.   Номер 46.
Да харесва ми.
Да така е - не искам чак толкова да решавам за нея.
Не може всичко да е перфектно - До тук си много права.

Тук бъркаш - мислиш, че като жена, си по - слаба и по - зависима. Това твърдение е вярно, до толкова доколкото го допускаш.
Моето момиче също изхожда от това - нали е момиче и е нормално да е по - слаба и зависима. От което аз след като засиля това усещане се възползвам много успешно.

Добре от една страна ти казваш, нуждая се от секс - от друга не съм правила още секс с тях. Искам просто секс - а не любов. И кое ти пречи да го направиш? Защо още не си го направила? Искаш нещо, вероятно можеш да го вземеш, но не го вземаш - защо?
В това се крие манипулацията, да им се насадиш в главата до крайност.
Ти обаче не искаш да ги манипулираш и си им казала, от самото начало, какво очакваш от тях.
Но въпреки това, те се превързват към теб.
Само че, когато взаимодействаш с някого, няма как да не му оказваш манипулация, даже казах, докато си говорим с теб, пак имаме манипулация, нали насочваме мислите си в една или друга посока. Е нашата манипулация няма да стигне до зависимост един от друг. Но при твоите потенциални партньори, такава е в процес на създаване. И тъй като сме хора, вероятно при теб също ще се прояви поне една привързаност - умна си, може да го помислиш. Така те привързвайки се към теб и ти към тях, в един момент ще се стигне до натиска да избереш между двамата. Обаче при сходство между тях или при различни положителни качества в тях. Изборът ти ще е затруднен. При мен се стигна до там, че не можех да взема решение, тръгнах да се приспособявам към двойният живот, но е изключително сложно. Тъй като бъдейки с едната, съвестта се обаждаше защо не съм с другата. И това постоянно превключване между двете беше адски изморително. Изборът който трябваше да направя, беше направен от странични лица. Което пък се изрази в страдание за около месец от загубата.
По - добре направи този избор сега, съсредоточи се върху единият, защото вероятно ще се озовеш в моето положение, тъй като ние все пак не сме безчувствени.
Да ти си по - устойчива и все пак няма как да не изпиташ чувства, независимо положителни или отрицателни към човека с когото взаимодействаш.
Помисли.
Аз казвам, че един от най - лошите ми кошмари е две еднакво зависими момичета за мен. Защото ако се появи второ момиче което да се бори също толкова отчаяно за мен. Вероятно ще ми се съсипе психиката.
Стигнал съм до там, че да не говоря с други момичета.
Все пак не съм изолирал всички - общувам и с нейната приятелка и въпреки че тя има приятел, който ми е като брат, и при всеки разговор си повтарям - ние сме само приятели. Все пак се наблюдава привързване един към друг. А ние не правим нищо, освен да си говорим и то приятелски. Но именно трайният самостоятелен контакт между нас ни кара да се привързваме. И кошмарът ще дойде когато това привързване премине границата и тя си каже, ще се боря за него. Или аз я пожелая в достатъчна степен, за да съм склонен на действия.
Не мисли, че си застрахована.

Казваш, че сме по - лесни като изхождаш от опита си с мъжете който си срещала. Но нали знаеш, че всяко правило си има изключение. Не изключвай, че можеш да срещнеш някой различен.
Искаш някой който да ти е равностоен - който да е доминиращ, но и да те слуша. Тоест едни равностойни партньори. Забележи че сега и аз говоря равнопоставено с теб. Не правя повече от това да изказвам мнение. Дори и при преките ми изказвания. Ти избираш дали изобщо да ги помислиш, каму ли да се съгласиш. Така съм и при моето момиче, обаче за разлика от теб. То много рядко ще ми каже, приемам това, а онова не.
Докато движиш и с двамата. То вероятността да срещнеш точният за теб, е почти невъзможно, защото разбирам, че ти не смяташ някой от тях за точният. Следователно ако не оставиш някой от тях, и продължаваш да търсиш, ти ще се окажеш с трима. Вероятно ще оставиш двамата когато срещнеш трети, но е трудно да се разбере дали в един продължителен период точният е точен. Нали ти го каза, нещата няма как да са идеални. Дори и да са идеални - то самата ти ще промениш вижданията си, много малко от мислете ни са крайно устойчиви. Така че идеалното сега, няма да е идеално в бъдеще.
Освен ако това идеално не е склонно да се променя.
Така че как точно мислиш да намериш идеалното? - Такова просто не съществува!
За това се гледа не идеалното, а потенциалът за идеалност.
Би следвало при теб това да е мъж държащ на мнението си, склонен и да слуша. Като двете състояние трябва да са в равновесие, много ще е трудно, но не е невъзможно.
Да се намери ще е трудно, а това да остане във времето още по - трудно. Това постоянно равновесие между неговите и твоите противоречащи си състояния, равновесието между твоят и неговият характер за мен е невъзможно. Но допускам, че може да стане.
Само че преди да стане, трябва да си отговориш на въпроса как, да стане. Аз съм измислил за мен как. Ама за твоят случай нямам отговор.
Ставайки с трима - може би идеални, ами ако не са - за колко мъже би ти стигнало времето. Ще си усложниш нещата, докато не си в състояние да ги управляваш вече.

Ако събудиш желание - да ще го направиш послушен. Както аз съм обещал на моята това което иска, така и тя ми обещава това което искам, съзнателно или не. И двамата сме зависими един от друг, и двамата очакваме да получим нещо и двамата го получаваме. И както се изрази номер 44. Това прилича на вид сделка. Прав е. Аз очаквам, да ама и тя очаква и ние си задоволяваме очакванията взаимно.
Но мисля, че причината да не потърсим на пазара, други предлагащи подобни и дори по добри сделки, е любовта, или поне някакво желание за заедност.
Защото аз питам номер 44 - който е достатъчно на ясно. Ако ние правим сделки помежду си, защо сключваме тези сделки именно един с друг. А не с някой друг. Все пак пазарът предлага достатъчно разнообразие. Не е монополен.

Курва - това пак е субективно понятие. Все пак ти искаш секс, но не искаш той да ти е оръжие. И ако го направиш, по - логично е да го разглеждаш като задоволяване на желание, а не да се мислиш за курва.
Обаче не мога да разбера противоречието - аз искам просто секс от тях, не да се влюбват или аз във тях. И ако го направя без да им вляза в главата то това ме прави курва. Аз не го разбрах. Обаче ако правилно съм го изтълкувам - то ти трябва да избереш, тъй като няма как да имаш изключващи се цели. Ако имаш такива - то това води до невъзможност за вземане на решение.

Приемаш, че можеш да се привържеш, не и да се влюбиш. Обаче именно едното е предпоставка за другото. А понеже сме хора, как точно можем да контролираме чувствата си, аз не знам. Можем да не им позволим да се развият, не да им попречим да се появят.
Но колкото повече взаимодействаме, толкова по - трудно можем да се контролираме, толкова повече чувствата ни се усилват, докато преминат границата и не можем да ги спрем, тъй като са взели контрол над нас.
Това е в основата на моята тактика - създай положителни чувства, усили контакта. И казвам, започни с обикновен разговор. Само че този разговор, предполага положителните чувства и желанието за още. Макар че е ако разговора създаде отрицателни чувства, до обратен ефект, до нежелание за поддържане на контакт. Но при едно приятелско, равнопоставено отношение - това ще създаде положителни чувства.
Както казвам при нормални личности - не можеш да се държиш лошо и да създадеш положителни чувства. Щото това противоречи на човешката природа. И моята нямаше да ме обожаваше, ако не се държах в 95% от случаите мило и романтично с нея.

Ами желанието за секс се е превърнало във фикс идея при тях - естествено след като ти си им казала, друго да не очакват, че имаш нужда, че не желаеш да се влюбват, вкарала си манипулация. Значи твоето желание за само секс и нищо повече ги кара не толкова да спят с теб, колкото да задоволят желанието ти, макар и на подсъзнателно ниво
Не мислили за нещо повече, но ти не си им показала, че могат да очакват повече. Ти самата не си наясно със своите явни и подсъзнателни желания. И няма как да постигнеш някаква цел, докато не си сигурна, че това е правилната цел.
Като да искаш да пристигнеш на две различни места едновременно, ама няма как, практически е невъзможно и ако го помислиш, теоретично също ще отхвърлиш тази възможност. Моят случай в който аз се опитвах да бъда на две места едновременно - да бъда при едната без да нараня другата. По - скоро говорим, че аз приех да съм в непрекъснато движение от едната точка в другата, като признавам, че това е прекалено сложно, но не невъзможно, че би съсипало психиката ми. Няма как да се постигнат две противоречащи си цели.
Затова стани по наясно какво точно искаш, и след като решиш, можеш да се насочиш към реализация.

Ако ти бе реализирала желанието си, това щеше да доведе до омраза от негова страна. Тъй като за да получи обещаната от теб награда, примерно да е с теб, изпълни своята част от сделката, но ти му кажеш, че няма да получи наградата си, то щеше да се почувства излъган, това щеше да доведе до омраза, а не се знае на къде биха отишли нещата и можеше да стане дори физически опасно за теб.
Макар че когато моите надежди не се оправдаха, взех решението да нямам нищо общо с въпросното момиче, но тъй като то бе свикнало да се възползва, от мен, също страдаше от загубата. После направи много за да ме задържи, но нямаше успех и дори обърнах процеса, аз се възползвах от нея. Избягвай да причиняваш вреда на другите, винаги когато пожелаеш нещо от някого, трябва да дадеш нещо от себе си. Да човешките отношения, са вид търговски сделки. Давам - получавам.
Включително за да напиша, а ти после да прочетеш коментара даваме време, което можем да използваме по - рационално като получаваме това, че някой разбира за мнението ни. И ако не последва отговор на коментара ние също спираме да изпълняваме нашата част, а именно да повторим действието си. Тоест включително този коментар, е вид договор - аз ще отделя време да изкажа мислите си, и ще получа, че някой ще ги прочете и коментира на свой ред, така че да се получи диалог. Договорът се прекратява, когато някоя от страните не спази своята част да пусне свой коментар.
Както казвам, ако темата не е интересна, тя би загубила смисъл.
Но има смисъл, защото поне две страни виждат такъв в нея.
Само че не всички хора биха приели, лесно развалянето на договора.

Безчувствена няма как да си - хора сме.
Обаче това което искаш - разбираш, че ти пречи да намериш някой равностоен, взаимоизключващи се цели. И попадаш в минала ситуация, без значение кой е партньора. Която пък те отегчава и ти се отказваш от нея. За разлика от мен който също се отегчавам, но както казвам, пак ще пожелая това което имам сега и няма смисъл да правя някакво раздвижване, тъй като пак ще се окажа тук.
Когато правиш нещо - трябва да си дадеш отговор: Какво точно ще променя? Защо да го правя?
Имаш страхотен потенциал, да постигнеш каквото искаш цел, ама все още не си разбрала някой неща който аз съм ги разбрал. Може би номер 44 - пък разбира нещо което аз не разбирам. Опитва се да ми го каже, но аз не съм склонен да приема всичко.
Поради същата причина да не бъда повече нараняван - аз се озовах в това положение. Да вече няма да бъда наранен, пък и бих го понесъл, защото имам алтернативи, аз си я обичам, но допускам и възможно неблагоприятно развитие, освен това вече съм претръпнал и знам колко време би отнело да се възстановя, последният път месец. Мисля, че за да не страда човек, трябва да има поне потенциална алтернатива. Като например нейната приятелка, която ако се задействам, ще я получа.
Бих преживял раздялата си с партньорката си, на тази етап ние все още нямаме деца. Но не така стоят нещата с бизнеса ми, който ако загубя не знам какво да правя. И нормално той заема 80% от мислете ми. Защото всъщност той е най - важният за мен.
Докато имам него - мога да имам много момичета. Но ако го нямам не знам какво ще имам.
Не е правилно - защото дори имайки алтернативи, това не премахва съвестта ни, която ни кара да се питаме често, абе какво правим. Ние сме хора и съвестта си я има, независимо в каква степен, ама се проявява. Когато се прояви, ние се чувстваме наранени и това което правим не може да постигне целта ни, да не страдаме. Само че разликата при мен и моята приятелка, ако приемем че тя не е съзнателна манипулаторка, е че докато тя би почувствала цялата болка наведнъж от наша раздяла и вероятно това ще я тикне към нараняване, още повече че вече съм показал, че това е начин да получи каквото иска, мен и всичко което съм и имам. При мен аз страдам по - малко и една раздяла няма да ме тикне към необмислени действия, но при мен страданието се проявява много по - често.
Тоест не мисля, че може да премахнем страданието си, можем да избираме само между страха някой ден то да е силно, или да го разделим на порции, само дето порциите трябва да ги ядем почти постоянно.
Тук обаче се получава един интересен парадокс.

За да е щастлива тя, аз трябва да приема да страдам понякога, дори тя да не е най - доброто което мога да получа.
Но факта, че се съгласявам на това, означава че тя може и да живее заради мен, но аз съм този който е дал живота си за нея.
И така искайки да взема нейният живот, се оказва, че тя е взела моят. Както се изразява 44.
Аз за това казвам, не се знае кой - кого контролира. Макар че аз мисля и не бих се съгласил на друго мнение, щото инак би ме заболяло много, че нейните действия са несъзнателни. И аз съм виновен, за нейното поведение. Много по - лесно ми е да приема, че съм я обезличил и се бия в гърдите, за да повярвам в това. Отколкото да се съглася, че въпреки огромните ми знания и опит не съм и разбрал че са ме манипулирали, съзнателно и дотолкова, че ако ми откажат манипулация аз ще напусна манипулаторката. За да потърся друга която да ми оказва подобна манупулация. Това ще е много по - тежък удар по моето самочувствие по - тежък от това, да я изгубя.
Затова номер 44 - говори глупости. Не ми изнася да е така, както казва.

Има и друго, че като манипулатори, ние няма как, да се доверим на другият, понеже не вярваме и на себе си, макар че аз и вярвам, повече отколкото вярвам на себе си. И ако аз го правя, дали и тя, от коя страна съм. Създаваме нещо, което се чудим дали е истинско, при положение, че сме го създали изкуствено, как да вярваме че е истинско. Ако не е истинско, тогава как да се радваме, когато се съмняваме.

Макар, че избягваме огромната болка сервирана на веднъж, способна да ни накара да спрем да мислим. Ние не я премахваме, просто я разделяме.
Тъй като обаче хората, сме склони да се приспособяваме - както казвам, в ада да ме наврът, пак ще намеря нещо положително. Ние изпитваме понякога щастие и задоволство от това което правим.
Макар да е тежък такъв живот, ние все пак сме се приспособили към него. И не бихме създали друго, защото другото е непознато за нас и като непознато то е страшно, по - страшно от това което не ни устройва, но поне познаваме. Другото може и да е по - добро, но аз как да съм сигурен в това, като не го познавам. А! Още една причина да съм с моята. Другата може и да е по - добра, ама аз как да съм сигурен в това. И сме по - склони да отричаме новото, да казваме, че е по - лошо. Тъй като е непознато е страшно, а ние сме страхливци, най - малкото се плашим да не бъдем наранени. Харесва ни да сме най. Ами ако някой и не кой да е, ами точно подвластният ни обори това твърдение. Къде би отишло самочувствието ни, ако няма кой да потвърди мнението ни за нас. Ние просто се нуждаем някой да ни боготвори. А равнопоставеният ще ни накара да се чувстваме равни. Обаче това мнение не съвпада с нашето собствено, и ние търсим някой който да потвърди мнението ни. Някой който ще ни обича повече от себе си, тъй като самите ние се обичаме повече от всичко. Е не сме нарциси или егонцентрици инак няма да постигаме целите си, с включени други хора, но сме силни егоисти.
Ето аз казвам: Имам огромна власт над нея, не ме подценявай. Величая се, но се прокрадва съмнение - а дали?
А това съмнение пречи на щастието ни.
Тъй че бъркаме и то много бъркаме в поведението си. Но не аз не мога да се насоча към друго. Ти вероятно можеш, сега се сблъскваш с тия противоречиви мисли. Желаеш власт, ама се питаш дали това искаш или равнопоставеност.
Аз мога само да посоча бъдещата цена.
Страх - страхът е в основата на действията ни. За да премахнем този страх, който обаче не успяваме да премахнем, ние жертваме щастието си. Това в началото не се усеща. А като се усети се чудим, а можем ли по друг начин? Отговорът е индивидуален - за мене не.
Не само че не печелим това което сме искали, но и губим нещо друго което също желаем. И не не съм психопат - щото мога да разбера абсурдността на това което става. Ако бях нямаше да ми пука, че съм в това положение, щях да се радвам да отнемам личности и животи.
Само че се приспособяваме - което пък ни кара да се радваме, че сме велики, виж какво имам.
А какво имаме един зомби робот - чакащ за инсталация на програма.
Вярно ако не бях аз тя... - а дали? Или пък ако не бях влязъл в живота ѝ, тя щеше да е независима личност.
В крайна сметка ако съм силен днес - това е защото поемах много удари от живота, всеки от който ме правеше по - силен. И поради това си свойство необходим. Нещо което аз в своята загриженост за нея, не допуснах да преживее. И каква личност е тя - зомби дето живота и минава покрай нея. Да ама сигурно можеше да стане личност, аз от къде да знам това.
Аз съм герой, че я спасих не веднъж, а два пъти - от какво бе? От това да я облъска живота и да се научи да бъде самостоятелна?
Ако не бях аз - щеше да е друг - дали?
Аз мога и да си успокоявам съвестта, да си само внушавам, че съм постъпил правилно - Ама тези въпроси си остават и няма шанс за успокоение на съвестта.
Ма аз искам власт и контрол - ми хубаво, получих ги. Ама сега що не съм доволен напълно? :)
Къде е щастието което мислих, че ще имам?
Страхът ми изчезна ли?
И какво постигнах?
Това ли исках?
То отговор има на тези въпроси - ама не ми допадат.
Ех и аз искам да съм безчувствен, ама не мога.
Исках да се откажа в един момент - ама вече не можех!

Казваш, че има нужда от хора като нас. - Моля те кажи ми, каква е точно нуждата от нас, че аз така и не я разбрах.

 
  ...

1-50 от 80
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker