Избързваме ли, имаме ли шанс
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1679 пъти
Преди година забременях от бивш приятел. Нямахме сериозна връзка, но като разбрахме за бебето се ентусиазира той супер много и аз покрай него в рамките на няколко часа преодолях стреса от положителния резултат и мисълта да създадем семейство много ми хареса. Оказа се, че дори са близнаци и ги видях и бях супер щастлива, но в рамките на няколко дни нещата се развиха злополучно и загубих и двете бебета.
След цялото самоупрекване остана само и единствено желанието да си имам бебе. Разделих се с въпросния господин, защото ми напомняше за случката. Почаках да отшуми събитието, така че да не съм под влияение на емоции. Но много дълго време мислех само за това и как искам бебе. Не семейство, не мъж, а просто бебе. Да вметна, че нямам 25 години, така че часовникът не може да се каже, че тик-така за мен кой знае колко учестено.
Преди около 2 години пък харесвах един свой колега. Много го харесвах и определено прехвърчаха искри между нас, но в него момент имах много нахален ухажор и колегата не схванал, че всъщност аз с въпросното момче нямам връзка. И някак започна връзка с друга колежка (вече бивша). Та изпуснахме се, останахме само колеги.
Преди месец-месец и нещо се случи да пътуваме в София изгладнели като вълци по работа и спряхме да покапнем преди да продължим с дейностите си. Беше и час пик, попаднахме в леко задръстване. И този час-час и нещо бяха страхотни, поговорихме си и пак започнаха да прехвърчат искри. По време на пътуването ни засякохме майка с детенце и и двамата се загледахме в малката и той пита дали вече мисля да поемам по този път и аз смело казах да. Съответно върнах топката и неговия отговор беше положителен. Пита ме какво чакам, заговорихме се за това, че никога няма подходящ момент и някакви други глупости по-нататък.
След няколко дни предложи да се върне до офиса едната вечер, за да ме закара до вкъщи. Стана ми странно, очаквах да предложи нещо да седнем на кафе а-у, но не. Закара ме просо до вкъщи и говорихме за работа до момента, в който бях полуслязла от колата и изръси въпроса какво ме кара да чакам с бебето. Не го очаквах и директно изръсих, че просто няма кандидат-баща.
На следващата сутрин той ме чакаше с годежен пръстен пред входа и ми предложи да се омъжа за него. Дори не се бяхме целували и не го очаквах. Но по неведоми неразумни навярно пътища се съгласих.
И не сме се оженили още, но от над две седмици живеем заедно. Още само ние си знаем, че сме двойки. Майка ми си мисли, че аз съм си в квартирата, а днес аз връчих ключовете от нея на хазяите и пренесох целия си багаж при него. Родителите му никога не са чували името ми. А на нас ни предстои да каним най-близките си на сватба без те дори да са чували, че имаме среща един с друг...
Когато съм с него, се чувствам страхотно. Забравям за всички опасения, страхове, разумни доводи, мисли и т.н. Съществува само той и нас. Но когато остана насаме със себе си се чудя какво правя и това ок ли е.
Той е страхотен човек, удивителен любовник и много добър приятел. Но ние сме и колеги, а като служител е далеч от перфектността. Докато аз не съм толкова добър човек, но съм много добър служител и определено съм работохолик и определено супер много ми пука за фирмата и как се развиваме и най-големите ми дрязги с колеги са били всъщност с него. И това ме притеснява. В различни отдели сме, но работата ни е взаимосвързана.
Притеснява ме и това, че той няма да понесе моя работохолизъм, защото много държи на семейните закуски и вечери, на времето за нас си, а аз съм свикнала да излизам в 7 и да се прибирам в 23ч; да ям нещо набързо през деня и т.н. Не обичам да готвя, не съм кой знае каква домакиня, а той си е чистник и обича домашния уют ииска и жена му да е там, с него. А аз не се виждам в тази роля за дълго.
Не се плаша от мисълта той да е баща на децата ми, знам че ще е прекрасен баща. Но цялото това нещо със сватба, роднини, семейство... това ме плаши. И не знам как да кажа на мама, че живея с човек, за който е чувала предимно как сме спорили, той какво е казал и направил и го познава в не толкова добрата му страна. Като си помисля, че сега живея при него и искам дете от него, направо ме побиват тръпки колко точно неразумно действам.
Какво мислите вие? Мислите ли, че е твърде сериозно всичко, за да става толкова бързо? Смятате ли, че има шанс да си останем заедно до края на живота си, след като толкова внезапно решаваме всичко и буквално за мигове вземаме супер важните решения за нас?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 3e2a1cf1f0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Хa, че слaдко :) Ще коментирaм с удоволствие твоятa темa. Вие сте си ликa- приликa. Нaмерилa си точно кaквото си търсилa, идеaлнaтa половинкa. Пълнaтa противолополжност, но с вaжнaтa общa цел и поглед към бъдещ живот. Двaмaтa очевидно искaте семейство, бебе и живот с половинкa. Не отричaй, че и ти искaш, почти го кaзвaш. Ти рaботохоличкa- той домошaр. Ти ще нaблягaш нa рaботa/ кaриерa, той пък нa другaтa чaст от общият ви живот- домът и дете. И тaкa сте и в рaботaтa. Тънкият момент е дa постигнете злaтнaтa средa чрез говорене и договaряне "aз товa- пък ти оновa". Ще трябвa и двaмaтa по съвсем мъничко дa отстъпите- ти дa прекaрвaш повече време с него ( кaк би гледaлa дете aко смятaш дa живееш нa рaботa ) a той дa отделя мaлко повечко време зa рaботa. Тaкa ще се срещнете в идеaлнaтa средa. Сегa те е хвaнaло яко шубето и постaвяш под въпрос всичко, което по- горе твърдиш, че си искaлa. A сaмо трябвa дa поговорите, изясните средaтa с отстъпките които всеки ще нaпрaви. A те отстъпките сa нищожни, вие сте и колеги, можете и ще споделяте и зa рaботa без другият дa се отегчaвa примерно. Aз те рaзбирaм де, получих точно кaквото искaх и се уплaших. Aми сегa! Aми сегa... 15 г. по- късно сме още зaедно, при товa щaстливи, обичaме се и много вaжно- и сме си нaй- добри приятели. Първaтa годинa обaче щяхме дa се избием докaто нaмерим тaзи прословутa злaтнa средa. В крaйнa сметкa се окaзa, че всеки е кaто че, специaлно създaден зa другият, съвършенaтa липсвaщa чaст зa едно пълно и хaрмонично цяло. Не ме рaзбирaй погрешно, перфектно можем и един без друг, не сме някaкви психопaти зaвисими от въздухa нa другият, но искaме дa сме зaедно. Толковa рядко се случвa две противополжности тaкa дa си пaснaт, до нaй- мaлкaтa несъвършенa чaстицa, която нaмирa другa от срещa, зaглaждaщa и изрaвнявaщa, придaвaщa и зaвършен вид и мекост, вече не е ръбестa :) A, също сме и рaботили зaедно дълго време, години. И оцеляхме хaхaх. Не си търси сегa проблеми където ги нямa, помисли нещaтa спокойно и позволи дa бъдете щaстливи.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 7acec4523a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Определено си "избивала" нещо с работа от 7 до 23, колкото и да не ти се вярва, такива, като теб не са най-добрите служители и колкото и да работиш при евентуални съкръщения с изненада ще се упрекваш, защо ме изхвърлхи мен, като работя толкова много. Съветвам те да изчетеш по въпроса в нета, има доста неща и дано сама да стигнеш до извода, защо е добре да работиш 8 часа и защо има почивни дни. Някога минах по твоя път, ходех с температура на работа, не обръщах нминаие на здравето си, работех много и постоянно ме натоварваха с още неща, докато не края просто не припаднах един ден и не влязох в болница. направих си равносметката, че аз дори и да съм в отпуск съм с лаптопа и телефона и защо? Няма нищо по-ценно, от личното пространство, себеуважение и това да се насладиш с патньора ти, на живота. Да има баланс в домакинските задържения, да превърнеш готвенето в забавление, а уикендите във вашето време. Чудесно е да имаш дете, но все пак не го превръщай в някаква фикс идея имаш още време, млада си. Опознай добре партньора си, поживейте заедно, напаснете характерите и подреди приоритетите си. Утре като имаш дете, работейки с така желаното от теб темпо ще загубиш моменти, които никога няма да се върнат, после ще съжаляваш, но ще е късно.

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: a35fd5ca2a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мисля, че е хубаво, преди да създадете семейство и дете, да поживеете известно време заедно (поне година). Така ще видите доколкото си пасвате в действителност и ще свикнете един с друг. В момента вие нямате основата, която да ви помогне да преодолеете стреса от отглеждането на един нов човек. Свързва ви желанието за дете и симпатията един към друг, но хвърляйки се насляпо, вероятно ще провалите всичките си шансове. Говори с него и сподели какво те притеснява. Какво ви пречи да удължите годежа поне година? И без това сватба трудно се планира. Дайте си малко време един с друг и тогава довеждайте друг на света... Без изградена, стабилна и хармонична връзка между родителите, детето ще страда така или иначе... Ж28

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: 2d082726da

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   "Но много дълго време мислех само за това и как искам бебе. Не семейство, не мъж, а просто бебе. " - бебе без мъж не става! " Не го очаквах и директно изръсих, че просто няма кандидат-баща. " - защо не си му казала истината, че търсиш само осеменител, не баща на детето ти? " Но когато остана насаме със себе си се чудя какво правя и това ок ли е. " - ОК е, че разсъждаваш, но не е ОК, че не знаеш какво искаш. Не може, хем кариера да градиш, хем уютно семейство да създадеш!? Това ще бъде раздора ви, той няма да понесе това. Почти по същият начин и аз започнах семейният живот, търсих нарочно момиче от село, скромно и работливо, добра къщовница, но с течение на времето се унесе в служебни задължения, занемари дома ни, навири си носа, че е преуспяващ служител, т. е., порасна й работата и постепенно се отчуждихме. Заради службата започна да лъже, и аз вече й нямам никакво доверие. Живеем като съквартиранти, всеки своя си живот, няма за кога да се развеждаме, явно така ще си умрем. Не искам да гадая, но връзка без много силни чувства е обречена, тя е слаба и нетрайна. Службата ще я унищожи. "а аз съм свикнала да излизам в 7 и да се прибирам в 23ч; да ям нещо набързо през деня и т. н. Не обичам да готвя, не съм кой знае каква домакиня, а той си е чистник и обича домашния уют и иска и жена му да е там, с него. " - по добре му сподели това, което споделяш с нас, нека знае на каква основа ще гради семейство, после да не остане разочарован от събитията. После децата вместо радост, ще му създават горчилка, защото, заради тях ще трябва да понася амбициозната им майка, която е избрала службата, пред семейството. Хората са го казали, не може две дини под една мишница, а авторката това иска!

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 9ebb84c9b4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Ами може да поизчакате няколко месеца, понякога не се знае на какъв мъж попадаш дори след години заедно, но не е задължително да е нещо лошо. Щом го искате и двамата това е важното.

 

...