Грешка
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1133 пъти
Ще ви разкажа една история за най-голямата грешка, която направих в живота си. Влюбих се в един мъж, може би най-неподходящият от където и да го погледнеш. Нито беше някой красавец, нито имаше с какво да се похвали – сам самичък, гол като пушка. Не съм от меркантилните момичета, приех го такъв какъвто е. Сигурно, защото съм по-романтична натура повярвах на думите „Обичам те, обичам те до смърт! “ и се вкопчих в тях и не помислих за нищо друго. Бях щастлива, толкова много, че не мислех за нищо друго освен него. За това го последвах вярно като кученце, когато той ми каза да отидем да живеем заедно в неговия край.
Родната му къща се намираше на другия край на страната – в едно село почти до Македонската граница. Не знаех нищо за този край. До този момент нито се бях интересувала, нито се бях замисляла за това хората по тези места. Единственото, което знаех беше от неговите разкази, колко хубаво било там. Вярвах му, безрезервно и за всичко. За това и не се замислих, когато тръгнах от дома на близките ми. Не оставих информация на никого, че ще заминавам – те бяха против една такава връзка, за това не исках да знаят. Не осъзнавах колко глупаво и необмислено постъпвах. Милчо, тъй ще го нарека - моят възлюбен, все казваше: „Те ще ни разберат – в името на любовта го направихме! Сега – важното е че сме заедно. “
Това беше тежък удар за близките ми. Баща ми влезе в болница. А моят все повтаряше – „Това са провокации, не им се връзвай! “ Не знаех как да постъпя – дали да зарежа любовта си или да пренебрегна семейството и близките си. Беше много труден избор и въпреки всичко избрах любовта си. Тежеше ми на съвестта, че наранявам роднините си, че съм оставила образованието си. Обвинявах се, че моите познати – колеги от университета и приятели ще завършат…а успехът ми никaк не беше лош. Бях отличничка в университета.
Дните и месеците се редяха. Отначало не си давах сметка, но постепенно разбрах, че нищо от розовия живот, който си представях – няма да се случи. Всичко, за което мечтаех започна да се разпада. Милчо по цял ден лежеше, все се оправдаваше, че няма работа и непрекъснато пиеше. Имахме някакви спестени пари – но се свършиха. Направих какво ли не, за да му помогна. Търсех му работа, разпитвах познати, но нищо. Тогава усетих студенината на хората от този край. Бях напълно сама, без подкрепа от нищо и никого. Сърцето ми се свиваше всеки път, когато излезех на улицата, виждайки намусените им лица. Тежеше ми, но си казвах: „Ще се справя, каквото и да става. “ Но нещата не разминаха само с това – „приятелят“ ми започна да получава припадъци, почти като епилептични. Последваха ходения по доктори и т. н, но така и не откриха нищо.
От ден на ден се чувствах все по-слаба, загубих вяра за каквото и да било. Сметките, грижите и заемите се трупаха с всеки изминал ден. Каквото и да правех, всичко вървеше наопаки. Милчо, мъжът, в който бях се влюбила стана по-груб, да не кажа арогантен. Нямаше и следа от човека, който ме привлече в началото. Пред себе си виждах един мързеливец и алкохолик, който непрекъснато се оплакваше…Скоро след това, научих обожава порно филми с възрастни жени и че всъщност си пада по тях. Каква глупачка бях!! Разбрах, че никога не ме е обичал, не ме е харесвал дори. Една огромна лъжа и фалшиви надежди. Осъзнах, че всичко това е било добре обмислен сценарий, за да ме използва. Нямах място повече там. Тръгнах си от онова място обидена, наранена и без пукнат лев.
Онова, което искам да кажа, на всички онези момичета, които четат тази история, да не вярват на красиви думи и обещания, да не бъдат наивни и да уважават и да не нараняват близките си. Връзките са до време, но любовта на близките и семейството си остават завинаги!
Романтичката

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8db4d1df9e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Глупости. Родителите и роднините няма да живеят вечно. Били са живи много преди нас, но ще си отидат все някой ден, и тогава ще останеш сама, ако нямаш някой до теб. Такъв е редът на нещата. Родителите ни отглеждат, грижат се за нас, докато сме малки и имаме нужда, но щом станем възрастни индивиди, ние създаваме ново семейство, наше си! Не забравяме, разбира се, родителите и грижите, които са полагали за нас, но приоритет ни е новото семейство. Сега, за изборът, който се е наложил да направиш, искам да ти кажа, че всеки човек прави избори всеки ден. Ние сме нашите избори. Нашите избори ни определят, определят и живота ни. Всеки малък избор оказва голямо влияние в нашия живот. Едно нещо да променим, и животът ни би се стекъл по абсолютно различен начин. Много хора се оказват между чука и наковалнята. Тоест, да трябва да избират между родителите и мъжа/жената. Това не е нещо ново. Зависи от теб какво ще избереш, но трябва да си напълно наясно с последствията и да ги приемеш след това. Що се отнася до мен, аз бих избрала мъжа ми ВИНАГИ! Но, при мен е по-различно, защото не поддържам добри отношения с родителите си. При теб е друго, родителите ти те обичат, мъжът ти те обича... Правейки избора си, ти трябва да гледаш напред, към бъдещето. Но, също така, не се ли замисли, защо тези хора не харесват избраника ти? Защо са против връзката ти? Родителите винаги желаят най-доброто за нас. Щом са видели нещо в човека, значи може би наистина има нещо съмнително. И е трябвало тогава да се замислиш, да върнеш лентата назад. Имало ли е нещо, което не си забелязала в него, гледайки през розовите очила? Има ли нещо, което не си одобрявала в него, но си избрала да го пренебрегнеш? И т. н., и т. н. Тогава можеш вече да направиш съзнателен избор, след много размисли и претегляне на плюсовете и минусите. Но, да избереш родителите си, само защото трябва да ги уважаваш, е тъпо. Винаги родителите ти ли ще диктуват живота ти? Съобрази се с мнението им, и помисли малко повече, но това е твоят живот. Имаш право на семейство и любов. Да, изборът ти е бил грешен, но това не е защото си предпочела някакъв мъж пред родителите, а защото не си мислила достатъчно. Или си била заблуждавана от мъжа. Другото, което е... Да, напълно неприемливо от негова страна да пие по цял ден и да не работи, но ти? Ти защо не работи през това време? Или поне опитваше ли да си намериш работа? Защо си мислиш, че финансовата издръжка пада само върху мъжа? Събуди се, в България живеем. Докато в другите страни, може да се живее само с една заплата, тук това се случва много трудно. Ти равностоен партньор ли си, или какво? Всеки човек дава някакъв труд, срещу храна, вода, подслон и т. н. Да, има семейства, в които жената е домакиня, мъжът работи. Но, за да станете такова семейство, си трябва доста опит, добра кариера и заплата от страна на мъжа. Той има ли ги тези неща или само пие от сутрин до мрак? Не стават така нещата. Не съм против домакините, всеки избира как да изживее живота си, но при положение, че никой от вас не работи, как не помисли, че трябва и ти да си намериш някаква работа, ами чака само на него... Не ме разбирай погрешно. Този тип мъж е търтей, и определено заслужаваш нещо по-добро, но в една връзка усилия полагат и двете страни. Дано си вземеш поука, и ти желая скоро да намериш своето щастие! Depravity

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: cb87c7b0bd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Depravity, здравей! 1. В текста споменавам "роднини" и "близки", не родители. Имах предвид баба, дядо, приятели... и т. н Иначе с моите родители и а аз съм лоши отношения. 2. Мъжът, за когото разказвах само казваше, че ме обича действително не е било така. 3. Не съм казала, че не съм работила, напротив. Вярно, не съм била на работа от сутрин до вечер. Работих от вкъщи - занимавах се с онлайн продажби на дрехи и др неща. Не е кой знае какво но някакви доходи ми е носило. Тъй, че не съм стояла със скръстени ръце ;)

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8db4d1df9e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Авторке, това което ме подтикна да коментирам историята ти беше именно това: "Онова, което искам да кажа, на всички онези момичета, които четат тази история, да не вярват на красиви думи и обещания, да не бъдат наивни и да уважават и да не нараняват близките си. Връзките са до време, но любовта на близките и семейството си остават завинаги! " Този извод, до който си стигнала, според мен не е правилен, защото не винаги близките ни знаят кое е добре за нас, и кое не е. Само защото семейството ти казва да не бъдеш с даден човек, не значи че трябва да го оставиш. В твоя случай са били прави, но не винаги това е така. Надявам се да срещнеш твоя човек, и семейството ти да го одобрява. Но, дори и да не го, бори се, ако наистина си заслужава! Това е моето мнение. Много се радвам, че не съм била права, че си чакала само на него. Така не бива. Това, че си работила от вкъщи, не е изобщо зле. Поне си вкарвала някакви доходи във вашия дом, докато мъжа не е. Това за мен би била главната причина да се разделя с някого. Не, че изкарва малко пари и не може да ми задоволи прищевките. Не е и това, че заради него живея на село. Не е и това, че съм изоставила средата си, семейството и близките, заради него. Не е това, че търся някоя златна мина да се грижи за мен. Не е това, че гледа порно или има здравословни проблеми. Причината би била, че не е отговорен мъж, на който може да се разчита. Аз такива не търся, не ми и трябват. За това такъв съвет мога да ти дам: Търси си някой равностоен на теб, с когото да създадете собствен дом, с когото да градите бъдещето си ЗАЕДНО. Хората се разделят всеки ден, защото не полагат достатъчно усилия. Търсят все лекото, да не се минат и т. н. Търсят изгода. Не бъди от тях. Това е. Успех за напред! Depravity

 

...

горе^