Той ми липсва ужасно много - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Той ми липсва ужасно много
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 4392 пъти
Здравейте пише Ви жена на 26 години. Ще Ви помоля преди да прочетете историята ми да не ме упреквате, макар че най-вероятно ще сте прави, ако го направите. Имам нужда от съвет, препоръка или нещо такова.
Преди 2 години се разделих с приятеля ми. Той е една година по-малък от мен и е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Бяхме заедно 3 години преди да се разделим, а причината това да се случи е, че бях разглезена пикла, която не знаеше какво иска. Красива и силно желана жена съм, имала съм много предложения, опити да ме свалят и разни такива. Връзката с приятеля ми беше прекрасна и аз я развалих. Той е скромно, дори леко срамежливо момче, висок, красив, сладък и е най-милият човек, когото познавам. Той ме обичаше адски много, даваше мило и драго за мен, правеше всичко, за да съм щастлива и бях такава, докато не започнах да се мисля за нещо повече от това, което съм. Никога не съм обичала и харесвала някого колкото него, но прекалената ми гордост, егоизъм и арогантност ме докараха до там да го оставя. Той се грижеше за мен и винаги, когато съм имала нужда от него, е бил до мен, винаги съм можела да разчитам на него. Когато съм била болна, винаги е бил с мен на лекар, грижил се е за мен. Но нещата се промениха или по-точно аз се промених. Виждах как той ми дава още и още и аз започнах да изисквам от него още повече. Започнах да му се сърдя за глупости, когато не беше на моята. Колкото повече ми даваше и правеше за мен, аз толкова повече изисквах от него, натоварвах го все повече, но въпреки това той се стараеше аз да съм щастлива. Никога нищо не съм правила зад гърба му, не съм си помисляла за друг, докато съм била с него, не съм го лъгала и мамила, въпреки че много мъже са ме карали да го зарязвам, за да бъда с тях. Той правеше всичко за връзката ни като инициатива и най-вече компромиси. Винаги той се прежалваше, правеше компромис само и само да е на моята и да съм добре, дори се жертваше щом за ставаше въпрос за моето благо. Всичко това се случи през последните 4-5 месеца, в които бяхме заедно. Превърнах се в и аз не знам какво, беше ми хубаво някой толкова да е загрижен за мен, да ме обича, да прави всичко, а аз само да се наслаждавам на всичко и да не давам нищо от себе си. Превърнах се в разглезена пикла. На това отгоре накрая реших, че не го обичам както преди, искам да съм сама и искам да се разделим. До ден днешен не мога да забравя този ден. Казах му, че искам да се видим и му казах, че е по-добре да се разделим, че нещата са се променили и не можем да сме заедно. Той ме попита каква е причината да се разделим, има ли друг и в него ли е причината, но така и не му дадох смислен отговор. Очите му се напълниха със сълзи и помня думите, които ми каза. "Обичам те страшно много, но не мога да те вържа за мен. Намери щастието другаде." Това беше последното, което ми каза и се разделихме. От тогава минаха 2 години. Въпреки, че се разделихме, аз запазих всеки подарък, който е правил за мен, всяка снимка и всеки спомен за него. Започнах отначало, излизах на срещи с разни мъже, от което нищо не излизаше, разсейвах се с приятелки, но нищо смислено в живота ми не се случваше. Започнах все по-усилено да се замислям дали не захвърлих единственото смислено нещо в живота ми - моят любим. Всички, с които се запознавах или с които съм била на среща, бяха що-годе един тип. Едни искаха да ме забършат за една вечер, други да се правят на влюбени и загрижени и общо взето никой на когото да се доверя. Започнах все по-често да си мисля за моето момче, колко ли съм го наранила и колко ли е плакал за мен. Той все повече ми липсваше и мисля, че никога не съм спирала да го обичам, аз просто сама убих това си чувство към него, от егоизъм и злоба, ако щете. Разбрах, че той е човекът на когото най-много му е пукало за мен, а аз го използвах и захвърлих. От 2-3 месеца съм в нещо като депресия. Не спирам да мисля за него, да гледам наши снимки, да гушкам плюшените играчки, които ми е подарявал. Постоянно ми се плаче искам да му се обадя, да чуя гласа му, да му се извиня за всичко, искам да го видя и да го гушна. Искам да му се обадя, но ме е страх и то много. Той сигурно вече ме е забравил, а може и вече да обича друга. Ако е така, не знам какво ще правя, искам да се върна при него. Той е най-скъпото нещо, което съм имала, знам, че той ме обичаше истински. Обичаше ме, въпреки че се промених и не се държах по начина, по който той заслужава. Много съжалявам за всичко, искам втори шанс, но много ме е страх. Ако си има друго момиче няма да се меся в живота му, но поне искам да му кажа какво изпитвам и колко съжалявам. Моля ви за съвет как да постъпя, защото не издържам. Постоянно мисля за него и си представям колко прекрасно би било сега да е при мен и да ме обича. Изплаках си очите, мъчно ми е, че го нараних, а само като си помисля, че вече ме е забравил и обича друга и всичко това накуп ме съсипва. Затова ви моля за съвет как да постъпя с него и как поне малко да намаля болката в себе си. Как да му споделя всичко, без да го накарам да се отдръпне.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 6 месеца
hash: af714ea8b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Четейки първата половина от историята ти нещо трепна в мен. Помислих, че е моята бивша, защото всички детайли в началото съвпадат с моя случай. Но не е така. И въпреки това показва, че ако аз бях той, може би пак щях да търся жадно с очи доказателство, че това наистина е моето момиче, което още ме обича. Но дори и да не е така пак трябва да му се обадиш. Това от което те е страх е болка за теб, а твърдиш, че си я заслужила. Правилно е ти да се опиташ след като ти си го наранила преди и за съжаление е малко правилно риска от болка да е за теб. Длъжна си да опиташ, дори знаейки, че може да е така както се опасяваш. Но може и да не е. Аз бих искал да знам, ако Тя все още ме обичаше. Дори и без планове за бъдеще или каквото и да е с нея, просто да знам, че моето момиче е още някъде там и не се е превърнало изцяло в чудовището, което видях преди 2 години.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1e8e8d7ca5
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   "Човек, което сам си причини, никой друг не може. "

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: e227024237
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Ще бъда искрен, макар да прозвуча грубо. Никой себе уважаващ се мъж, колкото и да те обича, дори и към днешна дата все още да те обича няма да се върне при теб, болката която си му причинила с думите, ще я помни цял живот. От друга страна, дори и да преглътне егото си, дори и да се събере с теб, никога няма да е същото. едно наум ще си има и постоянно ще се сеща за двете години прекарани без него, дали си била с други или не през това време няма никакво значение, важното е че той ще си мисли, че си била вече не само негова.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 15f588e1b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз постъпих по същия начин с моя бивш. Все едно съм го писала аз. Направих опит да се свържа с него след време... Стигнахме и до секс, но вазата беше счупена. Мъжете са прекрасни когато обичат, но нараниш ли ги така здраво няма връщане назад. Пък и не е честно мила помисли, ако тази любов беше истинска нямаше да се стигне до там. Изиграва роля и това, че виждаш много ухажори, но и нито един свестен. Бъди сигурна, че ще срещнеш пак любовта, но този път няма да я пропилееш за глупости. Това са уроците на живота никой не го подминават. Но винаги също можеш да се срещнеш с него и да поискаш прошка и да му кажеш колко е значел и значи за теб. Ще ти стане по-леко и ще можеш да продължиш.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 87fdfd971f
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Ми що сте такива, а де, кажи ми "що така, бе Миме?? Що като ви сложат сърцето си и душата си на тепсия и бързате да ги сгазите и ви става неинтересно и скучно.. А, кажи де? !? После що сме се държали зле с жените - ей ви отговора, щото така сме ви по - интересни!!!

 
  ...


...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 63ab80abb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   За да се разделиш с него, със сигурност е имало причина, и то много основателна. Душата винаги знае, какво трябва да правим, макар и понякога на пръв поглед постъпките ни да изглеждат съвсем ирационални. Не съжалявай, очевидно не всичко е било толкова розово, колкото сега ти се струва, когато се връщаш в спомените си. Човек има способност да забравя лошите неща, и да помни хубавите. Очевидно тази връзка не е била добра и пълноценна за теб. и ти си го усещала със сърцето си. Бившият ти приятел също не те е обичал истински. От поведението му се вижда колко лесно е приел раздялата ви, едва ли не и той я е предусещал, и е приел развръзката с облекчение. Човек, който обича, се бори за любовта си, а той и пръста си не е мръднал, такъв човек не е за теб, и не ти трябва. Така че, станалото е за добро, ще намериш нов, достоен партньор.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 89587ad31e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Пиша, защото ми напомни на моята история. Той много ме обичаше и даваше всичко за мен, а аз мислех, че не го обичам и ме задушава. Държах се ужасно и го зарязах. След година осъзнах, че ми липсва и го потърсих. Имахме едни никакви отношения месеци наред, каза че ми прощава, плаках, разкайвах се, но каза и че не изпитва онази любов вече към мен, не е същото. Каза, че не мога да очаквам ей така да се върна при него след като съм го наранила толкова много. И така аз се отказах след месеци и заминах за чужбина. Той срещна друго момиче и след година се видяхме и пихме кафе като приятели. После след още година почна да ми пише разни спомени, какво е било, спомням ли си... След това миналото лято ми се обади докато си бях в Бг и каза, че идва да ме види. Прекарахме 3 дена заедно и той изневери на приятелката си с мен. Мислех, че не вървят отношенията им понеже те дори не живееха заедно, а бяха заедно вече 3 години. Той казваше, че не иска да живее с нея. След случилото се всичките ми чувства се върнаха в мен и аз реших да му напиша едно писмо, в което да напиша всичко, което чувствам, мисля, да му кажа колко важен е бил той за мен и колко съм му благодарна за всичките наши спомени. В това писмо аз показвах, че искам да съм с него, но без да съм отчаяна. Той веднага ми отвърна и ми написа, че винаги ще има чувства към мен, но не може да се върне назад, че съдбата явно ни разделя, но знае ли се може и да не си е казала последната дума. Можели сме само да крадем мигове. Писа, че колкото и да се кълна, че искам да съм с него не му звучи правилно и истина, че съм била един блян, една мечта, за която е бил готов на всичко и ме е обичал така както никога не е обичал друга и едва ли някога ще обича. След това изчезна. Ей така просто изчезна. След месец разбрах, че се е сгодил и бях шокирана.
И така той вече е щастливо женен, но това което искам да ти кажа с моя пример е да го потърсиш и да му кажеш как се чувстваш, но преди това си прости на себе си. Била си млада, била си объркана. Не прави моята грешка да се самообвиняваш и бичуваш с години, защото така ще изглежда, че искаш да изкупиш вината си, а не че го обичаш истински. Просто му кажи спокойно как се чувстваш без да изискваш нищо. Ако той иска да е с теб ще бъде с теб. Ако не иска няма. И знай, че това, че си изгубила един стойностен човек не означава, че друг няма да има. Животът продължава и това е бил един урок за теб. Научи си урока и цени това, което имаш докато го имаш. Прости си! Ако се съберете заедно се дръж добре с него, но внимавай да не минеш в другата крайност от чувство на вина. Ако не сте заедно поне ще знаеш, че си опитала и няма да се питаш какво би било. Нямаш нищо за губене, а и няма нищо страшно в това да си признаеш чувствата. Такъв камък пада от плещите ти да си кажеш всчико. Азне съжалявам, че го направих въпреки, че не се събрахме. Успех и пиши какво е станало. :)

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 0ff5ac9487
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

9.   Разбирам те напълно, бих могъл да изпиша страници тук но всичко се свежда до следното - Срещни го, гушни го и му кажи че го обичаш. Успех.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 80052914c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Авторке, мъж съм и съм бил на мястото на твоя бивш приятел, макар че нещата бяха по-различни, ще се опитам да ти да ти дам някакъв съвет. Така, той те е обичал наистина много и това, че си го зарязала е бил голям удар за него и за егото му. Това го знаеш добре и ти, няма нужда да пиша повече. Това дали те обича още - със сигурност не си му безразлична, но какво изпитва към теб в момента много зависи от държанието ти преди да се разделите. Шансовете да бъдете заедно вече не са големи, но не са и нулеви, хората се променят, узряват с годините, това се е случило и при тебе. Вече не сте малки, втората половина на 20-те би трябвало да сте малко улегнали. Опитай се да установиш контакт с него, да разбереш има ли си приятелка, дали е влюбен и дали е щастлив. Ако е сам или не е щастлив от връзката си имаш някакъв шанс. Както н8 написа говори със него, бъди напълно искрена и му кажи всичко това което написа тук, кажи му че сега ти си на неговото място, че се чувстваш така както той след раздялата ви, че си осъзнала грешките си и от него зависи дали ще те приеме отново... Разбира се, ако има нова връзка и е щастлив по-добре се откажи, но ако това не е така си длъжна да опиташ.
Какво ще се получи немога да кажа, хората са различни, едни могат да простят и да бъдат отново със същия човек, при други счупеното си остава винаги счупено. Факт е обаче, че има такива успешни връзки след известно време на раздяла - месеци и години, успяват да бъдат отново щастливи заедно.
Ще ти разкажа и при мен какво беше, надявам се да ти помогне малко да разбереш мъжката психика.
Та това момиче се появи в тежък период за мен - бях се разделил с първата ми голяма любов и ми беше изключително гадно в тези седмици. Когато се появи тя, сякаш ме измъкна от дупката, направо хлътнах здраво по нея за много кратко време. Но за съжаление бяхме много млади, тя беше ученичка, аз на 21 и също нямах особено богат опит. Исках я страшно много, но тя се държеше като надута пикла и в крайна сметка тя поиска да се разделим. Направих опит да я потърся след това, тя просто не си вдигаше телефона, на случайни срещи се държеше супер студено и в крайна сметка след всичко това ми остана едно негативно чувство към нея. Само, че след време тя започна да ме търси, макар и не с директен контакт - няколко смс-а на които не отговорих, беше почнала да разпитва за мен, да търси среща чрез една наша обща приятелка... Дълго време игнорирах всичко това - може би около година, просто не исках да я виждам, макар че имах някаква тръпка към нея. Накрая тази наша обща приятелка успя да ме убеди да се срещна с нея, макар че нямах никакво желание. Вече си имах и приятелка, с която не бях особено щастлив. Когато се срещнахме видях, че тя се е променила супер много, нямаше нищо общо с онзи надута пикла. По всичко си личеше че ме иска и то много. Обаче отново това което се беше случило преди ми тежеше и така и не се реших да се разделя с настоящата си приятелка и да започна с нея. Така се получиха нещата, че тя се хвана с друг, влюби се много в него, аз пък дълго време след това съжалявах, че я оставих и така, както някои казват не ни е било писано да сме заедно. Лично за мен не е някаква голяма драма, но си ми остана като нещо неизживяно.
Авторке, за твоя случай се зареди с търпение, след като говориш с него съм почти сигурен, че ще те отхвърли първоначално или поне няколко пъти ще си промени решението. Дай му достатъчно време да размисли, не го притискай и най-вече ти не очаквай, че веднага ще се получи всичко.
Това време може да продължи с месеци и резултата е неясен накрая, но лично аз мисля, че трябва да опиташ.
Все пак пиши тук какво е станало.
М33

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: b36e5df1b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   И аз имам такава история, и аз пропуснах човекът, който истински ме обичаше. Сега живея с мъж, който ме тормози.... Човек трябва да цени това, което има... Опитай да се свържеш с него и да му кажеш(без да звучиш отчаяна) какви чувства имаш към него. А той ще си реши. Може да е обвързан, може и да не е... Успех.

 
  ...

...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: edf40472dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Простичко е - замисли се, какво има да губиш? Какво друго рискуваш, освен болката и страхът, които изпитваш в момента? Какъвто и съвет да ти се даде, така или инак, ТИ ще трябва да се срещнеш с него - като препоръка, от мен само една: не бързай и не говори много, не го "засипвай", вероятно ще му е нужно време за размисъл.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 25b1bb053c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

13.   Ти си поредната, която не е знаела какво иска и захвърля една истинска любов, а много рядко мъжете обичат истински... сега цял живот ще го помниш и ще плачеш когато се сетиш за него... помни ми думата!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: a5706cfd8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   И на мен ми липсва един човек и ако погледна реално над нещата съм много глупава,един човек който постоянно е трупал негативно мнение той ще си продължава явно да го прави,въпреки че на практика трябва да е обратното но аз не искам да е така.Не мисля че съм наранила някого толкова много или съм изневерила,тъй че каквото ще да става аз се изморих да се боря и аз не знам вече със кого или със какво.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: e1eda53dec
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

15.   Авторке, моята история е сходна. Какво ли не правих за това момиче, ама тя сякаш все не оценяваше това, което правя за нея.

Един ден, след една лека кавга, тя ми каза ''край'' Казах й да размисли, да не бърза така да се изказва, понеже е ядосана сега, но тя беше твърда в решението си. Една седмица не я търсих умишлено и й дадох време, да се успокои, да размисли... и след тази една седмица, все едно беше друго момиче – държеше се с мен супер студено, сякаш съм най-големият й враг. Една жена промени ли си отношението към един мъж, то значи си е променила и чувствата. Друг човек не съм обичал така, както това момиче....

Тежко ми беше и все още ми е... но нещо в мен ми казва, че един ден ще си разменим ролите.

Та.... съвет към жените... оценявайте човека до вас, понеже ако не го направите навреме, после ще ви липсва и ще плачете.

И така, авторке... аз също съм на мнение, че не си му безразлична. Опитай да направиш някакъв контакт с него, но бъди внимателна. Успех... и мисля, че всички ще се радваме, ако спделиш какво се е случило...

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 57b885fc11
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Тя имаше свой малък свят. Ей, такъв мъничък, но имаше достатъчно място за нея.. имаше и за няколко близки приятели(като опция). Обикновено беше сама там. Имаше си мъничка масичка, на която сядаше и ядеше кейк с шоколадова глазура. Много й се искаше някой да живее с нея там. Да има с кого да сподели, играе или да се смее и плаче. И да й даде съвет дали да си боядиса къщичката в лилаво-зеленикаво. Тя знаеше че това си е само нейният свят и навън има друг. Излизаше и в него-другият свят, опитваше да го опознае. Защото беше отворена към мислите и чувствата на другите. Искаше да се преобщи с другите, да покани някой в нейният свят. Да го видят и те. Някой можеше да остане там, на някой можеше да му хареса.
Но.. чуждият свят беше лош. Беше злобен. Винаги я нараняваше, когато излизаше там. Никой не я разбираше, никой не се интересуваше от нейната крехка душа. И тя се връщаше самотна в своето малко местенце. Какво като нейните виждания бяха различни, тя имаше други очи за красивите неща.
С времето се научи как малко от малко да се приобщава към лошият свят, научи се как да играе на тяхните игри, да говори на тяхният език. И мечтаеше един ден някой да може да опознае и нейният живот така както тя бе направила. Е, положението не беше толкова лошо, бе намерила двама-трима човека които нямаха нищо против да слушат за нейният свят макар да не можеха да живеят.. просто не бяха от там, от нейният свят. Но й беше добре с тях, забавляваше се. Но понякога я оставяха, те си принадлежаха на другият свят. И си имаха други занимания и грижи. И тя им се сърдеше, макар че не трябваше.
А, дали ще намери онзи, който искаше да живее в нейният свят? !
успех..

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 237c59f76e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Авторке, какво стана с това момче? Свърза ли се с него? Вината е твоя, така че, преглътни егото, което в повечето случаи само пречи, и говори с него. Но най-добре очи в очи! Така ще усетиш дали още си важна за него. Стискам ти палци!!!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker