За една жена, която не знае какво иска. Моля за женско мнение и съвет
преди: 15 години, 11 месеца, прочетена 10862 пъти
Здравейте дами. Искам да ви разкажа моята история с една жена, която не знае какво иска или е по скоро перфектното превъплъщение на зодия Везни. Естествено ще изложа моята гледна точка за случващото се и бих искал да ви помоля за коментар или съвет. И моля по еманципираните дами да не ме убиват с камъни...Ще се опитам да бъда кратък, но изчерпателен.

Тя и аз съученици от гимназията. харесваме се, но се разминаваме, защото аз в решителния момент отивам при друга, подмамен от секс.(все пак бях на 18) Година и половина по-късно, вече студенти в друга страна, пътищата ни се събират по немислим начин. Обстоятелствата са толкова жестоки, че ни събира да живеем заедно. След 3 месеца мъчително, невероятно изнервено подържане на уж приятелски взаимоотношения, аз давам воля на чувствата си. Тя след месец колебания го прави също. През това време се редуват приливи и отливи с елементи на секс.

Следва 6 годишна връзка. И там започва интересната част на разказа, според мен. както се досещате, в началото се разбираме и сме много влюбени. Аз се бях въоръжил с безценно оръжие, един принцип, който действа безусловно...издигни в култ най-големия комплекс на жената до себе си. Тя е по закръглена, но дупето въпреки че някои го намират за голямо, на мен ми харесва. Аз издигнах в култ това дупе, а тя бе наистина комплексирана и все още е. От гонещ, се превърнах в гонен. Тя ме обичаше повече отколкото аз. А аз я обичах безумно много.

От 4-тия месец на нашата връзка започна да ми подсказва, че аз съм ТОЙ. Аз обаче се съмнявах дали тя е ТЯ, именно заради лабилността и. Тя се колебае за най-елементарни, ежедневни неща. Пита неща, за които е сигурна и въпреки това, чака моето потвърждение. Или накратко, тя винаги е несигурна в себе си. Все едно водиш кученце за каишка. Обикновено при нейните несигурности, ако не съм аз, то майка й влиза в играта също. И помнете не става дума само за важни решения, а за ежедневни неща.

Вкъщи аз се чувствах като в биг брадър. По 5, 6 пъти на ден майка й звъни и всяка вечер и се обажда да и напомни да си вземе противозачатъчното. И аз съм свидетел на това, а като ме няма не ми се висли какво се е обсъждало и какв съвети са били давани. Говорили сме за това не веднъж, но майка й беше винаги или на скайпа, или на телефона. Даже по време на секс се е случвало да става и да и отговаря.

Друго мое притеснение беше, че при всяко едно наше по сериозно скарване, тя решаваше че не я обичам и че едва ли не искам да я зарежа. Което никога не ми е и минавало през ума. И не на последно място, сексът ни беше скучен и еднотипен поради нейната свенливост. Дотук ще кажете, само негативи изреждам, защо съм бил с нея ли? Да това бяха отрицателните й страни, но тя е най-добрата душа, истинска по детски чиста и невинна, емоционална душица, която някога съм срещал. Няма по добър и състрадателен човек от нея. И както тя неведнъж ми е казвала, единствен аз съм открил нейната същност и наистина това е така и я обичах много, въпреки всички изброени неща. Но това бяха неща, които са ме възпирали да и се разкрия напълно, защото се съмнявах в нейната способност да бъде до мен в трудни моменти.

Тя е човек, който има нужда от подкрепа в трудна ситуация. А ако аз един ден падна, не бях никога сигурен дали тя ще издържи, за да ми помогне да стана.

След 4 години връзка реших да замина за Америка за половин година, защото вярвах, че този опит ще ми помогне за по добро развитие. Говорехме и тя ме разбра, но каза че не знае как ще издържи без мен толкова много време...6 месеца. Тя много страда, но ние почти всеки ден се чувахме по скайп. Изчака ме. За мен това беше добър знак, като се върнах като че ли всичко беше наред. Оттогава минаха още 2 години, ние сме си говорили за бъдещето заедно, но не конкретно. Връзката ни беше вече по зряла, вече влязла в коловоз и се разбирахме. Вярно, не можехме да си позволим да ходим на екскурзии (за което тя винаги се е оплаквала) или защото единия, или другия няма време, или защото няма пари.

Бяхме студенти от различни специалности все пак. Изнервяли сме се, карали сме се, но винаги сме заспивали прегърнати. Погълнати от стреса последнта година от следването и на двама ни, започнахме да си обръщаме по малко внимание. И беше двустранно, но нито за миг не съм спирал да я обичам, тя също. Имаше едно голямо скарване, тя излезе и не се прибра цяла нощ, като ми каза че отива на бар в признак на яд, а тя отишла у брат си и ме чакала да я потърся. Аз обаче не разбрах и реших, че наистина е отишла. Побърках се, не от ревност, никога не съм я спирал, а от яд, че го е направила. В пристъп на афект реших да си стягам багажа и тръгнах да си рзлепвам обяви, че си търся стая. В този момент тя си идва и ми звъни по телефона. Аз бях много ядосан и й казах, че вижда какво правя. Тя избяга отвкъщи и не се опита да ме спре. само ми пусна смс че е била при брат си и че се надявала да я потърся. Аз се успокоих след няколко минути и се върнах. Бавно, но се сдобрихме.

Признавам грешката си тук...после всичко бе постарому. Пак говорехме за бъдещето след като звършим. Тя си сменяше мненията постоянно. Ту искаше да се върне в България, ту искаше да останем където сме. Аз за себе си имах амбицията да замина за Англия и тя беше готова да дойде с мен, защото нейното професионално развитие също би спечелило от това. После се отказа обаче. Реши под влияние на майка й, че нямало къде да ходи в трета страна. Но въпреки всичко, въпреки че не си обръщахме толкова внимание един друг, поради собствените ни проблеми, пак заспивахме прегърнати и спокойни, че сме двамата.

Аз завърших и на нея и предстоеше след 3 месеца същото. И се уплаших, че е настъпил момента, в който трябва да решим какво ще правим. говрихме и и обясних моите мотиви за Англия, а те бяха, че искам да направя всичко възможно един ден да бъда достатъчно добър, за да мога да бъда мотора на едно бъдещо семейство. чувствам че трябва да го направя, за да не съжалявам един ден, че съм пропуснал възможността, която имам. Тя ме разбираше и отново ми каза че не знаела как ще издържи тази 1г., но ме обичала и не искала никой друг. Аз я успокоявах, че пак ще се съберем и че физическата раздяла не слага край на връзката ни и че аз я обичам и че на 2 3 месеца ще се виждаме и ще прехвърлим тази 1 година. Бях искрен и бях решил, че ако издържим и това, вече ще можем спокойоно да създадем семейство. Аз щях да съм с несравним профил и щях да намеря хубава работа и можех да бъда наистина глава на семейството. Тя щеше да ми е доказала, че издържаме на трудност..защото нали и "в радост и тъга" е клетвата. Тя обаче с течение на годините, все по често ми беше казвала, че съм щал да я зарежа за по-млада. Колкото и да я убеждавах в противното, тя все не бе сигурна...Аз не съм мислил да я зарязвам нито за миг, но просто никога не и казах в прав текст, че ще се оженим, поради причините описани в началото.

Аз заминах за България да се готвя за приемни изпитил тя остана да си довърши следването. чувахме се редовно, тя си дойде в БГ да си направи част от дипломната работа и понеже сме от един град се виждахме почти всеки ден и все още всичко беше наред. След като си замина пак си говрехме и тя спомена отново нещо за деца под шеговита форма, аз отговорих на шегата, но не отрекох. И след около 10 дни майка й отиде нагости при нея. Ден след като майка й си тръгна обратно, тя реши след 6,5 години да ми напише в скайп, че искала да се разделим, че не можела връзка от разстояние да води. Аз и обясних отново за какво става думa и защо го правя, че е в името на една по висша цел, да бъда с възможно най-добри предпоставки за добра реализация, което да направи от мен добър, сигурен баща и съпруг. от дума на дума се скарахме.

Аз отново изпаднах в афект, както в ситуацията, описана по горе, когато бях взел да си събирам багажа, и й написах всичките тези неща, които тук, но в малко по ядосана и обидена форма. Като се поуспокоих малко й се обадих и я успокоих. Защото на нея и предстоеше защита на дипломната работа. Сдобрихме се и се разбрахме, че сме изнервени и че нищо не решаваме, ами ще си поговрим наживо като се видим след 2 седмици. Отново си говрехме нормално по скайп, но тя бе някак по дръпната. Ту беше такава, каквато я познавах, ту беше друга. Аз веднага заподозрях, че има друг, а тя отрече и пак каза че ме обича, но всяко ме заминаване било мъчение и затова била казала, че искала да се разделим. Приех го и и казах, нека да се видим и да си поговорим и да преосмислим плановете си.

Този ден беше вчера и тя ми каза, че в деня на нашето скарване по скайп, когато ми каза за 1ви път, че иска да се разделим временно, тогава е преспала с друг. била се хванала като удавник за сламка, защото имала нужда от някой. И не искала да се разколебава пак, за нея било по добре да сме разделени и че не знаела какво иска и че другия не го обичала и че още имала чувства към мен, но не знаела сама какво иска. дали да тръгвала след него, дали след мен, дали сама да продължавала. Настроенията й се менят. ту отново е тя и се прегръщаме, ту е студена. Ту усещам в нея желание да я целуна, но когато го правя се дърпа в последния момент. Била объркана защо го е направила и се чувствала омърсена и не можела да легне с мен или да ме целуне. В следващият момент казва, че другият й е в мислите...една постоянна смяна на емоциите и мненията, типично за нея. нека вметна и още един факт, който тя ми каза. беше разстроена много от защитата си и тя ми каза, че се обадила не на майка си, не на другия, а на мен, защото аз най-добре съм щял да я разбера. След известно време пък ми каза, че не можела да ми обещае да не се вижда с другия...Не мога да я разбера.

След този дълъг роман, ако сте го дочели и не ви е доскучал, какво мислите? Дали тя е с него, за да ме забрави, дали наистина иска ново начало. Поставете се на нейно място и ми кажете като жени, ще съм ви благодарен. Аз самият съм грешал спрямо нея, не съм бил безгрешен, но сме имали общо взето хармонична връзка. Странното е, че не ме заболя, като ми каза че е била с друг. Аз бях сторил подобно нещо след като се се скарахме, само че не преспах с другата, но не защото тя не ми разреши, а защото аз се спрях. И двамата с моята (бивша?) приятелка сме реагирали еднакво, без значение колко далече се е стигнало. Искам да чуя мнение, защото след тази нейна постъпка, вече не знам какво чувствам към нея. Искам да разбера нея и себе си. Дали има смисъл и шанс за нас и това е изпитание, което трябва да преминем, дали пък няма да напрвя грешка, ако се откажа, защото съм напрага да го сторя?

Дами, кажете си мнението, моля.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 11 месеца hash: 569ad5d7f2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, Ще се опитам да ти помогна с моето мнение, като не мога да се поставя на мястото на твоята приятелка, но мога да каже мнението си като момиче. Първото, което ми направи впечатление е, че теб те смущава нейната нерешителност и плахо поведение. Даваш вид на амбициозен млад мъж, а такъв мъж трябва да има сериозна и силна емоционално жена, за да вървят нещата хармонично. Жената е по-емоционалната и по-нагаждащата се, трябва да може да гледа в перспектива, макар и да има риск. Едва ли на твоето момиче му е станало приятно, че няма да сте заедно, но на тези неща трябва да се гледа като на дългосрочна инвестиция.. малко е гадно, но е за добро и е временно. Оптай да поговориш с нея и я помоли, без да притискаш, но бъди решителен, че искаш да знаеш до "еди кога си" какво е нейното решение и нейната позиция за вас двамата. Не отлагай безкрайно, няма смисъл. Майката също е смущаващ фактор.. толкова доминантна фигура не може да няма последствия и то не само към днешна дата, това ще е така и за напред. Или ако можете уредете живота си по далеч.. или се стягай за борба за надмощие с нея. Междудругото, възможно е тя да е много привързана към теб, а да е погребала тръпката. Живяла е с теб години наред, в добро и лошо, ти си и най-близкия човек, нормално да те търси и да се нуждае от теб, особено ако е лабилна. Но това не е равно на любов. ?поговорете и я помоли да се изясни със себе си, а до тогава ти заеми също позиция. Не на последно място - казваш, че е добро момиче с чиста душа. Това е едно от най-важните неща в живота по-принцип, партньорът ти да има голямо и добро сърце. Да имаш добър човек до себе си е безкрайно ценно. Повече нямам какво да ти кажа, освен да ти пожелая успех :)

 

...

преди: 15 години, 11 месеца hash: 6ec55e881b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   ОООООООООООХ ТИ НЕ СИ ВИНОВЕН, ЧЕ ИСКАШ ДОБРО БЪДЕЩЕ ЗА БЪДЕЩОТО СИ СЕМЕЙСТВО. ВИНАТА Е В НАС ЖЕНИТЕ, ЧЕ НЕ ЗНАЕМ КАКВО ИСКАМЕ. АКО СМЯТАШ, ЧЕ РАЗДЯЛАТА ВИ Е НАЙ УДАЧНОТО РЕШЕНИЕ ДАВАЙ, НО ОТ ТУК НАТАТЪК КОЯ ЩЕ Е ТАЗИ ЖЕНА, КОЯТО ЩЕ ТЕ РАЗБЕРЕ ТАКА КАКТО ТВОЯТА ПРИЯТЕЛКА? ОТ ДРУГА СТРАНА АКО ПРИЯТЕЛКАТА ТИ РЕШИ,ЧЕ ИСКА ДРУГИЯ ТИ ТРЯБВА ДА ГО ПРИЕМЕШ. УСПЕХ И ПАК ТИ КАЗВАМ ЧЕ ПРОБЛЕМА Е В НАС ЖЕНИТЕ, НИЕ НЕЗНАЕМ КАКВО ИСКАМЕ!!!

 

...

преди: 15 години, 11 месеца hash: 66ba2b785a

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Не съм момиче и дано не те издразня с отговорът си, искам само да ти помогна (с друга гледна точка). Ти я познаваш много добре и само ти можеш да си наясно дали е така това, което ще ти кажа. След като тя е толкова колеблива, с цялата си неувереност не мислиш ли, че един ден след като създадете семейство това нещо може да се случи пак? Когато имате деца залогът вече ще е много по-голям.

 

...

горе^

преди: 15 години, 11 месеца hash: d3ee0b5202

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Липса на секс според мен е една от причините, твърде вероятно да има и други причини, но това само вие двамата си го знаете. Може би не е трябвало изобщо да ти казва. То се подразбира че за този дълъг период все някой трабва да я върши тази работа. Секса няма нищо общо с чувствата и към теб, тя пак те обича, но..... природата си е природа

 

...

преди: 15 години, 11 месеца hash: 241cde5841

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Благодаря за всички мнениял Специално към номер 3. Аз също мисля като теб, общо взето това е била винаги причината да не и кажа, че ще се оженя за нея. Надявах се с тези препятствия, тя да разсее съмненията ми. А доколкото я познавам, според мен наистина се колебае.

 

...