Загубих вкуса към живота.
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 2342 пъти
Здравейте, пише ви едно тъжно момиче на 19 години. От месец и половина се отделих от семейството си и сега съм студентка. Истината е, че живея сама и от месец и половина аз рухнах духовно. Не знам кога се случи това, но от притеснения, че не справям в университета загубих интерес към самия живот. Чувствам адски страх. Спрях да се храня редовно, да се движа дори, а когато се срещам с хора, аз просто си мисля за трудностите си и не мога да се радвам на нищо. Досега съм нямала такива трудности с ученето и въпроса е не толкова, че е трудно, а че аз съм скована от страх и не мога да правя нищо. Просто не виждам смисъл в нищо, което правя. Но най-страшното е, че сякаш губя способността си да мисля, страха така ме е парализирал, че дори дори забравям някои думи, не се сещам за никой щастлив спомен, не мога да се усмихна истински. Уча сериозни математики и заспивам трудно с мисълта за това колко много неща не успях да направя днес, неудовлетворена от самата себе си. Аз осъзнавам, че рухвам и искам да го променя, но наистина не знам как, постоянно се измъчвам от гадни мисли. Как да се справя, имам нужда от силна мотивация. Объркана съм дали изобщо искам да уча това, което записах, или всичко е в резултат на страха, който ми казва, че няма да се справя. Дори се замислям дали да не отида да работя в чужбина, или просто да тръгна на някакъв курс. Мисля, че единствения начин да се избавя от тази духовна криза е като избягам от всичко и направя нещо, което да изненада и самата мен самата, което да ми помогне разбера себе си и тогава мотивирана да запиша да уча нещо, вече наясно със себе си. Знам, че никому не е лесно и моите проблеми са нищо на фона на истинските трудности. Дайте ми съвет, как да мина през този период и изобщо да се замислям ли за отказване, или означава, че съм твърде слаба психически и в нищо друго няма да се справя. Чувствам, че това е онзи ключов момент в живота ми, които ще предопредели всичко от тук нататък. Искам отново да обичам живота и да се освободя от тази тежест- страха.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 месеца hash: f37d60fd88

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Най-вероятно това рязко откъсване от средата ти, те е накарало да преживееш някакъв вид стрес. Вероятно се чувстваш и самотна. Не знам какъв тип човек си по принцип - интроверт или екстроверт. По-вероятно е да си екстроверт и самотата не ти понася особено. Опитай да увеличиш социалните си контакти. Може би няма да е лошо да започнеш да се занимаваш с някакво хоби, най-добре да е някой спорт. Това ще те развлича и разсейва от проблемите. Пожелавам ти успех и силно се надявам да намериш себе си отново.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 6b66293828

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Стрaхът ти е зaрaди отделянето от семейството. Зa пръв. път си сaмa, зa пръв път не сa в другaтa стaя. Не си билa добре подготвенa зa светa нс възрaстните, дa живееш и се спрaвяш с елементaрни всекидневни зaдължения. Товa е чaст от aнгaжиментa нa родителя, трябвaло е дa те подготвят последнaтa годинa, но... Aко имa кaк, помоли мaйкa си дa идвa по 1-2 дни в месецa при теб докaто свикнеш. Но не се възползвaй от присъствието и, a я посрещни кaто домaкиня гостенкaтa си. И изживявaй тези моменти кaто подготовкa зa сaмостоятелният ти живот и aнгaжименти след кaто си тръгне. Предполaгaм си обгрижвaнa, не си имaлa сериозни домaшни aнгaжименти, живялa си може би в "сaксия". Ще трябвa дa. си дaдеш сметкa зa новото положение и го приемеш. Стрaшничко си е в нaчaлото, не знaеш кaкво е дa живееш сaм. Aз бях толковa зaвисимa от човешко присъствие, че когaто се нaложи вече дa живея сaмa също се пaрaлизирaх от ужaс. Хaхaх, няколко нощи подред спях с нож под възглaвницaтa докaто осъзнaх, че стрaхът ми е в същност зaщото бях съвсем сaмa в aпaртaментa и се стрaхувaх от сaмотaтa си. Нямaше нa кого дa чукнa в съседнa стaя и дa си говорим или пък дa се гушнa, ей тaкивa рaботи. Зaбрaвях дaже дa си пaзaрувaм хрaнa. Трябвaхa ми около 3-4 месецa докaто свикнa, но достa поревaх. A при мен нямaше и кaк дa дойде някой от близките ми, бях нa хиляди километри. Ще свикнеш, не е стрaшен животa. Излизaй по- честичко през деня- пaрк, кино, кaфе. Aко си съвсем сaмa в aпaртaмент потърси съквaртирaнткa. Вземи си коте/ куче, ще си имaш приятелче и ще те вкaрa по- бързо в "релси". Можеш дa учиш по- тежкaтa чaст нa приятно зa теб място- библиотекa, бaрче дори, ще си сред хорa, но и ще можеш дa отхвърлиш мaлко мaтериaл.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: b8e38ae6c4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Здравей, момиче! Страхът, който се е вселил в теб ти пречи да разсъждаваш трезво. Положила си толкова усилия, вероятно и парични разходи за да станеш студентка, да учиш професия. Не се чувстваш добре психически и вместо да лекуваш психиката, решаваш да ходиш в чужбина или на някакъв курс, това е направо нелепо! Ти си изпаднала в силен стрес и депресия от това, че си се отделила от вашите, останала си сама и трябва сама да се грижиш за себе си. Трябва да отидеш на лекар и да лекуваш психиката, защото всички симптоми, които изброяваш са ясен признак за депресия-унилост, липса на мотивация, проблеми с паметта, липса на апетит, безсъние. Много хора сме били в това състояние и е адски мъчително. Колкото по-дълго отлагаш решаването на проблема, толкова повече ще се задълбочава. Горе главата, кураж, всичко е поправимо! Ще остане само епизод, но посети специалист, не личен лекар, защото ще ти изпише някакво успокоително или жълт кантарион и ще те отпрати без да ти помогне! Послушай ме, говоря ти от личен опит!

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 месеца hash: 24c5e175da

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз не разбирам защо се страхуваш, че няма да се справиш с университета? Та той не е задължителен. Ако не успееш, ще прекъснеш и ще се прехвърлиш в друга специалност. Пък и да не го завършиш, няма никаква драма. Изобщо да учиш е свободен избор, не енещо задължително и живота ти не зависи от това. Милиони хора си живеят добре и без да са учили в университет. Така че се отпусни и се радвай на студентския живот, ето идва 8 декември. Ходи на купони и се забавлявай. И аз мисля, че отделянето от родителите ти не ти е понесло добре, но така се става зрял човек. Ще се научиш да се грижиш сама за себе си, т. е. Ще порастнеш. Рано или късно това се случва в живота. Ако искаш, наистина си ходи по-често, кани родителите си при теб, вземи си коте или куче, най-добре е да си намериш нови приятели. Ходи разглеждай музеите в града, в който учиш. Ходи по магазини, изобщо търси нови и интересни неща.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: e5f0320512

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Леле създаваш си сама проблеми. Просто до сега са те жалили за всичко и изведнъж, когато си останла сама не можеш да се справиш. Отделила си се от вкъщи, учиш, още изпитите не са дошли, а и да са, страхът е само в теб и без това нашите университети са като консервени фабрики, така че не виждам за какво се притесняваш. Няма да искат да те загбят, ти си касичка за пари, а студентите все повече намаляват. Стегни се и вместо да си ближеш въображаемите рани и да се самосъжалавяш седни и учи, ако това което си збрала не си заслужава, ако не ти харесва докато е време не си губите времето и парите на родителите си. В чужбина няма да ти е лесно, особено след като си толкова разтроена от отделянето от вашите. Не виждам да ти е по-силите да се справиш, от опит ти го казвам. Стегни се и помисли какво искаш да правиш, ако продължаваш да учиш, учи, намери си хоби, посещавай допълнително курсове и си запълни времето, защото иначе съвсем ще потънеш в апатията и собственият си капан. Ако не ти харесва сменяй попрището, работи и повярвай ми, в живота такива неща ще ти се сервират, че настоящата ситуацията ще ти се види, като приказка.

 

...