Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Рaзделяй се с нея веднaгa. Освободи момичето дa си нaмери достоен, ти не си.

7.   Защо не опиташ да поговориш с нея? Може би наистина съжалява за казаното... С това мръщене и цупене нищо не постигаш, пък и не сте деца в крайна сметка. Вероятно й е супер кофти, че е казала нещо толкова засягащо и неподходящо, а ти допълнително увеличаваш агонията. Опитай да преглътнеш, обсъдете въпроса. А и чак пък омраза? Стига де! Не може да е толкова лошо.

8.   Ами тя има право на собствено мнение за близкия ти човек. Не е много тактично, че го е казала, но тя има право на свое мнение, което ти трябва да уважаваш. Но чак пък да изпитваш омраза към нея.... разделете се. Не може да живееш с човек, когото мразиш. А онзи, другият проблем явно ти тежи много повече, отколкото си признаваш пред себе си. Явно омразата идва заради него.
Но каквото и да е, 10 години са много време. Връзката ви е трябвало да се развие напред-брак, дете. В природата няма стоене на едно място. След като връзката ви не е вървяла напред, е тръгнала назад-към разрушаване.
РАзделете се за да може и ти, и тя да си търсите нови партньори.

9.   Ти повтаряш онова което бях писал в една друга тема, че любовта лесно може да се замени с омраза ако хората не се държат мило и внимателно един с друг. Беше някаква тема за това може ли мъж да отхвърли жена ако е влюбен в нея и отговора беше: да може.

10.   Ами намери си по-"добра" от нея или си стой цял живот с роднините, щом си толкова твърдоглав. Щом не умееш да цениш жената до себе си, заслужаваш да я загубиш и да ѝ се молиш, а тя на свой ред да стои "като мумия". Прочети си историята и се виж колко инфантилно звучиш.

Alpha, ж. 26

11.   Зaщо се е отключило подобно чувство у теб? !
Зaщото: е изкaзaлa свое мнение, при товa вероятно е звучaлa кaтегорично
- нейното мнение не съвпaдa с твоето ( когa зaгуби влияние или зaщо вече не я е стрaх дa изкaзвa мнение)
- осъзнaвaл си ( може би още е нa подсъзнaтелно ниво) че губиш позиции и зaпочвa дa изрaзявa себе си без дa се влияе от "сянкaтa"ти (нaричaш го хaрaктер в постa си)
"Оо, ужaс! Тя вече се чувствa почти свободнa... от мен"

Внимaвaй много, може би си нa крaчкa дa я изгубиш, зaщото тя определено е нa крaчкa до осъзнaвaне, че никогa до сегa не е можелa дa изрaзявa свободно емоции и мисли.
Aко покaжеш постa си нa който и дa е психоТЕРAПЕВТ, ще имaш почти кaтегоричен отговор и той нямa дa ти хaресa.
Пишa товa с нaй- добри чувствa и се нaдявaм дa си вземеш бележкa и порaботиш нaд себе си в ползa нa ТЕБ, но и общото ви бъдеще с момичето или другa...

12.   Здравейте отново! Ще се опитам да отговоря на всеки поотделно.

4, съжалявам, че нещата при теб не са се стекли по най-добрия начин. Но знаеш ли какво? Нашите пък винаги са се разбирали. Естествено, имали са своите скандали, но никога не е имало продължително време нажежена обстановка. Мога да кажа, че израстнах в добро семейство, но въпреки това, виждаш, имам своите проблеми. Човешката психика е много по-сложна от, да кажем, 2 2 = 4. Две никога не е две при двама различни човека, няма такава константа. Винаги има остри допирни точки, които удряйки се, правят искра. Абсолютно във всяка една връзка е така!

5, съгласен съм! И компромисите ги има и от двете страни! Да, опитвам се да се поправя, да, тя също и имаме голям прогрес! Проблеми сме имали много. За тези 10 години сме минали през много неща. Бях до нея в продължение на 5 години, при това в юношеска възраст, когато връзките са по-нетрайни, в условия в които малко момчета/мъже биха издържали. Не смятам да разкривам детайли, но тя беше рухнала на 99% отвсякъде, заради труден момент в личен план. Идвало ми е да зарежа всичко, но я уважавах и обичах прекалено много и виждах как разчита на мен, как съм най-близкият й човек, как ако аз си отида ще падне на 100%, а не го заслужаваше! Няма как да знаеш през какво сме минавали.

6, какво означава да се разделям с нея? Това е двустранен процес и по никакъв начин не съм я оковал за себе си във вериги или по друг начин. Двамата сме свободни, във всеки един момент бихме могли да не сме заедно, ако коя да е от страните го реши. Аз не го желая, след като тя е с мен, очевидно също не го иска.

7, след като пуснах темата й казах, че ми е станало неприятно. Тя дори не помнеше какво е казала. Реакцията беше "А, това ли? Не го мисля! ". Не съм задълбавал повече. Благодаря ти за уравновесеното мнение! :)

8, добре, може би прекалих с остротата на ползваните думи, просто бях афектиран все още. Не я мразя, не можеш да намразиш изведнъж някого. Факт е, обаче, че чувството беше супер ярко, такова каквото не съм изпитал никога досега. Опитах се да го пресъздам с думи, за да видите, че наистина е сериозно. Не искам никога повече да изпадам в такова състояние, на болка, на вътрешна борба и на (само)разрушение. Затова пуснах темата, да открия коренът на всичко, но надали ще успея. Иначе, връзката върви напред. Никой от нас никога не е желал брак, а за дете тепърва започваме да сме готови и говорим за това. Но смятам, че това е лично наша работа. За раздялата, прочето какво съм отговорил на номер 6.

9, ще се опитам да открия темата.

10, Alpha, най-много се учудих от твоя коментар. Попадал съм на много твои мнения из форума и бях останал с впечатление, че си позитивен и полезен в коментарите и оценките си човек. Учуден съм, че съм отключил у теб подобна негативна емоция, за да пуснеш толкова крайно мнение. Ето, че и с теб се е случило нещо, аз съм ти подействал по начин, който те е накарал да не си себе си. Същото се случи и с мен.

И все пак, обобщено, нека направим един експеримент. Затоврете очи и си представете как вашата половинка нарича някого, на когото държите, член от семейството, някой който би дал всичко за вас, боклук, нищожество, загубеняк, комплексар, тъп, грозен или нещо подобно. Приятно ли ще ви бъде?

Благодаря на всички за коментарите, дори на по-крайните!

13.   А на бас, че много близкия ти човек, за който приятелката ти е казала обидна дума е майка ти. И ти затова си реагирал така. И майките грешат, повярвай. Но и приятелката ти има право на мнение, нали? И ти има доверие, затова го е казала. Изразила е емоция пред най-близкия си човек. От тук нататък ще търпиш лицемерие от нея и няма да чуеш искрените й реакции, защото сам си си го направил. Знаeш ли какво казват психолозите - няма обидни и необидни неща - въпросът е как ние ги приемаме. Загубил си спонтаността на приятелката си. Жалко. Би трябвало ти да й се извиниш. А тази приятелка 10 години ти е приятелка и още не си се оженил за нея?

14.   Аз искам да те попитам, дали ако размениш ролите на приятелката ти и близкият, засегнат от нея човек ти би се разтроил и ядосал толкова? Лично мен ме подразни разсъждението ти. 10 години с един човек е страшно много време и аз смея да вярвам, че ти си я избрал за своя половинка в живота- съпруга и майка на децата ти. Ако за нанесена такава обида, спрямо нейната личност ти не се вълнуваш толкова, моля те освободи я, защото не я заслужаваш.

15.   Отново съм аз, авторът. Има все още неодобрени коментари, които не съм чел. Сега преминах през първоначалния си пост и сякаш не става ясно каква е целта му - поне така личи от досегашните коментари. Идеята ми беше да се опитам да разреша този МОЙ проблем, т. е. ясно осъзнавам, че това, което се случи не е редно и вината е в мен. Желая да бъда по-добър и по-стойностен човек, защото тя го заслужава. Аз си знам, че съм зле, нямам нужда някой да ми го каже. Всеки може да рита паднал човек, трудното е да му помогнеш да се изправи и да не допуска старите си грешки. Нека бъдем по-добри един с друг. Все ми се струва, че съм поел правилния курс. Осъзнаването, че нещо с теб не е наред и желанието да се промениш са добро начало.

16.   11, благодаря ти за отделеното време! Може би най-полезното мнение досега. Пускайки темата, търсех нещо подобно. Честно казано, общата картинка се доближава повече. Няма как да е иначе. Взехме се малки, а сега сме големи хора и всеки е изменил страшно много характера си за това мнение. Всеки пое по своя път, доби самочувствие и т.н. Работата е там, че тези неща не ги свързвам с тази емоция. Изречената обида няма общо с нейната независимост. Същата можеше да каже и преди 10 години, пак щеше да ме засегне. Не звучеше категорично, по-скоро като нещо, което мисли и таи в себе си, но не го казва. И се изпуска неволно.
Ще работя и работя върху себе си, гарантирам! :)

13, не, не е майка ми. Изгуби баса! Да, няма обидни неща, когато се касае за теб, лично. Можеш да си вземеш поука, да помислиш вярно ли е, какво да промениш ако е. Но когато обидят твой близък, нямаш контрол върху него, не можеш да му кажеш "Промени се!", не можеш и да се съгласиш, защото ти е важен!

14, да, бих! В началото на връзката ни, когато още семейството ми не я беше опознало, съм усещал разни по-неуместни нападки срещу приятелката ми и съм реагирал много остро! Не са били в никакъв случай обидни, както тя се изказа сега, но не съм го позволявал! За щастие, след толкова време, вече всички знаят, че е прекрасен човек и никой дори не намеква нещо лошо за нея, дори напротив!

17.   "Затоврете очи и си представете как вашата половинка нарича някого, на когото държите, член от семейството, някой който би дал всичко за вас, боклук, нищожество, загубеняк, комплексар, тъп, грозен или нещо подобно. Приятно ли ще ви бъде? "

Номер4 съм. Отново ще коментирам от гледната точка на човек, израснал с хора, които имат 'такава' връзка.

Ами баща ми многократно е наричал вуйчо ми(говорил на майка ми за него) с отвратителни думи - в мое присъствие, без да се замисля, че съм дете в наистна детска възраст (под 7 години), е, и след това също е говорил така на майка ми за него. И още говори така от време на време.
Иначе на майка ми ѝ става гадно много ясно, но също така много лесно ѝ минава, в смисъл, лесно прощава. Защото не го задъжа в себе си - за нейн късмет такъв ѝ е характера, така е устроена (според мен това наистина си е сякаш природна даденост, ген). Но моите чувства винаги някак са оставали в страни от техните спорове. А да не говорим, че изобщо не са се съобразявали, че стените са тънки и такива отношения като техните изобщо не са били здравословни за подрастващ, камо ли пък за малко дете.
Също така са си правили скандалите и в мое присъствие, намесвали са ме и мен, което знам, че за много хора е нормално и го приемат за част от живота, но аз лично мисля, че не е и не трябва да е така.

18.   Ако искаш да се промениш към по-добро - промени себе си, не се опитвай да променяш другите. На всеки възприятията за обида са различни. Зависи от гледната точка. Казваш, че си доста кофти човек, а приятелката ти те търпи и не е тръгнала да те поучава и назидава. Това не е ли достатъчно като компромис от нея цели 10 години? А ти за 1 дума към твой близък си готов да я отблъснеш. А замисляш ли се, че може да е права? Но на теб да не ти се иска да е така. Няма идеални хора. Сигурно и близкия човек, за когото е била предназначена обидата не е идеален. Мислила го е жената - казала го е. Да я разпънеш на кръст ли искаш? Ти също може да си казвал неща, които не са и харесвали, но не те е поставила набързо в графа ''омраза''. Човече, отвори сърцето си към доброто, пази си свястната жена, че такива не се намират лесно и живей по-спокойно. Трябва да простиш първо на себе си, че си кофти човек, пък после да поискаш прошка на хората, които нараняваш с кофти характера си. Успех!

19.   Изчакай докато се успокоиш и поговори с нея. Кажи й, че нейните думи много са те наранили и я помоли да не прави повече коментари за твоите близки. Тя, ако те обича, ще се съобрази. Важно в една връзка са разговорите.
Иначе има някакъв гняв в теб, не към нея, а причинен от други неща в живота. Нейните думи просто са го отключили. Помисли какво може да е причината за гнева и -по възможност го овладей. Започни някакъв спорт от рода на кик бокс, така че да изливаш навън чувствата.

20.   Продължавам си коментара- също помисли дали наистина искаш тя да е майка на децата ти и да правиш семейство с нея. Бъди честен пред себе си. Успех!

21.   Да, извинявай, че така накъсано пиша, но виж в Интернет техники за овладяване на гнева.

22.   Това, което си написал в пост 19, показва, че всъщност си положителен човек като цяло. А от любовта до омразата наистина има много малка крачка, аз съм се опитвал да не я прекрачвам, но понякога е много трудно, ако отсреща имаш незачитане. Всъщност, тази омраза може и да ти навреди доста, но въпреки това, все пак равнодушието е още по-лошо, както казват психолозите, по-добре омраза, защото тя по-може да премине в любов, обаче равнодушието вече любов не може да породи. Та така, би трябвало според мен да я предизвикаш на откровен разговор и честно да й признаеш, какви чувства е предизвикала с глупавото си изказване и да й поставиш УСЛОВИЕ никога повече да не си позволява това, ако държи на теб. Имай едно на ум, че колкото и да е добра една жена, винаги трябва да се държиш с нея от силна, а не от слаба позиция. Това означава, че ако тя прекалява и не те оценява, почва да не се съобразява с чувствата ти, трябва да знае, че може да те загуби.

23.   Авторът съм

17(4), значи все пак виждаш, че не е приятно, нали така? Надявам се, ако един ден имаме дете, да съм добър баща. Всъщност, според приятелката ми, бих бил. Според мен, има по какво да работя.

18, съвсем не съм готов да я отблъсна, затова търся решение. И тя ме назидава, естествено. Всеки волно или неволно се опитва да промени нещо у близкия си човек, по една или друга причина. Всеки малко или много страда от синдрома, че "аз знам най-добре кое е правилно" и се опитва да наложи гледната си точка. И аз го правя, и тя го прави. Смятам, че и двамата имаме добри сърца, което ни свързва, но имаме коренно различен светоглед. И ако бяхме еднакви, сигурно щеше да ни е много скучно. Аз не бих (могъл) да живея със свой двойник, вероятно и тя с нейн.
Благодаря ти за полезното мнение!

19, 20, 21, не смятам да се връщам повече към тази случка, освен ако не се случи отново да нагруби някого. Не обичам да се връщам назад и да трия сол. Прочитайки мнението ти, събрах 2 и 2. Толкова е просто, чак се изумих как не го бях осъзнал. Не, че е 100-процентова причина за случилото се, но има голяма доза влияние. Наскоро мой близък почина, всеки ден мисля за него и още не мога да осъзная, че го няма. Тежко е, само безчувствен човек не би го преживявал дълбоко и трудно, няма какво да се лъжем. Винаги съм бил нервен, но тези амплитуди в настроенията се засилиха много след като това се случи. Винаги съм държал на този човек, винаги съм изпитвал дълбоко уважение и обич към него, направо му се възхищавам и се надявам един ден да съм поне наполовина толкова достоен. Но едва ли ще успея. Може би, точно тази загуба, ме накара да реагирам в голяма степен толкова остро, защото семейството стана още по-важно за мен. С всяка една подобна загуба, започваме да го ценим все повече и повече, защото губим частичка от него, всеки път. Обиждайки мой близък, тя обижда част от това. И не ме разбирайте погрешно, макар да нямаме брак, тя е част от същото това семейство. Затова и съм реагирал остро при най-малкия намек, че нещо не й е наред. Някой по-горе смяташе, че става въпрос за майка ми, и сгреши. Но пък нека спомена, че съм заставал срещу нея, когато се е опитвала да каже нещо навъпреки на приятелката ми, макар че го е правила с цел да ме предпазва (както писах по-горе, всеки си мисли, че знае най-добре кое е доброто за близките си и често греши).
Останалите точки, които си засегнал(а), също ще ги имам предвид!

22, поставянето на условия никога не е работило с нея. Няма да се връщам назад към случката, дано наистина не се повтаря. Малко или много, човек се учи от грешките си. Дори да има наченки на такава емоция, вече ще съм с една идея по-подготвен. Сега ме връхлетя от нищото и не успях да се овладея. Тази тема също ми подейства отрезвяващо.

24.   Аз съм №22. Потвърждавам доброто си впечатление, обаче въз основа на поста ти 23 можа да формулирам и известни опасения за насоката, в която се развива връзката ви. Това, което пишеш, потвърждава, че ти нямаш нужната ръководна роля в тази връзка, каквато се полага на един мъж. Разбира се, далеч не си сам в тази аномална позиция, това е болест на съвременното ни "Еманципирано" общество и на всички криворазбрани негови ценности, както казваше Войников - Криворазбраната циливилизация. Щом си изпуснал, или никога не си имал ръководната роля, перспективите пред връзката ви са рисковани и неясни. Една жена няма нужното стратегическо мислене, за да формулира правилни житейски решения. Жената е по-скоро елементарно хитра, прагматична, мисленето й не може да се приеме за безпогрешно, далновидно и меродавно. Затова жена, която е ръководеща във връзката, е бомба със закъснител, тя така може да разруши и себе си, и партньора, и самата връзка, от чисто женски нагон към своенравие и свободия- просто не желае да слуша никого, дори и да осъзнава някъде дълбоко в себе си, че другият е прав. Тя просто не иска да се подчинява, както и малките деца не искат да слушат възрастните. Затова връзката ще бъде постоянно омрачавана от спорове, кавги, борба за надмощие. Ако мъжът не си извоюва уважение и авторитет, което означава ръководни позиции в неговата връзка, после ще му е много трудно и бъдещето няма да е безоблачно. На един кораб трябва да има един капитан, двама са много. Това значи, че в една правилна връзка жената трябва да приема решенията на мъжа, ако това е мъж на място, разумен и отговорен, ако се е доказал като такъв. Това означава жената да има доверие на мъжа си.