 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
За голямата любов или за големия фалш...
преди: 15 години, 11 месеца, прочетена 3918 пъти
Здравейте!
Не знам как да започна историята си, затова ще карам така, както в момента ми идва като последователност, като емоции, като усещания, като всичко...
Бяхме заедно малко повече от две години. В момента аз съм на 27, а тя на 21. Живеехме разделени, в различни градове при това (няма значение кои). Понякога не се виждахме по месец-два. Но въпреки това връзката ни беше изключителна. Всеки път чакахме с нетърпение мига, в който ще се видим и ще прекараме седмица заедно. Имахме планове за бъдещето. Да живеем заедно, да си имаме собствен дом, да си създадем семейство, да сме си верни един на друг, независимо от това какво ни поднесе съдбата. Беше наистина прекрасно.
До момента, в който тя реши, че иска да замине на студентска бригада на другия край на света. Пуснах я. Исках да се уверя, че 4 месеца раздяла не могат да променят чувствата, не могат да променят това, което сме градили досега. Бях сигурен, че всичко ще си продължи по старому след като се прибере. Тя също беше сигурна и дори повече - когато аз имах някакви леки съмнения или страхове, тя беше тази, която ги разсейваше на мига.
Всичко беше нормално през първия месец. Комуникирахме си постоянно, по всичко личеше, че привързаността и чувствата и от двете страни дори се засилват. Бях наистина щастлив от този факт. Започнах да действам по плановете ни - когато тя се прибере, да заживеем заедно. Събрах доста пари, намерих хубаво местенце в нейния град, приятели ми предложиха и няколко варианта за добра работа там. Общо взето бях уредил това, което и двамата мечтаехме да имаме като начало на съвместното ни съжителство. Но от един момент нататък започнах да се притеснявам - тя спря да ми пише, след около 20 дни без никаква вест от нея получих писмо, в което ми обясняваше, че нещо се случва с нея и е много объркана. Какво преживях в този миг - дори не искам да се връщам към това... Не знаех какво става, не знаех как да реагирам... Последва ново писмо, в което ме уверяваше, че ме обича, но че едва ли ще успеем да се справим с това, което се случва с нея.
Вече започнаха да ми минават различните варианти през главата. Чувствах се ужасно - всичко това се случваше и продължава да се случва вече в продължение на около 2 седмици. Снощи говорихме и разбрах, че си е намерила друг и че вероятно ще остане с него там, на другия край на света... Въпреки това продължавала да ме обича и била много объркана. Поиска време, в което да си изясни нещата. Време, в което аз ще продължа да умирам от болка и да не мога да спра да мисля как докато умирам от болка, тя е с друг, прегръща го, целува го, шепти му нежни думички... Нямах смелост да я попитам дали е спала с него, но предполагам, че е...
Та, това е. Не знам какво да правя. Не мога да ям, не мога да спя, почти всяка нощ се въртя в леглото до сутринта и понякога, но само понякога успявам да заспя за по няколко часа. Свалих повече от 5 килограма за тези две седмици, треперя, замаян съм и изобщо съм неспособен да се захвана нищо... Аз лично, за себе си, оценявам шансовете тя да се върне в България на може би 10%. Готов съм да й простя и да забравя всичко. Дори и да не се върне - пак съм готов да й простя и да й пожелая щастие. Но много искам да се върне... Не знам дали има на какво да се надявам...
п.п. В същото време ми откриха сериозна болест, за която обаче не искам да й казвам. Не искам да направи нещо от съжаление. Не знам какво да правя...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 5846d677a7 |
|
1. ИСТОРИЯТА ТИ Е МНОГО ВЪЛНУВАЩА И МНОГО ТРАГИЧНА НО МОЯТ СЪВЕТ Е ДА Й КАЖЕШ ЗА БОЛЕСТТА ТИ ТЯ САМА ДА РЕШИ ДАЛИ ЩЕ МОЖЕ ДА ТЕ ПОДКРЕПИ В ТОЗИ ТРУДЕН МОМЕНТ ЗАЩОТО ЗАМИСЛИ СЕ АКО ТЯ РЕШИ ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ И РАЗБЕРЕ В ПОСЛЕДСТВИЕ ЗА БОЛЕСТА ТИ МОЖЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВА ИЗЛЪГАНА И ВСИЧКИТЕ Й ЧУВСТВА ДА СЕ ИЗПАРЯТ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ ДА ТЕ УПРЕКВА ЧЕ НЕ СИ Й КАЗАЛ ИСТИНАТА И ЩЕ ИМА ПРАВО ТРЯБВА ДА СИ НАПЪЛНО ОТКРИТ С НЕЯ УСПЕХ И ВЯРВАЙ В ХУБАВИЯ КРАЙ. ПОЖЕЛАВАМ ТИ БЪРЗО ОЗДРАВЯВАНЕ
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: c11f2db1f2 |
|
2. Разбирам те. май е най-добре да си намериш някакво занимание, за да не се побъркаш. Мисля, че ако тя се двоумеше нямаше да ти го каже. Щом ти го е казала значи е решила да остане там :(. Не я познавам, но така предполагам. Дано да съм в голяма грешка.
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: c56b51e37f |
|
3. Понякога жените сме жестоки. Не мога да разбера това момиче. Ако наистина те обича, защо си е намерила друг? Когато човек обича истински, той има очи и сурце само за този, който обича, другите са му безразлични! Мисля, че това с объркването е фалш. Тук има само две крайности - или обичаш и искаш да си с човека, който обичаш, или не обичаш и го зарязваш. Ако те е обичала толкова много, колкото ти нея - в момента, в който другия се изправи пред нея тя ще се сети за теб, за миговете, преживени заедно, за целувките ти, ще усети болкота, която ще ти причини, при това преди да бъде с друг... Мило момче, мисля, че всичко е приключило и тя ти иска време, за да те боли по - малко, но така ти причинява повече болка...
по възможност не мисли за нея. Отдай се на работата си, имай повече ангажименти, ще срещтнеш истинската. За всеки влак си има пътници.
Обърни внимание на здравето си и не се измъчвай, знам, че боли, но това е живота....
Успех!
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: dd92cacadf |
|
4. Толкова ми стана мъчно докато чета историята ти. Но не се отчайвай. Може би има шанс за връзката ви. Може би това е изпитание, през което тя трябва да премине. Силно се надявам момичето ти да се върне при теб, защото в противен случай всичко ще остане неизживяно. А тези неща не могат да се преживеят. Те трябва да се изживеят. Боли, знам колко боли от раздялата с любим човек. Аз затова вече нямам доверие на абсолютно никого. Аз лично ти желая огромно щастие. Чувствам, че си добър човек. Дано момичето ти се върне, дано любовта ви е достатъчно силна, за да простите и да забравите (главно ти). Само никога не й го натяквай. Може би тя има нужда от временна промяна. Това е добре. Защото ако се върне, можеш да си сигурен 100%, че те обича безконечно и може би завинаги. Успех!!!
П.С. Според мен тя трябва да знае за твоето заболяване. Не би трябвало да имате тайни. Каквото и да става...длъжен си да й кажеш!
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 35c5be94d1 |
|
5. Само ние мъжете сме способни да обичаме от разстояние. Жените не го могат! За тях духовното и физическтото вървят ръка за ръка. И аз го установих по подобен начин. Съжалявам, просто се вземи в ръце и се опитай да дишаш спокойно. Най добрия начин да я забравиш е да си намериш друга, или други. Разсейвай се.Аз така правя и макар да ми е пусто в душата, поне не страдам. А и по този начин увеличаваш шанса да срещнеш наистина стойностно момиче. Стискам ти палци!
|
...
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 43875ceff2 |
|
6. Здравейте отново!
Искам да ви благодаря за мненията, за съветите. Не го очаквах толкова скоро...
Общо взето мненията ви доста точно описват емоциите, настроенията, крайностите, между които се люшкам, откак всичко това започна. От една страна вярвам и винаги съм вярвал, че ако наистина обичаш някого, най-малкото трябва да се замислиш добре преди да му причиниш нещо подобно и това ме кара да смятам, че тя вече няма нищо към мен и връзката ни отдавна е приключила за нея. Но от друга страна това, което е написал номер 4, ми дава макар и минимална надеждичка, че тя може и да се върне, да не казвам завинаги... че наистина ме обича...
В края на тази седмица ще говорим отново, вероятно този път за по-дълго. Предполагам, че тогава до голяма степен картинката ще ми се изясни окончателно. А ако тя наистина просто търси по-безболезнен за мен начин да се разделим, сякаш е най-добре да улесня и себе си, а и най-вече нея и сам да взема последното решение във връзката ни, поне формално. Някой вероятно ще си каже "странен човек", но какво да правя - такъв съм, може би прекалено много я обичам и предпочитам да сваля от плещите й поне това бреме...
А за болестта реших да в никой случай да не й казвам. Не мога да използвам подобен "коз", никога няма да бъде същото, ако тя реши да се върне само заради това. И винаги ще се обвинявам, че съм я лишил от вероятно много по-хубав живот...
Благодаря още веднъж на всички и вероятно скоро ще споделя за последно какво се е случило... Олеква много...
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 5f881bf9fa |
|
7. Съчувствам ти братко! Съжалявам, че се е случило това. Пожелавам ти ако не се върне да срещнеш тази, която ще ти покаже, че досега си бъркал, а истинското ти предстои.
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 131d8c2125 |
|
8. И аз много добре те разбирам и съм преминал през тези състояния които описваш. Съжалявам, че го казвам, но това което тя ти е казала според мен е от една страна че все пак сте били заедно доста време и тя не е безразлична към теб, затова си мисли че така ще ти е по-лесно да го приемеш като не слага точката веднага, а всъщност не разбира че така удължава агонията ти. Освен това може би се чувства гузна. Едва ли е лошо момиче, но такива неща се случват.
Аз също не казах на моето момиче за едно заболяване, след като се бяхме разделили вече. Просто и аз като теб не исках да предизвиквам съжаление в нея, исках да се върне, но не заради това, а защото ме обича. Уви, не стана...Както и да е, тя все пак разбра от други хора и й стана гадно, че не съм й казал..че съм я пренебрегнал. Все пак ми помогна, защото имах нужда. Но това не доведе до промяна след това. А лошото е, че тя просто каза "не те обичам вече", а не беше заради друг. Вие все пак още сте "заедно", може би е добре да й кажеш, а може би не...Аз лично едва ли бих й казал, но ти я познаваш най-добре, ти си реши. Тя вероятно е взела вече своето решение. И аз си мислех, че ако аз сложа точката, колкото и да ми е трудно и да я обичам, ще ми стане по-добре. Оказа се, че изобщо не е така. Надявам се да не съм те объркал още повече, просто споделям моя опит в това отношение. Във всеки случай не можеш да я накараш насила да те обича. Виждам, че ти наистина я обичаш и знам че искаш тя да е щастлива :( Вероятно тя ще осъзнае грешката си, но кога...
Все пак ти пожелавам успех, дано нещата се оправят и това да се окаже просто едно препятствие. И горе главата - нещата ще се оправят по един или друг начин :)
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 8955083bad |
|
9. Четейки твоята история си спомних моята и се върнах назад във времето и четейки и коментарите аз си давам сметка, че те са бесполезни и ти го знаеш сам най- добре. Едно е да ти е на главата, друго е да съветваш. По себе си съдя, че лек за болеста ще се намери и дано, но за любовта ти - НЕ ! и съм пряма, навярно в момента ти направих операция без упойка, но е така.
Ти никога няма да я забравиш независимо дали ще имаш друга, колкото аз забравих по същият начин споделяйки. Временно - ДА, отлеква, но винаги място, песен, заведение, дреха, аромат прилика, ще те връщат назад и ще се свива стомаха ти от болката. Така е!. Аз ще те посаветвам нещо твърде различно от другите. В никакъв случай не и казвай за болеста,б ъди ГОРД! бори се първо за здравето си. Живота няма вори епизод. Тя е малка и бъди сигурен, че не сега, а след години ще дойде при нея етапа на истинско съзряване и осъзнаване при моменти в които ще има като да речем - неприятни с другия. Тогава тя ще си спомни какво си бил ти за нея и да знаеш много ще я боли.
Съвета ми..... Спри всякакъв вид комуникации забрани си го, изстрй всичко нейно, блокирай .....зная, че е кошмарно трудно, но е постижимо ...МЪЖ СИ! . Аз успях при все жена не мога да забравя, кърви много години, така ще е и при теб, борбата със себе си е най важна и знаеш ли ще се усмихваш на спомените, ще ти останат като част от теб, а живота е миг и ЖИВЕЙ МОМЧЕ сега му е времето, граби, утре е друго по различно. Ако с тези редове поне малко съм помогнала ще се почувствам и аз добре защото се разсплаках. Усмихи се и кажи " ЖИВ СЪМ!:) това е най важно къде, къде по големи трагедии стават. Хайде смело напред и се моля най вече да оздравееш, а с другото само БОГ знае, запалвай свещичка и се моли! ПОМАГА! .Късмет със собствената борба! Къраж, стискам ти палци приятел:)
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: b46c663a96 |
|
10. Не съм съгласна с №5. че само мъжете могат да чакат. Чаках мойто момче 6 месеца докато беше в казармата и сега разстоянието ни дели, но това не ни пречи да се обичаме. Може би за сега не, че ние си нямаме други проблеми. Един съвет от мен- дръж се "мъжки" - покажй, че не ти пука-колкото и да ти е тежко. Остави тя да те гони. С това - ще я приема отново-тя го знае и се успокоява и само те разиграва. Може би у другия човек няма достатъчна сигурност и за това те държи. Или обичаш или не. Пожелавам ти успех и да се излекуваш бързо...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
