Споделена история от Любов и изневяра |
Не таете любовта в себе си - та тя всичко!!!
преди: 16 години, 2 месеца, прочетена 3800 пъти
От няколко месеца влизам редовно в този сайт, но никога не съм се осмелявала да пиша в него ... до този момент.
Преживях 3 любовни разочорования .. и в един момент реших, че не ми е дошло времето за четвърто такова, че следващитете няма да ме нараняват. Бях си изградила една защитна обвивка. Бях силната - взимах си това, което исках и си заминавах. Винаги бях усмихната, весела, активна. В очите на другите пораждах уважение от тази моя сила да се справям с всичко без да страдам и да постигам целите си с лекота. Макар и в лъжа, животът ми беше подреден. Работата ми спореше, имах добри финансови възможности, приятелите са били и винаги ще бъдат хората, които не са ме предавали. Но ме беше страх да се разкрия напълно пред един мъж; да му дам цялата си любов ...
Но (както във всяка една история има едно 'но', което разваля всичко) в един хубав ден, срещнах един човек - женен мъж, все още млад и с дете. Беше приятел на един мой познат, след време, съвсем случайно започнахме да се срещаме все по-често. Явно съдбата ми поднасяше поредния, но този път тя ме сломи.
Едната вечер, в която пак излизахме цялата компания, в малките часове на нощта той ме дръпна за ръка изапочнахме да се разхождаме. Тогава се отдадохме на дълги разговори. Не знам защо го направих, може би по някакъв начин съм усетила, че на него мога да кажа цялата си тъга в сърцето ми, че не мога да продължавам да живея в заблуда. Странното беше, че той от доста време е знаел за тая моя "маска" - явно и той е усетил. След тази вечер с дълги разговори аз вече не бях същата. Започнах да гледам с други очи на всичко, включително и на него, въпреки, че е женен. Той беше човека, който ми отвори отново очите - научи ме да се вслушвам в сърцето си, да чета по очите, да изживявам миговете си, а не да бягам от тях. Научих се отново любовта да бъде водещо чувство в моя живот. Спрях да се крия и да се правя на "силна" и "властна". Знаех, че той има чувства към мен, прочетох го в очите му...
Една вечер пак започнахме с нашите разговори. Ех, тези дълги разговори, които те овобождават, успокояват те, разбираш, че все още има хора, които да вярват в малките неща.Тогава, някак си, стана на въпрос за нашите чувства. Всичко започна от самосебе си - нито един от нас не започна пръв с обесненията. Просто знаехме, че това е така..знаехме го от нашите очи! С мъка на сърцето му обесних, че не мога да бъда с него - та той има жена и деца! Това беше единственото нещо, което ме спираше. Въпреки, че той ми обесни, че винаги търси щастието, че всеки един миг трябва да се изживее пълноценно, защото незнаеш какво може да си случи в следващия момент, аз пак реших да пренебрегна себе си и чувствата си. Не издържах дълго.
На следващия ден се целувахме така страстно, както не се бях целувала от години. Прегръщахме се постоянно, тези негови прегръдки не бих заменила за нищо на света. Както не бих заменила и да го гледам в очите - може нищо да не си казваме, това ми е достатъчно. Тези маслиненозелени очи, дълбоки, успокояващи, в които виждам целия свят. Но не този свят на фалш, убийства и мъка, а свят изпълнен с любов и радост. От 2 месеца изживявам всеки миг с него пълноценно. Може би най-странното е, че все още не сме правели секс. Просто прегръдката му, целувката му са много по-важни за мен, може би и за него. Знам, че тази връзка няма бъдеще. Никога не бих позволила децата му да страдат заради мен, жена му също. Но се побърквам, когато не е до мен, когато не ми говори за звездите, за живота, за щастието, за любовта. От една страна е старомодно - рядко се срещат такива романтици, може би точно от този наш страх от любовта. Аз знам, че ще страдам (все пак един ден всичко това ще свърши), но не искам да мисля за края..ще изживея тези хубави моменти, ще се радвам на всеки един миг, на всяко едно докосване, на всеки един поглед..и след време, когато може би пак ще бъда "силната", "властната" със "студеното сърце" ще си спомням със сълзи на очи и усмивка на лице, за това невероятно чувство, което изпитвам сега, наречено любов!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: f97e43210d |
|
1. Не знам на колко години си. Но какво ще стане когато всичко свърши...няма ли да останеш сама...завинаги...а ако и жена му научи...
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 088dee7064 |
|
2. Ако си на 18-20 ти е простено да мислиш за бъдеще с женен мъж. Ако си зряла жена - си престъпно наивна егоистка. Тя чуждата кокошка патка се вижда. Бягай от женените, че са големи идиоти. Ще те употребят и ще те изритат. Не си зарязват семейството, а се кълнат в "безграничната" си любов. Винаги казват, това което самотните жени идкат да чуят. Всичко това ти пиша от личен горчив опит
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: c2273f1a0d |
|
3. На 20 съм. Както казах, аз не искам той да напуска семейството си. Никога няма да се намери жена, която да бъде преди детето му! А когато всичко свърши - продължавам напред и това е! Стига ми, че ще ми останат хубавите спомени ...
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 008fba85d6 |
|
4. Ако е истинска любов, не би могла да се противопоставиш. Смятам, че той е отговорен и колебанието да не стигате да секс показва борбата в душата му. Но следват делниците и там ще проличи колко сте истниски. Изживей си тръпката, защото са подаръци, за които пропуснем-съжаляваме.
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 7a89367f0e |
|
5. Здравей! Аз съм по-голяма от теб и за добро или лошо съм минала по този път.
Колкото повече време минава, толкова повече чувствата ти към този човек ще нарастват. Дори да осъзнаваш, че ти ще си наранената в случая, буди сигурна, че когато това стане болката ще е неописуема и ще се питаш "Защо го допуснах това? Как можах? Защо този човек така ме нарани?". Казвам ти го от личен опит. Бях с такъв мъж близо 1 година и половина. Нямаше толкова влюбен човек, като него, наистина. Толкова много се задълбочиха нещата и то от него, че едва ли не до брак щеше да се стигне. Накрая всичко се обърна на 180 градуса. Възникнаха много проблеми с жена му, подозрения... но това не му попречи да буде още с мен. Когато проблемите видимо станаха много сериозни, а и се оказа, че тя е бременна... с не първото му дете, всичко приключи за един миг, но с условието засега. Ува "засега" е вече цяла бременност и само аз си знам каква агония преживявам и колко болка има в сърцето ми. На много въпроси отговори не получих, защото той бил объркан и не знаел... най-кофтито е, че уж сме приятели, винаги сме били такива, търси ме през няколко дни със смс-и, а се виждаме 1 път в месеца.... Което повярвай ми е изключително мъчително.
Така че мило момиче, разбирам те, че си истински щастлива в момента. Разбирам, че и си допуснала този мъж изключително близо до себе си, до сърцето ти. Въпреки всичко внимавай много, защото за съжаление крайния резултат ще е една много голяма тъга.
|
|
